№ 2367
гр. Варна, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20223110102410 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Д.Д. срещу ЗК “Л.И.” АД,
ЕИК **********, гр. София, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 4 477,28 лв., заявена като частична от общо 4 994 лв., претендирана като остатък от
неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило на
17.01.2022г. пътно – транспортно произшествие в гр. Варна, на кръстовището между
ул.”Тихомир” и ул.”Милосърдие”, предизвикано от Т.Ц., водач на лек автомобил марка
“Мазда 323”, рег. № **********, застрахован по договор за застраховка “Гражданска
отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на застрахователно покритие
от 06.10.2021г. до 06.10.2022г., при което са настъпили щети по лек автомобил марка “Ауди
А 4”, рег. № **********, управляван от Д.Д., както следва:
1./ облицовка предна броня;
2./ решетка радиатор комплект;
3./ дясна решетка предна броня;
4./ десен фар комплект;
5./десен калник;
6./ основа преден регистрационен номер;
7./ предна бленда регистрационен номер;
8./ рамка радиатор комплект, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 25.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира се и присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба ищецът Д.Д. твърди, че е собственик на лек автомобил марка “Ауди
А 4”, рег. № **********.
Твъдри се, че на 17.01.2022г. около 19.00 ч. е настъпило пътно – транспортно –
произшествие, при което при управление на лек автомобил марка “Ауди А 4”, рег. №
********** по ул.”Милосърдие”, водачът му Д.Д., не е бил пропуснат на кръстовището на
ул.”Тихомир” и ул.”Милосърдие” за извършване на маневра “завиване на ляво” от водача на
1
лек автомобил марка “Мазда 323”, рег. № **********, който е бил управляван от Т.Ц., при
което са причинени щети по собственото на ищеца МПС.
Доколкото между участниците в ПТП е имало съгласие по обстоятелствата, при
които е настъпило е съставен двустранен констативен протокол.
Виновният за произшествието водач е бил застрахован в ЗК “Л.И.” АД по договор за
застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на
действие от 06.10.2021г. до 06.10.2022г.
Настъпилите увреждания били установени от застрахователя на виновния водач,
който след извършен оглед е заплатил обезщетение в размер на сумата от 1 021, 39 лв.,
която не е достатъчна ищецът да възстанови собствения си автомобил в същия вид и
качество и с нови и оргинални части, като преди увреждането, което обуславя и интересът
му от предявяване на осъдителна претенция.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗК “Л.И.” АД, е депозирал писмен отговор, с
който не оспорва, че ответникът е застрахован по договор за застраховка “Гражданска
отговорност” за обективиран в застрахователна полица, със срок на действие от 06.10.2021г.
до 06.10.2022г., че е бил уведомен от Д.Д. за настъпилото произшествие, че представители
на застрахователя са извършили огледи на увредената вещ, както и, че е изплатена сумата от
1 021, 39 лв.
Твърди се, че определеното и изплатено обезщетение е съобразено с настъпилите
щети, експлоатацията на автомобила и е достатъчно за закупуване на множество
алтернативни части, които се предлагат в търговската мрежа, поради което претенцията на
увредения е неоснователна.
В условие на евентуалност при доказване на основанието се поддържа, че е налице
„тотална щета“, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на
сто от действителната му стойност при съобразяване със запазените части след
произшествието.
Настоява се за отхвърляне на осъдителната претенция, ведно със законната лихва.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорни са между страните с оглед изложените от тях твърдения, следните
релевантни за делото факти, за които са ангажирани допустими и относими доказателствени
средства:
1./ На 17.01.2022г. в гр. Варна, на кръстовището между ул.”Тихомир” и
ул.”Милосърдие”, е настъпило пътно – транспортно произшествие, предизвикано от Т.Ц.,
водач на лек автомобил марка “Мазда 323”, рег. № **********, при което са настъпили
щети по лек автомобил марка “Ауди А 4”, рег. № **********, управляван от Д.Д.;
2./ Към деня на произшествието водачът на лек автомобил марка “Мазда 323”, рег. №
**********, е бил застрахован в ответното дружество по договор за застраховка
“Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на
застрахователно покритие от 06.10.2021г. до 06.10.2022г., факт, който се признава в
отговора на исковата молба;
3./ Доколкото при пътно – транспортното произшествие са настъпили имуществени
вреди и между участниците в него е имало съгласие по обстоятелствата, при които то е
реализирано, двамата водачи – Д.Д. и Т.Ц. са съставили и подписали двустранен
констативен протокол за ПТП.
В него те са посочили, че по собствения на ищеца автомобил са настъпили щети по
фар, броня и калник;
3./ собственикът на лек автомобил марка “Ауди А 4”, рег. № **********, е уведомил
2
застрахователя ЗК “Л.И.” АД, чиито представител е извършил оглед и удостоверил следните
увреждания: 1./ облицовка предна броня; 2./ решетка радиатор комплект; 3./ дясна решетка
предна броня; 4./ десен фар комплект; 5./десен калник; 6./ основа преден регистрационен
номер; 7./ предна бленда регистрационен номер; 8./ рамка радиатор комплект;
4./ въз основа на извършения оглед застрахователят е определил и изплатил на
увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 1 021, 39 лв.
Въз основа на ангажираните писмени доказателства съдът приема, че предявеният, на
осн. чл. 432, ал. 1 КЗ иск, е доказан в своето основание - настъпило пътно – транспортно
произшествие в срока на действие на договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
участниците в него, обстоятелства, при които е реализирано, удостоверени, чрез съставяне
на протокол по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.”б” ЗДвП, виновно причинено от водача на лек
автомобил марка “Мазда 323”, рег. № **********, чието поведение е било противоправно в
нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, задължаващ всеки водач при завиване наляво за навлизане
в друг път да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства, както и щетите по
лек автомобил марка “Ауди А 4”, рег. № **********.
По размера на заявената претенция
Спорният по делото въпрос се свежда до размера на дължимото обезщетение.
За установяването му, по инициатива на ищцовата страна, е допусната съдебно –
автотехническа експертиза, от чието неоспорено заключение, кредитирано от съда в цялост
и от проведения разпит на експерта в съдебно заседание, се установяват следните факти:
Ударът между двете МПС е причинил щети по следните детайли на лек автомобил
марка “Ауди А 4”, рег. № **********, както следва:
1./ облицовка предна броня – подмяна и боядисване;
2./ решетка радиатор комплект - подмяна;
3./ дясна решетка предна броня - подмяна;
4./десен калник – ремонт и боядисване;
5./ основа преден регистрационен номер - подмяна;
6./ предна бленда регистрационен номер - подмяна;
8./ рамка радиатор комплект - подмяна;
4./ десен фар комплект - подмяна;
Детайлите, посочени от застрахователя, като налагащи подмяна - облицовка предна
броня, решетка радиатор комплект, дясна решетка предна броня, основа преден
регистрационен номер и предна бленда регистрационен номер, се предлагат само като
оригинални части.
Останалите два детайла - рамка радиатор комплект и десен фар комплект могат да
бъдат закупени както като оригинални, така и като неоригиналните резервни части от
алтернативни производители.
В съдебно заседание експертът пояснява, че в повечето случаи, неоригиналните
резервни части от алтернативни производители нямат същото качество като оригиналните.
Обичайно при фаровете, алтернативният детайл не осветява по същия начин като
оригиналния. Наблюдава се разлика в осветеността върху пътното платно, силата й,
насочеността и т.н. Безспорно е, че наблюдаваната разлика се отразява и на безопасността
при управление на автомобили в тъмната част на денонощието.
Възможно е стъклото на фара отвън да се матира или рефлекторът да се излющи,
което във всички случаи се дължи на по-ниското качество на материалите, от които тези
3
детайли се изработват, което се отразява и на цената им.
Оригиналният фар включва комплект от крушки, капачки, букса за мигач, но без
баласта на ксенона. Неоригиналният фак също вкл. капачки, но се предлага без крушки и
баласта. Следователно при закупуване на неоригинален фар следва да се добави стойността
на една крушка около 200 лв.
Рамка радиатор се изработва от пласмасови сплави. Този детайл представлява предна
носеща конструкция върху която се захващат както фаровете, така и радиаторите с
дифузьорите на автомобила. Най-вероятно оригиналната рамка радиатор е с по-добро
качество от тази от алтернативен доставчик, защото материалът, от който е изработен има
способността да възвърне формата си, в случай на деформация. Неоригиналният се чупи по-
лесно, особено при по-ниски температури.
Въз основа на опита си, експертът е установил, че при увреждания на фарове на лек
автомобил марка “Ауди А 4” и “Ауди А 6”, софтуерът на автомобила е възможно да не
приема монтирания фар от алтернативен доставчик.
Сумата, необходима за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени на
труд и материали за възстановяването му към деня на увреждане по цени на сервизи,
притежаващи и непритежаващи сертификат за качество и средна пазарна стойност на
оригинални части, възлиза на 6 159, 57 лв.
Сумата, необходима за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени на
труд и материали за възстановяването му към деня на увреждането и по средна пазарна
стойност на неоригинални 2 броя части и оригинални такива, възлиза на 4 637, 77 лв.
Посочената от експерта стойност следва да се увеличи със сумата от 200 лв., необходима за
закупуване на крушка, тъй като неоригиналния комплект фар, не съдържа такава.
Действителната стойност на автомобила, който е изпълнение “С – лайн”, т.е.
притежаващ допълнителни орнаменти (брони, решетки, лайсни, емблеми), е 9 000 лв.
Средната стойност на ремонта с оригинални и неоригинални части, цена на труд в
сервизи, притежаващи и непритежаващи сертификат за качество, възлиза на 5 498, 67 лв.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06г. на КФН. Това
разрешение е валидно, както за обезщетение по пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, аналогична на
чл. 226 КЗ /отм./, така и при регресен иск по чл. 213 КЗ /отм./. В този смисъл и Решение
№79/2.VII.2009г. по т.д. №156/2009г. на ВКС, Решение №6/2.II.2011г. по т. д. № 293/2010г.
на ВКС; Определение №159/16.03.2011г. на ВКС по т. д. №731/2010 г., II т.о. и други.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и
главно доказване предпоставките за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност", като предявеният иск следва да бъде уважен до
претендирания размер от 4 477, 28 лв., представляващ остатък от дължимо застрахователно
обезщетение, цялото в размер на 5 498, 67 лв., вкл. стойността на оригинални и
неоригинални 2 броя детайли и цена на труд в сервизи, притежаващи и непритежаващи
сертификат за качество, след приспадане на платената сума от 1 021, 39 лв., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.02.2022г. до окончателното
изплащане на задължението.
В конкретния случай, не е налице „тотална“ щета, тъй като стойността на ремонта не
надвишава 70 на сто от действителната му стойност.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца Д.Д. следва да се присъдят сторените по
делото съдебно – деловодни разноски, чиито размер, според представения списък и
4
ангажираните доказателства възлиза на 981, 18 лв., от които 129, 09 лв. платена държавна
такса, 200 лв. депозит за СТЕ и 652, 09 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е основателно, тъй като
уговореният и заплатен размер надхвърля минималния по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отделно, делото не
се отличава с никаква правна и фактическа сложност, а доказателствата са събрани в едно
съдебно заседание.
На ищеца следва да се укаже, че недължимо внесената държавна такса от 26, 44 лв.,
подлежи на връщане по молба на заинтересованата страна, на осн. чл. 4 б ЗДТ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Л.И.” АД, ЕИК **********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на ДР. Р. Д., ЕГН
**********, ********** сумата от 4 477, 28 лв. /четири хиляди четиристотин седемдесет
и седем лева и двадесет и осем ст./, заявена като частична от общо 4 994 лв.,
представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди
в резултат на настъпило на 17.01.2022г. пътно – транспортно произшествие в гр. Варна, на
кръстовището между ул.”Тихомир” и ул.”Милосърдие”, предизвикано от Т.Ц., водач на лек
автомобил марка “Мазда 323”, рег. № **********, застрахован по договор за застраховка
“Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на
застрахователно покритие от 06.10.2021г. до 06.10.2022г., при което са настъпили щети по
лек автомобил марка “Ауди А 4”, рег. № **********, управляван от Д.Д., както следва: 1./
облицовка предна броня; 2./ решетка радиатор комплект; 3./ дясна решетка предна броня; 4./
десен фар комплект; 5./десен калник; 6./ основа преден регистрационен номер; 7./ предна
бленда регистрационен номер; 8./ рамка радиатор комплект, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 25.02.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА “Л.И.” АД, ЕИК **********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на ДР. Р. Д., ЕГН
**********, ********** сумата от 981, 18 лв. /деветстотин осемдесет и един лева и
осемнадесет ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.
УКАЗВА на ДР. Р. Д., ЕГН **********, **********, че недължимо внесената
държавна такса от 26, 44 лв., подлежи на връщане по молба на заинтересованата страна, на
осн. чл. 4 б ЗДТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5