РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. Благоевград, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20231210200571 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Н. В., в качеството му на управител на „ С. . “ . с ЕИК
., със седалище и адрес на управление гр.Б. , ул. „К., подадена чрез адв.С. В. с адрес за
призоваване гр.Б., ул.“Ч., против Наказателно постановление № 42-0005491/22.02.2023 г.,
издадено от Директора на РД "Автомобилна администрация" - София, с което на
дружеството -жалбоподател за административно нарушение по чл. 91б, ал. 1, т.1 от Закона
за автомобилните превози на основание чл. 97, ал.1, пр. последно от ЗАвПр е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5000 лв.
С жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, тъй като са
допуснати съществени процесуални нарушения, оспорва се извършването на вмененото
нарушение, твърди се несъответствия между фактическото обвинение и цифровата
квалификация на вмененото нарушение. Иска се отмяна на обжалвания акт. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано се
представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. По същество
моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно, излага подробни доводи за наличието на
съществени процесуални нарушения при ангажиране отговорността на дружеството -
жалбоподател. Претендира разноски.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не ангажира
представител по делото, и становище по същество, в придружително писмо прави
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Районна прокуратура-Благоевград, редовно призована, не ангажира представител и
становище по жалбата.
1
Съдът като съобрази становищата на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, намира за установено следното:
На 30.01.2023 г. св. Г. / на длъжност инспектор при наказващият орган/, в
присъствието св. Я. е съставил АУАН № 333718 на дружеството-жалбоподател, за това, че
при извършена от двамата свидетели проверка на 30.01.2023 г. около 14.30 часа в сградата
на Областен отдел "Автомобилна Администрация"-Благоевград е констатирано, че
превозвачът, притежаващ Лиценз на ЕО за международен автомобилен превоз на товари
не е представило всички изискани му документи от тези контролни органи с нарочно
известие № 80-00-56-4/06.01.2023 /като са описани конкретните документи, които не са
представени/ Известието е връчено на упълномощено лице Ю. Х. на 09.01.2022 г., но
въпреки това, в определеният срок, дружеството-жалбоподател не е представило за нуждите
на проверката част от изисканите документи, подробно описани в АУАН и НП, а именно
превозни документи, СУ на конкретно посочени ППС, записите от монтираните тахографи
на ппс, тахографски листове и от карта на водачите , дневник за инструктаж по Регламент
561/2006 г., за периода от 31.01.2022 г. до 10.01.2023 г.. Това деяние е квалифицирано като
нарушение по чл. 91б, ал.1, т.1 от ЗАвПр. Акта е съставен и връчен надлежно на
упълномощения представител на дружеството св.Костова на 30.01.2023г., която не
направила възражения, такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на този АУАН, Директора на РД "Автомобилна администрация"-София
е издал обжалваното НП № 42-0005491/22.02.2023 г, с което на дружеството -жалбоподател
за административно нарушение по чл. 91б, ал. 1, т.1 от Закона за автомобилните превози на
основание чл. 97, ал.1, пр. последно от ЗАвПр е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 5000 лв.
НП е връчено на законния представител на 18.09.2023 г.
Изложените в акта фактически обстоятелства се потвърждават при разпита на
свидетеля Г., който поддържа констатациите си, дава разяснения, сочи причините за
проверката и какво е установено. Установеното чрез показанията на този свидетел се
подкрепя и от показанията на св.Я., присъствал на проверката на документите. Цитираното в
Акта за нарушение известие е приложено към преписката и в него подробно са описани
всички изискуеми се от контролните органи писмени документи, във връзка с извършваната
дейност на дружеството, посочено е още, че в седемдневен срок от получаване на
уведомлението следва да се яви представител.
В хода на съдебното следствие от страна на наказващия орган са представени в
превод документи, установяващи извършени превози от дружеството –жалбоподател.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на св.
Г. и Я., приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото
писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване
факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като
последователни и логични.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното
административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в
закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е
оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено
виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при
спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на
административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи и са
издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът счита обаче, че в хода на административното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно постановление и налагащи
неговата отмяна изцяло без съдът да се произнася по същество на нарушението, поради
следните съображения:
Съдът намира, че административнонаказателното обвинение е формулирано при съществени
непълноти досежно съществени елементи от фактическия състав на твърдяното нарушение,
което по същността си представлява непълно описание на твърдяното нарушение, което
представлява нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, според която разпоредба
наказателното постановление следва да съдържа описание на нарушението, мястото, където
е извършено нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. В случая вмененото обвинение е квалифицирано
като нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 ЗАвПр. Съгласно приложената материална норма
„Превозвачите и собствениците на автогари са длъжни: „1. да предоставят на служителите
от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за проверка всички документи,
свързани с превозите на пътници и товари; Срокът за изпълнение на задължението по чл.
91б, ал. 1, т. 1 ЗАвП е 7-дневен, съгласно чл. 12, ал. 5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. за
начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в
предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за
собствена сметка, приета на основание чл. 91а, ал. 11 ЗАвП и уреждаща начина на
3
провеждане, обхвата и организацията на контролни проверки. В тази връзка, в
обстоятелствата, описващи бездействието по чл. 91б, ал. 1, т. 1 ЗАвП, за изпълнение на
изискванията по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в съдържанието на акта и
наказателното постановление органът е следвало да посочи предоставеният срок на
дружеството за изпълнение на задължението по цитираното известие. Посочването му
очертава бездействието по време, поради което е задължителен реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН за фактическо описание на нарушението по чл. 91б, ал. 1, т. 1 ЗАвП. В наказателното
постановление този срок не е индивидуализиран и с посочването на законово определената
му продължителност по чл. 12, ал. 5 от Наредба № Н-14-27.08.2009 г., съответно не е
очертан във фактическите обстоятелства, описващи бездействието на дружеството да
изпълни свое задължение.
Действително при нарушения, извършени чрез бездействие за неизпълнението на
регламентирано в нормативен акт задължение в рамките на определения за това срок,
същото следва да се счита за извършено в деня, следващ изтичането на срока – в случая този
предвиден с чл. 12, ал. 5 от Наредба Н-14 от 27.08.2009 г. на МТИТС.
В съставения АУАН, както и в НП обаче, не е посочено, нито откога започва да
тече 7-дневният срок за изпълнение на предвиденото с чл. 12, ал. 5 от Наредба Н-14 от
27.08.2009 г. на МТИТС задължение за дружеството да представи изисканите му документи,
нито кога е изтекъл този 7-дневен срок. В двата акта е посочено, че на 30.01.2023 г.,
дружеството не е представило процесните документи, която дата, представлява дата на
установяване на нарушението и в конкретния случай не съвпада с датата на неговото
извършване, още повече не е ясно на какъв принцип е определена дата 30.01.2023г.,
доколкото от известието, приложено по делото е видно, че е получено от представител на
дружеството на 09.01.2023г., като проверката веднъж е отложена за 26.01.2023г.,което
допълнително внася противоречие относно датата на установяване на нарушение, на
неговото извършване и какво е приел наказващия орган в тази насока.
Констатираната неяснота и непълнота при описание на нарушението в АУАН и НП
касателно обективната страна на деянието вменено на жалбоподателя, като
административно нарушение обуславя допуснато съществено процесуално нарушение при
издаване на обжалваното НП, което на практика препятства и възможността съда да
извърши ефективен съдебен контрол, относно наличието на нарушение, предвид липсата на
яснота относно срока, в който е следвало да се представят исканите документи. /В този
смисъл Решение№91/16.01.2019г., постановено по кнахд№639/2018г. по описа на
Административен съд Благоевград. Решение № 441/06.03.2020 г., постановено по КНАХД №
11/2020 г. по описа на Административен съд гр.Благоевград, Решение №1610/21.10.2020 г.,
постановено по КНАХД №284/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград/.
Наред с това според съда са налице и други процесуални нарушения. В настоящия
случай, дружеството е санкционирано за нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, съгласно
който превозвачите и собствениците на автогари са длъжни да предоставят на служителите
от Изпълнителна агенция ". Автомобилна администрация” за проверка всички документи,
4
свързани с превозите на пътници и товари. Както се посочи за назначената проверка
дружеството е предварително уведомено с известие /л.32/, видно от това известие в седем
дневен срок от получаване на известието ще да се извърши комплексна проверка, свързана с
дейността на превозвача, като е посочен периода на проверката – 10.01.2022 г. до 10.01.2023
г., Приложена е и заповед за проверка, в която е посочен нейния обхват, вид, място,
контролният екип, който ще я извърши, както и продължителността й – от 10.01.2022 г. до
10.01.2023 г. Същевременно, в АУАН и НП е посочено, че дружеството, в качеството му на
превозвач, притежаващ Лиценз на ЕО за международен превоз на товари, при извършената
комплексна проверка на 30.01.2023 г., не е представил документи, свързани с превозите на
товари, записи от монтирания дигитален тахограф на МПС и картата на водачите, които ги
управляват, дневник за инструктаж по Регламент № 561/2006 г. тахографски листове от
аналого тахографи за периода от 31.01.2022 г. до 10.01.2023 г., упоменати в в цитираното
ивестие.
От вмененото на превозвача задължение, настоящият съдебен състав намира, че не
може да бъде изведен конкретен извод за това за какъв период и какво точно се изисква от
него. Както бе отбелязано вече, всички документи, които следва да се представят за
проверка, съгласно изпратеното до превозвача известие, касаят периода от 10.01.2022 г. до
10.01.2023 г., а в АУАН и НП е посочен съвсем различен период, от този упоменат в
известието - от 31.01.2022 г. до 10.01.2023 г. Така неясно остава, защо и на база какви
документи административнонаказващият орган е приел, че дружеството не е изпълнило
задължението да представи документи, които обхващат периода от 31.01.2022 г. до
10.01.2023 г., а не този, които е посочен в Известие с рег. № 80-00-56-4/06.01.2023 г. Тоест,
налице е разминаване между изисканите и посочените в АУАН и НП за непредставени
документи, доколкото същите се отнасят за различен период.
Тези съществени пропуски при произнасянето на административно-наказващия орган
водят до извод за допуснати съществени процесуални нарушения на материалния закон, с
които се нарушава правото на защита на санкционираното лице и поставя в невъзможност и
съдът да прецени законосъобразността по същество на атакувания акт.
За пълнота следва да бъде посочено, че според съда наказващия орган правилно е
отнесъл приетото като нарушение към нормата на чл.97 от ЗАвПр, но предвид
констатираната неяснота, относно това, кога е извършено твърдяното нарушение и какъв
период касае, не може да се извърши преценка за приложимия закон. Съгласно чл.97, ал.1 от
ЗАвПр „Който откаже достъп на контролните органи до гаражите, автогарите и всички
помещения, свързани с дейността му или не представи за проверка свързани с превозната
дейност документи, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 5000 лв.“ В случая
дружеството е санкционирано именно за непредставяне на документи, като в случая не може
да се приеме, че е нарушен чл.18 от ЗАНН, непредставянето на всички изискани или на част
от документите, според настоящия състав не определя правната квалификация.
Констатираните процесуални нарушения обаче, изразяващи се в неясно и непълно
обвинение, водят до извод, че с атакуваното наказателно постановление незаконосъобразно
5
е ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което същото следва да бъде
отменено.
Доколкото съдът прие, че наказателното постановление следва да бъде отменено на
процесуално основание, то обсъждането дали представлява маловажен случай е
безпредметно.
При този изход на делото, право на разноски за производството възниква само за
жалбоподателя, който прави искане за присъждане на такива в размер на 800, 00 лева,
представляващо заплатено адвокатско възнаграждение.
Наказващия орган чрез процесуалния си представител релевира възражение за
прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което е неоснователно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА препраща
към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на
договора за правна помощ редакция. Районният съд намира за необходимо да посочи, че
приложима е редакцията на цитираната наредба именно към датата на сключване на
договора за правна помощ, към който момент страната е договорила адвокатското
възнаграждение съобразно установения в наредбата минимален размер. В случая договора е
сключен на 27.03. 2023г.
Съгласно 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата /в приложимата редакция/ за
защита по дела с определен интерес възнагражденията при интерес от 1000 до 10000 лв. са
400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лева. Ето защо съотнесено към размера на наложената
с наказателното постановление имуществена санкция в размер на 5000 лева, определеният
по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата
800. 00 лева, каквото е и претендираното от жалбоподателя.
Предвид горното и доколкото делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, като в съдебното производство е проведено едно открито съдебно заседания, в
полза на жалбоподателя следва да бъде присъдени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на установения с Наредбата минимум, а именно 800 лв.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на
РД”АА”София, която е юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвтПр, в чиято
структура е включен административният орган – издател на оспореното наказателно
постановление.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Благоевградският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 42-
6
0005491/22.02.2023 г., издадено от Директора на РД "Автомобилна администрация" - София,
с което на дружеството -жалбоподател за административно нарушение по чл. 91б, ал. 1, т.1
от Закона за автомобилните превози на основание чл. 97, ал.1, пр. последно от ЗАвПр е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5000 лв.
ОСЪЖДА РД “Автомобилна администрация“, София да заплати на „ С. . “ . с ЕИК
., със седалище и адрес на управление гр.Б. , ул. „К., сторени от дружеството разноски за
адвокат в размер на 800.00 лв./осемстотин лева/
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен
срок от съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7