РЕШЕНИЕ
№ 365
гр. Русе, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20214520101578 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е за делба на недвижим имот, с правно основание чл.34 от
ЗС във вр. с чл. 344 и сл. от ГПК и се намира във фазата по допускането й.
Образувано е по искова молба от З. П. В., ЕГН ********** и Т. П. Н., ЕГН
**********, двете от гр. Русе, чрез адв. Ф.М., срещу П. Г. П., ЕГН **********, Н. СТ. П.,
ЕГН **********, двамата от с. Б*** и Л. М. З., ЕГН **********, от с. П***, с която молят
да се допусне до делба следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот XVIII-273, кв.
32, по плана на с. Б****, с площ 680 кв. м., а съгласно скица, с площ 733 кв, м., заедно с
построената в него двуетажна жилищна сграда, с бечови помещения под нея, с обща
застроена площ от 90 кв. м., а съгласно скица с площ от 76 кв. м., при граници: улица, имот
XIX-273, и имот XVII-272, при права: за З. П. В. – 3/48 ид.ч., за Т. П. Н. – 3/48 ид.ч., за Л. М.
ЗЛ. – 24/48 ид.ч., за П. Г. П. - 13/48 ид.ч. и за Н. СТ. П. – 5/48 ид. части.
В исковата молба се твърди, че страните не могат да се поделят доброволно. Твърди
се, че П.З.Г. и Д.Г.Г. са придобили с нотариален акт № 50, том VII, дело № 2765 от 1987 г.
незастроено дворно място в с. Б*** и представляващо УПИ XVIII-273, кв. 32, по плана на с.
Б***, с площ 600 кв. м. С нотариален акт № 162, том II, дело № 1109 от 1988 г., П.З.Г. и
Д.Г.Г. са придобили по силата на дворищна регулация незастроено дворно място, с площ от
80 кв.м., придадено към гореописания имот. По силата на разрешение за строеж от
14.04.1988 г. П.З.Г. и Д.Г.Г. са построили в дворното място двуетажна двуфамилна жилищна
сграда, съгласно одобрен архитектурен проект. С нотариален акт № 167, том XI, дело №
2681 от 2002 г., П.З.Г. и Д. Г. Г. са прехвърлили на сина си Г.П. З. ¾ от имота, с вече
построената сграда, както следва: УПИ XVIII-273, кв. 32, по плана на с. Б***, с площ 680 кв.
м., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, с бечови помещения под нея, с
обща застроена площ от 90 к.м., при граници: улица, имот XIX-273, и имот XVII-272, срещу
задължението за гледане и издръжка на прехвърлителите. На 08.02.2003 г. П.З.Г. е починал
и е оставил за наследници съпругата си Д.Г.Г. и децата си Т. П. Н., З. П. В., Г.П. З. и Й. П.
З.. На 13.04.2009 г. Д. Г. Г. е починала и е оставила за наследници децата си Т. П. Н., З. П.
1
В., Г. П. З. и Й. П. З.. На 29.01.2019 г. е починал Й. П. З. и е оставил за свои наследници
съпругата си Ю. Г. З. и децата си Г.Й.Р. и П. Й. П.. На 27.02.2020 г. е починал Г.П. З. и
оставил за свои наследници съпругата си Л. М. З. и децата си П.Г. П. и П. Г. П.. С
нотариален акт № 11, том VII, дело № 1347 от 2020 г. П.Г.П., П.Й.П., Ю.Г.З. и Г.Й.Р.
продават на П. Г. П. 5/24 или (10/48) ид. части от гореописания имот. Към този момент П. Г.
П. е в граждански брак с Н. С. П., поради което тя придобива 5/48 ид. части от имота. С
нотариален акт № 191, том 31, дело № 6493 от 2020 г., П. Г. П. е признат за собственик по
давност на 31/48 ид. части от гореописания имот. По този начин твърди, че след
прехвърлянето през 2002 г. на ¾ ид. части от имота и след смъртта на П.З.Г. и Д.Г.Г.,
останалата ¼ ид. част се поделя между Т. П. Н., З. П. В., Г.П. З. и Й. П. З., като всеки
получава по 3/48 ид. части от имота, наследени общо от П.З.Г. и Д.Г.Г.. Твърди се, че Г. и Й.
са получили по дарение от П. З.Г. и друг недвижим имот, което дарение не е оспорено до
момента, с желание за запазване на добри роднински отношения. С настоящата молба
ищците изрично оспорват съставения нотариален акт № 191, том 31, дело № 6493 от 2020 г.,
с който П. Г. П. е признат за собственик по давност на 31/48 ид. части от гореописания имот,
като твърдят, че този акт не отговаря на фактическото положение и П. Г. П. никога не е
владял целия имот, с намерение да стане собственик.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответниците и в указания срок е
постъпил писмен отговор от П. Г. П. и Н. СТ. П., чрез адв. Р.Б., като считат иска за
допустим, но неоснователен, позовават се на давностно владение продължило повече от 10
г., върху целия имот. Твърдят, че П.Г. живее в тази къща от месец май 1994 г., заедно с
неговите родители. Къщата започнали да строят баба му и дядо му през 1993 г. и била
завършена от баща му – първоначално първите два етажа, а през 1996 г. вече бил построен и
третият етаж. Още от тогава и от баща му ищците знаели, че този имот е изцяло негов, на
П.Г. и никога не са оспорвали владението му, нито са го смущавали, като явно и
необезпокоявано със знанието на ищците е владял целият имот повече от 10 г, което и
цялото село знаело.
Депозиран е отговор и от ответницата Л. М. З., чрез адв. М.Б., която счита иска за
допустим. По основателността на иска, с оглед заявените претенции на ответника П.Г. З., че
чрез давностно владение е придобил собствеността на 31/48 ид.ч. от процесния имот,
включващи изцяло твърдяните права на ищците - 6/48 ид.ч., счита че е в зависимост от
разрешаването на преюдициалния спор за материално право и резултата от оспорването от
страна на ищците на твърдяните от този ответник права. В случай, че оспорването не се
проведе успешно за ищците, счита, че искът за делба ще е неоснователен поради липса на
тяхна материалноправна легитимация. Относно правата, при които се претендира допускане
счита, че има техническа неточност: тъй като Л.М. 3. притежава не 24/48 ид.ч., както се сочи
от ищците, а 25/48 ид.ч. от процесния имот, придобити в режим на СИО с покойния й
сьпруг Г.П. З. 18/48 ид.ч. и по наследство от същия 7/48 ид.ч., при които права следва да се
допусне делбата. Твърди, че П. Г. П. притежава не 13/48 ид.ч., а 12/48 ид.ч. от имота.
Оспорва твърденията на ответника П. Г. П., че е владял в цялост имота и придобил по
давностно владение 25/48 ид.ч., собственост на майка му Л.З.. Оспорва нотариален акт
вх.рег.№11742 от 10.11.2020г., акт №191, т.31, дело № 6493/2020г., на СВ-Русе, с който П. Г.
П. е признат за собственик по давност на 31/48 ид.ч. от целия имот, в частта относно
нотариалното удостоверяване, че е собственик по давностно владение на 25/48 идеални
части, включени в 31/48 ид.ч., за които общо е издаден нотариалният акт, като несъответно
на действителните права на собственост на ответника. Оспорва твърдението на ищците,
направено с допълнителна молба-уточнение вх.№5806/14.04.2021г., че ответникът П. бил
придобил по давност дела на майка си, което не е изрично оттеглено. Възразява, че
ответникът П. не е владял за себе си процесния имот в цялост, както твърди с отговора на
исковата молба, не е владял имота за себе си приживе на своя баща Г.П., нито е владял и
придобил дела на своята майка Л.З. 25/48 ид.ч. от имота. Твърди, че той е живял заедно с
родителите си, които са владяли за себе си, бил е непълнолетен в периода на купуването и
строежа на къщата, изкупил е наследствените части на другите съделители, което изключва
твърденията за давностно владение на целия имот, но не и частите на ищците, които е
2
възможно да е владял за себе си след смъртта на общите наследодатели-неговите баба и дядо
П.3.Г., починал на 09.02.2003г. и Д.Г.Г., починала на 13.04.2009 г. Заявява, че ответницата
Л. М. З. е владяла за себе си своята част от имота, формирана както следва: 18/48 ид.ч.,
придобити в режим на СИО, представляващи нейния дял от съпружеската общност с
покойния й съпруг Генчо П. Златев, придобити с нотариален акт № 167, т.11, дело №
2681/2002г. на нотариус peг.№ 216, вх.рег.№5515, 13.06.2002г., акт.167, т.11, д.268, с който е
оформено прехвърлянето на възмездно основание на общо ¾ ид.ч./36/48 ид.ч. от процесния
имот и 7/48 ид.ч. е придобила по наследство от покойния си сьпруг Г.П.З. В случай,че
ищците установят твърдените свои права по 3/48 ид.ч. за всяка от тях, моли делбата да се
допусне при права: за Л.М. 3. - 25/48 ид.ч.; за Н. СТ. П. - 5/48 ид.ч.; за З. П. В. - 3/48 ид.ч.; за
Т. П. Н. - 3/48 ид.ч.; за П. Г. П. - 12/48 ид.ч.
По делото е приет за разглеждане инцидентен установителен иск от Л. М. З., чрез адв.
М.Б., срещу З. П. В., Т. П. Н., П. Г. П. и Н. СТ. П., с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
с който се иска да се приеме за установено по отношение на ответника П. Г. П. и всички
страни по делото за делба, че П. Г. П. не е придобил и не е собственик по давностно
владение на 25/48 идеални части от процесния имот, предмет на делбата, а именно:
урегyлиран поземлен имот XVIII-273, кв. 32 по плана на с. Б***, с площ 680 кв.м., а
съгласно скица с площ 733 кв.м., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда с
бечови помещения под нея с обща застроена площ 90 кв.м., а съгласно скица с площ 76
кв.м., при граници: улица, имот XIX-273, XVII-272, за които се е снабдил с нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка №191, т.31, д. № 6493/2020г. за общо 31/48 ид.ч.,
включващи собствените на Л. М. З. 25/48 ид. ч., предмет на този иск, като на основание
чл.537, ал.2 ГПК, моли да се отмени издадения нотариален акт за собственост в оспорената
част - относно нотариалното удостоверяване, че П. Г. П. е придобил собственост по
давностно владение на 25/48 ид. ч. от процесния имот, със законните последици.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно страните по делото са наследници по закон на Пламен Златев Гарагуев и
Дона Генова Гарагуева, които са придобили с нотариален акт № 50, том VII, дело № 2765 от
28.10.1987 г., на нот. Цв. Миланов при РРС, чрез покупка от Общински народен съвет Русе,
незастроено дворно място в с. Басарбово, ул. Хан Исперих № 11А, представляващо УПИ
XVIII-273, кв. 32, по плана на с. Басарбово, ул. Хан Исперих № 11А, с площ 600 кв.м.
Съгласно акт за женитба № 45 от регистъра на женитбите на Басарбовската община
П.З.Г. и Д. Г.Г. са съпрузи от 28.12.1941 г.
С нотариален акт № 162, том II, дело № 1109 от 09.05.1988 г. 1988 г., на нот. Цв.
Миланов при РРС П.З.Г. и Д.Г. Г. са придобили по силата на дворищна регулация
незастроено дворно място, с площ от 80 кв.м., придадено към гореописания имот.
Видно от представеното разрешение за строеж № 207 от 14.04.1988 г. издадено от
ОНС Русе П.З.Г. и Д.Г.Г. са построили в дворното място двуетажна двуфамилна жилищна
сграда, съгласно одобрен архитектурен проект.
С нотариален акт № 57, том II, рег. № 4938, дело № 125 от 13.06.2002 г., на нот. Анна
Папазова с РД РРС П.З.Г. и Д.Г. Г. са прехвърлили на сина си Г.П. З. ¾ от имота, с вече
построената сграда, както следва: УПИ XVIII-273, кв. 32, по плана на с. Б***, с площ 680 кв.
м., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, с бечови помещения под нея, с
обща застроена площ от 90 к.м., при граници: улица, имот XIX-273, и имот XVII-272, срещу
задължението за гледане и издръжка на прехвърлителите, които си запазват правото на
ползване върху имота до края на живота на всеки един от тях.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 11 от
27.01.2021 г. изд. от село Басарбово, Община Русе на 08.02.2003 г. П.З.Г. е починал и е
оставил за наследници съпругата си Д.Г.Г. и децата си Т. П. Н., З. П. В., Г.П.З. и Й. П. З.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 12 от
3
27.01.2021 г. изд. от село Басарбово, Община Русе на 13.04.2009 г. Д.Г. Г. е починала и е
оставила за наследници децата си Т. П. Н., З. П. В., Г. П. З. и Й. П. З..
Съгласно акт за граждански брак № 1526 от НС Русе Й. П. З. е сключил граждански
брак с Ю.Г. З. на 14.11.1976 г.
Съгласно удостоверение за наследници изх. № 51 от 02.04.2021 г. изд. от Община
Русе, на 29.01.2019 г. е починал Й. П. З. и е оставил за свои наследници съпругата си Ю.Г.З.
и децата си Г.Й.Р. и П. Й.П..
Съгласно акт за женитба № 4 на НС с. Басарбово Г.П. З. е сключил граждански брак с
Л. М. З. на 24.12.1972 г.
Съгласно удостоверение за наследници № 50 от 02.04.2021 г. изд. от Община Русе, на
27.02.2020 г. е починал Г.П. З. и оставил за свои наследници съпругата си Л. М. З. и децата
си П.Г.П. и П. Г. П.. Видно от представената по делото справка от НБД и Л. М. З. е
регистрирана на 20.02.2012 г. с постоянен адрес в село П*** и настоящ адрес от 30.07.2021
г. в село О***. Същата е настанена в Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни
лица с деменция, като потребител на социална услуга, като по делото й е предоставена
правна помощ съгласно ЗПП.
С нотариален акт № 6, том II, рег. № 2494, дело № 160 от 12.03.2020 г. на нот.
Адриана Филчева с РД РРС П.Г.П., П. Й.П., Ю.Г.З. и Г. Й. Р. продават на П. Г. П. 5/24 или
(10/48) ид. части от гореописания имот. Видно от представеното удостоверение, издадено
въз основа на акт за граждански брак № 0454/21.07.2001 г. на община Русе към този момент
П. Г. П. е в граждански брак с Н. С. П., сключен на 21.07.2001 г., поради което тя придобива
5/48 ид. части от имота.
С нотариален акт № 117, том VI, рег. № 9396, дело № 854 от 09.11.2020 г. на нот.
Адриана Филчева с РД РРС вписан в Сл. по Вп. Русе с акт № 191, том 31, дело № 6498 от
10.11.2020 г., П. Г. П. е признат за собственик по давност на 31/48 ид. части от гореописания
имот.
Съгласно скица № УТ-01-682/01.04.2021 г. УПИ XVIII, в квартал 32, образуван от
имот 273 по регулационния и застроителен план на с. Басарбово, има площ 733 кв.м.,
отреден за жилищно застрояване и има следните собственици: Г.П. З. и П. Г. П..
Данъчната оценка на процесният имот в с. Б***, представляващ ПИ XVIII-273, в кв.
32, с площ от 733 кв.м. и построената в него сграда с площ 152 кв.м., с избено помещение с
площ от 20 кв.м. и бечови помещения с площ от 56 кв.м. е общо 12773,10 лв.
По делото са разпитани две групи свидетели на ответниците Н.С.Г. и С.С.С. и на
ищците М.К.Д. и Б.П.Д..
От показанията на свидетеля Н.С.Г. 62 г. се установява, че познава П. Г. П. и
съпругата му Н.. Познавал и бащата на П. Г. и съпругата му Л.. Познавал и майката, и
бащата на Г., баба Д. и дядо П.. П. и съпругата му живеят в Б*** в една къща. Там са
живели преди дядо му и баба му. П. има къщата от баща си и майка си, но тя е започната да
се строи преди това от баба му и дядо му. Мястото е закупено 1988 г. и тогава е започнало
да се строи. Докато били живи дядо П. и баба Д., къщата е построена на един етаж. В
момента, таванската част е трети етаж. Тази къща и сега продължавало да се строи по нея.
Бабата и дядото живеели в една стая като пристройка от лявата страна на сегашната къща,
където сега живеят П. и Н. Г. живеел в къщата от 1993-94 г. и по-голямата част от работата
за построяването й е минала през неговите ръце. Той е ползвал приятели най-вече за
построяването. Т. и З. не ги е виждал в имота. Нямат ключове за имота, не знае някой друг
да е имал ключове за там. Градината не е обработвана от тях. Те живеят в С*** и двете
сестри имат различни къщи, които не са наследствени. Свидетелят, когато говорил с Г., той
винаги му казвал: „Тази къща ще бъде за П., а със сестрите си съм се оправил” и то
нееднократно го е казвал, че се е оправил със сестрите си. Присъствали са на срещи когато
Г. е казвал, че къщата ще е за неговия син П.. Според свидетеля Г. е давал от себе си за тях.
Помагал им е в къщите и когато са имали нужда при заболявания. Знае, че им е давал пари
4
и че са си помагали, но конкретно не е казвал Г. по какъв начин е оправил нещата, но винаги
е казвал: „Аз съм се оправил със сестрите си”. От разговорите с Г. си направил преценката,
че Т. и З. не са имали претенции за имота. З. и Т. знаят, че къщата е за племенника им. Дядо
П. починал през 2003 г., а Баба Д. през пролетта на 2009 г. Л., съпругата на Г. имала
известен период в живота си, който изкарала в село Подлес, но е живяла и в тази къща с Г.,
до може би преди малко повече от 5 години, може и 10 г. да са минали от както я няма в нея
къща.
От показанията на свидетеля С. С. С. 69 г. се установява, че дъщеря му Н. е женена за
П. от 2001 г. Преди това те си дружали четири години в техникума. Като приятели живеели
заедно, най-вече последната година. Като завършили и се оженили. Заживели в къщата
където и сега живеят на ул. Х*** в Б***. Тази къща е започнал да строи дядо П., но стигнал
до 2-ри етаж, така помни, защото участвал в отливането на плочата. Били футболисти и
приятели с него и заедно израснали от деца. Третия етаж го достроил баща му на П. - Г..
Тази къща, когато са я строили, дядо П. и баба Д., са живели на долния етаж в една стая,
тухлена постройка. Строителството се довършило от баща му на П.. Не знае Т. и З. да са
имали достъп до имота. Свата му, докато бил жив е казвал, че е оправил всичко и този имот
е за П.. Свидетелят участвал в строителството на имота. Там правили стъпала, плочи, тераса,
в санирането участвал. На погребението на баба Д. Г. им е казал: „Аз съм се оправил с вас и
туй остава за П.”. Те не са имали претенции към имота и в градината едва ли са ходили да
работят. Свидетелят заявява, че когато са правили всичко, никоя е нямало от тях. Л. я
познавал и тя живеела там и след 2010 г. Първия път П. я настанил в Славяново и плащал по
1200 лв. всеки месец. После я оправил в другия дом. Знае, че Г. се е оправил със З. и Т..
Когато Д. правил сватба на малкия си син, Г. му дал пари и казал, че са се оправили и с брат
си. Колко е дал не знае. Те са се разбрали по братски, докато били живи, че Д. няма да иска
дял от там.
От показанията на свидетелката М.К.Д. 58 г. се установява, че дошла от Търговище.
Познава З., Т., П. и Н.. З. й е леля, сестра на майка й, Т., а Н. е съпруга на братовчед й П..
Свидетелката заявява, че майка й Т. и баща й си ходели всяка събота и неделя при дядо й и
баба й, когато били живи. Тогава се строила къщата. Баба й и дядо й я строили, а майка й и
баща й помагали да се строи тази къща. Това било преди много години, не може да каже
кога. След като починал дядо й, вуйчо й Г. поел грижата за къщата, а П. бил малък, когато те
се прехвърлили там да живеят. До 2017 г. посещавали и по празници къщата, когато били
живи дядо й и баба й и виждали какво правят, а след като починали посещавали вуйчо й Г.,
докато не направили катастрофа с К. и Т. през 2017 г. След това се обърнали нещата и по-
рядко ходели там, но вуйчо й Г. идвал при тях. Той много пъти е говорил на тази тема да
уредят въпроса с къщата. След катастрофата от 2017 година не са помагали кой знае колко
там. До 2017 г. и откакто е създадена къщата, Г. го нямало тогава в къщата. Г. не живеел
там, когато се строила къщата. Той живеел на друго място. З. малко по-рано приключила да
посещава къщата, тъй като имала заболяване, което не й позволявало, докато Т. ходела до
2017 година плътно. Събота и неделя с баща й си ходели на къщата, за да помагат, тъй като
през седмицата работела. На събиранията между роднините са повдигали въпроса за къщата.
Вуйчо й Г. повдигал въпроса да си уредят отношенията и да се раздели имота. П. знаел, че
майка й Т. и леля й З. имат част от къщата и вуйчо й Г.е казвал, че трябва да наплатят
някакъв дял. Знае, че П. е живял и работил в чужбина, някъде до преди пет години.
Последните две-три години не е ходил, но преди пет години бил в чужбина, пътувал с
камион. Вуйчо й Г. все казвал, че той е извън граница, работи на камион. Ходили на гости с
майка си Т. и леля си З. по Гергьовден, на Коледните празници всяка година. На месец
можело да се случи един път да отидат и без празник, за да видят дядо й и баба й, когато
били живи. След като починали ходили на гости на вуйчо й на месеца един път.
Свидетелката заявява, че обработвали градината. Точно под пилчарника садили ягоди, но те
не оцеляли. Освен пилчарника са имали и овце, които първо гледал дядо й, а после вуйчо й.
Като година не може да си спомни кога е построена къщата на нейните дядо и баба. Те я
построили, заедно със свако й, на леля й З. мъжа. В същото време и баща й и майка й
посещавали най-вече къщата заради вуйчо й Г., да му помагат, а тогава П. бил в чужбина. П.
5
учел, докато къщата се строила, а след като завършил тогава се преместили при дядо й и
баба й. Майка й Т. нямала имоти в Средна кула. Тя ползвала къщата на баща й в Средна
кула от неговите родители. Майка й до ден днешен нямала нищо от дядо й П. и баба й Д..
Когато се родила на П. дъщерята, Г. и Л. отишли да живеят при Д. и П., но тогава вече била
построена къщата и вуйчо й я дооформял. Етажа бил вече построен и Г. и Л. били там, дядо
й още бил жив. Вуйчо й дооформял къщата, като я обзавеждал. Това било, когато се родило
детето на брат му, на П..
От обясненията на ответника П. Г. П. дадени по реда на чл. 176 от ГПК се
установява, че е работил като „шофьор международни превози” на камион в Белгия,
Франция и Англия, където са го командировали за по месец и половина-два, след което се
прибирал в България. Никога не се живял в чужбина. В България стоял по месец-два,
понякога три между курсовете. Когато му се обадели, че трябва да пътува, отивал, свършвал
си работата и се прибирал.
От показанията на свидетеля Б.П.Д.на 64 г. се установява, че е съпруг на дъщерята на
Т., свидетелката М.. Познава Зорка, Т., П.и Н., които са рода на съпругата му. Къщата в село
Б*** посещавал много пъти и знае къде се намира. З. и Т. през последните 10 години
посещавали къщата, като и свидетеля бил с тях поне 4-5 пъти в годината. Като ходели там
всички роднини се събирали по Гергьовден заради Г.. Голяма рода били и се събирали.
Ходили и без конкретни празници, просто на гости. Там З. не я виждал когато не е имало
празник, а Т. и К. ги виждал. З. я виждал на празниците. В имота виждал и З. и Т.. На
събиранията ставало въпрос, че З. и Т. трябва да си уредят отношенията по имота и е
ставало приказка, но той бил страничен наблюдател. Споделяли, че с течение на времето ще
си уредят взаимоотношенията. Такъв разговор е воден може би 2015 г. на едно събиране с
Г.. След 2017 г., когато катастрофирали К. с Т. и М., били на легло и Г. идвал в Кулата и
като са се събирали пак е ставало на въпрос. След катастрофата те нямало как да ходят. Т. я
карал може би два или три пъти на гости при Г., но К. не е, защото той и до сега
продължавал да е много трудно подвижен. Свидетелят споделя, че е от Търговище и като
идвал, ако ги няма на Кулата ги намирал на Басарбово. През последните 10 години на
Басабово ходил поне 7-8 пъти най-малко, на празници за Гергьовден, имало и друг празник,
но не се сеща.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Производството е във фазата за допускане на делбата.
Съгласно чл. 34 от Закона за собствеността всеки съсобственик може, въпреки
противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен, ако законът разпорежда друго, или
ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Разпоредбите за делба
на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот, като искът не се погасява по
давност. Претендираното право произтича от наличие на дялова съсобственост между
страните.
В тежест на ищците е да установят, че страните, между които се иска допускането на
делба са съсобственици на делбения имот, респ. – че страните са придобили по посочените
способи процесния имот, както и че не съществува пречка за делба на имота, включително
следваща се от естеството и предназначението на веща /чл. 34, ал. 1 от ЗС/, включително и
на построената в дворното място жилищна сграда.
В тежест на ответниците е да докажат, във връзка с възражението си за придобивна
давност, че са владяли имота /лично или чрез държател/ в продължение на 10 години,
необезпокоявано, както и че са довели до знанието на ищците намерението си да своят
имота.
По предявения инцидентен установителен иск Л.М. следва да докаже твърденията си,
че е владяла за себе си своята част от имота, формирана както следва: 18/48 ид.ч., придобити
в режим на СИО, представляващи нейния дял от съпружеската общност с покойния й съпруг
Г. П. З., придобити с нотариален акт № 167, т.11, дело № 2681/2002г. на нотариус peг.№ 216,
6
вх.рег.№5515, 13.06.2002г., акт.167, т.11, д.268, с който е оформено прехвърлянето на
възмездно основание на общо ¾ ид.ч./36/48 ид.ч. от процесния имот/ и 7/48 ид.ч. е
придобила по наследство от покойния си сьпруг Г.П.З.
Ответниците следва да докажат възраженията си, че ответникът П. е владял за себе си
процесния имот в цялост, както твърди с отговора на исковата молба.
От представените по делото доказателства се установи безспорно, че страните са
съсобственици на процесния имот, придобит възмездно от общите наследодатели П.3.Г. и
Д.Г.Г.
С нотариален акт №167, т.11, дело №2681/2002г. на нотариус peг.№216, вх.рег.
№5515,13.06.2002г., акт.167, т.11, д.268 срещу задължение за гледане и издръжка те са
прехвърлили общо 3/4 ид.ч. или 36/48 ид.ч. от процесния имот на сина си Г.П.3., при което
ответницата Л.М.3., като сьпруга на приобретателя е получила половината от прехвърлените
3/4 ид.ч. - придобила е 3/8 ид.ч., равняващи се на 18/48 ид.ч. от целия имот. На 08.03.2003г. е
починал П.З.Г., а на 13.04.2009г. е починала и Д.Г. Г.. Оставената в наследство от тях
непрехвърлена 1/4 ид.ч. от имота е наследена при равни квоти по 1/16 ид.ч. от техните
четири деца: Т. П. Н., З.П. Н., Г.П. З., починал на 27.02.2020 г. с наследници Л.М. 3., П. Г. П.
и П.Г.П. и Й.П. 3., починал на 29.01.2015 г. с наследници Ю.Г.3., Г.Й.Р. и П.Й.П.. След
смъртта на последните двама преки наследници, техните части от по 1/16 ид.ч. за всеки от
двамата, са наследени от техните наследници, сьобразно наследствените им права - при
равни квоти или по 1/48 за всеки. Така след смъртта на сьпруга си Г.П. З., Л.М. 3. наследява
наред сьс синовете си една трета от 18/48, представляващи неговата част от сьпружеската
общност или 6148 ид.ч., както и още 1/48 - от непрехвърлената част от имота, така общо е
получила 7/48 ид.ч. по наследство от сьпруга си. Синовете П. и П. имат същите права, като
наследници от баща си - по 7/48 ид.ч. С представения нотариален акт №11, том 7, дело
№1347/2020г., П. Г. П. е изкупил дяловете на своя брат П.П., както и на наследниците на
чичо си - общо 5/24 или 10/48 от целия имот в режим на СИО с ответницата Н.П.-негова
сьпруга. По тази сделка 5/48 права е придобила неговата сьпруга Н.П.. П. Г. П. общо
притежава 12/48 ид.ч., от които от покупко-продажба 5/48 ид.ч и по наследство 7/48 ид.ч. Л.
М. З. е собственик на общо 25/48 ид.ч. от процесния имот, от които 18/48 ид.ч.,
представляващи нейния дял от сьпружеската общност с покойния й съпруг Г.П. 3. и на 7/48
ид.ч. по наследство от покойния си сьпруг Г. П. 3..
С оспорения нотариален акт № 117, том VI, рег. № 9396, дело № 854 от 09.11.2020 г.
на нот. Адриана Филчева с РД РРС вписан в Сл. по Вп. Русе с акт № 191, том 31, дело №
6498 от 10.11.2020 г., П. Г. П. е признат за собственик по давност на 31/48 ид. части от
гореописания имот, които включват изцяло твърдяните права на ищците - 6/48 ид.ч., както и
собствените на майка му Л. М. З. общо 25/48 ид.ч. от процесния имот.
Съдът намира, че предявеният иск за делба следва да се отхвърли, тъй като не се
проведе успешно оспорването на нотариалния акт досежно твърдяните 6/48 идеални части
права за двете ищци. Установи се от събраните по делото гласни доказателства, че
ответникът е осъществил давностно владение продължило повече от 10 г., върху целия
имот. П.Г. живее в тази къща от месец май 1994 г., заедно с неговите родители. Къщата
започнали да строят баба му и дядо му през 1993 г. и била завършена от баща му Г. –
първоначално първите два етажа, а през 1996 г. вече бил построен и третият етаж. Още от
тогава и от баща му ищците знаели, че този имот е изцяло негов, на П.Г. и не са оспорвали
владението му, нито са го смущавали, като явно и необезпокоявано със знанието на ищците
е владял целият имот повече от 10 г. Установи се, от св. Г., че ищците живеят на други
адреси, в различни къщи в Средна кула, нямат ключове за имота, не се установи да са
искали такива, като са посещавали имота само за празници Гергьовден /св. Д./ или просто на
гости, но по никакъв начин не се установи да са заявявали собственически претенции или да
са пречели на владеенето на имота от ответниците. След 2017 г., когато катастрофирали К. с
Т. и М., били на легло и Г. ходил при тях в Средна Кула, за да им помага. Свидетелят Г.
когато говорил с Г., той винаги му казвал: „Тази къща ще бъде за П., а със сестрите си съм се
оправил”. Според свидетеля Г. е давал от себе си за тях. Помагал им е в къщите и когато са
7
имали нужда при заболявания. Свидетелят С., който участвал в строителството на имота,
заявява, че когато са правили всичко стъпала, плочи, тераса, санирането, никоя от ищците е
нямало там. На погребението на баба Д. Г. им е казал: „Аз съм се оправил с вас и туй остава
за П.”. Те не са имали претенции към имота. Когато Д. правил сватба на малкия си син, Г. му
дал пари и казал, че са се оправили и с брат си. Така са се разбрали по братски, докато били
живи, че Д. няма да иска дял от там. Установи се, че Л. М. З. е регистрирана от 20.02.2012 г.
с постоянен адрес в село П***, като от пролетта на 2009 година била настанена там /св. Г./, а
преди това е била настанена в дом в С***, поради заболяването си, при което ответникът
П.Г. и съпругата му са владяли имота изцяло необезпокоявано за себе си, повече от 10 г. Не
се установи ответника Г. да е живял в чужбина, като същия е бил само командировки за
определен курс, след което се е прибирал в процесния имот. Показанията на св. Д., че на
събиранията вуйчо й Г. повдигал въпроса да си уредят отношенията, не се споделят от
останалите доказателства по делото, а й не представляват свидетелство за оспорване на
владението на ответниците. Не са предявявани искове от нито една от ищците до момента и
не се твърди да са искали да притежават ключ за имота или по друг начин да са заявили в
изтеклия давностен период от 09.11.2010 г. до 09.11.2020 г. собственически права.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че за ищците липсва
материалноправна легитимация за предявяване на иска за делба и същият следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят държавната такса за предявените искове
в размер на 100 лв. в полза на Бюджета по сметка на РРС. На осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК
ищците следва да заплатят направените по делото разноски на ответниците П. Г. П. и Н. СТ.
П., които са доказани до размера от 500 лв., заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.344 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на З. П. В., ЕГН ********** и Т. П. Н., ЕГН **********, двете от
гр. Р***, срещу П. Г. П., ЕГН **********, Н. С. П., ЕГН **********, двамата от с. Б*** и Л.
М. ЗЛ., ЕГН **********, от с. П***, с който молят да се допусне до делба следния
недвижим имот: урегулиран поземлен имот XVIII-273, кв. 32, по плана на с. Б***, с площ
680 кв. м., а съгласно скица, с площ 733 кв, м., заедно с построената в него двуетажна
жилищна сграда, с бечови помещения под нея, с обща застроена площ от 90 кв. м., а
съгласно скица с площ от 76 кв. м., при граници: улица, имот XIX-273, и имот XVII-272, при
права: за З. П. В. – 3/48 ид.ч., за Т. П. Н. – 3/48 ид.ч., за Л. М. ЗЛ. – 24/48 ид.ч., за П. Г. П. -
13/48 ид.ч. и за Н. СТ. П. – 5/48 ид. части, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА З. П. В., ЕГН ********** и Т. П. Н., ЕГН **********, двете от гр. Р***,
ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Бюджета по сметка на РРС държавна такса за предявените
искове в размер на 100 лв., по 50 лв. всяка от тях.
ОСЪЖДА З. П. В., ЕГН ********** и Т. П. Н., ЕГН **********, двете от гр. Р***,
ДА ЗАПЛАТЯТ на П. Г. П., ЕГН **********, Н. СТ. П., ЕГН **********, двамата от с.
Б***, направените по делото разноски в размер на 500 лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8