№ 511
гр. Казанлък, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20245510103354 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **** чрез пълномощника З.Н.Д. - в качеството й на член на
Съвета на Директорите, упълномощена от М.Г. и А.Б. - в качеството им на
представляващи Дружеството, чрез юрк. С.К., преупълномощен от З.Н.Д.,
съдебен адрес за кореспонденция: ****, против И. Т. Н., ЕГН **********,
адрес: ****. Твърди, че в законоустановения срок и съгласно указанията на
Районен съд-Казанлък в разпореждане по ч.гр.д. № ****, депозира настоящата
искова молба, правен интерес за предявяването на която, се породил след
постановяването на посоченото вече разпореждане, с което след като било
отхвърлено депозираното заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение срещу длъжника-ответник понастоящем, е указано, че в
едномесечен срок заявителят може да предяви претенциите си с депозирането
на осъдителен с иск, с който длъжникът И. Т. Н. да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумите по Договор за паричен заем № **** , сключен на
**** г. с „Креди Йес” ООД. C депозирането на настоящата искова молба,
ищцовото дружество твърдяло за възникнали и вече изискуеми парични
задължения от страна на И. Т. Н., ЕГН **********, които задължения към
настоящия момент не са погасени. Сочи, че на **** г. между „КРЕДИ ЙЕС”
ООД (заемодател), от една страна и И. Т. Н. (заемател) от друга, бил подписан
Договор за паричен заем № ****, с чиста стойност в размер на 1200 лв.
(хиляда и двеста лева). Договорът бил с уговорен брой 8 вноски, всяка от
които в размер на 253 лв. (двеста петдесет и три лева). Първата падежна дата
1
била на 22.01.2022 г. Последната вноска била уговорена за 23.08.2022 г.
Общата дължима сума, която следвало да бъде върната на Заемодателя в края
на посочения период, била в размер на 1386,69 лв. В изпълнение на поетото от
страна на длъжника договорно задължение били постъпили плащания в общ
размер на 506 лв. Вследствие на възникналите между страните договорни
отношения, „КРЕДИ ЙЕС” ООД отпуснало договорената заемна сума на
заемателя, а за него възникнали задължения да издължи кредита си, съгласно
условията по сключения Договор за паричен заем № ****. Що се отнасяло до
интереса на ищцовото дружество от депозиране на настоящата искова молба и
претендиране осъждането на ответника да заплати посочените долу суми, на
12.01.2024 г. между „КРЕДИ ЙЕС” ООД, в качеството на цедент и „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД се сключил Договор за цесия, по силата на
който „КРЕДИ ЙЕС” ООД /като цедент/ цедирал вземането си по
гореописания Договор за паричен заем на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”
ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „КРЕДИ ЙЕС” ООД
прехвърлял на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД парични
вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за паричен
заем, подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част
от Договора. В предмета на сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. било
включено и вземането по Договор за паричен заем № ****, сключен между
„КРЕДИ ЙЕС” ООД и И. Т. Н.. Придобитото от ищцовото дружество,
съгласно Приложение № 1, вземане възлизало на 1610,88 лв., от които 928,80
лв. непогасена главница, 111,21 лв. договорна /възнаградителна/ лихва и
неустойка в размер на 570,87 лв. Към днешна дата всички непогасени вноски
по горепосочения Договор за потребителски кредит били с настъпил падеж и
съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД кредитополучателят изпаднал в забава. Във връзка
с така прехвърленото вземане и необходимостта същото да породи действие
спрямо ответника с пълномощно от 12.01.2024 г., предишният кредитор
/цедентът/ „КРЕДИ ЙЕС” ООД упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” ЕАД, ЕИК *********, да уведоми от името на „КРЕДИ ЙЕС” ООД
всички длъжници по вземанията на „КРЕДИ ЙЕС” ООД , които „КРЕДИ
ЙЕС” ООД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г.
Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът
„КРЕДИ ЙЕС” ООД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” ЕАД, изпратило чрез препоръчана поща до длъжника Уведомление за
извършеното прехвърляне на вземания. Копие от обратната разписка,
удостоверяваща изпращането на писмото, прилага към настоящата молба.
Моли, в случай че Съдът приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземания, да приеме с настоящата искова молба
и приложеното към нея Уведомление за извършено прехвърляне на вземания,
с което от името на цедента го уведомява за сключен на 12.01.2024 г. Договор
за цесия между „КРЕДИ ЙЕС” ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД,
по силата на който „КРЕДИ ЙЕС” ООД , в качеството си на цедент, продава на
цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД изрично посочени
2
вземания, произхождащи от договори за паричен заем. Сочи, че съгласно
практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, получаването на
уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск
по прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на
длъжника (Решение № 123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., II т.о.,
ТК). С уточнителна молба от 17.01.2025 г. процесуалният представител на
ищцовото дружество заявява, че договорното възнаграждение е начислявано
върху отпуснатата главница в размер на 1,200,00 лв. /хиляда и двеста лева/.
Периодът, в който се начислява договорната лихва бил от момента на
сключване на Договора за кредит - **** г. до датата на последната вноска -
23.08.2022 г., съгласно погасителния план. Лихвеният процент за формиране
на възнаградителната лихва бил 3,330%. Същият бил месечен и фиксиран за
целия срок на договора. Вземането за неустойка било формирано като сбор на
сумата, описана в чл. 8 от Договора (637,31 лв.), която се дължала от страна на
кредитираното лице поради непредставяне на описано обезпечение (съгласно
чл. 6 от договора за заем - изпълнението следвало да е обезпечено от страна на
длъжника чрез гарант/и (което в случая не било изпълнено и обосновава
начисляването на посочената сума) и по начин, избран от заемополучателя - в
случая чрез представения запис на заповед) и сумата, дължима по силата на
чл. 14 от Общите условия, представени заедно с Договора за кредит, съгласно
която разпоредба длъжникът дължал неустойка от 10% (92,88 лв.) върху
остатъчната главница (928,80 лв.) след изпадане в неизпълнение на
договорното си задължение. Твърди, че длъжникът направил плащания в общ
размер на 506,00 лв., които обслужили задължението му по пера както следва:
погасена главница – 271,20 лв.; погасена договорна лихва – 75,48 лв., погасени
неустойки – 159,32 лв. Сборът от двете неустойки (730,19 лв.), описани в
горната точка бил редуциран съгласно отчетеното погасяване. Крайният
резултат (570,87 лв.) се равнявал на претендираната от ищцовото дружество
сума, представляваща кредиторово вземане за неустойки. Към момента на
подаване на настоящата искова молба, гореописаното задължение не било
погасено, от което произтичал правният интерес на ищцовото дружество от
предявяване на настоящия осъдителен иск. Моли съдът да постанови
решение, с което да осъди И. Т. Н. да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” ЕАД дължимото по договор за заем № **** - 1610,88 лв. (хиляда и
шестстотин и десет лева и осемдесет и осем стотинки), от които 928,80 лв.
(деветстотин двадесет и осем лева и осемдесет стотинки) непогасена
главница, 111,21 лв. (сто и единадесет лева и двадесет и една стотинки)
договорна /възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 570,87 лв.
(петстотин и седемдесет лева и осемдесет и седем стотинки), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в гражданското производство в размер на
360,00 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащане
на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, както и
3
възнаграждение в размер на 80,00 лв., на основание чл. 13, т. 2 от Наредба за
заплащане на правната помощ.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника. Заявява, че моли съда за съдействие към кредитора „Креди Йес”.
Заявява, че дължи определената сума и бил редовен платец, но се разболял.
Претърпял два инфаркта на мозъка. Лекарствата му били скъпи,а пенсията –
малка. Заплащал кредит към „ДСК” и кредитна карта. За това не можел да
плати кредита. Прилага експертиза. Сочи, че кредитът има застраховка
„Живот”. Страните, редовно призовани за датата на съдебното заседание,
ищцовото дружество не изпраща процесуален представител, но в молба
поддържа изложеното в исковата молба, а ответникът се яви лично и потвърди
становището си
Съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове за неизпълнени
задължения по договор за потребителски кредит, вземанията по който са
предмет на договор за цесия: иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД; иск с
правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 9 от
ЗПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД; иск за вземане за неустойка, с правно основание
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
В производството по ч. гр. д. № **** г. състав на Районен съд -
Казанлък е отхвърлил депозираното от ищеца заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК
срещу ответника, тогава длъжник по заповедното производство, като е указал
на ищеца, че може да предяви осъдителни искове за вземанията си.
Гореизложеното обуславя наличието на правен интерес на ищеца от
предявяване на осъдителните искове, предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключване на
действителен договор за паричен заем, по силата на който ответникът дължи
на заемодателя връщане на предоставена в заем сума, заплащане на договорна
лихва, размера на задълженията и настъпване на падежа им. По иска за
неустойка следва да се докаже действителна уговорка за заплащане на
неустойка, от което за ответника да възниква задължение за изпълнение;
уговорена по размер неустойка за неизпълнението и виновно неизпълнение на
договорното задължение; изправност на страната, претендираща неустойката.
Ищецът следва да докаже, че е цесионер по редовна цесия и
уведомяване на длъжника за нея.
На **** г. между „КРЕДИ ЙЕС” ООД (заемодател), от една страна и И.
Т. Н. (заемател) от друга, бил подписан Договор за паричен заем № ****, с
чиста стойност в размер на 1200 лв. (хиляда и двеста лева). Договорът бил с
уговорен брой 8 вноски, всяка от които в размер на 253 лв.. Първата падежна
дата била на 22.01.2022 г. Последната вноска била уговорена за 23.08.2022 г.
4
Ответникът е удостоверил с подписа си получаването на заемната сума.
Договорът е сключен при месечен лихвен процент от 3,330%. Посочен е
годишен процент на разходите (ГПР) по заема от 48,248%.
Съгласно чл. 6 от договора, страните се съгласяват договорът да бъде
обезпечен с гаранти, отговарящи на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 от
Общите условия към договора за заем и с още едно от следните обезпечения:
ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество,
банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Съгласно
чл. 8 от договора, в случай, че от страна на заемодателя не бъде представено
договореното обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или то
не отговаря на условията, посочени в ОУ, заемодателят дължи на заемателя
неустойка в размер от 637,31 лв., чието плащане е разсрочено на осем вноски в
размер от 79,66 лв. всяка, с падеж – падежа на погасителните вноски по
договора за заем.
Съгласно чл. 7 от договора, при забава за плащане на която и да е
погасителна вноска, заемателят дължи законна лихва за забава.
Видно от приложения по ч. гр. д. № **** г. на РС – Казанлък запис на
заповед от **** г., същият е издаден от ответника за обезпечаване на
задълженията по процесния договор за заем. С него И. Т. Н. се е задължил да
плати при предявяване на записа сумата от 1610,88 лева на “Креди Йес” ООД.
От представения по делото договор за цесия от 12.01.2024 г.,
приложение № 1 към него от същата дата и потвърждение за извършена цесия
се установява, че “Креди Йес” ООД е прехвърлило на “Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД вземанията си по процесния договор за паричен заем
спрямо ответника. С пълномощно с нотариална заверка на подписа от
12.01.2024 г. цедентът е упълномощил “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД
да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията, които са предмет
на договора за цесия. Представено е и уведомление от дружеството-ищец до
ответника за извършеното цедиране на вземанията на първоначалния
кредитор, като е посочен техният размер. От представената разписка,
съставена от “МиБМ Експрес” ООД, се установява, че уведомлението е
получено лично от ответника.
Въз основа на така установените факти съдът приема на първо място, че
дружеството-ищец е материалноправно легитимирано да претендира
процесните парични суми от ответника. Договорът за цесия е двустранен и
консенсуален договор, съгласно който страните по същия са съгласяват едната
страна – цедент да прехвърли свои вземания към другата страна – цесионер
при условията, за които страните в договорното правоотношение са
постигнали съгласие. С оглед представените договор за цесия, заедно с
извлечението от приложение към него и уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
съдът намира, че е настъпило прехвърляне на вземанията по договора.
Уведомлението за цесия е получено лично от ответника и е редовно
връчено.
5
Съдът приема за безспорно установено, че между “Креди Йес” ООД и
ответника е сключен договор за паричен заем, който попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по
чл. 3 ЗПК и не засяга изключенията по чл. 4 ЗПК. Затова и на осн. чл. 7, ал. 3
от ГПК съдът извърши служебна преценка по отношение на съответствието
на разпоредбите на процесния договор с императивните норми на ЗПК. При
това се установи, че процесният договор не отговаря изцяло на изискванията
на ЗПК.
Видно от заключение по съдебно-счетоводна експертиза с вх. №
10774/30.06.2025 г., която съдът приема като обективно и компетентно
изготвена при посочения в договора лихвен процент и посоченото ГПР,
общата сума, дължима за главница и лихва е: главница - 1200,00 лева и
договорна лихва - 186,69 лева или общо сума от 1386,69 лева. От Н. е платена
неустойка в размер на 506 лв. Вещото лице като е взело предвид всички
параметри на договора, изброени в първата задача от заключението главница,
договорна лихва, срок, неустойка по чл.8 от Договора е изчислило, че ГПР
ще бъде - 422,2673. След като се добави и неустойката по чл.14 от ОУ - ГПР
ще бъде 576,3908.
Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
ЗПК. Процесният договор, представлява договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, са посочени,
императивно установени реквизити, които договорът следва да съдържа, в
това число – общият размер на кредита и условията за усвояването му,
лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски.
В чл. 22 от ЗПК законодателят е предвидил, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, по аргумент на чл. 23 от ГПК
заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не
и връщане на лихвата и другите разходи.
В случая в договора за потребителски заем № ****/**** г.,
погасителния план и общите условия, на длъжника И. Т. Н. е бил отпуснат
заем от „Креди Йес” ООД в размер на 1200,00 лв., за срок от 8 месеца, при ГПР
6
– 48.248% и месечен лихвен процент – 3.330%, а общата сума за плащане е
1386,69 лв. като страните са уговорили и клаузите - чл. 6, предвиждащ заемът
да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на определени от заемодателя условия в
чл. 10, ал. 2, т. 1 от общите условия към договора и още едно обезпечение по
избор на заемателя: 1. ипотека върху недвижим имот; 2. особен залог върху
движимо имущество; 3. банкова гаранция /чл. 10, ал. 2, т. 2-т. 4 от общите
условия/; 4. ценна книга издадена в полза на заемодателя; и чл. 8, предвиждащ
дължима от заемателя неустойка в размер на 637,31 лв., която ще бъде
заплатена разсрочено-съобразно погасителния план, ако не предостави
договореното в чл. 6 от договора обезпечение в тридневния срок от
сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в общите условия. Записаната обща дължима сума по договора в
размер на 1386,69 лв. не съответства на реално дължимата, тъй като в нея не
са включени допълнителните плащания, които ответникът-потребител ще
понесе заради уговорките по чл. 6, предвиждащи предоставянето на
обезпечение и чл. 8, предвиждащи дължимостта на неустойка. Задължението
за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.
Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за
кредитора, доколкото такива биха възникнали чак при неизпълнение на
задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на
кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към
момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на
решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това.
Вместо това предварително е уговорена неустойка, която от самото начало е
разсрочена и включена в месечните погасителни вноски, без да може да
компенсира едно евентуално повишаване на риска. По този начин,
неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането
на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето
защо посочените в договора ГПР от 48, 248% не отговарят на действителните
такива, като в тях следва да се включи и сумата за неустойка. Посочването в
договора за потребителски кредит на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и
по конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП
във вр. с чл. 68д, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора.
Годишният процент на разходите не се уговаря между страните, а
представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на
Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените в договора плащания.
Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК представлява неизпълнение на
7
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В решение от 20.09.2018 г. по дело
С-448/17 г. СЕС се е произнесъл, че ситуацията, в която договор съдържа само
математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя
необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на
непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно
запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към
момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни,
които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. В
настоящия случай не се съдържа дори и подобна математическа формула. В
Решение от 21.03.2024 г. по дело № C-714/2022 г. на СЕС е прието, че когато в
договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48 разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор
за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се
запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при
изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква
ж) от директивата, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не
отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването
на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на
кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не
включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и
има възпиращ и пропорционален характер.
Поради всичко изложено съдът намира процесния договор за
недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 предл. 1-во
от ЗЗД. В този случай намира приложение разпоредбата на чл. 23 от ЗПК,
съгласно която потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по същия. Законът не прави разграничение на
възнаградителна и мораторна, т. е. санкцията обхваща и двете лихви, както и
всички други разходи по кредита. Ето защо за ответника е възникнало
задължение да върне действително получената главница по договора за заем,
която е в размер на 1200 лв., от която се извадят платените 506 лв. или остава
задължение в размер на 694 лв.. Ето защо съдът ще уважи предявения иск за
главница и ще осъди ответника да заплати на ищеца горепосочената сума от
694 лв., като за разликата до предявените 928,80 лв. искът като неоснователен
следва да се отхвърли. На осн. чл. 86 от ЗЗД съдът ще присъди и законната
лихва върху главницата, с начална датата от подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК в съда – 15.10.2024 г., до окончателното й изплащане.
Исковете за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите за
възнаградителна лихва и неустойка съдът ще отхвърли като неоснователни и
недоказани.
8
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищцовата
претенция за разноски следва да бъде частично уважена, като съгласно
задължителните указания в ТР № 4/2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство по ч. гр. д. № **** г. на РС Казанлък.
В исковото производство ищецът е направил разноски за д. т. в размер на
117,78 лв., а в заповедното производство е заплатил д. т. в размер от 32,22лв.
Тъй като ищецът се представлява от юрисконсулт в исковото и заповедното
производство, размерът на възнаграждението му следва да се определи от
съда съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП във вр. с чл.
25 от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед невисоката правна
и фактическа сложност на делото, приключването на същото в едно съдебно
заседание, в което процесуален представител на ищеца не се яви, съдът
намира, че размерът на възнаграждението за юрисконсулт в исковото
производство следва да се определи в размер на 100 лв., а възнаграждението в
заповедното производство съдът определя в размер от 50 лева. В исковото
производство ищецът е направил и разноски, свързани с възнаграждение за
вещо лице в размер от 226 лв., като съразмерно на уважения иск ответникът
ще бъде осъден да заплати съразмерно сумата от 292,09 лева.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Т. Н., ЕГН **********, адрес: ****, да заплати на
“КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ****, сумата 694 лв. – главница по договор за
паричен заем № **** от **** г., сключен между “Креди Йес” ООД гр. Х. и И.
Т. Н., вземанията по който са цедирани на “КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 15.10.2024
г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл.
99 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 928,80 лв.
главница.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ****, искове за
осъждане на И. Т. Н., ЕГН **********, адрес: ****, да заплати на ищеца
сумата 111,21 лв. – възнаградителна лихва и сумата 570,87 лв. - неустойка,
претендирани на основание договор за паричен заем № **** от **** г.,
сключен между “Креди Йес” ООД гр. Х. и И. Т. Н., вземанията по който са
цедирани на “КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА И. Т. Н., ЕГН **********, адрес: ****, да заплати на
“КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК: *********, със
9
седалище и адрес на управление ****, сумата от 292,09 лв., представляваща
направени разноски в исковото производство и в производството по ч. гр. д. №
**** г. на РС - Казанлък, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
10