Р Е Ш
Е Н И
Е №52
гр.Кюстендил,
30.08.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, четвърти състав, в
публично заседание на девети август, две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
При секретаря: Л. Н.,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева т.д.№53/2017г.
по описа на Окръжен съд-К. и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част Четвърта „Несъстоятелност“,
Глава 39 „Откриване на производство по
несъстоятелност“, чл.625 и сл. от Търговския закон ТЗ/.
Делото е образувано по молбата на „*****“ ЕООД, с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление в гр.К., бул.„****“ №***, представлявано от
управителя Г. С. С., със съдебен адресат: адв.А. Б., с адрес: гр.Б., ул.„****“
№***.
В молбата са изложени твърдения в посока, че
дружеството е изпаднало в неплатежоспособност с начална дата месец август
2016г., както и – евентуално - че се намира в състояние на свръхзадлъжнялост,
като се прави искане да бъде открито производство по несъстоятелност на
търговеца.
Към молбата са приложени изискуемите се от чл.628 ал.1
и ал.3 от ТЗ документи, а именно: 1. уведомление по реда на чл.78 от ДОПК; 2.
списък на кредиторите; 3. справка за задълженията към НАП към датата
19.05.2017г.; 4. отчет за приходите и разходите за 2016г; 5. счетоводен баланс
към 31.12.2016г.; 6. счетоводен баланс към 30.04.2017г.; 7. опис и оценка на
пасивите към 15.05.2017г; 8. задължения към НАП към 15.05.2017г.; 9. задължения
към чуждестранни доставчици към 15.05.2017г.; 10. задължения към български
доставчици към 15.05.2017г., регистрирани и нерегистрирани по ДДС; 11.
задължения към персонала на дружеството към 15.05.2017г.; 12. опис и оценка на
активи и пасиви на дружеството към 15.05.2017г.; 13. справка за вземанията на
дружеството към 15.05.2017г., в т.ч. и такава към чуждестранни клиенти; 14.
касова наличност към 15.05.2017г.
Според горните документи, публичните задължения на „****“
ЕООД са на обща стойност **** лева, от които **** лева – осигурителни и ***
лева – данъчни. Към чуждестранни доставчици дружеството има задължения в размер
на *** лева, а към български – *** лева. Задълженията на „****“ ЕООД към
персонала възлизат на *** лева. Установява се още, че последните извършени
плащания към кредитори са, както следва: към „Чез
Електро България“ на 01.06.2016г. на стойност *** лева и към персонала за
трудови възнаграждения за месец август 2016г. на 31.08.2016г. на обща стойност ***
лева. Вземанията, които молителят има са на обща стойност *** лева.
По делото е прието заключение по назначена съдебно –
икономическа експертиза – заключение с вх.№6614/01.08.2017г. на вещото лице Д.Д.. Вещото лице, на база приложените към молбата документи
и на допълнителна финансово-икономическа информация от публикуваните ГФО на „****“
ЕООД в ТР към АВ към 31.12.2015г. и 31.12.2014г., както и счетоводни документи
на дружеството, удостоверяващи плащания към кредитори, е констатирало следното:
„****“ ЕООД има активи на обща стойност *** лева, в
това число: дълготрайни материални (машини, производствено оборудване и
апаратура) – *** лева, краткотрайни (продукция и стоки) – *** лева, вземания – ***
лева и парични средства – *** лева.
Дружеството има задължения в размер на **** лева, в
това число: към доставчици – *** лева, към персонала – *** лева, осигурителни
задължения – *** лева и данъчни задължения – *** лева.
Дружеството-молител към 31.12.2015г. вече не разполага
с имущество, за да погаси задълженията си към кредитори.
Дружеството е с отрицателен собствен капитал към
31.12.2015г., 31.12.2016г. и 30.06.2017г. Съответно – коефициентите за
финансова автономност и задлъжнялост са отрицателни величини, както към
31.12.2015г., така и към 31.12.2016г. и 30.06.2017г. Към тези дати са
отрицателни показателите и за собствен капитал, с тенденция за нарастване на
отрицателните стойности.
Към датите 31.12.2014г., 31.12.2015г., 31.12.2016г.,
30.04.2017г. и 30.06.2017г. коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност са със стойности, както следва: обща ликвидност, съответно – 0.1955,
0.6119, 0.0112, 0.011 и 0.010; бърза ликвидност, съответно – 0.125, 0.606,
0.003, 0.003 и 0.003; незабавна ликвидност, съответно – 0.0250, 0.1423, 0.0009,
0.0000 и 0.0000 и абсолютна ликвидност, съответно – 0.0958, 0.1478, 0.0086,
0.0097 и 0.008
Експертът е пояснил, че когато коефициентът на
финансова автономност е под единица, е налице превишаване на задълженията спрямо
собствения капитал, т.е. съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени
с имуществото на предприятието и обратно – когато този коефициент е над единица
показва степента на финансова независимост от ползването на чужди средства.
Посочено е още, че коефициентът на задлъжнялост изразява степента на зависимост
на предприятието от неговите кредитори за уреждане на задълженията му. Колкото
коефициентът е по-голям от единица, толкова независимостта на предприятието от
външни източници на средства е по-голяма. Вещото лице е отбелязало още, че
изискването е коефициентът на обща ликвидност да бъде по-голям от единица.
Конкретните показатели, вариращи между 0.6 и 0.01, които са под заложения
минимум, показват, че дружеството не може да погасява текущите си задължения.
Вещото лице е отбелязало, че за да бъде способно дружеството да изплаща
задълженията си, коефициентът на бърза ликвидност трябва да бъде между 0.6-0.7
и 1.0/1.2, а за незабавна и абсолютна – приблизително 0.3-0.4. От направения
анализ по отношение на молителя, експертът е заключил, че клонящите към нулеви
стойности коефициенти за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са показатели,
че дружеството е в неплатежоспособност към 31.12.2016г.
В съдебно заседание експертът е пояснил, че всички задължения
на дружеството са възникнали във връзка с осъществяване на търговската му
дейност, а спирането на плащанията е следствие на финансова невъзможност, която
от 31.12.2016г. има траен и необратим характер.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът формира следните правни изводи:
Предмет на разглеждане е молба за откриване на
производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност, а евентуално - и свръхзадлъжнялост.
Съгласно разпоредбите на Търговския закон (ТЗ),
производство по несъстоятелност може да се открие: 1/ спрямо определени лица;
2/ по искане на определени лица и 3/ при наличие на определени материалноправни предпоставки.
Лицата, спрямо които може да се открие производство по
несъстоятелност, са: 1/ търговци (съгласно чл.607а от ТЗ), с изключение на
търговец - публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е
създадено с особен закон (чл.612 ал.1 от ТЗ); 2/ неограничено отговорните съдружници в търговско дружество, спрямо което е открито
производство по несъстоятелност (чл.610 от ТЗ), включително починали и/или
заличени в търговския регистър (чл.611 ал.2 от ТЗ); 3/ починал или заличен ЕТ –
чл.611 ал.1 от ТЗ; 4/ лице, което прикрива търговска дейност, чрез
неплатежоспособен длъжник – чл.609 от ТЗ и 5/ сдружения и фондации (чл.14 ал.4
от ЗЮЛНЦ).
В конкретния случай, молителят „****“ ЕООД е търговско
дружество, което по смисъла на чл.1 ал.2 от ТЗ, представлява търговец по
формата си.
Лицата, по искане на които може да се открие
производство по несъстоятелност, съгласно чл.625 от ТЗ, са: 1/ длъжникът; 2/
кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане по чл.608 ал.1 т.1 от ТЗ -
породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й; 3/ Националната агенция за
приходите – за изискуеми парични вземания по чл.608 ал.1 т.2 и т.3 от ТЗ - за публичноправно задължение към държавата или общините,
свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно
вземане.
По настоящото дело молител е длъжникът „****“ ЕООД,
поискал откриване на производство по несъстоятелност спрямо себе си.
Материалноправните предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност са посочени в чл.607а от ТЗ и се изразяват в едно от следните
две имуществени състояния на длъжника: 1/ неплатежоспособност – общо основание,
приложимо спрямо всички видове длъжници, и 2/ свръхзадлъжненост – специално основание, приложимо спрямо
капиталовите търговски дружества, по смисъла на чл.64 ал.3 от ТЗ – дружества с
ограничена отговорност, акционерни дружества и командитни дружества с акции.
В разглеждания случай молителят поддържа наличие на
основание за откриване на производство по несъстоятелност, изразяващо се в
неплатежоспособност, а евентуално, т.е.
в случай, че не се установи състояние на неплатежоспособност - в наличие
на състояние на свръхзадлъжнялост.
Съгласно чл.608 ал.1 от ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо: 1/ парично задължение, породено от или отнасящо
се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й, или 2/ публичноправно задължение
към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или 3/ задължение
по частно държавно вземане. Цитираната разпоредба, преценявана във връзката й с
нормата на чл.631 от ТЗ, според която съдът отхвърля молбата, когато установи,
че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на
кредиторите, води до извода, че за да бъде налице неплатежоспособност,
имущественото състояние на длъжника следва да се характеризира с трайна
невъзможност на същия да изпълни посочено в чл.608 ал.1 от ТЗ изискуемо парично
задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
В чл.608 ал.2 от ТЗ е въведена оборима
законова презумпция, според която неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът e спрял плащанията.
Състоянието на неплатежоспособност трябва да е налице
към момента на приключване на устните състезания по делото, но изискването за
трайния му характер по необходимост предполага извършване на цялостен финансово
– икономически анализ на дейността на длъжника в един достатъчно продължителен
период назад във времето.
По делото е прието заключение по назначена
съдебно-икономическа експертиза, в което са изследвани счетоводните показатели
на длъжника, като от съществено значение са анализираните коефициенти за
ликвидност и за финансова автономност на молителя. Така, в решение №115 от 25.06.2010г. на ВКС по
т.д.№169/2010г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК и имащо
задължителен характер за съдилищата, се приема, че съдът следва да прецени коефициентите на
обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, дали са под единица и какво е
съотношението им, което е от значение за икономическото състояние на длъжника,
като обективно състояние. За да е налице състояние на неплатежоспособност, не е
достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в
състояние да го изпълни.
Коефициентите за ликвидност са количествени
характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения
с наличните си краткотрайни активи. Ликвидността не е статична величина и
следва да се разглежда в динамика. Тя перманентно се променя, поради
непрекъснатото задължение на дружеството за плащане на доставчици, банки и др.,
както и поради парични постъпления от реализирана продукция или услуги. За
норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1“, тъй като
при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите
краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях.
В конкретния случай, от
31.12.2016г. до 30.06.2017г. коефициентите на обща ликвидност на „****“ ЕООД са
почти нулеви стойности, като и в предходен период са под единица. Сходни, дори
по-ниски са показателите на коефициентите за бърза ликвидност /изразяващ
съотношението между краткосрочните вземания, краткосрочните инвестиции и парични
средства спрямо краткосрочните задължения/, а също и коефициентите на незабавна
и на абсолютна ликвидност на молителя. Явно е, че дружеството не е в състояние
да поеме плащанията на текущите си задължения с наличните краткотрайни активи,
парични средства, краткотрайни инвестиции през целия изследван период.
На този извод сочи и
анализът на коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост,
установени от вещото лице. Показателите за автономност характеризират
степента на финансова независимост на дружеството от неговите кредитори.
Колкото коефициентът за финансова автономност е равен или по-висок от „1“,
толкова зависимостта от кредиторите е по-ниска. Когато коефициентът за
задлъжнялост е по-голям от „1“, независимостта на дружеството от кредиторите е
по-голяма. Коефициентът на финансова автономност на молителя е твърде нисък за
целия изследван период – „0.10“ към 31.12.2014г. и отрицателни стойности към
31.12.2015г., 31.12.2016г. и 30.06.2017г. Коефициентът на финансова
задлъжнялост, изразяващ съотношението на всички задължения на дружеството към
стойността на активите е отрицателна величина към и след 31.12.2015г., с оглед
отрицателната стойност на собствения капитал на дружеството. Така посочените
коефициенти за финансова автономност на „****“ ЕООД, които са под
единица, сочат на абсолютната му
зависимост от кредитори през периода.
Всички показатели за финансовото състояние на молителя
по гореобсъдените коефициенти са влошени през
последните няколко години, особено, считано от 31.12.2016г.. Отрицателните
стойности на коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост сочат на
невъзможността на дружеството да възпроизвежда собствения си капитал в резултат
на реализирани финансови загуби за отчетните периоди, което води до извода,че
ответното дружество е декапитализирано. Такъв извод
именно е обосновало и вещото лице.
Установява се и размерът на осчетоводените от „****“
ЕООД задължения-*** лева. От представените документи е видно, че част от тези
задължения са към НАП и имат публичен характер. Останалите задъ;лжения са към персонала и към доставчици, а всички са
свързани с търговската дейност на молителя. Същевременно, от заключението става
ясно, че тези задължения не могат да бъдат покрити от наличните парични
средства на дружеството, имуществото и/или вземанията му. Финансовото състояние
на молителя има траен и необратим характер.
Всичко изложено очертава извод, че, както в минал
период, така и към настоящия момент, молителят е в състояние на трайна
невъзможност за изпълнение на паричните си задължения, чрез наличните си
краткотрайни и реално ликвидни активи. Следва да се приеме за установено
състояние на неплатежоспособност, по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ, което
изисква съдът да определи началната дата на това състояние.
В Търговския закон липсва регламентация относно
критериите за определяне на началната дата на неплатежоспособността. В
съдебната теория се приема, че началната дата на неплатежоспособността следва
да бъде най-ранно установената по делото дата, към която са налице всички признаци
на неплатежоспособността /трайно, обективно и необратимо финансово затруднение
на длъжника/. Трайно установената съдебна практика по въпроса за началната дата
на неплатежоспособността преодолява становището, че това е датата на последното
плащане към определен кредитор /датата, на която са спрели плащанията/, като
приема, че „неплатежоспособността“ представлява трайно и обективно икономическо
състояние на длъжника за невъзможност за плащане/погасяване на задълженията /
към всички кредитори. Счита се, че началната дата на неплатежоспособността
следва да се определи не според датата на първото спиране на плащанията, нито
чрез датата на последното погасяване на задълженията /последното извършено
плащане към определен кредитор/. Началната дата на неплатежоспособността следва
да се определи, като се вземе предвид онова спиране на плащанията, което
представлява израз на трайното и обективно състояние на невъзможност на
длъжника да погасява задълженията си. Началната дата на неплатежоспособността
трябва да бъде израз на последваща, бъдеща, трайна и
обективна невъзможност на длъжника да погасява задълженията си (в този смисъл е напр. решение №90 от 20.07.2012г. на ВКС по
т.д.№1152/2011г., I т. о., , по чл.290 от ГПК). Следва да се има предвид и, че
съгласно чл.608 ал.3 от ТЗ, неплатежоспособност може да е налице и когато
длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само
вземанията на отделни кредитори.
Съдът счита, че като начална дата на
неплатежоспособността следва да се приеме датата 31.12.2016г., която
представлява израз на трайното и обективно състояние на невъзможност на
длъжника да погасява задълженията си. В този смисъл са констатациите и изводите
на вещото лице в приетото заключение.
С оглед горните изводи, евентуално заявеното искане за
откриване на производство по несъстоятелност, поради свръхзадълженост,
не следва да бъде разглеждано.
По делото, както от
твърденията на молителя, така и от заключението на вещото лице, се установява,
че дружеството-молител не разполага с парични средства или бързоликвидни
материални активи за посрещане на първоначалните разноски в производството по
несъстоятелността. Въпреки изрично даденото указание на съда, при условията на
чл.629б от ТЗ, да бъдат предплатени
начални разноски в производството в размер на **** лева, такива не са заплатени
от заинтересованата страна в дадения срок.
При тези данни съдът
намира, че производството по несъстоятелност по отношение на „****“ ЕООД следва да бъде открито при условията на чл.632
ал.1 от ТЗ, с произтичащите от това последици - обявяване на
неплатежоспособността на молителя, определяне на началната й дата, откриване на
производство по несъстоятелност, допускане на обезпечение, чрез налагане на
запор и възбрана, обявяване на дружеството в несъстоятелност, прекратяване на
дейността на предприятието му и спиране на производството по делото.
Воден от горното и на
основание чл.632 ал.1 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „****“
ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.К., бул.„***“ №***,
представлявано от управителя Г.С.С..
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността на „****“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.К.,
бул.„***“ №***, представлявано от управителя Г.С.С.,
а именно - датата 31.12.2016г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „****“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр.К., бул.„***“ №***, представлявано от управителя Г.С.С..
НАЛАГА общи възбрана и запор върху имуществото на „****“
ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.К., бул.„***“ №***,
представлявано от управителя Г.С.С..
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА на предприятието на „****“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.К., бул.„***“ №***, представлявано от управителя Г.С.С..
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „****“ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр.К., бул.„***“ №***, представлявано от
управителя Г.С.С., на основание чл.632 ал.1 от ТЗ.
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д.№53/2017г. по
описа на Окръжен съд-Кюстендил.
УКАЗВА на „****“ ЕООД и на кредиторите
му, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок
една година от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност в ТР, ако в рамките на този срок по делото се удостовери
наличие на достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на ОС-Кюстендил
необходимата сума за предплащане на началните разноски по смисъла на чл.629б от ТЗ в размер на *** (***) лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
„****“ ЕООД и кредиторите му, че ако
в 1-годишен срок от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност в ТР, не бъде поискано възобновяване на производството по
несъстоятелност, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника
от търговския регистър.
Решението ДА СЕ
ВПИШЕ в Търговски регистър при Агенцията по вписванията по партидата на „****“
ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.К., бул.„***“ №***,
представлявано от управителя Г.С.С..
Решението ДА СЕ
ВПИШЕ и в книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Апелативен съд-София, в 7-дневен срок от датата на вписването му в
Търговския регистър.
Решението
подлежи на незабавно изпълнение.
Препис от решението да се изпрати на Агенцията по
вписванията.
Препис от решението да се изпрати на
дружеството-молител.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: