РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Севлиево, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря ЙОАНА СТ. КНЯЗОВА
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20244230200323 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят И. П. М. от с. Ореш, община Свищов е обжалвал Наказателно
постановление № 24-0341-000218 от 25.07.2024 година на Началника на РУ към
ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т.
5, предложение първо и второ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е
наложена глоба в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50,00 лева и е
лишен от право да управлява МПС за един месец за извършено нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на наказателното постановление, като в тази връзка се прави
искане за отмяна на същото.
По делото не се явява представител на РУ Севлиево. В писмото, придружаващо
административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без
последствия и наказателното постановление да се потвърди.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 06.08.2024. Жалбата е подадена на 07.08.2024 година, т.е. в законоустановения срок,
поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 10.06.2024 година около 13:20 часа в РУ на МВР – Севлиево се получил
1
сигнал за настъпило ПТП в село Ряховците, община Севлиево на мост в близост до
центъра на селото, като единият от участниците в произшествието бил напуснал
същото. Веднага след получаване на сигнала на място отишли полицейските
служители от РУ на МВР – Севлиево – свидетелите Г. П. и Я. Д., които установили
само единият участник в произшествието – Т.М., който бил до автомобила си „Ауди
100“ с рег. № **. Същият обяснил на полицейските служители, че докато преминавал
по моста с автомобила си, бил ударен от движещия се насреща му автомобил марка
„Фолксваген Голф“ с Великотърновска регистрация, който не спрял, а продължил
движението си напред. М. обяснил, а това било констатирано и от полицейските
служители, че автомобилът на М. бил ударен в предната лява гума. Докато
разговаряли, някакви случайно минаващи покрай тях хора им казали, че въпросният
автомобил бил спрял в близост до бензиностанция „Лукойл“, намираща се на гл. път I-
4. Свидетелите потеглили незабавно със служебния си автомобил натам и
действително установили л.а. „Фолксваген Голф“ с ВТ регистрация, който имал следи
от удар в задната си лява гума, която била спукана. Двамата установили водача на
автомобила – жалбоподателят И. М., който не отрекъл, че е участвал в
произшествието, но обяснил, че не е останал на място, тъй като се бил стреснал.
Тримата се върнали до село Ряховците, където били установени подробности за
произшествието и по – точно за начина на причиняването му. Според обясненията на
участниците в същото, както и на други очевидци на деянието, се установило, че
жалбоподателят е навлязъл с автомобила си по моста въпреки поставения там знак
„Пропусни насрещно движещия се“, без да пропусне насрещно движещия се
автомобил „Ауди“, в резултат на което последвал удар между двата автомобила.
За така констатираните нарушения срещу жалбоподателя бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, в който актосъставителят Г. П.
описал гореописаните фактически обстоятелства и квалифицирал деянията, извършени
от жалбоподателя, като нарушения на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП. След съставянето на акта, същият бил подписан от жалбоподателя без
възражения. Такива не били депозирани от него и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Началника на РУ на МВР - Севлиево с № 24-0341-000218 от
25.07.2024 година, в обстоятелствената част на което административнонаказващият
орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и
изводите на последния от правна страна за нарушенията, въз основа на което и на
основание чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5, предложение 1 – во и 2 – ро от ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя М. глоба в
размер на 200,00 лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му наложил глоба в размер на 50,00 лева и го
е лишил от право да управлява МПС за срок от един месец.
2
Разпитаните в съдебно заседание свидетели Г. П. и Я. Д. - служители на РУ на
МВР- Севлиево, потвърдиха с показанията си описаната по – горе фактическа
обстановка и заявиха, че преди моста имало прав участък от около 40 метра и
видимостта към моста била много добра, поради което и не могли да си обяснят
поведението на жалбоподателя, тъй като същият е можел да възприеме другия
автомобил, че наближава моста и ще започне да се движи по него, от много голямо
разстояние.
Жалбоподателят не се яви в провелото се съдебно заседание.
Съдът извърши проверка на обжалваното наказателно постановление и
установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни
реквизити, а именно: посочени са имената и длъжността на лицето, което го е издало,
има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, посочени са
имената и длъжността на актосъставителя, както и местослуженето на същия, данните
на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описани са извършените
нарушения, мястото на което са извършени, законовите разпоредби, които са
нарушени, вида и размера на наложените наказания, дали НП подлежи на обжалване,
в какъв срок и пред кой съд. Наказателното постановление е подписано от
длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
срок за издаването на наказателно постановление. Същото е издадено от компетентен
орган, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47 от ЗАНН, с оглед
приложените като доказателства по делото Заповед № 8121з-1632 от -02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи.
Съдът счита, че и АУАН също е издаден от компетентно лице – свидетелят Г. П.,
който съгласно т. 1.3 от посочената по – горе заповед е оправомощен да съставя актове
за установяване на административни нарушения по ЗДвП.
На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото Наказателно
постановление следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз
основа на който се издава. В настоящия случай съдът счита, че това съответствие е
налице както в текстовото описание на нарушенията, така и в тяхната цифрова
квалификация.
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административнонаказателното
производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на
защита на жалбоподателя и да водят до незаконосъобразност на наказателното
постановление.
Съдът счита, че нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което е санкциониран
жалбоподателя, е доказано със събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
3
доказване на противното. В конкретния случай съдът счита, че не са налице
доказателства по делото, с които да се опровергава и то по категоричен начин
изложеното в АУАН, поради което съдът намира, че актът е редовно съставен и има
доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на инкриминираните дата
и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ВТ
9988 ВН, като при движение по улица „Странджа“ навлязъл в участък от пътното
платно за движение /по мост/ стеснен от двете страни и сигнализиран с пътен знак
„А7“ и „Б5“, като не пропуснал и отнел предимството на насрещно движещия се
автомобил „Ауди 100“ с рег. № **, управляван от Т.М., в резултат на което го ударил в
предната лява гума, в следствие на което настъпило ПТП. Съдът намира, че така
описаните фактически обстоятелства изпълват състава на административното
нарушение, визирано в разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП от обективна страна, тъй
като съгласно същата, участниците в движението са длъжни да съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка. В случая безспорно се установи, че жалбоподателят не
е спазил пътните знаци „А7“ и „Б5“ и е навлязъл по моста, по който се движел с
автомобила си Т.М., като не го пропуснал и отнел предимството му, в следствие на
което настъпил удар между двата автомобила.
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 водач който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не
съставлява престъпление. В случая се установи, че жалбоподателят е нарушил т. 5,
предложение първо и второ от ал. 1 на чл. 179 от ЗДвП, като не е спазил
предписанието на пътните знаци и пътната маркировка, в резултат на което е
настъпило ПТП, поради което съдът намира, че наказващият орган напълно правилно
и законосъобразно е приложил законовата норма, санкционираща нарушението на чл.
6, т. 1 от ЗДвП и е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 200,00 лева.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено
нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач
на МПС и като такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения
при управление на МПС, в това число и задълженията си по чл. 6, т. 1 ЗДвП да спазва
пътните знаци и маркировка при управление на ППС, които задължения обаче в
настоящия случай съзнателно не е спазил. Твърдението на жалбоподателя, че нямало
как той да удари със „своята задна лява страна“ „предната лява страна“ на л.а. „Ауди“
съдът намира за несъстоятелно, тъй като от събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че именно жалбоподателят е ударил другия автомобил и че
щетите по двата автомобила са били точно на тези места.
4
Предвид посочените по – горе фактически обстоятелства и направените въз
основа на тях правни изводи, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно в тази си част.
Наказателното постановление следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно и в частта, с която на жалбоподателя е наложено наказание глоба в
размер на 50,00 лева и е бил лишен от право да управлява МПС за срок от един месец.
Тези наказания са наложени от наказващия орган на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП, съгласно който текст с глоба от 50,00 до 200,00 лева и с лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца се наказва водач на МПС, който наруши
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. По делото
безспорно се установи, че след настъпването на ПТП жалбоподателят е напуснал
произшествието, без да спре и да установи последиците от ПТП – то, което несъмнено
съставлява нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Според показанията на
полицейските служители, които са отишли на мястото на произшествието,
жалбоподателят не е бил там, а същият е бил намерен по – късно от тях в близост до
бензиностанция, намираща се на главния път София – Варна. Пак от показанията на
полицейските служители се установи, че жалбоподателят обяснил поведението си с
това, че се бил „стреснал“, което още веднъж доказва факта, че същият напълно
съзнателно е напуснал произшествието. Предвид тези обстоятелства съдът намира, че
наказващият орган правилно и законосъобразно е квалифицирал деянието на
жалбоподателя като нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и правилно е наложил
санкцията, предвидена за това нарушение, като следва да се отбележи, че същата е в
минимален размер.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.2, т. 5 във връзка с ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0341-000218 от 25.07.2024
година на Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на И. П. М., на
основание чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5, предложение първо и второ от Закона за
движение по пътищата му е наложена глоба в размер на 200,00лв. /двеста/ лева за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 50,00лв. /петдесет/ лева и е лишен от право да управлява
5
МПС за един месец за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски административен
съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6