№ 3123
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
ДесиС. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от ДесиС. Алексиева Въззивно гражданско дело
№ 20211100507036 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20104749 от 26.04.2021 г., постановено по гр. дело № 61818/2019 г. по
описа на СРС, ГО, 32 с-в, е признато за установено, че ищците М. Г. Т. с ЕГН ********** и
С. Г. С. с ЕГН ********** (поставена под ограничено запрещение и действаща със
съгласието на своя попечител – сестра й М. Т.), двете с адрес гр. София, ж.к. ******* не
дължат на ответника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумите:
-13025,45 лв. (13001,08 лв. за главници за периода 01.11.2006г. – 30.4.2013 г. и 24,37
лв.- главница за периода 01.5.2014 г.-31.8.2016г.), като е отхвърлен иска за сумата над
13025,45лв. до предявения размер от 13400,23лв. и за периода 01.5.2017г. - 31.10.2019г.
-13350,23 лв. - обезщетение за забава за периодите 01.11.2006г. – 30.4.2013г. и
01.5.2014г.-31.8.2016г., като е отхвърлен иска за периода 01.5.2017 г.-31.10.2019 г.
С решението е осъдена М. Г. Т. с ЕГН ********** да плати на Т.С. ЕАД, сумата
10,28 лв. разноски по делото, както и С. Г. С. с ЕГН ********** (поставена под ограничено
запрещение и действаща със съгласието на своя попечител – сестра й М. Т.) да плати на
ищеца Т.С. ЕАД сумата 10,28 лв. разноски по делото.
С решението е осъдена „Т.С.“ ЕАД да плати на Софийски районен съд сумата
1055,03 лв. – държавна такса.
Срещу решението, в частта, с която са уважени исковете е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционното решение е недопустимо, евентуално
неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Сочи, че между страните са налице влезли в сила съдебни
решения със същия предмет и за същия период. Ето защо моли решението на СРС да бъде
отменено в обжалваната му част, а исковете отхвърлени. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците по жалбата М. Т. и С. С. считат, че решението на СРС следва да бъде
1
потвърдено в обжалваната му част.
Решението, в частта, с която е отхвърлен иска за сумата над 13025,45лв. до
предявения размер от 13400,23лв. и за периода 01.5.2017г. - 31.10.2019г., както и в частта, с
която е отхвърлен искът за обезщетение за забава за периода от 01.5.2017 г.-31.10.2019 г. е
влязло в сила като необжалвано.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато нарушение на императивни материални
норми.
Във връзка с доводите във въззивната жалба, настоящият състав приема следното:
С исковата молба М. Т. и С. С. твърдят, че сумите, начислени от „Т.С.“ ЕАД за имот,
находящ се в ж.к. ******* са погасени по давност и отправят искане за признаването им за
недължими на това основание и спиране на съответните процедури, насочени срещу тях. С
уточнителна молба заявяват, че недължими са суми в размер на 34 072,11 лева за периода от
11.2006 г. до 11.2019 г.
С влязло в сила определение от 14.01.2020 г. по гр.д. № 67818/2019 г. по описа на
СРС е върната искова молба вх. № 2028034/25.10.2019г. в частта, в която се претендира, че
са погасени по давност сумите 6045,42 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия
през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015г., както и за отоплителен сезон 01.05.2013 г. до
30.04.2014 г., отразена в обща фактура с № **********/31.07.2014г., ведно със законна
лихва за периода от 10.7.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1276,23 лв. за
периода от 15.9.2014 г. до 22.6.2017 г. и 196,43 лв. разноски по делото, а именно: 146,43 лв.
държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт, които са предмет на ч.гр.д.
№46589/2017г. на 34 състав, СРС и за които е образувано изпълнително дело № 2618/2019 г.
по описа на ЧСИ Н.М..
От представен договор за замяна на недвижим имот от 10.05.1979 г. на Софийски
общински народен димитровски РНС се установява, че е извършена замяна на недвижим
имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******2 в полза на Г.С.Г.. Съгласно удостоверение за
наследници от 06.07.2006 г. от СО, район Илинден се установява, че същият е починал на
02.04.2003 г. и е оставил за свои законни наследници двете си дъщери М. Г. Т. и С. Г. С..
По делото е приета, представена от ищците справка от Т.С. ЕАД за размера на
дължимите от същите задължения за топлинна енергия и лихви към ответника за периода от
11.2006 г. до 10.2019 г. за топлоснабден имот :гр. София, ж.к*******, с абонатен № *******.
Като част от доказателствената съвкупност по делото са приобщени влезли в сила
съдебни решения между „Т.С.“ АД и М. Г. С., както следва: влязло в сила на 13.06.2012 г.
решение от 15.08.2011 г., постановено по гр. дело № 31512/2010 г. по описа на СРС, ГО, 55
с-в; влязло в сила решение от 06.06.2013 г. по гр.д.№ 22797/2012 г. по описа на СРС; влязло
в сила решение от 12.03.2016 г. по гр.д.№ 59436/2014 г. по описа на СРС; влязло в сила на
10.01.2022 г. решение от 10.01.2022 г. по гр.д.№ 4238/2021 г. по описа на СГС; влязло в сила
на 28.03.2018 г. решение по гр.д.№ 72738/2016 г., но горепосочените решения касаят цена за
потребена топлинна енергия за друг топлоснабден имот: гр. София, ул. ******* 9 с абонатен
№ 209796, а не процесния такъв с адрес: гр. София, ж.к. *******, ап. 22 с абонатен №
*******.
Предмет на въззивно обжалване е решението на първа инстанция, в частта, с която е
признато за установено, че ищците не дължат на ответника сумата от 13025,45 лева
(13001,08 лв. за топлинна енергия за периода 01.11.2006г. – 30.4.2013 г. и 24,37 лв.- главница
за дялово разпределение за периода 01.5.2014 г.-31.8.2016г.) за имот, находящ се в ж.к.
*******, с абонатен № ******* и сумата от 13350,23 лв. - обезщетение за забава за
2
периодите 01.11.2006г. – 30.4.2013г. и 01.5.2014г.-31.8.2016г.
Константна и последователна е съдебната практика по въпроса, че вземанията за
топлинна енергия представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД
съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС
- повтарящи се парични задължения с единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви (в този смисъл е и решение № 168 от 22.12.2009 г. по т. д. №
408/2009 г. на ТК, ІІ ТО на ВКС на РБ). Следователно за тях е приложим специалния
давностен срок, предвиден в чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Задълженията за заплащане стойността на доставената топлинна енергия за периода
от 01.11.2006 г. до 30.04.2013 г. са възникнали като срочни, като падежът им настъпва 30
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите
условия от 2005 г. и чл. 33 от Общите условия от 2008 г. /действали до 12.03.2014 г./.
Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи
горепосочения период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича
срокът за тяхното заплащане. В този смисъл СГС приема, че вземанията на ответника за
главници, които се отнасят за периода от 01.11.2006 г. до 30.04.2013 г. вкл. са погасени по
давност към датата на подаване на исковата молба 25.10.2019 г.
Съгласно Общите условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача - чл. 33, ал. 1.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите
условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява по своето естество
уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за
изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора,
т.е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от
волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на
задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването на
правото. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че задълженията за месечни
вноски /прогнозни или равни/ за периода от 01.5.2014 г.-31.8.2016 г. възникват след
изтичането на съответния месец, през който е доставена топлинна енергия - всяка доставка
поражда вземане за месечна вноска. Т.е. приложимо е правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. И
това е така, тъй като страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение,
поради което длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2
ЗЗД/, но давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, в частност
тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД за вземанията за периода от 01.5.2014 г.-
31.8.2016 г. включително е започнала да тече от 1-во число на съответния следващ месец и е
изтекла към момента на предявяване на исковата молба – 25.10.2019 г.
Съгласно чл. 116 ЗЗД, давността се прекъсва: а) с признаване на вземането от
длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително
производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; в) с предприемане на
действия за принудително изпълнение. Съгласно чл. 117 ЗЗД от прекъсването на давността
почва да тече нова давност, а ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години.
В разглеждания случай, по делото не се установява давността за процесните
вземания да е била прекъсвана или спирана. Приложените по делото влезли в сила съдебни
решения между М. Т. и Т.С. ЕАД касаят различен топлоснабден имот, следователно са
неотносими към настоящия спор. Не са представени други доказателства, които да
3
обусловят извод за спиране или прекъсване на давността по отношение на процесните
вземания. Следователно, тригодишната давност е изтекла и правилно първоинстанционния
съд е уважил исковете, че ищците не дължат на ответника сумата от 13025,45 лв. (13001,08
лв., представляваща главници за топлинна енергия за периода 01.11.2006г. – 30.4.2013 г. и
24,37 лв.- главница за дялово разпределение за периода 01.5.2014 г.-31.8.2016г.) за
топлоснабден имот: гр. София, ж.к. *******, бл. *******, с абонатен № *******.
На осн. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от
него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Следователно погасени
по давност са и акцесорните вземания за лихви в размер на 13350,23 лв. - за периодите
01.11.2006г. – 30.4.2013г. и 01.5.2014г.-31.8.2016г., както правилно е приел
първоинстанционния съд. Налага се извода, че първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната част.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20104749 от 26.04.2021 г., постановено по гр. дело №
61818/2019 г. по описа на СРС, ГО, 32 с-в в обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4