Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 03.12.2019 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публичното
заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 2 733/2019 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49
от ЗЗД вр. чл. 45 ал.1 от ЗЗД в размер на 30 278, 73 лв.
Ищцата С.А.М. твърди, че на 07.12.2018 г., около 08.30 часа, в гр. София,
при движение по десния тротоар на бул. „Мадрид“ към ул. „******стъпила в
несигнализирана и необезопасена дупка на тротоара, паднала и счупила горния
край на раменната си кост на лявата ръка. Била откарана в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов”, където било констатирана фрактурата, поставена имобилизация с
ортеза и издаден болничен лист за 14-дневно лечение с амбулаторен режим. Твърди
се, че при последващи прегледи били удължавани болничните й листи и била
назначена физиотерапия. Изложени са фактически твърдения, че с оглед увредата
търпяла болки, страдания и ограничения в обичайния си начин на живот. Сторила и
имуществени разходи за закупуване на ортеза, лекарства, за извършване на
вторичен преглед и скелетно изследване на рамо и мишница в общ размер на 278,
73 лв. Предвид което е мотивиран правен интерес от предявяване на исковете и от
съда се иска да осъди ответникът СО да й заплати сума в размер на 30 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди и сума в размер на 278, 73 лв. – обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва, както и сторените по делото
разноски.
Ответникът СО, редовно уведомен оспорва
иска в срока по чл. 131 от ГПК чрез процесуален представител.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. Г..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от
юрк. К..
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е изслушана съдебно
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р.М.Д.. В заключението си
съдебният експерт е обосновал извод, че на С.М. са причинени травматични
увреждания, изразяващи се в счупване на горния край на лява раменна кост, закрито.
Вещото лице е посочило, че е налице причинно-следствена връзка между
претърпяното увреждане и процесното събитие – падане вследствие стъпване в
необезопасена, несигнализирана дупка на тротоар. Посочено е, че обичайният
период на възстановяване е около 2,5 месеца без възникване на усложнения като
протичането на възстановяването е в амбулаторно-домашни условия, с поставяне на
имобилизационна ортеза на ляв горен крайник, изписване на лекарства, сваляне на
имобилизацията и провеждане на физиолечение, издаване на болнични листа за 74
дни- Обоснован е извод, че през първия месец на имобилизацията и в началото на
раздвижването пострадалата е имала затруднение в битовото си обслужване и
нарушение на обичайния ритъм на живот. Вещото лице е посочило, че болките и
страданията, причинени на ищцата са били най-интензивни непосредствено след
травмата, след поставянето и корекцията
на меката имобилизация и в началото на раздвижването. Посочено е, че
направените разходи за лечение са в причинно-следствена връзка с процесното
събитие и получените увреждания.
В съдебно заседание на 18.11.2019 г.
са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката А.Р.М., дъщеря на
ищцата.
По делото са представени и медицински и
фискални документи, представени от ищцата, въз основа, на които е изготвена
обсъдената по-горе СМЕ.
При така ангажираните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с искове с правно основание
чл.49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД,
този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод на изпълнението на тази работа. Следователно
отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която
отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се
обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че
отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той
отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на
които е възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав
на чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод изпълнението на възложената работа.
Страните не спорят, че 07.12.2018 г.
ищцата е претърпяла инцидент вследствие падане на тротоара с оглед наличие на
необезопасена и несигнализирана дупка на същия. Фактът на инцидента се
установява и от събраните по делото гласни доказателства. Настоящият съдебен
състав намира, че с оглед нормата на чл. 8 ал.3 от ЗПътищата вр. чл. ал.2 т.1
от ЗОбС общинските пътища са публична общинска собственост. Разпоредбата на чл.
8 ал.5 от ЗП, установява, че собствеността на пътищата се разпростира
върху всички основни елементи на пътя, визирани в нормата на чл. 5 от
същия закон т.е. обхвата на пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности. Дефинитивната норма
на чл. 5 ал.2 от ЗП определя, че понятието „обхват на пътя” е площта, върху
която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни. Легалната дефиниция на „земното платно” е
установена в нормата на § 1 т.2 от ДР на ЗП - "част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са
разположени платното за движение, разделителните ивици, банкетите, тротоарите и
др...”. При съвкупен анализ на тези разпоредби настоящият съдебен състав
намира, че процесният по делото инцидент се е осъществил на участък от пътя,
представляващ публична общинска собственост и като такава задължение на СО е да
поддържа същият в безопасно и изправно състояние, с оглед вменените й
задължения по чл. 31 от ЗП респ. чл. 167 ал.1 от ППЗП. На следващо място и в Наредбата за управление на общинските пътища,
в чл. 28 ал.1, е установено, че общинската администрация планира ежегодно
дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици, а
чл. 31 от Наредбата изяснява, че поддържането включва полагането на системни
грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и
осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. Наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на тротоара е установено
от свидетелските показания.
С оглед на горните
съображения съдът намира, че в тежест на ответника
е да установи при условията на пълно и главно доказване положителният факт, че е
изпълнил задълженията си /чрез активни действия/ да осигури нормалната и
безопасна експлоатация на пътя и неговите принадлежности с оглед обичайното им
предназначение. По делото доказателства в тази насока не са ангажирани.
От ангажираните по делото писмени
доказателства – медицински документи, послужили за изготвяне на СМЕ по делото се
установява, че вследствие падането върху несигнализирана дупка на тротоара
ищцата е получила травматични увреждания.
Претърпените болки и страдания се установяват и от събраните гласни
доказателства по делото – СМЕ и свидетелски показания, ценени с оглед нормата
на чл. 172 от ГПК.
В тази връзка съдът приема, че в хода на съдебното производство при
доказателства тежест за ищеца бяха ангажирани доказателства, установяващи по
несъмнен начин, че претендираните от ищцата претърпени неимуществени вреди са
причинени от противоправно бездействие на лица по повод или изпълнение на
възложената им от ответника работа.
Съдът приема за доказана причинната връзка между настъпилия вредоносен
резултат /причинени неимуществени вреди на ищцата/ и действията на служители на
ответника. Разпитаният свидетел, заключението на СМЕ и писмените доказателства категорично
установяват, че в следствие на инцидента /падане в необезопасена дупка на
тротоара/ същата е преживяла и болки и страдания, които са били с продължителен
характер във времево отношение и интензивни като степен на мъчителност.
За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника, е
необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди, които са действие или бездействие, извършено противоправно
и виновно от лице при и по повод на възложена му работа, което е причинило
вредите. Тези елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на чл.45,
ал.2 от ЗЗД само вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на
противното като в настоящото производство доказателствената сила на тази
презумпция не бе разрушена респ. оборена. В настоящия случай съдът приема, че в
хода на производството се доказаха всички правопораждащи факти - установи се по
безспорен начин обстоятелството, че служители на ответника при изпълнение на
възложената им работа са причинили вреди на ищеца, за които би носил
отговорност – ответника. В тази връзка съдът намира , че предявеният иск с
правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД е основателен.
По размера на неимуществените вреди съдът приема следното:
Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.
Съдът след като съобрази всички тези
обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане,
възрастта на ищцата, интензитета на преживените от нея негативни емоции,
периодът от време, през който същата е трябвало да търпи тези последици /2,5
месечен възстановителен период/ и с оглед критерия за справедливост, визиран в
чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди искът следва
да се уважи за сумата от 10 000 лв., а за горницата до пълния предявен размер
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед заключението на вещото лице по СМЕ съдът приема, че искът за обезщетение
за причинени имуществени вреди следва да се уважи изцяло.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Съобразно представеният списък на
разноски по чл. 80 от ГПК процесуалният представител на ищеца е заявил искане да
му бъде определено възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Това
основание е посочено в адвокатското пълномощно, легитимиращо адв. Г. с валидна
представителна власт / стр. 26/. Искането е заявено в преклузивния по ГПК срок,
поради което е основателно. С оглед цената на заявените искове, минималното
адвокатско възнаграждение по Наредба 1/2004 г. възлиза на сумата от 1 730 лв. С
оглед фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав
намира, че това е и адекватния размер на възнаграждението. Припадащата се част
от него, съобразно уважената част от исковете възлиза на 776, 67 лв. Върху
сумата следва да се начисли и дължимия ДДС, предвид доказателствата по делото,
че адвокатът е лице, регистрирано по ЗДДС т.е. възнаграждението възлиза на 932
лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 198, 16 лв., съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 533, 33 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски, платени
от бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „*******да заплати на основание чл. 49 от ЗЗД
във вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД на С.А.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** - адв. А.Г. сумата от 10 000 /десет хиляди/ лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие падане в необезопасена дупка на тротоара на 07.12.2018 г. в гр.
София, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 07.122.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, като отхвърля искът за горницата до
пълния предявен размер от 30 000 лв. като неоснователен, както и сумата от 278, 73 /двеста седемдесет и осем лева
и седемдесет и три стотинки/ лв. –обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение и медикаменти, обективирани във фактури №№ **********,
03005215558, **********, **********, **********, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 18.01.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „*******да заплати на основание чл. 38 ал.1
т. 2 от ЗА на адв. А.Г. сумата от 932 лв. – адвокатско възнаграждение, с
включен ДДС.
ОСЪЖДА
С.А.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** - адв. А.Г. да заплати на основание чл. 78
ал.3 от ГПК на С.О., с адрес: гр.
София ,ул. „*******сумата от 198, 16 лв.
– разноски.
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „*******да заплати на основание чл. 78 ал. 6
от ГПК по сметка на СГС сумата от 533, 33 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски,
платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :