Решение по дело №3991/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р E Ш Е Н И Е

 

№                                            28.02.2020г.                   гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА               ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на четвърти февруари                                             две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

Секретар: НИНА КЪНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА

гражданско дело № 3991 по описа  на съда за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 266, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК във връзка с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД твърди в исковата си молба, че била открита партида с № 26398 на адрес в гр. Стара Загора, ул. „Освобождение“ № 7, ап.6 на името на ответницата. С ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя възникнали договорни отношения, по силата на които „ВиК“ ЕООД се задължило  да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължил да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следваш този на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл.40, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда на присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Ответницата Т.С.Б. имала неизплатени в срок задължения към дружеството ищец в размер на 141,08 лв. (сто четиридесет и един лева и 08 стотинки), произтичащи от предоставени ВиК услуги за периода 01.04.2016 г. до 28.06.2018 г., за което били издадени квитанции, както и лихви за забавено плащане в размер на 13,74 лв. (тринадесет лева и 74 стотинки) за периода от 02.05.2016 г. до 02.08.2018 г.

За този период било извършвано ежемесечно начисляване на потребените количества вода в имота на ответника, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Освобождение” № 7, ап.6. За отчетените количества доставена и отведена вода били издадени платежни документи - квитанции. Срокът за заплащането им бил 30 дни от датата на издаване на документа /задължение регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите - чл.33, ал.2 от действащите ОУ и чл.31, ал.2 - стара редакция на ОУ в сила до 27.09.2014 г., вр. с чл.40 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда на присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/. В процесния случай за количеството доставена и отведена вода за имота на потребителя били издадени 12 бр. квитанции, сумите, по които не били заплатени.

За горепосочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение № 860/06.03.2019 г. по гр.д. № 1384/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, за сумите 141,08 лева за главница, 13,74 лева - лихва върху тази сума за периода от 02.05.2016 г. до 02.08.2018 г.,законната лихва от 05.03.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, 385 лева - разноски по делото. Предвид обстоятелството, че издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, в изпълнение на указанията на заповедният съд ищецът предявявал настоящите искове за установяване на вземанията му по заповедта.

Искането на ищеца до съда е да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата Т.С.Б., ЕГН ********** ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адресна управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ № 62, представлявано от управителя инж. Румен Тенев Райков сумата 141,08 лева (сто четиридесет и един лева и осем стотинки), произтичащи от предоставени ВиК услуги, фактурирани за периода 01.04.2016 г. до 28.06.2018 г., за което били издадени квитанции за дължимите суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 05.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 13,74 лв. (тринадесет лева и седемдесет и четири стотинки) за периода от 02.05.2016 г. до 02.08.2018 г., претендирана на основание чл.40, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда на присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист - извлечение от сметките и компютърни извлечения за неплатени квитанции, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по ч.гр.д. 1384/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора разноски в размер на 385 лв. (триста осемдесет и пет лева) за разноски по делото, включващи държавна такса. Сочи банкова сметка ***ето: „Централна Кооперативна банка” АД – Стара Загора, IBAN: ***.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК особеният представител на ответницата Т.С.Б. - адв. С.С.С. е подала писмен отговор на исковата молба, с който взема становище, че иска е допустим. Оспорва иска като неоснователен. Счита, че представените квитанции за неизплатени задължения от страна на ответницата Т.С.Б. не доказвали, че ответницата е потребила вода по количество и стойност, отразени в тях.

В съдебно заседание ищцовото „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа исковете по изложените в исковата молба доводи.

В съдебно заседание назначениятпо делото особен представител на ответницата Т.С.Б. оспорва исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1384 / 2019 год. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „ВиК“ ЕООД срещу Т.С.Б. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата 141,08 лева – главница за предоставени ВиК услуги за периода 01.04.2016 г. до 28.06.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 05.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 13,74 лв. за периода от 02.05.2016 г. до 02.08.2018 г., както и за разноските по заповедното производство – 25 – ДТ и 360 лева – за адвокатско възнаграждение. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на сумите по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По делото са представени лихвен лист, досие на абоната и 12 на брой квитанции, издадени в периода от 01.04.2016г. до 28.06.2018г., на обща стойност 141,08 лева за доставена и потребена вода и отведена и пречистена канална вода за периода от 09.02.2016 г. до 11.05.2018г., по партида 026398, на името на Т.С.Б..

Видно от представен по делото хартиен карнет (л.47 от делото), по този начин (на хартиен карнет) е била начислявана вода по партидата на ответницата до м.август 2016г. вкл., когато последно засечените показатели на двата водомера са били 192 кубика вода – на единия и 450 кубика вода – на другия, а след това е отразено, че имотът е необитаем.

Видно от досие на абоната (л.48-56 от делото) до 11.01.2018г. не е била начислявана вода на абоната, като след тази дата помесечно е била начислявана вода в количество, отразено в досието на абоната, като засичането е било извършвано дистанциионно, чрез нанасяне на реални отчети в електронен карнет.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно – икономическа експертиза, заключението по която е неоспорено от страните и съдът кредитира като пълно и съответно на събраните писмени доказателства по делото, според което сумите по посочените в исковата молба квитанции за партида 026398 възлизат общо на сумата от 141,08 лева. Вещото лице е посочило, че квитанциите от 2016г. са били издадени въз основа на вписани данни от инкасатора в хартиен карнет, като отразените в квитанциите количества вода съответстват на количествата вода по хартиения карнет. А квитанциите от 2018г. са били издадени въз основа на отразени от инкасатора отчети в електронен карнет, чрез таблет, нанесени в досие на абоната, като отразените в квитанциите количества вода съответстват на количествата вода нанесени в досието на абоната. Към датата на проверката от вещото лице плащания на сумата от 141.08 лева не били отразени. Вещото лице е изчислило и мораторната лихва в общ размер на 13,74 лева, като в заключението е посочило подробно лихвите по всяка квитанция по размер и период.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с ВиК операторите, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги, така и тяхното предоставяне на ответника. Относими към спорното материално правоотношение правни норми се съдържат още в в ЗРВКУ, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и в представените по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите.

Съгласно чл. 8 от горецитираната Наредба № 4/2004 г. потребителите сключват договори при общи условия със съответното водоснабдително дружество. Видно от Общите условия на ищеца, същите са одобрени от ДКЕВР с решение ОУ – 09 от 11.08.2014 г. в изпълнение на чл. 6, ал.1, т. 5 ЗРВКУ. Следователно същите обвързват потребителите без да е необходимо писмено приемане. Съгласно чл. 59, ал.2  от Общите условия на ищеца ВиК операторът открива партида на потребителя с потребителски номер при подаване на заявление от същия. В случая от представените по делото доказателства се установява, че такава партида с номер 026398 е открита на името на ответницата. Следователно съдът приема за установено възникналото правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги между ищеца и ответницата.

Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2014 г. ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Тази разпоредба е възпроизведена в чл. 22 от Общите условия. В чл. 23, ал.4 от същите е посочено, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. В случая не е спорно, че отчитането на водомерите в жилището на ответницата за 2016г. не е било извършено дистанционно, при което редът е друг, което е установено и от заключението на вещото лице по СИЕ. Видно от съдържанието на представения по делото хартиен карнет (л.47 от делото),  за м. февруари 2016 г. не е начислявана вода, а за периода от м. март 2016 г. до м. август 2016г. са вписани кубици вода помесечно, като обаче липсва подпис на абоната срещу  записванията, извършени от инкасатора, които подписи да удостоверяват съответствието на показанията на водомерите с данните в отчета. Предвид това и предвид оспорванията, направени в отговора на исковата молба, че ответницата не е потребила посочените количества вода и предвид това, че доказателствената тежест за установяване на този факт е на ищеца, изрично разпределена му с доклада по делото, то съдът намира за недоказани исковите претенции за установяване на дължимост на  сумите по квитанциите, издадени през 2016г.

Не така стои въпроса обаче по отношение на исковете претенции за дължимост на суми за потребена и отведена канална вода по квитанциите от 2018г. Видно от събраните по делото доказателства и от заключението на СИЕ, за тази година отчитането на водата е било дистанционно, чрез радиомодул, като отчетените количества вода съответстват на издадените през 2018г. квитанции (01.02.2018 г. до 28.06.2018г.) на обща стойност 76,26 лева.

Съгласно разпоредбата чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Тази разпоредба е възпроизведена и в чл. 44 от Общите условия на ищеца. Съгласно чл. 33, ал.2 от същите  потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Изхождайки от тези правила, вещото лице по СИЕ е изчислило, че дължимите лихви върху главниците в общ размер на 76.26 лева съгласно квитанциите, издадени в периода от 01.02.2018 г. до 28.06.2018г. възлиза общо на сумата от 0,93 лева за  периода от 03.03.2018г. до 02.08.2018г.

Предвид гореизложеното, следва, че ответникът дължи на ищеца сумата от 76,26 лева за доставената и потребена питейна вода и отведена и пречистена канална вода съгласно квитанции, издадени в периода 01.02.2018 г. до 28.06.2018г. по партида № 026398 за имот, находящ се в гр.Стара Загора, ул. Освобождение 7, ап. 6, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.03.2019 г. до изплащането й, като искът за главница над този размер до пълния претендиран размер от 141,08 лева и съгласно квитанции, издадени в периода от 01.04.2016г. до 01.09.2016г,.  следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. С оглед акцесорния характер на иска за мораторна лихва същият следва да бъде уважен в размер от 0.93 лева за периода от 03.03.2018г. до 02.08.2018г. и отхвърлен до пълния претендиран размер от 13.74 лева.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноските, съразмерно с уважената част от исковете, което прави сумата 256,77 лева.  С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете, което прави сумата 191,95 лева. Ответницата не е претендирала заплащане на разноски, поради което такива не й се присъждат, съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция.

Водим от горното, съдът

Р     Е     Ш     И    :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.С.Б., ЕГН **********,***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНИЯТА на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, представлявано от Румен Тенев Райков, за следните суми:  сумата в размер на 76,26 лева – главница, представляваща цената на доставена питейна вода и отведена и пречистена канална вода съгласно квитанции, издадени в периода от 01.02.2018 г. до 28.06.2018г. вкл. по партида № 026398 за имот, находящ се в гр.Стара Загора, ул. Освобождение 7, ап. 6, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.03.2019 г. до изплащането й, както и за сумата в размер на 0,93 лева – мораторна лихва за периода от 03.03.2018г. до 02.08.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 1384 / 2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над установения размер до пълния претендиран от 141,08 лева съгласно квитанции, издадени в периода от 01.04.2016г. до 01.09.2016г. вкл. и иска за мораторна лихва над установения размер до пълния претендиран размер от 13,74 лева, като неоснователни.

 

ОСЪЖДА Т.С.Б., ЕГН **********,***, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, представлявано от Румен Тенев Райков, сумата от 256,77лева – разноски по настоящото дело и сумата от 191,95 лева - разноски по ч.гр.д. № 1384 / 2019 г.  по описа на PC – Стара Загора, съразмерно с уважената част от исковете.

 

Сумите могат да бъдат заплатени по посочената в исковата молба банкова сметка *** „Централна Кооперативна банка” АД – Стара Загора, IBAN: ***.

 

 Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: