№ 1277
гр. Варна, 24.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело
№ 20243100102609 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
Ищецът С. И. М., редовно призована, явява се лично в съдебно
заседание, представлява се от АДВ. П. Т., редовно упълномощен и приет от
съда от днес.
Ответникът УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА
ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВЕТА МАРИНА“ ЕАД, редовно призована,
представлява се от Ю.К. Р. А. И Ю.К. М. В., редовно упълномощени и приети
от съда от днес.
Трето лице – помагач ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“ АД, редовно призован, не изпраща представител.
Свидетелката М. И. Р., редовно призована, се явява.
Свидетелят С. Л. Д., редовно призован, се явява.
ДОКЛАДВА молба вх. № 26 094/15.09.2025 г. от юрисконсулт В. К.,
процесуален представител на третото лице-помагач за даване ход на делото.
АДВ. П. Т.: Моля да се даде ход на делото.
Ю.К. Р. А.: Моля да се даде ход на делото.
Ю.К. М. В.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Съобразно мотивите на определение № 2387/22.05.2025 г.
1
АДВ. П. Т.: Поддържам иска.
Ю.К. Р. А.: Поддържаме отговора на исковата молба.
Ю.К. М. В.: Поддържаме отговора.
СЪДЪТ докладва молба вх. № 26 676 от 19.09.2025 г. от адв. Т..
Ю.К. М. В.: Няма други документи. Всичко, което имаме сме го
представили по делото.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
исковата молба заверени копия от документи, както следва:
С исковата молба – общи препоръки за дозиране; кратка характеристика
на продукта №686/22.11.05; фискален бон от 05.03.2024 г.; фактура №
2577/07.03.2024 г. – три броя; трудов договор № 336/12.12.2023 г.; заповед №
364/22.12.2023 г.; извадка от трудова книжка на С. И. М.; епикриза на С. И. М.
– три броя;
С молба вх. № 16281/09.06.2025 г. от С. М., чрез адв. Т. – харта за
правата и задълженията на пациента в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна;
направление за хоспитализация № 24002В064169/02.01.2024 г.; амбулаторен
лист № 24038106Е2А9/07.02.2024 г.; амбулаторен лист №
24038106Е2А9/07.02.2024 г.; амбулаторен лист № 240520050ВВА/21.02.2024
г.; амбулаторен лист № 2405780598С0/26.02.2024 г.; амбулаторен лист №
240400065444/09.02.2024 г.; амбулаторен лист № 240712095488/11.03.2024 г.;
амбулаторен лист № 240784088238/18.03.2024 г.; амбулаторен лист №
241064041DA4/15.04.2024 г.; амбулаторен лист № 24108702АС39/17.04.2024
г.; амбулаторен лист № 24114802F5D2/19.04.2024 г.; амбулаторен лист №
2411420312АЕ/22.04.2024 г.; амбулаторен лист № 241175075ЕВ5/26.04.2024 г.
амбулаторен лист № 24136207А86Е/15.05.2024 г.; амбулаторен лист №
**********Е3/28.05.2024 г.; амбулаторен лист № 24187D05D9С1/05.07.2024 г.;
амбулаторен лист № 24200806655А/11.07.2024 г.; амбулаторен лист №
2429970646Е5/25.10.2024 г.; амбулаторен лист № 25080308А4FD/21.03.2025 г.;
амбулаторен лист № 405/14.04.2025 г.; направление за хоспитализация от
21.03.2025 г.; експертно решение № 90824/от зас. № 049/04.04.2025 г.;
епикриза към ИЗ № 19041/2025 г.; епикриза към ИЗ № 19850/2025 г.;
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
отговора на исковата молба заверени копия от документи, както следва: С
отговора на исковата молба – история на заболяването № 390/2024 г.;
здравноосигурителен статус към 09.01.2024 г.; декларация за информираност
и съгласие на пациента по отношение източника за заплащане за диагностика
и лечението на неговото заболяване от 09.01.2024 г. фискален бон от
09.01.2024 г.; направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни
2
процедури от 03.01.2024 г.; епикриза на С. М.; декурзус на С. М.;
анестезиологичен лист от 08.01.2024 г.; лист за предоперативна
анестезиологична консултация и преценка на С. М.; протокол за
предварителен разяснителен разговор относно анестезията от 08.01.2024 г.;
оперативен протокол № 29/08.01.2024 г.; температурен лист на С. И. М. – два
броя; информирано съгласие от 03.01.2024 г.; декларация за информирано
съгласие за провеждане на диагностично изследване от 05.01.2024 г.;
декларация за информирано съгласие относно диагностично-терапевтични
процедури от 03.01.2024 г.; анамнеза № 390/2024 г.; копие на снимка от
преглед; УМБАЛ „Св. Анна“ ЕАД - Варна II-ра клиника по кардиология-
инвазивна; резултати от вирусологични изследвания от 04.01.2024 г.;
резултати от вирусологични изследвания от 08.01.2024 г.; обективно състояние
№390/2024 г.; диагностично-лечение план № 390/2024 г.; резултати от
лабораторни изследвания №4826/09.01.2024 г.; резултати от лабораторни
изследвания № 3088/05.01.2024 г.; резултати от лабораторни изследвания №
1545/03.01.2024 г.; резултати от лабораторни изследвания № 1963/04.01.2024
г.; резултати от лабораторни изследвания № 97/04.01.2024 г.; резултат от
образно изследване от 05.01.2024 г.; фиш за клинико-рентгенологичен
минимум от 09.01.2024 г.; кардиограма на С. М.; лист за преглед на пациент в
КДБ/СО № 000314/03.01.2024 г.; напуснал лечебното заведение на 03.01.2024
г.; договор за предоставяне на застрахователни услуги за нуждите на УМБАЛ
„Св. Марина“ ЕАД от 05.06.2023 г.; техническа спецификация на обществена
поръчка, възлагана чрез открита процедура с предмет: Предоставяне на
застрахователни услуги за нуждите на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД; техническо
предложение; общи условия за професионална отговорност –медицински
персонал; пълно и детайлно описание на реда и начина на изпълнение на
поръчката; извадка от презастрахователна програма на ЗАД „Армеец“ АД за
2023 г.; застрахователна полица № 2313013060000970500; известие за
дължима сума № **********/06.06.2023 г.; приемо-предавателен протокол от
06.06.2023 г.; тетрадка за рапорт на мед.сестри започната на 13.11.2023 г.;
рапорт лекари, започнат на 25.11.2023 г., завършен на 10.02.2024 г.;
С молба вх. № 16220/06.06.2025 г. от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД –
Варна – писмо вх. № АД-1640/17.04.2025 г.; известие за доставяне; писмо вх.
№ ВИ-1823/28.04.2025 г.
С молба вх. № 20146/10.07.2025 г. от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД –
Варна – правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на УМБАЛ
„Света Марина“ ЕАД – Варна.
С молба вх. № 21217/21.07.2025 г. от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД –
Варна – заповед № Р-360/02.06.2017 г.; лекарствен лист от 05.01.2024 г.;
заповед № Р-791/04.11.2016 г.; правила за организацията на болничното
хранене; информативен лист.
С молба вх. № 23851/20.08.2025 г. от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД –
Варна – Декларация за информирано съгласие относно диагностично-
терапевтични процедури от 03.01.2024 г.
С молба вх. № 188847/30.06.2025 г. от ЗАД „Армеец“ – общи условия;
застрахователна полица № 2313013060000975077; списък към полица №
**********/07.07.2023 г.
С молба вх. № 19486/04.07.2025 г. от Национална здравноосигурителна
каса – справка за приложенията в болницата на С. И. М..
3
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати като
свидетели водените лица в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит като свидетели: Д.И.Б., М. И. И., С.Ю. М., В.
И. Р., К.Ж.В., П.Д.К. и Й.Г.Р. и вписва същите в списъка на лицата за
призоваване.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
М. И. Р. на 69 години, българска гражданка, вдовица, неосъждана, без
родство и дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл.
290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
СВИД. Р.: Работя в университетска болница като старша медицинска
сестра във Втора инфекциозна клиника.
По принцип санитарите всеки ден почистват стаите по няколко пъти и
ако има някакъв проблем в стаите или ако пациент се е оплакал ме уведомяват
и аз пускам поръчка. Ако има нещо опасно слагаме лепенка да не се използва
от пациентите, иначе получавам устна информация от санитарите и пускаме
писмени заявки, а от няколко месеца вече и електронни.
Правили сме планови ремонти на стаите в инфекциозно, но не помня
кога. В края на 2024 г. се ремонтираха тоалетни, а преди това сме правили
текущи ремонти. Преди януари 2024 г. не помня точно кога сме правили
ремонт на стаите.
През януари 2024 г. съм била в отпуск, но имам заместник, който е
обучен за такива проблеми. Заместникът ми се казва Р.Ж..
Не познавам ищцата.
Болничните стаи са оборудвани с мивка, но нямат санитарен възел. Има
няколко стаи, които са снабдени със санитарен възел. Стаята на ищцата не е
била със санитарен възел.
ИЩЦАТА С. М.: Бях настанена в стая № 313.
СВИД. Р.: За тази стая не са пускани заявки за ремонт, защото не е
имало необходимост, санитарите не са съобщавали, че има някакъв проблем.
Те всеки ден почистват и мият и не са забелязали да има проблем с мивката
или нещо друго. Мивката е порцеланова. Закрепена е върху метални железа и
е залепена с цимент. Мивката е била трайно прикрепена. Не мога да кажа от
кога е мивката.
ИЩЦАТА С. М.: Защо тогава след като ме върнаха от Терапия в
4
инфекциозното смениха мивките и в съседните стаи.
СВИД. Р.: Не знам дали е станало така и са сменили мивките и по
другите стаи точно тогава, тъй като по това време съм била в отпуска.
Заместникът не ми е предавал оплаквания от ищцата.
Изхранването на пациентите става като им предлагаме кетъринг по
специално сготвено меню, съобразено със съответните заболяване.
Пациентите, които са на свободен режим могат или сами да си осигуряват
храна или ние им предлагаме кетъринг или близките им носят. По принцип
предходния ден минавам по стаите, уточнявам менюто на всеки пациент и
пускам заявка към фирмата за кетъринг и на следващия ден се осигурява
храната. Болницата има подписан договор с фирмата за кетъринг.
Дали пациентът желае или не да му се осигури храна лично аз минавам
през всеки пациент и си записвам и за следващия ден правя поръчката. Не се
подписват документи относно осигуряването на храна.
Старшата сестра се среща с пациента още при постъпването в
отделението. Аз отивам при пациента, вземам личната карта и чекирам
документа, ако е приет по време на нощно дежурство на следващия ден
сутринта минавам по стаите да се запозная с пациентите, които са
новопостъпили.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
С. Л. Д., български гражданин, неженен, неосъждан, без родство и дела
със страните по спора, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК, след
което същият обеща да говори истината.
СЪДЪТ предявява на свидетеля документ на лист 295 от делото.
СВИД. С. Д.: Текстът на гърба на лист 295 съм го писал аз. Означава
травма на флексорен мускул, отдолу е диагностично уточняване, ЕКГ и ПКК
(периферна кръвна картина) и рентген.
Текстът на лист 296 не съм го писал аз. Не съм писал текста на
03.01.2024 г. Направих справка с документацията и видях, че пациентката е
постъпила при нас на 05.01.2024 г. и тогава съм написал текста, при
приемането й в ортопедия.
В клиниката по ортопедия ако се налага правим консулт със съответен
специалист.
Аз лично в момента спомен за това дали е продължено лечението на
ищцата нямам, но след справка с документацията видях, че тя фигурира като
пациент в декурзуси, т.е. лечението е продължено с антибиотик още 4-5 дена
за периода на болничния престой.
5
СЪДЪТ отклонява въпроса на юрисконсулт В., какъв е
приблизителният възстановителен период след операция на флексорен
мускул и от какво зависи възстановяването.
СЪДЪТ предявява на свидетеля документ на лист 107 (гръб) от делото.
СВИД. С. Д.: Когато антибиотичната терапия е за почивните дни, тя се
предписва два дни по-рано, в петък, като това се отразява в температурния
лист от сестрата и това фигурира в програмата, която отразява лекарствата,
приети от пациента за неговия престой.
На документа на лист 107 (гръб) е вписано продължаването на
терапията.
Евтините лекарства се изписват и в почивните дни, но скъпоструващите
се изписват с протокол от съответното звено, поради което се заявяват
предварително.
Приетото лекарство се отразява в температурния лист, който се намира
на лист 112 от делото.
СЪДЪТ отклонява въпроса на юрисконсулт В. към свидетеля,
смята ли, че е имало необходимост ищцата да бъде върната в
инфекциозно заведение.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
Д.И.Б., на 66 години, българска гражданка, вдовица, неосъждана, без
родство и дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл.
290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
СВИД. Д.Б.: Познавам ищцата като наша пациентка. Помня е, но тогава
беше с по-руса коса, мисля. Видях я за първи път при приемането й в
болницата на 03.01.2024 г. Тя дойде с отчетливи признаци за грип в
епидемиологична обстановка. Имаше от три дни мускулни болки, главоболие,
отпадналост, безапетитие, като преди това е провеждала симптоматично
лечение, но без подобрение. Помня повечето неща от престоя й в отделението,
но и съм си припомнила някои по документацията.
Насочих пациентката за лечение в инфекциозна клиника с оглед
симптомите, които се появяват в период на грипна ситуация. Болната имаше и
други придружаващи заболявания, беше прекарала пневмония, перикардит,
оперативно лечение на яйчник, оперативно лечение на дискова херния и
хипотиреоидизъм, т.е. пациентката има доста придружаващи заболявания.
СЪДЪТ предявява на свидетеля документ на лист 295 от делото.
6
СВИД. Д.Б.: Трябвало е да подпиша декларацията и на лист 296 от
делото, но съм пропуснала. Текстът, изписан с черен химикал, не съм го
писала аз, това е почеркът на сестрата в приемния кабинет, но не знам коя
сестра е била, тъй като те са две - първа и втора смяна.
В медицинската документация са посочени всички придружаващи
заболявания на пациентката. Всички лекари в отделението сме лекуващи
лекари, работим на работен график и всички лекари отговарят и знаят еднакво
за състоянието на всички пациенти в отделението.
След инцидента и приемането й в ортопедия, пациентката не се е
връщала в инфекциозно отделение.
Приемната диагноза в инфекциозно отделение е грип, която е
определена на база симптоматиката, която е имала в момента.
СЪДЪТ предявява на свидетелката документ на лист 100 от делото.
СВИД. Д.Б.: Възможно е след серологичното изследване вирусът да се
идентифицира като инфлуенца А и инфлуенца Б. Лаймската болест при
пациентката е вписана като придружаващо заболяване от 2011 г. Болната е
имала положителна серология за лаймска болест, но диагнозата не е доказана
с високо потвърдителен тест Western blot.
ИЩЦАТА С. М.: Аз постъпих с направление от Романка Василева за
лечение именно на лаймската болест.
СВИД. Д.Б.: Тестът Western blot е тест за доказване на лаймска болест и
университетска болница може да го направи. По принцип през януари
болницата можеше да направи този тест, не знам тогава защо не е направен.
Направена е серология за лаймска болест, но резултатът е излязъл след като е
приета в ортопедия и предполагам, че заради това не е направен и тестът
Western blot.
Не мога да отговоря на въпроса защо не се е върнала в инфекциозно
отделение, но започнатото лечение е с медаксон, с който антибиотик по
принцип се лекува лаймска болест и дозировката е била съобразена с
възрастта и състоянието на пациентката. Лечението от грип е от 3 до 5 дена, а
лечението на лаймска болест също се провежда в болнично лечение до 5 дена,
като след това продължава и в домашни условия. Това по-нататъшно лечение,
което не е свързано с престоя й в инфекциозна клиника, ние не знаем как е
протекло. Тогава сме имали желание да й помогнем и сме направили всичко
необходимо.
Ю.К. М. В.: Има определен образец от Здравната каса за това, как
трябва да изглежда първата страница на документа „История на заболяването“
като е определено, че на първи ред за заболяванията се вписва приемното
заболяване, а на втория ред се вписват придружаващите заболявания, като
отделно се правят записи и в епикризата.
7
СВИД. Д.Б.: Не помня по време на престоя пациентката да се е
оплаквала от битовите услови в отделението или поне не съм разбрала да се е
оплаквала.
Страните заявиха, че няма повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
М. И. И. на 64 години, българска гражданка, разведена, неосъждана,
сестра на ищцата, без дела със страните по спора, предупредена за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
СВИД. М. И.: Желая да свидетелствам.
Непрекъснато поддържам връзка със сестра ми, поддържахме и през
януари 2024 г. Тя боледува от лаймска болест още от 2011 г. Ходи в
инфекциозна болница и в София, лекува се и в Г..
Когато постъпи в инфекциозната болница във Варна, постъпи за лечение
от лаймска болест, тъй като не се чувстваше добре и имаше усложнения –
силни болки в ставите, главоболие, скованост, получаваше крампи по цялото
тяло и затова се наложи да влезе в болницата.
Ние не живеем в един дом, но често се виждаме, почти през ден. Тя по
принцип си има здравословни проблеми, но тогава се беше влошила и влезе в
болницата за да й направят вливания за лаймска болест, за да се почувства по-
добре. За лечението на лаймската болест знам, че се вземат три антибиотика
наведнъж, поради което е по-добре да ги приема венозно. Когато я приемаха в
инфекциозното отделение не бях с нея, но отидох на следващия ден да я видя
по обяд и тя ми каза, че са започнали вливания, но още се чувства нестабилно.
На другия ден, когато й звъннах да я чуя как е, тя ми каза, че вечерта преди да
си легне си е измила зъбите и когато се обръща мивката пада върху нея и тя
пада и се нарязва, тъй като мивката се е строшила. Същата вечер я откарват в
терапия по спешност от инфекциозното, където й правят някакви шевове и й
казват, че на другия ден трябва да постъпи в ортопедия за операция на ръката,
но я оперират чак след три дни. Аз я видях вече в Терапията, когато трябваше
да я оперират. Беше петък или събота, даже говорих с единия от докторите
като поисках да ми обясни какво е състоянието й в момента защото не бях я
виждала. Той ми обясни, че има порезни рани на гърба и на ръката, но
предстои операция на ръката, защото сухожилието на пръста се е дръпнало
доста нагоре. Оперираха я в понеделник и на следващия ден я изписаха. След
това, като махнаха гипса се оказа, че тя няма усещане в пръста и не може да го
движи. Започна физиотерапия, но така и не се оправи. И на гърба си има белег
от шевове. Когато я видях след операцията имаше страшни болки. Нито
можеше да се обслужва, нито да си сготви, нито да се изкъпе сама. Помагахме
й аз и дъщеря й.
Сега продължават тези болки от лаймската болест, даже преди месец
беше в София отново за преливане на антибиотик.
8
Когато я изписаха през януари 2024 година мисля, че след като се случи
инцидентът с мивката са приключили с вливанията на антибиотик за лаймска
болест. Не съм сигурна дали след като я изписаха от инфекциозната болест във
Варна и от Терапия ходи за нови вливания.
ИЩЦАТА С. М.: След като ме изписаха не съм ходила за вливания
другаде, приемах лекарства през устата.
Когато ме приеха в инфекциозното доцентката, на която не й знам
името, но тя е единствена там, ми каза, че ще остана в отделението 10 дни за
вливания на медаксон, но след пребиваването ми в ортопедия ме изписаха.
През цялата 2024 г. не съм правила вливания, просто не можех да се върна
там, за да продължи лечението защото бях в стрес. Аз ходих няколко пъти при
тях, но те дори се правеха, че не ме познават.
Доцентката ми каза: „Каква е тази лаймска болест, тя се лекува много
лесно…“. Според нея аз вече бях излекувана. Това стана на 3-ти или 4-ти
януари. Каза ми, че ще ме остави в болницата, ще ме приемат и „вълкът да е
сит и агнето цяло“. Не мога да обясня какво е имала предвид с това изказване.
СВИД. М. И.: Сестра ми се подготвяше за тези вливания още преди
януари месец. Казваше, че иска да минат празниците и ще отиде в болницата,
поне малко от малко да й облекчат болките.
След изписването от болницата състоянието й беше зле. Имаше и
физически травми и психически. Беше съкрушена и от травмите и
започнатото и недовършено лечение.
Сестра ми не работи, не е в състояние да работи, тъй като не може да си
движи изобщо пръста, тя дори не го чувства. Преди инцидента работеше в Г.,
беше камериерка и в кухня работеше. Прибра се от Г. преди година-две.
Мисля, че се прибра от Г. или лятото или през септември 2023 г.
Като се върна тук живееше със съпруга си, който почина миналата
година и с дъщеря си.
Болките от травмата бяха много силни. Сега продължава още да я боли,
защото имало някакви сраствания.
Преди да замине за Г. работеше тук в един офис за ПВЦ дограма. Като се
върна стана инцидента и сега не може да работи. Съпругът й почина миналата
година от рак.
През февруари месец, двете заедно ходихме до инфекциозна клиника да
вземем епикризата. Тогава тя разговаря с лекарката, която разпитахте преди
мен.
ИЩЦАТА С. М.: Доктор Б. ми отказа да издаде епикриза тогава.
СВИД. М. И.: Сестра ми и в момента има болки в ръката. Силни болки
имаше повече от месец след операцията. Виждала съм я да плаче от болка, от
безсилие, от това, че не може да си ползва ръката, и от всичко, което се случи.
Влезе в болницата за едно, а се случват други лоши неща.
Аз в момента съм пенсионер. Миналата година работех до юни месец.
9
Виждахме се със сестра ми и у тях и на кафе.
Докато беше в инфекциозна клиника я посетих, но не вътре, а тя излезе
за малко навън и се видяхме. Вътре в болницата не съм влизала.
Това, което казах е, че когато я посетих на 4-ти януари ми каза, че се
чувства нестабилна от болките и всичко, което се е случило.
Сестра ми по принцип е с по-силна психика и даже и на мен ми е давала
кураж в различни ситуации.
Знам за лаймската й болест, но за другите и заболявания не знам. Те
всичките й заболявания са свързани с лаймската болест. Документите, които
са от лаймската болест от Г. са преведени на български и ми ги е показвала.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
ИЩЦАТА С. М.: Вечерта, преди да се случи инцидентът си миех
зъбите, за да си лягам, но едва се държах на краката си, защото не ми беше
добре. Имах абокат на ръката и след като си измих зъбите, просто се обърнах
към леглото и ми прилоша. Тогава се подпрях само с лакът на мивката - дори
преди да се обърна, мивката падна зад мен и ме нарани в кръста, след което и
аз паднах и си нарязах и ръката, подпирайки се на някое парче от мивката.
Мивката беше много високо поставена, почти до гърдите ми стигаше,
поради което не бих могла да опитам да седна върху нея, пък и тоалетната е
съвсем близо до вратата на стаята и няма причина да направя такова нещо.
Виждаше се, че мивката е разлепена от силиконовото лепило към
стената. Видах това в деня, в който ме приеха, но тя не е висяла, че да подам
сигнал за това.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
С.Ю. М. на 28 години, българска гражданка, неомъжена, неосъждана,
дъщеря на ищцата, без дела със страните по спора, предупредена за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
СВИД. С. М.: Желая да свидетелствам.
Майка ми се прибра от Г. октомври месец 2023 г. Тя е с лаймска болест
от доста години. Тогава външно беше добре, щастлива да се върне. Работела е
в Г., но последните години не, защото имаше проблеми с болестта. Имаше
период, в който се лекуваше от лаймската болест в Г. и след като приключи с
лечението се прибра в България. Като се върна искаше да започне да работи
нещо тук, въпреки че не се чувстваше добре. Тя работи около месец в детска
градина, може би през ноември и декември. Тогава живеех с майка ми. Бяха
разделени с баща ми и не живееха заедно.
Приеха я в болницата на 3-ти януари 2024 г., за да й преливат
антибиотици за лаймската болест. Тя от много време има оплаквания, правили
са й вливания и в Г. и трябваше да й направят вливания и тук. Преди да влезе
в болницата имаше силно главоболие, болки в краката, крампи. Не съм
10
присъствала при постъпването й в болницата, но присъствах на изписването.
Първата вечер след като постъпи отидох на свиждане, но не пускаха вътре и
се видяхме на двора. Когато я видях беше в същото състояние, в което я
приеха. Аз отидох след работа, занесох й храна, поговорихме. На следващия
ден вечерта е станал инцидентът. Тогава ние си пишехме в чат, но тя ми
отговаряше само с две-три думи и аз усетих, че нещо не е наред, но нищо не
ми каза. На следващия ден разбрах, че е станал този инцидент като ми каза, че
първо са я зашили и след това са я преместили от инфекциозно в ортопедията
още вечерта, т.е. била е в инфекциозно, случва се инцидента на 4-ти вечерта,
местят я в терапията, за да я зашият, след което същата вечер я връщат отново
в инфекциозното. На следващия ден отново я местят в терапия за да назначат
следваща операция за ръката, а в този период сухожилието й се скъсява.
Сега има болки в ръката и все още й е трудно. Дълго време след
операцията болките й бяха силни. Може би месец или два не можеше да
извършва никакви действия вкъщи - нито готвене, нито къпане, имаше нужда
от непрекъсната помощ. Помагах й аз и леля ми. След това започна да си
движи ръката, но тя до ден днешен не си усеща пръста. В момента може да
върши домакинска работа, но пръстът й е изтръпнал и не може да го движи.
Първият месец от инцидента беше най-тежко. След първия месец й
свалиха гипса и тогава още няколко месеца й беше зле на ръката. Започна да
ходи на физиотерапия, която нямаше голям ефект, но донякъде помогна.
Според мен сега не може да работи. Тя е с ТЕЛК, защото е със сериозни
здравословни проблеми. След нараняването майка ми не е работила. Не знам
дали е търсила работа, не ми е казвала, че е търсила.
ИЩЦАТА С. М.: Разбира се, че съм търсила работа. Опитвала съм да
работя, но не работа на заплата, помагам на майка ми. Не съм търсила работа
на заплата, защото получавам минимална пенсия от Г., а там, поради
здравословното ми състояние не позволяват да работя повече от 3 часа на ден
заради гръбначните операции.
СВИД. С. М.: Да, баща ми боледуваше дълго време. В началото сме се
грижили за него, но преди да почине той живееше сам.
ИЩЦАТА С. М.: Аз заради съпруга ми заминах за Г. да работя, там го
оперираха и благодарение на това той живя още десет години. Миналата
година се виждахме, ние помагахме колкото можем, но накрая започна да не
иска да вижда никого, продължи с алкохола и се наложи ние да излезем на
квартира. Той просто се отказа.
СВИД. С. М.: Майка ми нищо не може да хваща с палеца си. Още от
началото на лечението виждах, че е обнадеждена, но това, като се случи доста
я срина психически понеже реално влезе за лечение на една болест, а се
наложи да лекува друго и това я срина психически.
Аз работя на настоящата си работа от една година. Аз плащах наема на
квартирата. След изписването на майка ми от болницата живеехме заедно.
Откакто се прибра от Г. живеем заедно.
Аз по образование съм психолог.
11
Майка ми приемаше болкоуспокояващи за ръката.
По принцип тя е много силен и издръжлив човек, избягва да се оплаква,
но то си личи, когато не е добре. Споделя когато има болки, но й да не ми
сподели аз виждам през нощта да става от болки, изтръпват й краката,
получава крампи. Като живея с нея няма как да не виждам състоянието й и без
да ми споделя.
Тя не ми писа за нараняването си същата вечер, за да не ме притесни и
защото не е можела да пише, освен няколко кратки думи. Чухме се на
следващия ден. Тогава ми каза, че си е миела зъбите, обърнала се е да отиде до
леглото, при което мивката пада, удря я в гърба и се чупи, тя пада и като се
подпира на земята да се изправи си е нарязала ръката. Каза ми, че на
следващия ден са дошли да сменят мивките и в другите стаи.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
В. И. Р., българска гражданка, омъжена, неосъждана, първа братовчедка
на ищцата, без дела със страните по спора, предупредена за отговорността по
чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
СВИД. В. Р.: Със С. се виждаме често. Прибра се от Г., мисля септември
2023 г. Знам, че има лаймска болест и тъй като имаше силни болки през
януари 2024 г. влезе да се лекува.
След като се поряза на тази мивка, ходих в терапията да я видя. Когато
отидох тя беше много зле, беше превита и с големи болки. Беше психически
разстроена и от инцидента и от болката. Тя много искаше да отиде да и
направят тези вливания, защото все през устата вземаше антибиотици. Не
знам дали след операцията са продължили да й вливат антибиотици. След като
я изписаха от операцията аз ходех да й помагам, тя не можеше да се облича, а
през януари беше много студено, помагах й да се измие. Свалиха гипса след
месец. Не ходех да помагам всеки ден, но няколко пъти седмично. Сестра й и
дъщеря й също и помагаха.
Когато свалиха гипса, ръката й не се възстанови. Все още пръстът й не е
чувствителен. Ние често се виждаме, сега вече няма чак такава нужда от
помощ. Тя е много силен човек и се опитва сама да се справя.
Виждала съм я да плаче. Споделяла ми е, че не може да се излекува от
лаймската болест, а сега и това й дойде на главата с този инцидент. Мисля, че
й предлагаха да й направят нова операция, но не й гарантираха нищо и тя не
се съгласи. Тревожи се много. Сега изкара ТЕЛК и дъщеря й много й помага.
Най-силните й болки бяха в болницата и месец след като я изписаха.
Като махнаха гипса също имаше силни болки, а и главата я болеше от
лаймската болест, постоянно стоеше на тъмно. След инцидента не е ходила в
инфекциозна болница. Препоръчаха й да отиде в София. Там й направиха
вливанията, след което се чувстваше по-добре. Сега смята пак да ходи, но това
е свързано с разходи.
12
Ние постоянно се виждаме и чуваме. Мина доста време преди да
започне да хваща нещо с тази ръка. В момента не работи, тя е с ТЕЛК.
Споделяла е, че иска да си търси работа, но какво да работи с тази ръка.
Сигурно е приемала болкоуспокояващи за болките в главата.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
К.Ж.В. на 57 години, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без
родство и дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл.
290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
СВИД. К.В.: Помня пациентката. Аз бях дежурна в нощта на
инцидента. Ние със санитарката бяхме в манипулационната на отворена врата,
когато към 10:00 ч. или 10:30 ч. се чу нещо като силен трясък. Веднага
излязохме в коридора, разбрахме, че идва от стаята на госпожата и когато
влязохме видяхме, че тя е паднала на земята на дясната си страна към леглото.
Ние със санитарката й помогнахме да стане. Доколкото си спомням дясната й
ръка беше наранена и на гърба имаше порезна рана. Тогава веднага извиках
доктор Р.. Аз я попитах какво се е случило, но тя беше много уплашена и не
знам дали ми отговори. Когато доктор Р. дойде направихме компресивна
превръзка и извикахме линейка, която я отведе в терапия, където са й зашили
раните.
Мивката е поставена на височина, която според мен е нормална.
Леглата в стаята са три. Пациентката беше на първото лигло до
прозореца, а мивката е към вратата.
Когато влязохме в стаята видяхме, че беше отчупена чинията, а задната
част все още беше на стената.
Ищцата показва на съда снимка на болничната стая от телефона си.
ИЩЦАТА С. М.: Цялата мивка беше паднала.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ЗАДЪЛЖАВА ищцата в едноседмичен срок от обявяване на протокола
да представи снимка на болничната стая за илюстриране показанията на
свидетеля.
Неизпълнението се преценява по чл. 161 от ГПК.
13
СВИД. К.В.: Да, стаята изглеждаше така преди инцидента, както се
вижда по снимката. От трите легла ищцата беше на леглото до прозореца.
Не знам кога са извършвани планови ремонти в отделението. С това се
занимава шефът на отделението и старшата сестра. Доцент Р. е началник на
отделението.
След като влязохме със санитарката в стаята, помогнахме на
пациентката да стане и извикахме доктор Р.. Попитах я уплашена ли е, тъй
като имаше кръв, но не много. Тогава беше просто уплашена, не беше нито
гневна, нито нещо такова. Тя каза, че е тръгнала да се мие, залитнала, хванала
се за мивката и така е паднала. След обработката в ортопедия, същата нощ я
върнаха в инфекциозно, като санитарката я придружаваше. На сутринта минах
да я видя и беше много по-спокойна.
Като пациент сме нямали проблеми с нея. Излизала съм на терасата в
почивките и сме разговаряли с нея. Споделяла ми е, че и друг път е имала
световъртежи.
ИЩЦАТА С. М.: Да, така е.
СВИД. К.В.: Дори вечерта на самия инцидент и предложих да й
помогна да си смени дрехите, но тя отказа.
ИЩЦАТА С. М.: Тогава докторката ми помогна.
СВИД. К.В.: Когато я видях сутринта, не ми е казвала, че има силни
болки.
Не съм забелязала някаква неизправност във въпросната мивка. По
принцип когато забележим неизправност предупреждаваме да не се ползва
мивката, а да се мият в банята и след това подаваме рапорт.
Не мисля, че може да е опитала да седне върху мивката.
Не знам какво й е било предписано в ортопедия, най-вероятно там са й
направили обезболяващи.
Естествено, че батерията би попречила, ако човек иска да седна върху
мивката.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
П.Д.К. на 64 години, българска гражданка, разведена, неосъждана, без
родство и дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл.
290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
СВИД. П.К.: Работя в Университетска болница като санитарка. Помня
14
ищцата. Вечерта на инцидента към десет часа или десет и нещо със сестрата
чухме силен шум, при което веднага отидохме да видим какво става. Когато
влязохме в стаята видяхме, че мивката е на земята и пациентката също беше
на земята. Имаше кръв по нея и по пода. Помогнахме й да стане и веднага
извикахме докторката. Мисля, че докторката и сестрата са я попитали какво е
станало. Докато й помагахме ни каза, че е тръгнала да си мие зъбите към
мивката и че й е прилошало. Докторката и сестрата й помогнаха и направиха
манипулация. След това аз я придружих с линейката до ортопедия и когато се
върнах почистих стаята.
Цялата мивка беше паднала долу, само железата стърчаха. Имаше
големи и малки счупени парчета. В линейката пациентката изглеждаше, че я
боли. В ортопедия извършиха някаква манипулация и същата вечер я
върнахме в инфекциозно в същата стая.
ИЩЦАТА С. М.: След като ме върнаха от терапия в инфекциозно, ме
преместиха в друга стая.
СВИД. П.К.: Може и да не си спомням добре.
По принцип ние сме санитарите, които почистваме и поддържаме цялото
отделение и всеки божи ден мием плотове, мивки и всички повърхности и
когато забележим, че има някакъв проблем, уведомяваме старшата. Не сме
забелязвали тази мивка да има проблем, защото предния ден аз съм я
измивала и не може докато дойда нощна смяна за един ден да е възниквал
такъв проблем, че да падне.
Не знам кога за последно са сменяни тези мивки. Височината на мивката
е нормална.
Вечерта на инцидента, когато влязохме в стаята, пациентката беше
паднала на дясната страна, седнала настрани.
Ищцата показва на свидетелката снимка на болничната стаята от
телефона си.
СВИД. П.К.: Да, стаята изглеждаше така, както се вижда на снимката,
която ищцата ми показва.
Не си спомням пациентката да е отправяла упреци докато пътувахме
към терапия с линейката и на връщане. Не съм забелязала някой в отделението
да се държи лошо с ищцата.
АДВ. П. Т.: Ние не претендираме, че е имало лошо отношение към
ищцата.
СВИД. П.К.: Не помня дали от ръката на ищцата течеше кръв. Веднага
като дойде линейката тръгнахме към терапия. Беше преди полунощ, не си
спомням точно.
Не мога да кажа какъв е бил размерът на мивката. Батерията се намира
над мивката. Не мога да кажа дали нараняването би могло да бъда получено
15
при опит на пациентката да седне в мивката, но е имало случаи, в които
пациенти ползват мивките по този начин.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
Й.Г.Р. на 30 години, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без
родство и дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл.
290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
СВИД. П.К.: Сега, като видях ищцата си я спомням. Аз бях дежурен
лекар когато се случи инцидента. Съобщи ми дежурната сестра К.Ж.. Тя ми се
обади, тъй като бях на първия етаж и ми каза да се кача бързо. Качих се на
етажа и чух, че от дясното крило се чуват гласове и отидох. В стаята бяха
сестрата, санитарката и пациентката. Когато влязох попитах и сестрата и
пациентката какво се е случило. Пациентката беше доста уплашена. Сестрата
каза, че са чули със санитарката шум и са отишли в стаята да видят какво
става. Пациентката само показа травмата на ръката и каза, че я боли гърба,
където също имаше травма. Това, което си спомням, че каза пациентката е, че
й било прилошало, в стаята било тъмно, но не помня друго дали сме
обсъждали. След това първо аз и К.Ж. обработихме раните, направихме суха
превръзка, опитах да успокоя пациентката и да й кажа, че всичко ще е наред.
След това се обадих на началника си и взехме решение да извикаме
консултант ортопед, но разбрахме, че тази нощ няма дежурен такъв и
дежурния колега хирург ми съдейства да се свържа с дежурния ортопед в
„Света Марина“, който ми съдейства да я транспортират до терапията.
Случвало се е да местим пациентите от една клиника в друга, когато
пациентите са в животозастрашаващо състояние. Зависи от състоянието на
пациента, ако има показания може да се върнат в отделението, но в повечето
случаи не.
Когато влязох в стаята на инцидента имаше кръв по пода, кръвотечение
от раната нямаше, понеже тя държеше или част от дрехата или някакъв
марлен тампон, който са й дали и след това аз направих суха превръзка.
От керамичната част на мивката нищо не беше останало върху стената,
имаше големи и малки парчета по пода.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
АДВ. П. Т.: Моля да допуснете съдебномедицинска експертиза, както и
съдебно-техническа такава във връзка със състоянието на мивката и на каква
височина е била поставена.
Моля да ми дадете възможност да представя допълнителни медицински
документи във връзка с лаймската болест, като резултати от магнитен
резонанс, които ще излязат тази седмица.
16
Ю.К. Р. А.: Моля да ни дадете възможност допълнително да представим
доказателствени искания, след като се уточни експертизата.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ЗАДЪЛЖАВА ищцата в едноседмичен срок от обявяване на протокола
да представи нови документи за лечението й от лаймска болест с преписи за
връчване на ответника и третото лице.
При неизпълнение в срок, експертизата ще бъде допусната, без в
задачата да бъде включено проучването на нови документи.
ОТЛАГА допускането на експертиза в закрито заседание, след
евентуално представяне на нови документи и изразяване на становище от
ответника и третото лице.
Ю.К. М. В.: Не възразяваме да ни изпратите по електрона поща
представените от ищцата документи.
С оглед допуснатите в днешното съдебно заседание доказателствени
искания, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в съдебно
заседание на 05.12.2025 година от 14:30 часа, за която дата и час страните са уведомени.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 19:05 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
17