РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1275/27.8.2021г.
гр. Пловдив,
27 август 2021
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, XI с.,
в закрито
заседание на двадесет и седми август през
две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Милена Несторова -
Дичева
като
разгледа адм. дело № 1603 по описа за 2021 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба, подадена от „БИО
ТЕРРА НИЛ“ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от С.М.С., против мълчалив отказ на зам.и.д. ДФЗ гр.София, да
бъде подпомогнат през стопанската 2018/2019 г. по искането му за допустимост на
стопанисваните от него парцели за подпомагане на зеленчукопроизводството по
схеми и мерки, базирани на деклариране площи СЕПП, СПП, ЗДП, МЗС, СП, СЗ, ЗСо,
СПК, ПНДП, схема за обвързано производство, мярко 10, мярка 11, мярка 12 и
мярка 13.
За ответника,Изпълнителен
директор на ДФЗ, се заема становище за недопустимост на така подадената жалба
респ. нейната неоснователност. Счита, че съществува специална норма по чл. 43, ал. 3-4 от ЗПЗП и
чл. 52, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 7/24. 22015 г. която дерогира общата по АПК,
поради което ответникът е задължен да издава изричен отказ. Счита, че
твърдението за наличие на мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК е недопустимо, както поради липса на определен срок за произнасяне от
страна на административния орган, така и поради изискването за негово изрично
произнасяне. С оглед на така изложеното от съда се иска да остави жалбата без
разглеждане и делото да се прекрати, алтернативно същата да бъде оставена без
уважение.
Съдът намира възражението на ответника за
недопустимост на жалбата за основателно.
Съгласно общата разпоредба на чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът.
По смисъла на тази законова фикция, мълчалив отказ е налице тогава, когато по
силата на изрична законова разпоредба компетентният административен орган е бил
длъжен да се произнесе по искане, с което е сезиран, като издаде
административен акт и в законоустановения срок той не е изпълнил това свое
задължение. В този случай непроизнасянето на административния орган се
приравнява на отказ да бъде издаден административния акт и подлежи на съдебно
оспорване, тъй като е с неблагоприятни за заявителя правни последици.
В общите случаи сроковете за издаване на
индивидуалния административен акт са предвидени в чл. 57 от АПК,
като според чл. 57, ал. 1 от АПК административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на
производството, а според чл. 25, ал. 1 от АПК дата на започване на производството е датата на постъпване на искането
в компетентния административен орган, в който то е подадено.
Прилагането на схемите за директни плащания в
съответствие с Общата селскостопанска политика на Европейския съюз е уредено в
ЗПЗП, като регламентираните в този закон условия и
процедури за издаване на индивидуални административни актове се явяват
специални по отношение общата регламентация в АПК.
В чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП е предвидено, че кандидатите за подпомагане подават
до териториалните структури на Разплащателната агенция заявление за подпомагане
по образец, като условията и реда за подаване на заявленията са уредени в
Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Като следващи етапи от процедурата в закона е
регламентирано извършването на автоматични, административни и/или проверки на
място или кръстосани проверки на подадените заявления от служителите на ДФЗ-РА.
Административните проверки се извършват чрез интегрираната информационна система
чрез съпоставяне на данните от заявленията с данните от регистрите (чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП), а проверките на място се извършват чрез инспекция
на земеделското стопанство и методи за дистанционно наблюдение (чл. 37, ал. 4 от ЗПЗП). В ЗПЗП и в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. не е
посочен срок за извършване, или приключване на тези проверки.
Съобразно приложимите в производството по
подпомагане нормативни актове, не е предвиден и конкретен срок за компетентния
административен орган да се произнесе по подадени общи заявления за подпомагане
на земеделските производители.
Предвиден е само срок за извършване на
плащанията, който е регламентиран в член 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО)
№ 2799/98,
(ЕО) № 814/2000,
(ЕО) № 1290/2005 и
(ЕО) № 485/2008 на
Съвета Според тази разпоредба плащанията по схемите за подпомагане и посочените
в член 67, параграф 2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни
на следващата календарна година. Плащанията през този период се извършват
най-много на две вноски.
Наред с това обаче в член 75, параграф 2 от
Регламента е предвидено, че посочените в параграф 1 плащания не се извършват
преди да са приключили проверките на условията за допустимост, които държавите
членки трябва да осъществяват съгласно член 74. Следователно предвидената в
Регламента крайна дата 30 юни на следващата календарна година не може да се
приравни на срок за приключване на проверките, нито на такъв за произнасяне на
административния орган, а изтичането му не преклудира възможността за плащане.
Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗПЗП, Разплащателната агенция извършва директни плащания
по подадените заявления, когато установи изброените в нея хипотези, а в чл. 43, ал. 3 от същия закон са изброени случаите, при които Разплащателната
агенция намалява размера на плащането, или отказва плащане по схемите за
директни плащания.
В чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. е предвидено, че Държавен фонд "Земеделие"
– Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за
извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК.
Видно е, че разпоредбите на ЗПЗП и
подзаконовите нормативни актове по прилагане на процесните мерки и схеми
изискват обективиране на изрично властническо волеизявление (за отпускане,
намаление, или за отказ от оторизиране на поискана сума), но в специалната
нормативна уредба липсва предвиден срок за произнасяне на компетентния орган,
включително не е регламентиран срок за издаване на уведомителните писма за
одобряване, отказ, или намаляване на плащането по поисканото подпомагане. Тази
регламентация изключва приложението на общата фикция за мълчалив отказ, тъй
като същият по дефиниция представлява непроизнасяне в срок. Следователно, мълчалив
отказ е недопустим в конкретния случай, както поради липса на определен срок за
произнасяне от административния орган, така и поради изискването за изрично
произнасяне от последния.
С оглед на изложеното съдът счита, че
непроизнасянето от страна на компетентния орган - Изпълнителен директор на ДФ
"Земеделие" – Разплащателна агенция, по подаденото от жалбоподателя
заявление за подпомагане за стопанската 2018/2019 г., не е формиран мълчалив
отказ, който да е годен предмет на съдебно оспорване.
В този смисъл е
формирана и трайна практика на Върховния административен съд – напр.
Определение № 15659/14.12.2018 г. по адм. дело № 14239/2018 г.; Определение №
15720 от 20.12.2017 г. по адм. дело № 12408/2017 г.; Определение №
6809/21.05.2014 г. по адм. дело № 2626/2014 г. и др.
Изложеното налага
извода, че в случая липсва годен за обжалване пред съд индивидуален
административен акт и се касае за ненадлежно упражняване на правото на съдебно
оспорване, което изключва произнасяне по същество.
Ето защо и
на основание чл.159, т.1 от АПК, Съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата,
предявена от „БИО ТЕРРА
НИЛ“ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от С.М.С.,
против мълчалив отказ на зам.и.д. ДФЗ гр.София, да бъде подпомогнат през
стопанската 2018/2019 г. по искането му за допустимост на стопанисваните от
него парцели за подпомагане на зеленчукопроизводството по схеми и мерки,
базирани на деклариране площи СЕПП, СПП, ЗДП, МЗС, СП, СЗ, ЗСо, СПК, ПНДП,
схема за обвързано производство, мярко 10, мярка 11, мярка 12 и мярка 13.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1603/2021
год. по описа на Административен съд Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
Административен
съдия: