Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 779 / 30.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на девети юни, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар
М.Вълчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №401 по описа за 2020
година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.10, ал.6 от Закона за семейни помощи за деца.
Жалбоподателката
В.В.Й. *** е оспорила заповед № ЗСПД/Д-А/17678/02.01.2019г. на началник отдел
„Социална закрила“ при дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, в частта, в
която на жалбоподателката не е отпусната месечна помощ за детето Д. М. Й. на
основание чл.7, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца. В жалбата се твърди,
че причината, поради която е отказано отпускането на месечната помощ е
твърдението на органа, че детето не учи в държавно/общинско училище или
подготвителна група. Заповедта, макар да е издадена на 02.01.2019г., се твърди,
че е връчена едва на 11.02.2020г., като според жалбоподателката за този период
от време са й спрени месечните помощи за детето Д. без тя да е информирана за
това. Твърди, че през този период детето е учило в държавно училище. Иска
обжалваната заповед да бъде отменена и да й бъде възстановена дължимата за
периода сума от месечната помощ.
В
съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, поддържа жалбата и пледира
за отмяна на заповедта. Счита, че следва да получава тази месечна помощ и през
периода, за който е отказано със заповедта.
Ответникът
началник отдел „Социална закрила“ в дирекция „Социално подпомагане“ Бургас,
чрез представител по пълномощие юрисконсулт Д., оспорва жалбата, представя
административната преписка. Твърди, че към подаване на жалбата
заявлението-декларация не било активно, а обстоятелството дали детето посещава
редовно училище се получавало по служебен път, но след изтичане на 12 месеца,
през които заявлението е било активно става ясно, че детето всъщност е било
ученик през този период, но няма възможност от гледна точка на регламентираната
в закона и в правилника процедура, както и от вътрешноведомствените правила да
бъде изплатена семейната помощ за детето Д., която е била отказана с
обжалваната заповед. Пълномощникът иска съдът да се произнесе с решение след
като обсъди всички доказателства по делото.
ФАКТИ:
На
19.12.2018г. жалбоподателката е подала заявление-декларация до директора на
дирекция „Социално подпомагане“ Бургас вх. № ЗСПД/Д-А/17678 от тази дата, с
което е декларирала, че е омъжена за Мариян Йорданов, има постоянен адрес *** и
отглеждат в семейството две деца, а именно В. Й. и Д. Й.. И двете деца са
учебно заети. Нямат деца, които да са настанени за отглеждане извън
семейството. Двете деца не са завършили средно образование преди навършване на
18-годишна възраст. Нямат установени трайни увреждания. Семейството живее
постоянно в страната. Деклариран е и брутният доход на семейството за
предходните 12 месеца. Приложено е удостоверение за извършени имунизации на
детето Д. и удостоверение за брутния доход на съпруга М. Й., както и такова
удостоверение от работодателя за жалбоподателката В.Й..
В
преписката не се съдържат доказателства относно това дали децата посещават
учебно заведение, извън декларираното в тази насока от заявителката при
иницииране на производството. Това обстоятелство, обаче, се обяснява и с
изявлението на процесуалния представител на ответника в хода по същество,
където той заяви, че в тази процедура за факта дали детето посещава редовно
училище се получава информация по служебен път, електронно от Министерство на
образованието.
С
жалбата жалбоподателката е представила удостоверение, издадено от Национално
училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров“ Бургас, с
което се удостоверява, че Д. М. Й. през учебната 2018г.-2019г. е била ученичка
в VІІ клас, дневна форма на обучение в това училище. За цялата учебна година
има 34 отсъствия по уважителни причини и 0 отсъствия по неуважителни причини.
Върху
обжалваната заповед е отбелязано, че тя е връчена на 11.02.2020г., както се
твърди в самата жалба, а жалбата, сезирала съда, е подадена директно в съда на
13.02.2020г.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, адресат на обжалвания акт,
поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.
Обжалваната
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, от компетентен орган.
Съгласно чл.10, ал.4 от Закона за семейни помощи за деца семейните помощи за
деца се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално
подпомагане" или упълномощено от него лице. В процесния случай издателят
на акта е оправомощен от титуляра на правомощието да издава заповеди като
процесната въз основа на заповед № РД 01-127/04.02.2016г. на изпълнителния
директор на Агенция за социално подпомагане (т.3.1.2-1.2) и заповед №
0201-РД01-0218/13.12.2017г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“
Бургас (т.ІІ).
В
обжалваната заповед се съдържат кратки мотиви за причините, поради които по
отношение на детето Д. М. Й. е отказано отпускането на месечна помощ на
основание чл.7, ал.1 от ЗСПД, а именно поради това, че детето не учи в
държавно/общинско училище или подготвителна група. Заповедта съдържа и правни
основания, затова следва да се приеме, че тя е издадена в нужната форма и
съдържа мотиви.
Предмет
на спора е само частта от заповедта, в която за едно от двете деца, а именно Д.
Й., не е отпусната месечната помощ по чл.7, ал.1 от ЗСПД.
Съдът счита, че
административният орган е издал заповедта в нарушение на материалния закон.
Съгласно чл.7, ал.1 от ЗСПД месечните помощи за дете до завършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст се предоставят на семействата,
които отговарят на условията по чл.4а и живеят постоянно в страната, при
условие, че детето: 1. не е настанено за отглеждане извън семейството по реда
на чл.
26 от Закона за закрила на детето; 2.
редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните
групи в училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако
това е невъзможно поради здравословното му състояние; 3. до завършване на
средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава
училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 4. има
направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно
възрастта и здравословното му състояние; 5. живее постоянно в страната.
Съгласно
чл.4а, ал.1 от ЗСПД право на семейни помощи по чл.2,
ал.3, т.2 имат семействата със средномесечен
доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на
дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България
за съответната година, но не по-малък от предходната година.
По
делото не е спорно, че семейството отговаря на условията по чл.4а от ЗСПД.
Причината, поради която за детето Д. не е отпусната месечна помощ е посочена в
заповедта и тя е че това дете не учи в държавно/общинско училище или
подготвителна група. От представеното по делото удостоверение, издадено от
Национално училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров“
Бургас се установява обратното, а именно, че детето Д. Й. през периода, за
който се отнася обжалваната заповед, е била ученичка в VІІ клас в това училище
и няма безпричинни отсъствия. От това доказателство, което не е оспорено от
ответника, става ясно, че отсъстват материални предпоставки, които да
обосновават извода, направен от административния орган, че за детето Д. не са
налице всички условия, визирани в закона за отпускане на месечна помощ по чл.7,
ал.1 от ЗСПД. След като е бил изпълнен фактическият състав на нормата, която
регламентира отпускането на такава месечна помощ, то административният орган
незаконосъобразно не е отпуснал тази помощ на жалбоподателката за детето Д. М. Й..
Съдът счита, че няма законови пречки тази незаконосъобразност, допусната от
органа да бъде поправена, а именно административният орган, след като съдът
отмени заповедта в обжалваната част и върне преписката в тази част на органа,
да издаде нова заповед, с която след като констатира, че са налице
предпоставките на закона, да отпусне месечната помощ за детето Д. Й. за
периода, за който е била отказана с процесната заповед и така въз основа на
новата заповед тази месечна помощ да бъде изплатена на майката.
По
тези съображения обжалваната заповед като незаконосъобразна поради нарушение на
материалния закон следва да бъде отменена в частта, в която не е отпусната месечна
помощ на основание чл.7, ал.1 от ЗСПД на В.В.Й. за детето Д. М. Й. и да върне
преписката на административния орган в тази част за ново произнасяне.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК,
Административен съд гр. Бургас,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
заповед № ЗСПД/Д-А/17678/02.01.2019г. на началник отдел „Социална закрила“ при
дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, в частта, в която на В.В.Й. не е
отпусната месечна помощ на основание чл.7, ал.1 от Закона за семейни помощи за
деца за детето Д. М. Й..
ВРЪЩА
административната преписка образувана по заявление-декларация вх. №
ЗСПД/Д-А/17678 от 19.12.2018г. подадено от В.В.Й. за ново произнасяне от
директора на дирекция "Социално подпомагане" Бургас, в частта,
относно отпускане на месечна помощ на основание чл.7, ал.1 от Закона за семейни
помощи за деца за детето Д. М. Й., при съобразяване със задължителните указания
по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на това решение.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: