РЕШЕНИЕ
№ 894
гр. Пловдив , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина С. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Виделина С. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20205300502049 по описа за 2020 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от И. О. К. ЕГН: **********
от ************, чрез пълномощника адвокат А. П., против Решение № 74 от
05.02.2020 г., поправено с решение № 285 от 17.07.2020 г., постановени по
гр.д.№ 2390 по описа за 2018 г. на Районен съд Асеновград, ІІІ гр.с., в следните
части, с които се:
разпределя ползването между Д. Г. М. ЕГН **********, Е. Н. М. ЕГН
**********, Я. Н. М. ЕГН **********, Й. Я. Н. ЕГН **********, всички от гр.
***********, Е. Й. Н. ЕГН ********** с адрес гр.************ Н. Й. Н. ЕГН
********** с адрес г************** и И. О. К. ЕГН **********, с посочен
адрес за призоваване г************* върху таванското помещение в жилищна
сграда с идентификатор № 00702.529.230.1 по КК на гр.************, както
следва: на Д. Г. М. , Е. Н. М. и Я. Н. М. се предоставя за ползване дял първи
по вариант І от скицата на в. л. М.а (с погрешно посочено име, правилно - Р.) ,
оцветен в червено между т. Г, Д, Е, Ж, Ш, Щ, Г и по буквите Н, М, У, О; на Й.
Я. Н. , Е. Й. Н. и Н. Й. Н. се предоставя за ползване дял втори оцветен в син
цвят по буквите Ж, З, Ч, Щ /погрешно посочено Щ, правилно - Ш/ и Ж и по
буквите М, Л, Ф, У и М; на И. О. К. се предоставя за ползване дял ІІІ – ти
1
оцветен в зелен цвят по буквите З, И, Ц, Ч и З и по буквите Л, К, Х, Ф и Л
отхвърля предявеният иск от И. О. К. ЕГН ********** с посочен адрес за
призоваване гр. *********** за осъждане на Д. Г. М. ЕГН **********, Е. Н.
М. ЕГН**********, Я. Н. М. ЕГН**********, Й. Я. Н. ЕГН**********, всички
от гр. *************, Е. Й. Н. ЕГН********** с адрес гр***************,
Н. Й. Н. ЕГН********** с адрес гр. ************* да преустановят
действията, с които ограничават и пречат упражняването правото му на
собственост в пълнота като премахнат изграденото от дъски таванско
помещение в югоизточната част на подпокривното пространство в жилищна
сграда с идентификатор № 00702.529.230.1 по КК на гр *************, както и
да му осигурят достъп върху незастроеното дворно място на ПИ с
идентификатор 00702.529.230
отхвърля предявеният иск от И. О. К. ЕГН ********** с посочен адрес за
призоваване гр. ************ за осъждане на Д. Г. М. ЕГН **********, Е. Н.
М. ЕГН**********, Я. Н. М. ЕГН********** всички от гр. **************, да
преустановят действията, с които му се пречи да упражнява правото си на
собственост в пълен обем върху една трета идеална част от тавана на
жилищната сграда с идентификатор № 00702.529.230.1 по КК на гр
****************, като премахнат изграденото от тухли таванско помещение
в североизточната част на подпокривното пространство в жилищна сграда с
идентификатор № 00702.529.230.1 по КК на гр *******************
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, немотивирано и постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Възразява се, че първостепенният съд
неправилно се е съобразил с помещенията в таванския етаж при разпределяне
на неговото ползване, тъй като същите са изградени без необходимите
строителни книжа. Намира се, че другите два предложени варианти за
разпределяне на ползването са по - целесъобразни и на страните се предоставя
по-голяма площ. По отношение на отхвърления насрещен иск се възразява, че
районният съд неправилно е приел, че в приземния етаж на сградата има
избено помещение, което се ползва от И. К. и за липсата на доказателства, че
някой му пречил да ползва общите части в приземния етаж. Намира се за
неправилен извода, че щом К. няма собственост в дворното място, то няма и
причина да му се осигурява достъп до същото. Посочва се, че районният съд
неправилно е кредитирал показанията на св.И. като е игнорирал заключението
на вещото лице. Моли да се отмени решението в обжалваните части и да се
постанови друго, с което да се уважат насрещните искове, както и да се
разпредели ползването на таванското помещение в жилищна сграда с
идентификатор № 00702.529.230.1 по най-целесъобразния за страните вариант.
2
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемите страни Д. Г. М. , ЕГН **********, Е. Н. М. ЕГН**********, Я.
Н. М. ЕГН**********, Й. Я. Н. ЕГН**********, Е. Й. Н. ЕГН**********, Н.
Й. Н. ЕГН**********, чрез пълномощника по делото адвокат К. Т., с който
същата се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения по
оплакванията на жалбоподателя. Възразява се за подобрения на таванското
помещение от първите трима ищци, извършени със съгласието на предходния
собственик на третия етаж. Намира се, че правилно районният съд е
разпределил ползването по варинт първи от заключението на вещото лице.
Оспорва се твърдението на И. К., че достъпа до дворното място се осъществява
само от коридора на призема, както и се твърди, че такъв има от друга външна
врата, на улицата, отстрани на сградата, от която директно се влиза и има
достъп до дворното място. Посочва се, че освен тази врата за дворното място
има и отделна врата за жилищната сграда, находяща се на
улицата/регулационната граница и на самата сграда, за което се позовава на
заключението на вещото лице и на свидетелските показания. Поддържа се, че
ответниците по насрещния иск не са осъществявали действия, с който да
създават пречка на К. да ползва етажа си в пълен обем и съобразно
предназначението му. Посочва се, че с поставянето на врати на призема и
заключването им, жалбоподателят не бил препятстван да ползва етажи си,
както и че имало друг достъп до дворното място. Правото на К. по чл.64 от ЗС
не можело да се противопоставя във всички случаи на правото на
собствениците на дворното място да упражняват своето вещно право, вкл. с
поставянето на врати. Приемат, че ограждането на дворното място от
собствениците, както и затварянето на обектите в приземния етаж, по никакъв
начин не пречело на К. да упражнява правото си да ползва дворното място за
достъп до етажа му, както и правото си на собственост върху притежаваното от
него жилище. Възразява се, че по делото не се установява с изградените от
ответниците по насрещния иск прегради на тавана на жилищната сграда да се
препятства ищеца да ползва припадащите му се части от подпокривното
пространство, както и че не са ангажирани доказателства за това, че ползваната
от ответниците част от подпокривното пространство е в повече от
притежаваните от тях ид.ч. от него. Посочва се, че ответниците по насрещния
иск притежават общо 2/3 ид.ч. от тавана, което се равнявало на 66, 44 кв.м. от
целия таван, а същите ползвали 14,50 кв.м. Въз основа на изложеното в
отговора се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде
потвърдено. Моли се за присъждането на разноските във въззивната инстанция.
Постъпила е и втора въззивна жалба от И. О. К. ЕГН ********** , чрез
пълномощника адвокат А.П., в срока за обжалване на решение № 285 от
3
17.07.2020 г. по гр.д.№ 2390 по описа за 2018 г. на Районен съд Асеновград, ІІІ
гр.с., с което е поправено поставеното по делото решение № 74 от 05.02.2020 г.
С молба по делото се уточнява, че се обжалва решение № 74 от 05.02.2020 г.,
допълнено с решение № 285 от 17.07.2020 г. относно отхвърлянето на
насрещните искове. В тази жалба се развиват идентични възражения с
изложените в предходно подадената въззивна жалба против решението на
районния съд в обжалваните части.
В срока по чл.263 ГПК е постъпила молба от въззиваемите страни Д. Г. М. , Е.
Н. М. , Я. Н. М. , Й. Я. Н. , Е. Й. Н. , Н. Й. Н. , чрез пълномощника по делото
адвокат К. Т., с който представят вече депозирания по делото отговор на
въззивната жалба по съображения, че въззивната жалба е същата, както преди
допълването на решението.
Първоинстанционното решение не се обжалва в частта, с която е отхвърлен
искът с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС по отношение на Н. Д. А. ЕГН
**********, в която част решението е влязло в сила.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото
е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от
ГПК следва да бъде проверена правилността на решението съобразно
посоченото в жалбата, както и при служебна проверка от въззивната
инстанция за допуснато при постановяването му нарушение на
императивни материалноправни норми.
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 32, ал.2 от ЗС
от Д. Г. М. , Е. Н. М. , Я. Н. М. , Й. Я. Н. , Е. Й. Н. – Я., Н. Й. Н. против И. О.
К. и Н. Д. А. за разпределяне на реалното ползване на таванското помещение в
жилищна сграда с идентификатор № 00702.529.230.1 по КК на гр
А**************, при квоти: 1/3 ид.ч. за първите трима ищци, 1/3 ид.ч. за
четвъртия, петия и шестия ищец и 1/3 ид.ч. за ответниците.
С определение № 465 от 27.03.2019 г. в първоинстанционното производство е
приет за съвместно разглеждане насрещен иск с правна квалификация чл.109
ЗС от И. О. К. против Д. Г. М. , Е. Н. М. и Я. Н. М. , за осъждането им да
4
преустановят неоснователните си действия, с които му пречат да упражнява
правото си на собственост в пълен обект върху 1/3 ид.ч. от тавана на
жилищната сграда с идентификатор № 00702.529.230.1 по КК на гр
***********, като незаконно са изградили от тухли таванско помещение в
североизточната част на подпокривното постранство от сградата и да бъдат
осъдени да го премахнат, както и против Й. Я. Н. , .Е. Й. Н. - Я. и Н. Й. Н. за
осъждането им да преустановят неоснователните си действия, с които му
пречат да упражнява правото си на собственост в пълен обем върху 1/3 ид. ч.
от тавана на горепосочената жилищна сграда с идентификатор №
00702.529.230.1, като незаконно са изградили от дъски таванско помещение в
югоизточната част на подпокривното пространство на сградата и да бъдат
осъдени да го премахнат, и против всички ответници по насрещния иск за
осъждането им да преустановят неоснователни си действия, с които пречат на
ищеца по насрещния иск да упражнява правото си на достъп до незастроеното
дворно място на ПИ с идентификатор 00702.529.230, изразяващо се в
заключване на двете врати на коридора в приземния етаж на жилищната сграда
№ 00702.529.230.1 и да бъдат осъдени да му осигурят свободен достъп до
същото.
По делото от фактическа страна се установява от представените документи за
собственост, че Д. Г. М. , Е. Н. М. , Я. Н. М. , Й. Я. Н. , Е. Й. Н. – Я., Н. Й. Н. и
И. О. К. са етажни собственици в жилищна сграда с идентификатор №
00702.529.230.1 по КК на гр *************, състояща се от призем ( в който се
намират три гаража и три складови помещения), три жилищна етажа и
таванско помещение, от които: Д. Г. М. , Е. Н. М. , Я. Н. М. притежават при
квоти 4/6 ид.ч. за първия от тях и по 1/6 ид.ч. за другите двама намиращите се в
сградата: СОС с идентификатор № 00702.529.230.1.8 по КК на гр А., с площ от
118 кв.м., с предназначение - жилище и с адрес гр. ************* (втори
жилищен етаж), ведно с изба под гараж № 2 и изба под стая № 1, ведно с 1/3
ид.ч. от общите части на сградата; СОС с идентификатор № 00702.529.230.1.2
по КК на гр А., с площ от 16, 36 кв.м., с предназначение -гараж в сграда и с
адрес: гр. ************, гараж 2; СОС с идентификатор № 00702.529.230.1.6
по КК на гр А., с площ от 15, 18 кв.м., с предназначение - за склад и с адрес:
гр. ****************
Й. Я. Н. , Е. Й. Н. – Я., Н. Й. Н. са собственици при квоти 4/6 ид.ч. за
първия от тях и по 1/6 ид.ч. за другите двама намиращите се в сградата: СОС с
идентификатор № 00702.529.230.1.7 по КК на гр А., с площ от 118 кв.м., с
предназначение - жилище и с адрес гр. ************** ( първи жилищен
етаж), ведно с изба под гараж № 1 и изба под стая № 2, ведно с 1/3 ид.ч. от
общите части на сградата; СОС с идентификатор № 00702.529.230.1.1 по КК на
5
гр А., с площ от 16, 00 кв.м., с предназначение -гараж в сграда и с адрес: гр.
*************; СОС с идентификатор № 00702.529.230.1.5 по КК на гр А., с
площ от 14 кв.м., с предназначение - за склад и с адрес: гр. ***************
И. О. К. е собственик на СОС с идентификатор № 00702.529.230.1.9 по
КК на гр А., с площ от 109 кв.м., с предназначение - жилище и с адрес гр.
************, като неразделна част от обекта са съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж, вкл.избено помещение. По
делото се доказва, че обектът е придобит от И. О. К. и Н. Д. А. в режим на
съпружеска имуществена общност. По силата на спогодба, утвърдена с
Решение № 351 от 09.07.2010 г. по бр.д.№ 541 по описа за 2010 г. на АРС, IV
гр.с., имотът е поставен в дял на И. О. К. , при което същият се легитимира
като негов индивидуален собственик.
С определение в съдебно заседание на 23.05.2019 г. е отделено за
безспорно, че съгласно архитектурния проект на жилищната сграда, таванът е
открито пространство и не съдържа помещения, както и че в последствие е
изградено помещение от тухли в североизточната част на подпокривното
пространство и помещение от дъски в югоизточната част на тавана, които
помещения са едно до друго. Прието е за безспорно между страните, че
тухленото помещение се ползва от М., а изграденото от дъски от Н. По
отношение на приземния етаж е отделено за безспорно, че съгласно одобрен
архитектурен проект на сградата, същият се състои от коридор, три гаража с
три складови помещения. Гаражите са успоредни един на друг в южната част,
стаите са успоредни една на друга в източната част, като гаражите и стаите са
разделени по между си с коридор, който има врата от към стълбищната клетка
и врата към дворното място на сградата.
В първоинстанционното производство са приети две заключения, както
и допълнително заключение, изготвени от вещо лице М. Р. Според първото
заключение на вещото лице, функционалното предназначение на тавана е
складова площ към самостоятелните обекти на жилищната сграда, обособено е
едно складово помещение със застроена площ от 14, 50 кв.м. в източната част
на тавана и преградено с тухлена зидария, таванът не е заснет като
самостоятелен обект. Вещото лице е предложило два варианта за
разпределение на реалното ползване на тавана. Според второто заключение на
СТЕ, подпокривното пространство на сградата представлява таван с постоянен
достъп до него, тоест общата за жилищната сграда стълбищна клетка достига
до пода на тавана. Съгласно допълнителното заключение на вещото лице,
изготвено по представения архитектурен проект на сградата, предназначението
6
на СОС № 00702.529.230.1.3 на първи /партерен/ етаж е гараж, СОС №
00702.529.230.1.4 на първи /партерен/ етаж е изба.
По почин на страните за установяване на релевантните за делото
обстоятелства са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р.
Г. Ч., Р.Г. Р. и И.В. И.
Според показанията на св.Ч., която често посещава процесната сграда,
къщата е с приземен етаж с три етажа. На първия етаж живее Й. Н., на втория
Д. М., а на третия И. К. Входът, от който влиза И.е от централната страна от
към улицата. Има отделно стълбище, което е само за приземния етаж. За
етажите тримата влизат от един и същи вход. Свидетелства, че дворът се
ползва от Д. и от И., сеели си по двора. По отношение на таванското
помещение посочва, че от страната на Д. М. има две заградени помещения и
неин багаж. И.ползвал целия таван. Преграденото се ползвало от двамата
ищци, една част е изградено малко от тухли, а другото е с дъски. Посочва, че с
дъските е на Д., с тухлите на Й., свободното го ползвало И. Удостоверява, че
заградените помещения са половината таван от лявата страна, а другото е
празно. В празното място имало багажа на И. Според свидетелката, Д.не му
давала да минава през коридора до двора. Не знае дали И. е искал да минава от
там. Посочва, че вратата е заключена. Д. имала ключ, И. нямал ключ за тази
врата. Нямало свободно място, през което И. да влезе в двора.
Съгласно показанията на св.Р., която живее на семейни начала с И. К.,
последният имал част от двора, но нямал достъп до него. По отношение на
тавана сочи, че там има изградени две помещения като едното е масивно с
тухли, до него има друго с масивен дървен материал. Те не ползвали нито едно
от двете. Ползвали се от синът и дъщерята на Д., които са собственици на
втория етаж. Посочва, че мястото, което ползва И. не е заградено. Това, което
ползва И. било достъпно за всички живущи и е много по-малко, около 1/3 от
целия таван. Заградените помещения се заключвали. Посочва, че за жилищната
сграда се влиза през тротоара и желязна врата. За приземието се влиза като се
влезе веднага в стълбището, в дясно има врата. Има стълби, които водят на
горе и надолу за избените помещения. Д. живеела в приземния етаж, там
живеела и Н. Вратата за коридора за призема се заключвала от живущите на
приземния етаж. С И. нямали достъп до двора.През коридора на призема
имало врата, която водила към двора и същата се заключвала. И. много пъти
искал достъп до двора от двете жени, които живеели на призема, но те му или
отказвали.На тавана имало предимно стара покъщнина, диван, печка,
хладилник, които са на И. За двора имало малка желязна врата, която също се
7
заключвала от двете жени. И. имал част от земята, тя не била закупена, но
смята, че той е първия човек, на който следва да му се предложи да я закупи.
От показанията на св.И. се установява, че е колега на И. К., по 3-4 пъти
в месеца ходил в имота, в който живее И. Посочва, че И. живее на третия етаж
на къщата, която къща е с двор, призем и три етажа, таван и изба. И. не ползвал
двора и призема, ползвал тавана и избата. Посочва, че на тавана са изградени
две помещения, които заемат половината от тавана, другата половина имало
общи части, които не се ползвали. Това, което ползвал И. било по-малко от 1/3
ид.ч., не било заградено.На тавана И. имал метални конструкции на кнауф,
печка, бойлер, буркани, зимнина и дограма. И. нямал двор, нямал достъп до
дворното място. В дясно от вратата на централния вход имало врата за
призема, която е заключена.
С оглед на така установеното от фактическа страна настоящият
съдебен състав на ПОС достига до следните правни изводи:
По отношение на предявения иск с правна квалификация чл. 32, ал.2 от
ЗС.При предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС съдът не разрешава
правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобствениците и
постановява най-целесъобразното ползване на общата вещ. Самото искане за
съдебна намеса е категорично указание, че такова мнозинство не може да се
формира, като в тази насока е налице и задължителна съдебна практика
отразена в ТР № 13/2013 г. на ОСГК на ВКС. В мотивите на посоченото ТР са
изложени основните принципи за начина на разпределение на ползването при
съсобствена вещ, сред които и този, че реалното ползване следва да се
разпредели, като се вземат предвид правата на страните в съсобствеността и по
начин за най-целесъобразното използване на вещта. В практиката на ВКС са
разгледани различни хипотези на разпределение на ползването, от която също
могат да се извлекат основни принципи при разпределяне на реалното ползване
на съсобствена вещ. Посочено е, че разпределението следва да се извърши
така, че всеки съсобственик да получи реална част за ползване, която
съответства на неговите права. Друг основен принцип, който е разгледан в
практика на ВКС е, че при разпределяне на ползването съдът следва да се
съобрази с фактическото състояние и предназначението на вещта към
момента на постановяване на съдебното решение.
По делото се установява, че искането за разпределяне на ползването на
процесния недвижим имот е допустимо и основателно.
В случая предявеният иск по чл.32, ал.2 от ЗС е за разпределяне на
8
правото на ползване на подпокривното простраство - тавана на сграда с
идентификатор № 00702.529.230.1 в режим на етажна собственост. Според
задължителните разяснения в в т. 2 на Тълкувателно решение № 34 от 15. VIII.
1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК подпокривното пространство (таванът) -
обща част от сградата, което има нужната височина, пространство, обем, до
което има нормален достъп от стълба и което могат при спазване на
съответните законни изисквания да се изградят отделни обекти или сервизни
помещения към обектите в долните етажи, е обща част по предназначение. От
приетите в производството заключения на СТЕ се установява, че
функционалното предназначение на тавана е складова площ към
самостоятелните обекти на жилищната сграда, до който има постоянен достъп
като общата част за жилищната сграда, тъй като стълбищната клетка достига
до пода на тавана. Предвид на това съдът намира, че процесният таван
представлява обща част на сградата по предназначение, на който ищците са
съсобственици. С придобиването на отделен обект в сграда - етажна
собственост, собствениците, по разпореждането на закона, придобиват и
съответната идеална част от общите части на сградата, която в случая е по 1/3
ид.ч. за всяка група от ищците и за ответника.
В първоинстанционното производството са предложени два варианта
за разпределение на ползването от вещо лице М. Р. При самостоятелна
преценка на доказателствата по делото, въззивният съд намира
разпределението по първия вариант за най-целесъобразно, тъй като отговаря
на правата на страните и съществуващото в момента фактическо състояние на
тавана. По делото е прието за безспорно, че в североизточната част на тавана е
изградено помещение от тухли. Това се доказва и от заключението на вещото
лице, според което в източната част на тавана е изградено складово помещение
със застроена площ от 14, 50 кв.м., което е преградено с тухлена зидария. По
делото е отделено за безспорно, че това складово помещение, преградено от
тухли, се ползва от Д. Г. М. , Е. Н. М. и Я. Н. М. . По делото не е спорно, че до
тухленото помещение има второ такова, заградено от дъски, което се ползва от
Й. Я. Н. , Е. Й. Н. – Я. и Н. Й. Н. . С оглед на така установените по делото
обстоятелства, с предложения вариант „първи“ от заключението на вещото
лице се запазва съществуващото в момента фактическо състояние на
процесния таван, доколкото на първата група ищците се предоставя частта от
тавана, на която са изградили тухлено помещение, а на втората група -
заграденото от дъски. Този вариант е и най-целесъобразен, тъй като при него
на всяка група от ищците и на ответника се предоставя равностойно ползване
на източната и на западната част от тавана.
9
Съдът счита, че предложения вариант „втори“ от заключението на
вещото лице не е подходящ, доколкото при него е налице обединяване на
заграденото от тухли помещение с това от дървен материал, което обуславя
извършването на бъдещо преустройство. Според Решение № 59 от 4.03.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 67/2008 г., II г. о., ГК, в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС
съдът следва да се съобразява с действителното положение на имота, като не
може да предписва каквито и да било преустройства и премествания на сгради,
огради и съоръжения.
По тези съображения обжалваното решение, в частта, с която
първостепенният съд е извършил разпределение на ползването на тавана по
вариант първи от заключението на вещо лице Р. /погрешно посочена като М./,
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на насрещните искове с правна квалификация чл. 109 от
ЗС.С разпоредбата на чл. 109 от Закона за собствеността е регламентирана
защитата на собственика на един недвижим имот от неправомерните действия
извършвани от другиго по начин, че да се възпрепятства упражняването на
собственическите права върху този имот. С негаторния иск следва да се даде
защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта
на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване
на вещта според нейното предназначение. Съгласно т. 3 от ТР № 4/2015 г. на
ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че спрямо
този имот ответникът е осъществил, респективно поддържал неоснователно
въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие
на ответника създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-
големи от обикновените (чл. 50 ЗС).
Съдът намира, че така описаните предпоставки за уважаване на
предявените искове за премахването на изграденото от тухли помещение в
североизточната част и на помещението от дъски в югоизточната част на
подпокривното пространство на сградата, не са се осъществили. При условията
на пълно и главно доказване ищецът по насрещния иск не доказа, че е бил
възпрепятстван да ползва подпокривното пространство /таван/ - обща част по
предназначение съобразно правата си от общите части на сградата. Напротив,
от събраните по делото гласни доказателства се установява, че свободната част
от тавана се е ползвала от И. К., в който смисъл са показанията на св.Ч., които
следва да се кредитират като обективни, незаинтересовани, преки и
10
непосредствени. Същите кореспондират и с показанията на св.Р., която живее
на семейни начала с И. К. и според които частта, която ползва същия от тавана
е около 1/3 от целия таван и там има негова стара покъщнина, диван, печка,
хладилник. Това се потвърждава и от показанията на св.И., който сочи, че на
тавана И. има метални конструкции на кнауф, печка, бойлер, буркани, зимнина
и дограма. С оглед на това по делото не се доказва, че И. К. е лишен от
ползването на тавана, както и че не ползва същия според правата си от общите
части на сградата. Ето защо, предявените искове за осъждането на ответниците
по тях да премахнат изградените помещения в подпокривното простраство
/тавана/ се явяват неоснователни и правилно са били отхвърлени.
Третият негаторен иск е за осъждането на всички ответници да
преустановят действията си, с които пречат на ищеца по негаторния иск да
упражнява правото си на достъп до незастроеното дворно място, изразяващо се
в заключване на двете врати на коридора в приземния етаж на жилищната
сграда и да бъдат осъдени да му осигурят свободен достъп до същото. Ищецът
по негаторния иск не твърди и не установява да притежава право на
собственост върху поземления имот. Исковата си претенция обосновава с
качеството си на етажен собственик и невъзможността си на достъп до
дворното място. Според съдебната практика не всяко въздействие върху имот
може да обоснове основателност на негаторния иск, а само такова, което засяга
неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством
което се създават пречки за установения правен режим на ползване на имота и
по този начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки
същите да се упражняват в пълен обем. В настоящото производство не се
доказва, че със заключването на вратите на приземния етаж се ограничава и се
пречи на ищеца по насрещния иск като етажен собственик да ползва
собствения му обект, вкл. общите части на сградата, тъй като с тези действия
по никакъв начин не засяга същите, още по-малко неоснователно. Следва и да
се има предвид, че правото на ищеца по чл.64 ЗС не може да се
противопостави във всички случаи на правото на собственика на дворното
място да упражни своето вещно право, включително и с поставянето на врата с
цел ограничаване на свободния достъп до него, тъй като за реализирането му
ищеца има достатъчно предвидени от закона средства, но не и чрез предявения
в настоящето производство иск за премахване на вратите на основание чл. 109
ЗС. / в този смисъл решение № 151 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 634/2010 г. на
ВКС, II г. о., решение № 66 от 1.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4204/2016 г., II г.
о., ГК, /
С оглед на изложеното и поради съвпадение на крайните изводи на
11
въззивната инстанция с тези на първата инстанция, въззивния съд счита, че
първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и следва да
бъде потвърдено.
В частта за разноските: С оглед изхода по делото, предявената
претенция за разноски и представените доказателства за тяхната направа -
договори за правна защита и съдействие от 10.09.2020 г. и от 30.09.2020 г., за
заплащането на адвокатско възнаграждение по всеки от договорите от 400
лева или общо 800 лева, на въззиваемите страни следва да бъдат присъдени
посочените разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 74 от 05.02.2020 г., поправено с решение №
285 от 17.07.2020 г., постановени по гр.д.№ 2390 по описа за 2018 г. на
Районен съд Асеновград, ІІІ гр.с. в следните части, с които се: разпределя
ползването между Д. Г. М. ЕГН **********, Е. Н. М. ЕГН **********, Я. Н.
М. ЕГН **********, Й. Я. Н. ЕГН **********, всички от гр. ************, Е.
Й. Н. ЕГН ********** с адрес гр. ****************, Н. Й. Н. ЕГН
********** с адрес гр. ****************** и И. О. К. ЕГН **********, с
посочен адрес за призоваване **************върху таванското помещение в
жилищна сграда с идентификатор № 00702.529.230.1 по КК на
гр.***************, както следва: на Д. Г. М. , Е. Н.М. и Я. Н. М. се
предоставя за ползване дял първи по вариант І от скицата на в. л. Р. (с
погрешно посочено М.), оцветен в червено между т. Г, Д, Е, Ж, Ш, Щ, Г и по
буквите Н, М, У, О; на Й. Я. Н. , Е. Й. Н. и Н. Й. Н. се предоставя за ползване
дял втори оцветен в син цвят по буквите Ж, З, Ч, Ш /погрешно посочено Щ /
и Ж и по буквите М, Л, Ф, У и М; на И. О. К. се предоставя за ползване дял
ІІІ – ти оцветен в зелен цвят по буквите З, И, Ц, Ч и З и по буквите Л, К, Х,
Ф и Л
отхвърля предявеният иск от И. О. К. ЕГН ********** с посочен адрес за
призоваване гр. ************* за осъждане на Д. Г. М. ЕГН **********, Е.
Н. М. ЕГН**********, Я. Н. М. ЕГН**********, Й. Я. Н. ЕГН**********,
всички от гр. ****************, Е. Й. Н. ЕГН********** с адрес гр
*************** Н. Й. Н. ЕГН********** с адрес гр. *************** да
преустановят действията, с които ограничават и пречат упражняването
12
правото му на собственост в пълнота като премахнат изграденото от дъски
таванско помещение в югоизточната част на подпокривното пространство в
жилищна сграда с идентификатор № 00702.529.230.1 по КК на гр А., с адрес
гр. ***************, както и да му осигурят достъп върху незастроеното
дворно място на ПИ с идентификатор 00702.529.230
отхвърля предявеният иск от И. О. К. ЕГН ********** с посочен адрес за
призоваване гр. А. ул. „************** за осъждане на Д. Г. М. ЕГН
**********, Е. Н. М. ЕГН**********, Я. Н. М. ЕГН********** всички от гр.
***************, да преустановят действията, с които му се пречи да
упражнява правото си на собственост в пълен обем върху една трета идеална
част от тавана на жилищната сграда с идентификатор № 00702.529.230.1 по КК
на гр ************ с адрес гр. *************, като премахнат изграденото от
тухли таванско помещение в североизточната част на подпокривното
пространство в жилищна сграда с идентификатор № 00702.529.230.1 по КК на
гр А., с адрес гр. *******************.
В необжалваната част, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.32,
ал.2 от ЗС по отношение на Н. Д. А. ЕГН **********, решението е влязло в
сила.
ОСЪЖДА И. О. К. ЕГН **********, с адрес: гр. *************** да
заплати на Д. Г. М. ЕГН **********, Е. Н. М. ЕГН ********** и Я. Н. М. ЕГН
**********, всички с адрес: гр. *****************, сумата от 400 лв.
/четиристотин лева/, разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА И. О. К. ЕГН **********, с адрес: гр. ************** да
заплати на Й. Я. Н. ЕГН **********, с адрес: гр. ***************, Е. Й. Н. ,
ЕГН: **********, с адрес гр.****************** и Н. Й. Н. ЕГН **********,
с адрес гр. ***************, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, разноски
за въззивното производство.
Решението в частта относно произнасянето по иска с правна квалификация
чл.32, ал.2 от ЗС е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението в частта относно произнасянето по исковете с правна
квалификация чл.109 ЗС подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14