№ 445
гр. Плевен, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430106435 по описа за 2021 година
Производството е по обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против КР. Р.
Т. с ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД, за следните суми: 203,94 лв. – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.01.2018г. до 30.10.2020 г., 38,40 лв.
мораторна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 15.02.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК.
Твърди се, че ответницата като собственик на топлоснабден имот:
апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от
01.01.2018г. до 30.10.2020 г. не е погасил изцяло своите задължения към
ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с
абонатен номер ***, като непогасената сума възлиза на 203,94лв. Навеждат
1
се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи
условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на
датите на падеж, ответникът дължал и лихва за забава, изчислявана в размер
на 38,40 лв. за периода от 02.03.2018 г. до 15.02.2021 г.
Излага се, че горните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК
и в производството по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС била издадена заповед
за изпълнение, но при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени
указания от заповедния съд за предявяване на иск за установяване вземанията
на кредитора.
Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се признае
за установено вземането на ищеца срещу ответницата за процесните суми,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д. №*** на ПлРС до окончателното изплащане на сумата.
Ответницата КР. Р. Т., чрез назначения особен представител адв.И.Н. е
депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
исковите претенции. Оспорва твърдените факти за доставка на топлинна
енергия в посочения обем, че изчисленията са направени на база извършен
реален отчет на уредите за дялово разпределение, че са съставяни отчети от
фирмата за дялово разпределение. Оспорва твърдения факт, че ответницата е
била собственик на имота през процесния период. Навежда доводи, че
представения по делото договор за индивидуално отчитане и
топлоразпределение от 08.05.2015г. не бил подписан от упълномощено от ЕС
лице, както и не бил в сила към процесния период от време.
С уточняваща молба от 25.02.2022г. се сочи, че в заповедното
производство претенцията била насочена срещу всички съсобственици на
процесния имот : *** и КР. Р. Т.. Излага се, че стойността на доставената до
имота през процесния период топлинна енергия възлизала на 1 226,33лв., а
мораторната лихва се изчислявала на 254,24лв. Всяко от сочените лица
притежавало права на собственост в обем на по 1/5 ид.ч. и съответно
отговаряло за такава част от главницата и мораторна лихва или по 245,26лв.
главница и 50,85лв. обезщетение за забава. Търсените от ответницата суми
включвали съответна част от стойността по пера на доставената топлинна
енергия, както следва: сума за отопление с ИРУ в размер на 68,78 лв.; сума за
2
отопление без ИРУ в размер на 25,50 лв.; сума за топлинна енергия, отдадена
от сградна инсталация в размер на 22,91 лв.; сума за битово горещо
водоснабдяване в размер на 120,71 лв.; суми за услуга дялово разпределение в
общ размер от 7,36 лв.
В о.с.з. на 16.03.2022г. е допуснато изменение на цената на исковите
претенции срещу ответницата, като претенцията за установяване дължима
стойност на главница се счита предявена за сумата от 245,26лв., а за
мораторна лихва в размер на 50,85лв.
Уточнено е също така от ищеца в о.с.з. на 16.03.2022г., че през
процесния период от време сочените в молба от 25.02.2022г. лица са били
съсобственици на процесния имот.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
От приложеното ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС се установява, че ищеца
*** е претендирал по реда на чл.410 от ГПК издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжниците *** и КР. Р. Т. и съответно такава е била
издадена с *** Със същата по отношение на ответницата КР. Р. Т. е било
разпоредено да заплати на кредитора сумата от 245,27лв., представляваща
главница за периода от 01.06.207г. до 31.10.2020г. и сумата от 50,85лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 02.08.2017г. до 15.02.2021г. С
разпореждане от 07.09.2021г. е прието наличие на основания по чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК и указано на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си спрямо длъжника К.Т.. Исковете в настоящото производство са
предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в законоустановения едномесечен
срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са допустими.
От представените преписи на саморъчни завещания от 23.01.1982г. от
*** се установява, че по силата на същите процесния апартамент,
представляващ апартамент ***, е бил придобит от *** – син на завещателите.
От приложената справка от НБД (на л.40) е видно, че *** е починал,
като също е видно, че негов син е *** – справката е изготвена по името на
последния, но от нея се установяват родствените връзки, в това число с
бащата та лицето.
3
От представеното удостоверение за наследници с изх.№14-
4072/20.10.2020г., изд. от Община Плевен се установява, че *** е починал на
*** и е оставил за свои наследници по закон пет деца – ***
Установява се от приложения препис-извлечение от счетоводна сметка
по партидата на процесния имот и преписи на фактури, издадени от *** за
периода от 01.01.2018г. до 31.10.2020г., както и справка за дължими суми по
пера, че за имота е открита партида с идент.№********** и аб.№***, водена
на името на името на сочените по-горе наследници на ***, в това число
ответницата К.Т.. В издадените за периода фактури е сочено името на
наследодателя, но този факт е ирелевантен за спора, т.к. възникването на
задължението не зависи от издаване на фактура за съответния отчетен период.
Установява се от същите доказателства, че за процесния период от
01.01.2018г. до 31.10.2020г. са начислени суми за отопление с ИРУ в общ
размер на 343,88лв.; за отопление без ИРУ в общ размер на 127,54лв.; за
топлоенергия, отдадена от сградна инсталация в размер на 114,54лв.; суми за
БГВ в общ размер на 603,57лв. и за услуга дялово разпределение в размер на
36,80лв. или общо суми в размер на 1 226,33лв.
От представените преписи на Договор *** сключен между Етажна
собственост с адрес *** и ***, споразумителен протокол ***, сключен между
соченото дружество и ищеца, както и протоколи от 25.04.2015г. – за
проведено общо събрание на ЕС и от 08.05.2015г., се установява, че сградата,
в която се намира процесния имот е топлоснабдена от ищцовото дружество и
*** е било избрано за топлинен счетоводител, който да извършва дяловото
разпределение. Соченият договор обвързва етажната собственост, а
решението на общо събрание, на което е бил избран и упълномощен
представителя за сключване на договора е могло да бъде атакувано
единствено в друго производство по предвидения в Закона за етажната
собственост ред. Видно е от обективираното в договора, че е бил сключен за
срок от 10 години и е действал през процесния период от време.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
4
потребители на топлинна енергия. При тази законодателна уредба,
правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя. Писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия.
Съдът намира, че от обсъдените писмени доказателства се установи, че
процесния имот е бил собственост на наследодателя на ответницата ***, б.ж.
на ***, починал на *** След като е установен от ищеца факта на придобиване
на собствеността от потребителя, в тежест на ответницата би лежало да
установи последващо разпореждане с имуществото в полза на трето лице, в
случай, че има такова твърдение от нейна страна. В случая не само не се
твърди и установява такова последващо разпореждане, но стана ясно, че при
доставчика на топлинна енергия е отразено по партидата на имота
преминаването на собствеността в полза на наследниците на потребителя ***,
доколкото същите са отбелязани като титуляри, което предполага извършено
от тях уведомяване за настъпилата промяна.
Ето защо, съдът приема, че по смисъла на чл.153 от ЗЕ наследодателя на
ответниците е имал качеството клиент на топлинна енергия от началото на
процесния период до смъртта си, а след това, същото качество са имали
неговите наследници, като съсобственици на топлоснабдения имот.
Вярно е, че част от претендираните в настоящото производство
вземания за доставена топлинна енергия – от 01.01.2018г. до ***, са
възникнали, когато собственик на имота е бил наследодателя ***, но съдът
счита, че следва да се отчете, че в патримониума на ответницата освен
наследствените права са преминали и съответна на тях част от задълженията
на наследодателя– наследствената маса представлява съвкупност от права и
задължения и наследникът отговаря за тези задължения съответно на
наследствените си права. В случая наследодателят *** е оставил за свои
наследници по закон пет деца, в това число ответницата, които имат равни
наследствени права, и всеки от тях е придобил по 1/5 д.ч. от оставеното в
наследство имущество, но също така отговаря за 1/5 ид.ч. от задълженията на
наследодателя.
5
С оглед на това, съдът намира, че ответницата К.Т. дължи на ищеца
заплащане на съответната на участието й в правата и задълженията в
наследствената маса цена на доставена топлинна енергия до процесния имот
за периода от 01.01.2018г. до 31.10.2020г.
Установи се, че общата стойност на тази енергия възлиза на 1 019,71лв.,
според обсъденото извлечение от сметка и издадени фактури, което е
съответно на обема на реално отчетената от топлинния счетоводител
доставена до имота топлоенергия. 1 / 5 част от нея се изчислява на 203,94лв. и
в този размер се ограничава отговорността на ответницата. В заповедното
производство главницата е претендирана в размер на 245,27лв., но същата е
била относима за период с начало 01.06.2017г. В исковото производство
самия ищец е изключил тази част от периода, за който вземанията са погасени
по давност.
Предвид на това, че главницата за доставена топлинна енергия през
процесния период не е била заплатена в определения с разпоредбата на чл.31,
ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася,
потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по
правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от счетоводно извлечение, че
тази лихва се изчислява в размер на 192лв. за периода от 02.03.2018г. до
15.02.2021г. 1 / 5 част от нея се изчислява на 38,40лв. и в този обем се
ограничава отговорността на ответницата.
Предвид изложеното съдът счита, че следва да се признае за
установено, че ответницата дължи на ищеца посочената по-горе част от
претендираните вземания или 203,94лв. главница и 38,40лв. лихва. Исковете в
останалата част до пълния претендиран размер главница от 245,26лв. и лихва
от 50,85лв. следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. От
сторените в заповедното производство разноски ищецът претендира 1/5 част
или 5,92лв. за държавна такса и 10лв. за юрисконсултско възнаграждение. С
оглед установения размер на дължимите вземания, съдът счита, че следва да
се присъдят част от тези разноски в размер на 13,05лв. Ищецът е направил в
6
исковото производство разноски за държавна такса в размер на 25лв., за
възнаграждение на особен представител в размер на 300лв. и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. или общо 425лв.
Ответницата дължи част от тях, с оглед уважената част от исковете или
348,50лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че КР. Р. Т. с ЕГН
**********, с настоящ и постоянен адрес ***, ***, ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, Източна индустриална зона, №128,
следните суми: сумата от 203,94лв. за стойност на доставена топлинна
енергия за периода от 01.01.2018 г. до 31.10.2020 г. и сумата от 38,40лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 02.03.2018 г. до 15.02.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 23.02.2021г. до окончателното й изплащане,
представляващи част от вземанията, за които е издадена Заповед ***а
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 24.02.2021г. по
ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част
до пълния претендиран размер главница от 245,26лв. и мораторна лихва от
50,85лв., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, КР. Р. Т. с ЕГН
**********, с настоящ и постоянен адрес ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, Източна индустриална
зона, №128, сумата от 13,05лв., представляваща деловодни разноски в
заповедното производство и сумата от 348,50лв., представляваща разноски в
исковото производство, съразмерно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7