№ 14836
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20241110142110 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, представлявано от изпълнителния директор П.П. и председателя на Управителния съвет
М.Ц., чрез пълномощника им юрк. М.К., против Областна администрация на област София,
БУЛСТАТ *********, с адрес в гр. София, район Триадица, ул. „Алабин“ № 22,
представлявана от областния управител В.М.Т..
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди
по смисъла на пар. 1 т. 43 от ДР на закона за енергетиката, тъй като е собственик на
топлоснабден имот, находящ се в .... Посочва, че за процесния период били в сила Общите
условия от 2007 г. за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, според които
клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в срок до 20-то число на
месеца, следващ месеца за който са дължими, като лихва се начислявала, в случай че
потребителят изпадне в забава. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на
етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от
„Нелбо инженеринг“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна
собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е
постъпило плащане от страна на ответника. Ищецът моли съда да признае за установено, че
ответникът му дължи заявените суми.
Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от
съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 51213 по
описа на съда за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и
състав.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация
София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно
съединени искове против ответника за установяване дължимостта на сумата от 196,84 лв.
(сто деветдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки), с която ответникът се е
обогатил неоснователно, тъй като е ползвал топлинна енергия и услуга за дялово
разпределение за периода от месец януари 2021 г., респ. месец май 2021 г. до месец април
1
2022 г., респ. месец септември 2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в ..., от която а)
157,10 лв. (сто петдесет и седем лева и десет стотинки) – главница, представляваща
стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец януари 2021 г.
до месец април 2022 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението – 15.09.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 31,26 лв. (тридесет и
един лева и двадесет и шест стотинки) – лихва за периода от 03.03.2021 г. до 28.08.2023 г., в)
6,95 лв. (шест лева и деветдесет и пет стотинки) – главница, представляваща стойността на
дялово разпределение за периода от месец май 2021 г. до месец септември 2021 г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 15.09.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането и г) 1,53 лв. (един лев и петдесет и три стотинки) –
лихва за периода от 01.07.2021 г. до 28.08.2023 г.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за
допускането и назначаването на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител,
поддържа предявените искове. Не прави допълнително доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомени, не представя писмен
отговор, с който да изрази становище по депозираните искове и/или да ангажират
доказателства.
В съдебно заседание пълномощникът на ответника оспорва предявените искове, като
навежда твърдения, че през процесния топлоснаден имот е ползван от трето лице въз основа
на настанителна заповед и договор за наем на държавен имот. В този смисъл се твърди, че
третото лице е ползвател и на топлинната енергия, поради което то дължи стойността й, а не
ответната областна администрация. Ответникът прави и възражение за изтекла погасителна
давност.
В съдебно заседание ответникът представя писмени доказателства.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала
по силата на закона. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Според разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. От
приетия като писмено доказателство акт за частна държавна собственост № 02767, съставен
на 31.01.2001 г. се установява, че процесният топлоснаден имот е държавна собственост,
което обстоятелство не се оспорва от Областна администрация – София.
Съдът счита, че в случая не се установява клиент на топлопреносното предприятие да
е ползвател на имота. По делото са приети писмени доказателства (наемен договор, заповед
за настаняване и протоколи за предаване и приемане на недвижим имот), които установяват,
че за част от перидо, предмет на исковете топлоснаденият имот е бил ползван от трето лице
на облигационно основание – договор за наем. Липсват, обаче, каквито и да било
доказателства, че ползвателят е сключил договор с ищцовото дружество за доставка на
топлинна енергия – няма писмен договор, няма промяна на партидата, нито други данни
навеждащи на възникване на облигационно правоотношение между наемателя и
2
топрофикационното дружество. Предвид горното, съдът приема, че в случая не се
установява изключение от правилото на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ, според което клиент на топлинна
енергия е собственикът или вещният ползвател на топлоснадения имот. Следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че наемателят е предал имота на служители на Областна
администрация София на 08.09.2021 г., т.е. преди крайния момент, до който се претендира
заплащане на стойността на топлинна енергия.
Горното мотивира съда да приеме за установено обстоятелството, че през процесния
период ответникът е собственик на топлоснабдения имот респ. ползвател на доставената от
ответното дружество топлинна енергия и дължи заплащането на стойността на
предоставените от ищеца услуги.
Стойността на доставената до процесния топлоснабден имот топлинна енергия не се
оспорва ответника и се установява от представените от ищеца счетоводни документи.
Съдът намира за недоказани, поради което неоснователни претенциите на ищеца за
заплащане на стойността на услугата за дялово разпределение. По делото не са представени
доказателства, че в процесния период е налице облигацинно договорно правоотношение
между топлофикационното дружество и фирма за дялово разпределение. Представен е
договор от 08.08.2002 г. между „Нелбо Инженеринг“ ООД и етажната собственост, чийто
срок е изтекъл далеч преди исковия период. Няма каквито и да било данни за сключен
договор между „Топлофикация София“ ЕАД и дружеството, предоставящо услугата за
дялово разпределение. Ето защо, исковете, имащи за предмет стойността на услугата за
дялово разпределение и акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва са неоснователни.
Направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност не следва да
бъде разглеждано, тъй като същото е направено след изтичането на срока за отговор, поради
което е преклудирано.
При този изход на спора, право на разноски имат и ищеца и ответника, но ответникът
не претендира разноски и не представя доказателства да е направил такива. Ищецът е
направил разноски в исковото и в заповедното производства за заплащането на държавна
такса в размер на 200 лв. (25 лв. в заповедното производство и 175 лв. в исковото
производство) и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. (50 лв. – в
заповедното производство и 150 лв. в исковото производство). Съразмерно на уважената
част от исковете на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 382,77 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
По иска, предявен от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от
П.Р.П. и М.С.Ц. против Областна администрация на област София, БУЛСТАТ *********, с
адрес в гр. София, район Триадица, ул. „Алабин“ № 22, представлявана от областния
управител ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът дължи на ищеца следните суми
дължими за ползвана топлинна енергия за периода от месец януари 2021 г. до месец април
2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в ..., а именно: а) 157,10 лв. (сто петдесет и седем
лева и десет стотинки) – главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от месец януари 2021 г. до месец април 2022 г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 15.09.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата и б) 31,26 лв. (тридесет и един лева и двадесет и шест
стотинки) – лихва за периода от 03.03.2021 г. до 28.08.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: а) 6,95 лв. (шест
лева и деветдесет и пет стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово
3
разпределение за периода от месец май 2021 г. до месец септември 2021 г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 15.09.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането и б) 1,53 лв. (един лев и петдесет и три стотинки) –
лихва за периода от 01.07.2021 г. до 28.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по частно гражданско дело № 51213 по описа за 2023 г. на Софийски районен
съд, 162-ри състав.
ОСЪЖДА Областна администрация на област София, БУЛСТАТ *********, с адрес в
гр. София, район Триадица, ул. „Алабин“ № 22, представлявана от областния управител
В.М.Т. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от
П.Р.П. и М.С.Ц. сумата от 382,77 лв. (триста осемдесет и два лева и седемдесет и седем
стотинки), представляваща направени от ищеца разноски в настоящето исково и в
заповедното производства за заплащане на държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните от деня на връчването му.
Препис от решението, след влизането му в сила да се приложи по частно гражданско
дело № 51213 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4