Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260384 10.02.2021
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, II ри граждански състав, в публично
заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието
на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 7856 по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена
от С.Р.Н. против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *********, с е предявен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 300,59 лв. – недължимо платена в периода от
29.07.2015г. до 09.09.2015 г. по клауза за неустойка по договор за паричен заем
№ *******/18.05.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 07.07.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането /съобразно уточнението на исковата молба, приложено на л. 37 от
делото/.
В исковата
молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем №
*******/18.05.2015г., по силата на който ищецът получил заемни средства в
размер от 800 лева. Срокът на договора бил от 25.05.2015 г. до 12.10.2015г. В
чл. 4, ал. 2 от договора била уговорена неустойка, която се начислявала, ако в
тридневен срок от получаване на съобщението заемополучателят не осигури
обезпечение на задълженията си по договора – двама поръчители или банкова
гаранция. Размерът на неустойката бил 394,59 лева, която сума следвало да бъде
погасена в периода от 25.05.2015г. до 12.10.2015г. Броят на погасителните
вноски бил 21, като всяка възлизала на 60,19 лева. За периода от 24.06.2015 г.
до 09.09.2015г. ответникът заплатил по договора 1259,77 лева, с която били
погасени 800 лева – главница, 65,18 лева – възнаградителна лихва и 394, 59 лева
– неустойка.
Ищецът възрaзява, че в
договора не били посочени условията за прилагането на договорения лихвен
процент, което нарушавало разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Поддържа, че
договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с
добрите нрави. Твърди и нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК
поради липса на посочване на начинът на изчисляване на ГПР и каквато и да е
яснота по какъв начин е формиран същият, респ. общата сума по него. Счита за
нищожна предвидената неустойка, поради противоречие с добрите нрави. Също така
твърди, че уговорената между страните неустойка е прекомерна. Сочи и
допълнително основание за недействителност на неустойката – чл. 21, ал.1 ЗПК,
тъй като с нея се създавали задължения, които по своето естество се
припокривали с ГПР и по този начин се нарушавало изискването на чл.19, ал.4 ЗПК, а именно, че ГПР не можело да надвишава с повече от пет пъти размера на
законната лихва. Сочи нарушение и на материалния закон – чл.71 ЗЗД и на чл.33 ЗПК. Счита, че платените по договора суми за възнаградителна лихва и неустойка
били недължимо платени, при начална липса на основание. Моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД е
депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Възразява за изтекла погасителна давност на
претендираните от ищеца вземания. Посочва, че приложим в случая бил петгодишен
давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, който
е започнал да тече от датата на сключване на договора за паричен заем. Изразява
становище, че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК не било приложимо, тъй
като в процесния договор се прилагал фиксиран годишен лихвен процент. Твърди, че изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК било спазено – размерите на ГЛП и ГПР били изрично посочени в договора.
ГПР бил фиксиран, а като механизмът за пресмятането му се използвала формула,
съдържаща се в приложение № 1 към ЗПК. Неоснователно било и възражението за
нищожност на неустойката за неизпълнение на посоченото в исковата молба
задължение. Предназначението неустойката било да обезщети евентуалните вреди от
неизпълнението по договора - пропуснати ползи от пропусната сигурна възможност
за печалба която кредиторът би реализирал при неполучаване срок на паричната
престация и претърпени загуби -
евентуални допълнителни разходи, които би дължал ако си набави чрез заем
същия паричен ресурс. При подписване на договора ищецът се е бил
запознал с изискванията касаещи предоставяне на обезпечение под формата на
поръчителство или банкова гаранция. Позовава се на разпоредбата на чл. 19, ал.
3, т. 1 от ЗПК, съгласно която разпоредба при изчисляване на ГПР по
кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение
на задълженията си по договора за потребителски кредит. Посочва, че в
настоящия случай не намира приложение разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК,
тъй като неустойката касаела едно допълнително задължение за предоставяне на
обезпечение, а периодът за който е начислена е от изтичането на
тридневния срок за изпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Страните не спорят, а и от приетия по
делото Договор за паричен заем
№ *******/18.05.2015г. се установява, че ответното
дружество е предоставило на ищеца в заем сумата от 800 лева за срок от 21
седмици, при размер на седмичната вноска- 41,40 лева, ГПР- 49.10%, Годишен
лихвен процент 40%, лихвен процент на ден- 0,11%, като е посочена общо
дължимата сума по кредита – 869,40 лева.
С разпоредбата на чл. 4 от договора е предвидено задължение за
заемополучателя в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора
да предостави на заемодателя като обезпечение две физически лица поръчители,
които да отговарят на изброените в клаузата условия или банкова гаранция с
бенефициер- заемодателя за сумата по договора и срок на валидност – 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията. При неизпълнение на това задължение е
предвидена неустойка в размер на 394,59 лева платима от заемополучателя
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на същата
се добавя сумата от 18.79 лева.
Отделно от това, ответникът представя и
по делото е приета Справка за извършени плащания по процесния договор, от която
се установява, че ищецът е погасявал суми по договора за кредит, като е
заплатил сумата от общо 1259,77 лева, с която е погасил главница в размер на 800
лева, лихва в размер на 65,18 лева и неустойка в размер на 394,59 лева, за
което между страните не е налице спор.
Въз основа на
така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Между
страните не е налице спор относно факта на сключване на процесния договор за
паричен заем, получаването на сумата от 800 лева в заем от ищеца, както и че същия е
извършил плащания по договора съобразно представеното и прието по делото
извлечение.
С
оглед въведените от ищеца твърдения за нищожност на клаузата за неустойка, то
съдът следва да изследва наличието, респ. липсата на основания за
недействителност на същата.
Съгласно
редакцията на Закона за потребителските кредити, договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по
договора са потребител и кредитор, като за потребител се смята всяко физическо
лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките
на своята професионална и търговска дейност. Предвид изложеното, съдът намира,
че възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на ЗПК,
като не са налице основанията за изключване на неговото приложение, посочени в
чл. 4 на същия закон.
По
отношение на възражението на ищеца за недействителност на клаузата за неустойка
като противоречаща на добрите нрави, съдът намира следното:
В разпоредбата
на чл. 4 от договора е предвидено задължение за заемополучателя в срок до три
дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя
като обезпечение две физически лица поръчители, които да отговарят на
изброените в клаузата условия или банкова гаранция с бенефициер- заемодателя за
сумата по договора и срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията. При неизпълнение на това задължение е предвидена неустойка в
размер на 394,59 лева, платима от заемополучателя разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски, като към размера на същата се добавя сумата от 18,79
лева.
С предвидената в договора
неустойка се създават задължения, които се покриват от ГПР, като по този начин
се надвишава изискването на чл. 19. ал. 4 ЗПК. Налице е и противоречие с
материалния закон - чл. 71 от ЗЗД, както и на чл. 33 от ЗПК. Съгласно
цитираните разпоредби, когато длъжникът по двустранен договор не представи
исканите от кредитора обезпечения, последния може да иска изпълнение на всички
задължения по договора предсрочно. В процесния случай обаче същата има
санкционен характер – натоварва кредитополучателя с допълнителни финансови
разходи, което противоречи на материалния закон и заобикаля разпоредбата на чл.
33 от ЗПК, поради което е нищожна.
Установи
се в хода на процеса, че въз основа на нищожната клауза за неустойка ищецът е
заплатил сумата от общо 394,59 лева, от които същия претендира 300,59 лева за
периода от 29.07.2015г. до 09.09.2015г. и с оглед диспозитивното начало в
процеса предявеният иск за осъждане на ответното дружество да възстанови
недължимо платената сума на ищеца е основателен и следва изцяло да се уважи.
Претендираната
от ищеца сума следва да му се присъди, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба в съда-07.07.2020г. до окончателното изплащане.
Само
за пълнота на мотивите следва да се посочи, че съдът не споделя съображенията
на ответника за погасяване на иска по давност. Давностния срок в случая започва
да тече от датата на която е настъпило неоснователното разместване на
имуществени блага, т.е. от дата, на която е платена съответната вноска за
неустойка. Искът се погасява с изтичането на 5 годишен давностен срок и
доколкото се претендира неустойка за периода от 29.07.2015г. до 09.09.2015г.се
налага извод, че искът е предявен преди изтичане на този срок, а именно- на
07.07.2020г. Искът би се погасил по давност на 29.07.2020г. в случай на
процесуално бездействие от страна на ищеца, каквото не е налице.
По
отношение на разноските:
Предвид изхода на спора
и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи
заплащането на дължимата за производството ДТ, която възлиза на сумата от 50
лева. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на
ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднени лица. В договора за правна защита е отразено, че същата
се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 от ЗАдв., в случаите по ал. 1,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер - съобразно
цената на иска и чл. 7 от НМРАВ възлиза на 300 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джавахарлал
Неру” № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис
40- 46, представлявано от изп. д. Г. Т. и А. М. да заплати на С.Р.Н. с ЕГН: ********** с адрес ***,
представляван от пълномощника си – адв. Д.Б. сумата от 300,59 лева /триста лева и
петдесет и девет стотинки/, представляваща недължимо платена по клауза за
неустойка по договор за паричен заем № *******/18.05.2015г. за периода от
29.07.2015г. до 09.09.2015г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 07.07.2020
г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Джавахарлал Неру” №
28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40- 46, представлявано от изп. д. Г. Т.
и А. М. да заплати по сметка на Пловдивския районен съд, в полза
на бюджета на съдебната власт сумата от 50
лева /петдесет лева/, представляваща дължима за производството държавна
такса.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Джавахарлал Неру” №
28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40- 46, представлявано от изп. д. Г. Т.
и А. М. да заплати на Адв. др. „Г.“,
с Булстат: *******, с адрес в гр. П., ул. „Б. П.“ № *, представлявано от упр. С.
А. Г. сумата от 300 лева представляваща определено по реда на чл. 38 от ЗА
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала.
Д. К.