№ 44669
гр. София, 13.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110106587 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба от А. В. М. против „МК“ ЕООД, в която са изложени
твърдения, че между страните бил сключен Договор за заем № 71736/11.07.2022 г. Ищецът
поддържа, че в качеството си на заемател по договора следвало да върне на ответното
дружество отпуснатата в заем сума заедно с дължимата възнаградителна лихва или общо
сумата в размер на 1666,47 лева, дължима на 13 месечни вноски. В исковата молба са
изложени твърдения, че съгласно чл. 12, ал. 4 от процесния договор кредиторът начислил
неустойка в размер на 1135,41 лева, която следвало да бъде заплатена от кредитополучателя
на 13 месечни вноски, като общата сума, която следвало да върне ищеца по договора
възлиза на 2801,88 лева. Процесуалният представител на страната поддържа, че клаузата по
чл. 12, ал. 4 за заплащане на неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и
неравноправна на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като претендираната по нея сума е в
размер почти равен на размера на заемната сума. В исковата молба са изложени доводи, че
уговорката е неравноправна и на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда
заплащане на необосновано висока неустойка. Представителят на страната поддържа, че
преди сключване на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи предварителна
оценка на кредитоспособността на потребителя, като при отрицателна оценка следва да
откаже сключването на такъв. От изложеното следва, че клаузата, с която е предвидено
заплащане на неустойка е в пряко противоречие със съображение 26 от преамбюла на
Директива 4008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, както и с преследваната от
директивата цел. В исковата молба са развити съображения, че уговорката за неустойка е
извън присъщите й функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване,
тъй като посредством начисляването й заемодателят получава допълнителна печалба по
договора извън уговорената възнаградителна лихва, като по този начин се заобикаля чл. 33,
ал. 1 ЗПК. На следващо място ищецът поддържа, че посочената клауза, предвиждаща
заплащане на неустойка е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. с чл. 24 ЗПК, тъй
1
като не е индивидуално уговорена, а е част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени
условия по договора за заем. Страната намира, че в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
ответникът не е включил в ГПР разходите за заплащане на неустойка, поради което същият
не съответства на действителния ГПР по договора и надвишава максимално допустимия
праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК. В допълнение на изложеното се сочи, че посочването в договора
на ГПР, който не съответства на действителния представлява заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. По изложените съображения е
направено искане за прогласяване на нищожността на чл. 12, ал. 4 от съглашението, като
противоречаща на добрите нрави, заобикаляща изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК и
накърняваща договорното равноправие между страните. Направено е искане сторените от
ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане по чл. 190 ГПК
ответното дружество да бъде задължено да представи намиращ се у него документ - Договор
за заем № 71736/11.07.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „МК“ ЕООД, чрез процесуалния си представител
адвокат Петров, оспорва предявения иск като неоснователен. Ответникът не оспорва
поддържаните от ищеца твърдения, че между страните по спора е възникнало облигационно
правоотношение по Индивидуален договор за заем № 71736/11.07.2022 г. Процесуалният
представител на страната поддържа, че разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК изрично
предвижда, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се
включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит под формата на неустойка. В депозирания отговор са
изложени съображения, че предвидената в договора уговорка за кумулиране на неустойката
с погасителните вноски е установена изцяло в интерес на потребителя, поради което
твърденията му за противното се явяват несъстоятелни. Представителят на дружеството
поддържа, че ищецът е имал възможност да се запознае предварително със съдържанието на
процесния договор и да изпълни задължението си по чл. 12 от същия, а именно в три дневен
срок от сключване на сделката да осигури трето лице, което да се задължи да отговаря за
задълженията му при условията на солидарна отговорност, което същият не е изпълнил
включително в допълнително предоставения му от заемодателя три дневен срок. В
допълнение процесуалният представител на ответната страна поддържа, че по всяко време
на действие на договора, ищецът е разполагал с възможност да осигури поръчител, който да
отговаря на условията за кредитоспособност, поставени от ответника, в която хипотеза,
същият би се освободил от задължението за заплащане на неустойка. С подадения отговор
са оспорени поддържаните от ищеца твърдения, че целта на поставеното изискване и на
уговорената неустойка е осигуряване на допълнително възнаграждение за заемодателя.
Процесуалният представител на страната поддържа, че клаузата по процесния договор за
заплащане на неустойка не следва да се приравнява на възнаградителна лихва, тъй като няма
такава функция. Изложени са съображения, че уговорената неустойка обезпечава интересите
2
на кредитора с оглед пълното неизпълнение на конкретното договорно задължение, че
уговарянето на същата е проявление на принципа за свобода на договаряне, съгласно чл. 9
ЗЗД, като размерът на същата е бил предварително определен по съгласие на двете страни
по договора. Процесуалният представител на страната сочи, че клаузата за неустойка не е
уговорена в противоречие със ЗПК, тъй като при неизпълнение на задължението на
длъжника за връщане на дължимата сума, кредиторът би претърпял значителни вреди,
поради което същият има интерес от обезпечаване на целия размер на заема. С подадения
отговор са оспорени поддържаните в исковата молба доводи за неравноправност на клаузата
за неустойка, както и че същата не е уговорена индивидуално съгласно чл. 146 ЗЗП. По
развитите съображения е направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен, като в
тежест на ищеца бъдат възложени направените от дружеството съдебни разноски, а в
случай, че на ищцовата страна се следват съдебни разноски за производството е направено
възражение за прекомерност.
По доказателствената тежест на спора, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на клаузата
чл.11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 71736/11.07.2022 г., за нищожна е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен
договор за кредит, елемент от който е задължението на потребителя да представи
обезпечение (осигуряване на поръчител физическо лице, което следва да отговарят на
определени изисквания), при неизпълнение на което е начислена неустойка по
съглашението в размер на 1135,41 лева, както и че клаузата е недействителна като
противоречаща на закона, заобикаляща императивни правни норми и противоречаща на
добрите нрави.
Съдът намира, че на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК следва да бъде обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на 11.07.2022 г. между страните по
спора е сключен Договор за заем № 71736/11.07.2022 г., като на основание чл. 12, ал. 4 от
съглашението в тежест на потребителя е начислена неустойка за непредставяне на
обезпечение в размер на 1135,41 лева, разсрочена на 13 месечни вноски.
По доказателствените искания на страните, съдът намира следното:
Представените от ищеца документи са допустими, относими и необходими за
правилно решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства по делото.
По отношение на направеното от ищеца искане за задължаване на ответника да
представи Договор за заем № 71736/11.07.2022 г., съдът констатира, че така поискания
документ е описан като приложение към отговора на исковата молба, но доколкото не е
ангажиран по делото на страната следва да бъде предоставена възможност да го ангажиран.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба документи.
УКАЗВА на ответника „МК“ ЕООД, на основание чл. 101, ал. 2 ГПК, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба по делото да представи
по делото посочения в отговора на исковата молба Индивидуален договор за заем №
71736/11.07.2022 г, който е описан като приложен към отговора, но не е ангажиран по
делото.
УКАЗВА на ответната страна, че при неизпълнение на дадените указания, с оглед
обстоятелството по делото, съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, относно
които страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства, на основание чл.
161 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 18.01.2024 г. от 10.25
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4