Решение по адм. дело №1314/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 12, ал. 3 от Закона за независимите оценители (ЗНО).

Образувано е по жалба от Н. Г. Д., от [населено място], [ЕГН], срещу Решение към Протокол № 37/28.05.2025г. на К. С. на Камарата на независимите оценители в България.С обжалваното решение е отхвърлена жалба срещу Решение по т. 1, подточки 1.1.71 по Протокол № 205/21.08.2024г. на Управителния съвет на Камарата на независимите оценители в България и оставено в сила решението на УС на КНОБ, в посочената част.

В жалбата се твърди, че в случая става дума за техническа грешка, поради неправилно изписване на електронния адрес на получателя. Излагат се и доводи относно незаконосъобразност на обжалвания акт, тъй като жалбоподателката следва да се приеме, че отговаря на изискванията по чл. 18, т.1, 2 и 7 от ЗНО. Иска се отменя на обжалваното решение.

Ответникът-КС на КНОБ, чрез пълномощник, в писмено становище, оспорва жалбата и моли да се остави без уважение, намира производството за проведено законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение по т. 1 подточка 1.1.71 по Протокол № 205/21.08.2024г. на Управителния съвет на КНОБ на основание чл. 11, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 10, ал. 2 от ЗНО е заличил от регистъра на независимите оценители Н. Г. Д., поради неподаване в срок до 30.06.2024г. на отчет за дейността като независим оценител за 2023г.

Решението е обжалвано пред Контролния съвет на КНОБ по административен ред с жалба вх. № 9574/23.10.2024г. В жалбата Д. посочва, че докладът е изготвен и изпратен в срок на 28.06.2024г., но не е получен поради технически причини. Същият е подаден по електронен път, но впоследствие е установила, че има недоставена поща, а именно процесният отчет. Същият отново е изпратен на ел. поща на КНОБ.

С Решение към Протокол № 37/28.05.2025г. на КС на КНОБ е отхвърлена като неоснователна жалбата на Н. Д. срещу Решение по т. 1 подточка 1.1.71 по Протокол № 205/21.08.2024г. на Управителния съвет на КНОБ. Решението на КС е взето с пет гласа „за“ при пет гласували от общо петима членове на КС. Изпратено е уведомление за взетото решение с изх. № 10603/13.06.2025г. до Д.. Жалбата срещу него е подадена пред съда на 25.06.2025г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от легитимирано лице с правен интерес и е насочена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган – Контролния съвет на КНОБ, в кръга на предоставените му от закона правомощия - чл. 12, ал. 1 и ал. 2, както и чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗНО. Същото е и в изискуемата писмена форма.

Решението, обаче е немотивирано, прието при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗНО независимият оценител представя ежегодно до 30 юни в Камарата на независимите оценители годишен отчет за извършената дейност за изтеклата година по ред, определен от управителния съвет. А съгласно чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗНО независимият оценител се заличава от регистъра при неизпълнение на задължението по чл. 10, ал. 2.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗНО решението на управителния съвет на Камарата на независимите оценители за отказ за вписване в регистъра и издаване на сертификат, както и заличаването от регистъра, се мотивира. Решението на управителния съвет може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му пред контролния съвет на Камарата на независимите оценители по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Контролният съвет разглежда жалбата по същество и се произнася с решение в 14-дневен срок от постъпването ѝ (ал. 2). Решението по ал. 2 на контролния съвет подлежи на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс (ал. 3).

Оспореният акт, който подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗНО, не съдържа каквито и да е било мотиви по отношение на наведените доводи в жалбата. В същото е посочено само, че жалбата на Н.Д. срещу решението на Управителния съвет на КНОБ по Протокол № 205/21.08.2024г. е неоснователна. Липсват каквито и да било мотиви за така взетото решение. Налице е неяснота относно обстоятелството какво е приел органът, дали че жалбоподателката изобщо не е подавала годишния си отчет за 2023г., защото такъв не е получен на ел. поща на КНОБ или е подала отчета, но със закъснение. Ако е приел, че е налице подаден отчет след срока, то липсват констатации кога е подаден, липсват каквито и да било мотиви по твърденията на жалбоподателката за причините за допуснатото закъснение, и за съразмерност и пропорционалност на наложената мярка.

Мотивите, които следва да изложи административният орган трябва задължително да са съобразени с естеството на административния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на компетентния административен орган, който е издал акта, така че да дадат реалната възможност на лицето, чиито права са засегнати от акта, да се запознае с основанията за издаване на административния акт, а на компетентния съд да се даде възможност по този начин да упражни своя контрол. Мотивите на административния акт трябва да разкриват основните фактически и правни обстоятелства, на които се основава решението на административния орган и които са необходими за разбирането на причините, довели до приемането на това решение. Мотивите трябва да бъдат логични, да не съдържат вътрешни противоречия, които да затрудняват правилното разбиране на причините, които стоят в основата за издаване на административния акт.

При това положение, съдът е поставен в невъзможност да прецени законосъобразността на така издадения акт. Както бе посочено изискването за обоснованост на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и законоустановените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията, поради които административният орган е издал съответния акт, което е основна предпоставка за организирането на защитата на страните срещу този акт. От друга страна, наличието на съответни мотиви прави възможен съдебният контрол върху законосъобразността на тези актове. Допуснатите от административния орган пропуски не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза.

Тук е мястото да се отбележи, че в рамките на съдебната проверка по чл. 168 от АПК в компетентността на съда е само да провери законосъобразността на акта при посочените в него фактически и правни основания за издаването му, но не и да допълва /чрез експертиза или др. /, а още повече да създава мотиви, съответно да извежда, поправя или замества мотивите на административния орган в постановения административен акт. Мотивирането на административните актове се дължи във всички случаи и неизлагането на мотиви води до отмяната им само на това основание.

По изложените съображения Решение към Протокол № 37/28.05.2025г. на Контролния съвет на КНОБ следва да бъде отменено. След отмяната на акта, следва да се върне делото, като преписка на административния орган, за ново мотивирано произнасяне по жалба вх. № 9574/23.10.2024г. на Н. Г. Д. срещу Решение по т. 1 подточка 1.1.71 по Протокол № 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на КНОБ в срока по чл. 12, ал. 2 от ЗНО.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК съдът,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение към Протокол № 37/28.05.2025г. на Контролния съвет на Камарата на независимите оценители в България.

ИЗПРАЩА преписката на Контролния съвет на Камарата на независимите оценители в България за ново произнасяне по жалба вх. № 9574/23.10.2024г. на Н. Г. Д. срещу Решение по т. 1 подточка 1.1.71 по Протокол № 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на КНОБ, в срока по чл. 12, ал. 2 от ЗНО и при спазване на дадените в настоящото решение задължителни указания.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.