Решение по дело №1247/2023 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 439
Дата: 11 март 2024 г.
Съдия: Георги Георгиев
Дело: 20234110101247
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 439
гр. Велико Търново, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110101247 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Е.П.П.” АД срещу Е. Н. И.,
с която се иска установяването на вземания на ищеца за сумата от 305.53 лева –
главница, представляваща стойност на потребена електрическа енергия за обект с
абонатен № **********, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***“ № 17 А 1, за
което са издадени фактура за периода от 24.1.2022 г. до 2.2.2022 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението, както и за сумата от 20.75 лева –
сборна мораторна лихва за периода от падежа на всяка от фактурите до 20.10.2022
г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 2805/2022 г. на
Великотърновския районен съд.
В исковата молба е посочено, че страните са в облигационна връзка по повод
продажба на електрическа енергия за обект на потребление с абонатен №
**********, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***“ № 17 А 1, както и че
ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на стойността на ел.
енергията, доставена от ищеца на основание Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.” АД и чл. 98а от Закона за
енергетиката, за което са издадени фактури за периода от 24.1.2022 г. до 2.2.2022
г.
Особеният представител оспорва претенциите. Оспорва ответникът да има
качеството на потребител на електрическа енергия за процесния период. Излага
1
доводи, че от представените писмени доказателства не се установява, че ищецът
реално е доставил на ответника посочените във фактурите количества ел. енергия,
че монтираният в обекта електромер е бил годен и правилно е отчитал
преминалата през него ел. енергия. Навежда и съображения за неравноправност на
клаузите на Общите условия на ищцовото дружество.
В проведените открити заседания ищецът не изпраща представител, като с
писмени молби поддържа исковете и моли за тяхното уважаване.
Особеният представител на ответника поддържа заявеното оспорване на
исковете и моли за отхвърлянето им.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От представените писмени доказателства се установява, че ответникът е
потребител на ел. енергия с клиентски № ********** и абонатен № 0510510093за
обект, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***“ № 17 А 1, а ищецът е краен
снабдител с електрическа енергия по смисъла на чл. 98а от Закона за енергетиката,
съгласно общи условия, одобрени с решение на ДКЕВР. Според ищеца доставката
на електроенергия е извършвана в имота на ответника, като дължимата за периода
от 14.12.2021 г. до 21.1.2022 г. стойност на консумирана ел. енергия възлиза на
305.33 лева.
Легитимацията на ответника като длъжник на ищеца произтича от качеството
му на собственик на електроснабдения недвижим имот – апартамент, находящ се в
гр. Велико Търново, ул. „***“ № 17, Вх. А, ет. 1, ап. 1, като доказателства в тази
насока са представени с молба от 6.12.2023 г. /л. 74-85/. За потребена ел. енергия
са издадени фактура № **********/24.1.2022 г. и фактура №
**********/25.1.2022 г., основани на отчета на електромера, обслужващ обекта на
ответника. Възраженията на особения представител в тази насока за
неоснователни, доколкото от представената справка от Агенция по вписванията /л.
83-85/ е видно, че електроснабденият имот е прехвърлен на трето лице едва на
19.1.2022 г., т.е. след периода на потребление. Обстоятелството, че фактурите са
издадени няколко дни по-късно е правно ирелевантно, тъй като не издадената
фактура е основанието за плащане, а потреблението на ел. енергия в периода, в
който ответникът е бил собственик на имота. От своя страна, извършеното от
ответника на 1.11.2017 г. прехвърляне касае съвсем различен имот – такъв на
адрес: гр. Велико Търново, ул. „Марно поле“ № 14.
2
Видно е от заключението по допуснатата техническа експертиза, което съдът
цени като обективно и компетентно изготвено, фактурираните количества ел.
енергия са отразени в справката за консумирана ел. енергия за обекта на
потребление, като същите са начислени по редовен визуализиран отчет. Вещото
лице посочва, че СТИ, отчитащо потреблението на абоната, е монтирано на обекта
за ответника на 15.7.2021 г., както и че фактурираните количества ел. енергия
могат да бъдат доставени, респ. потребени от абоната за отчетния период.
Възражението на особения представител, касаещо непредставянето от ищеца на
констативен протокол за монтирането на процесното СТИ, е неоснователно,
доколкото липсата на такъв протокол със записани в него данни за показанията,
при които е монтиран електромерът, не опровергава установената чрез
техническата експертиза реална доставка на ел. енергия. Неоснователно е и
възражението, че ел. захранването в имота не е преустановено, доколкото дали
ищецът, като доставчик на ел. енергия, ще упражни това си правото зависи изцяло
от неговата автономна воля и не променя извода за установена реална доставка.
По делото не са ангажирани доказателства за извършено пълно или частично
погасяване задължението за заплащане стойността на потребената ел. енергия,
поради което искът за установяване на дължимостта й следва да бъде уважен
изцяло, ведно с акцесорното претенция по чл. 86 ЗЗД, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Предвид срочността на задължението не се дължи покана и ответникът дължи
обезщетение за забава в плащането за главницата. Изчислена по реда на чл. 162
ГПК, мораторна лихва за периода от падежа на всяка от процесните фактури до
20.10.2022 г. възлиза на 20.84 лева, поради което искът следва да се уважи изцяло.
Предвид основателността на исковете, в тежест на ответника следва се
възложат разноските в исковото производство в общ размер от 575.00 лева -
заплатените държавна такса, депозит за особен представител и за експертиза и
определеното от съда в размер от 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноските в
производството по ЧГД № 2805/2022 г. на Великотърновския районен съд в общ
размер от 75.00 лева.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235 ГПК, Великотърновският
районен съд
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Н. И., ЕГН ********** дължи на
„Е.П.П.” АД, ЕИК ********* сумата от 305.53 лева – главница, представляваща
стойност на потребена електрическа енергия за обект с абонатен № **********,
находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***“ № 17 А 1, за което са издадени
фактури за периода от 24.1.2022 г. до 2.2.2022 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 11.11.2022 г. до изплащане на задължението, както и
сумата от 20.75 лева – сборна мораторна лихва за периода от падежа на всяка от
фактурите до 20.10.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по ЧГД № 2805/2022 г. на Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА Е. Н. И., ЕГН ********** да заплати на „Е.П.П.” АД, ЕИК
********* сумата от 575.00 лева, представляваща направените в исковото
производство разноски, както и сумата от 75.00 лева, представляваща направените
разноски в производство по ЧГД № 2805/2022 г. на Великотърновския районен
съд.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4