Р Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Варна, 03 юли 2018 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, „Гражданско отделение”, първи състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и пети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
СЕКРЕТАР: МАРИЯНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното
от съдия Красимир Василев,
в.гр.д.
№ 1181 по описа за 2018
година на ВОС, намира следното:
Производството
по делото е въззивно, образувано е след постановяване на Решение № 44 от
21.05.2018 година, постановено по к.гр.дело № 201/2018 година на ВКС , ТО, с
което е било отменено влязло в сила Решение № 978 от 19.05.2015 година,
постановено по гр.дело № 1332/2015 година на ВОС, то е по жалба на „Енерго Про
Продажби” АД, ЕИК ********* против Решение № 883 от 23.02.2015 година,
постановено по гр.дело № 11 318/2015 година, по описа на ВРС, с което е била
уважена исковата претенция по чл.55 от ГПК.
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно, т.к. не отчита наличните по
делото доказателства, което същевременно прави и извода
незаконосъобразен.Искането е атакувания съдебен акт да бъде отменен, а иска –
отхвърлен.
По
делото е постъпил отговор от страна на ю.к.Д., като процесуален представител на
„КНМ Груп“, ЕИК *********, представлявано от П.Н.К. и от него е видно, че
искането е съдебното решение да бъде потвърдено.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция за въззивното дружество се явява
адв.Б., които поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата
страна, редовно призована – явяват се П.К. и адв.Я., които молят съдът да
потвърди решението.
След като се запозна с материалите по делото и със
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Не се спори от
страните, а е и видно, че на 12.01.2011 година е извършена проверка от
служители на „Енерго Про БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” АД на електромер № 9142560, находящ се
в град Белослав, ул.“Д. Ботев“ № 39, с титуляр Р.Б.Р..Като констатации в
посочения протокол било отразено, че електромера е извън класа на точност и че
не отчита подавана енергия – наличие на мост.
Изслушана е и Съдебно
техническа експертиза (вж.л.55), от чието заключение се установява, че
ответното дружество правилно е изчислило дължимата сума съобразно утвърдените
от ДКЕВР цени – действащи в рамките на определения период за корекции, периодът
за изчисляване на корекцията е съгласно чл.38, ал.4 от ОУ – до 180 дни спрямо
последния извършен редовен отчет на електромера; експерта сочи, че е възможно
енергията да е доставена до абоната; сочи, че СТИ е извън класа на точност,
като е бил поставен меден проводник между входящ и изходящ фазов проводник на
СТИ.
При тези данни становището на съда е
следното:
Видно от
приложеното на л.24 от първоинстанционното дело заверено копие от Констативен
протокол № 015343, е че на 12.01.2011 година, на основание чл. 13, т. 5 от
Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на “Енерго Про България Мрежи” АД, служител на
последното дружество е извършена проверка на електромер № № 9142560,
находящ се в град Белослав, ул.“Д. Ботев“ № 39, с титуляр Р.Б.Р..В протокола е вписано, че държавните и
ведомствени пломби на електромера са налице, като е констатирано неправомерно
отчитане на СТИ.
В тежест на въззивното дружество е
да докаже, че в качеството си на доставчик на електроенергия е доставил
посоченото в справката за корекция количество електроенергия и че тя на е била
отчетена от средството за търговско измерване.Наличието на тези предпоставки
следва да бъдат установени от него по пътя на пълното доказване, тъй като те
обуславят изхода на спорното правоотношение.По делото не се спори, че
въззиваемата страна е „Потребител” на електроенергия за битови нужди по см. на
§ 1, т. 42 ЗЕ. Безспорно е и че имотът, където е монтиран процесният
електромер, е бил присъединен към електро преносната мрежа, поради което ищеца
има задължение да заплаща използваната електроенергия.Спорно обаче остава
обстоятелството налице ли са предпоставките за възникване на договорно право на
ответника служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е
начислената служебно (след корекция) електроенергия за периода 17.07.2010
година до 12.01.2012 година.В този случай въззивното дружество се е позовало на
предвидената в чл. 24 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на “Енерго Про България Продажби” АД, възможност за
коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за
изминал период въз основа на представените от “Е.ОН България Мрежи” констативен
протокол от 12.01.2011 година и сметка за начислена енергия при неточно
измерване на пренесената електрическа енергия, извършена в случая по реда на
чл. 38, ал. 3, т. 3 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на “Е.ОН България Мрежи” АД. Или,
единственото основание за корекцията и фактурирането на процесната сума
представлява цитирания констативен протокол, който не се ползва с материална
доказателствена сила, освен в хипотезите, в които констативният протокол е
подписан от титуляра на абонатния номер или от упълномощен представител. Предвидените в чл. 38 от общите условия
методика за изчисляване на корекцията, допуска такава без да се отчита към коя
дата е налице неотчитане на електроенергия, доколкото в ал. 4 на цитираната
норма е заложено принципното положение за начален период на корекцията да се
вземе датата на монтажа на СТИ или датата на предходната проверка, като общия
корекционен период да не бъде по-голям от 180 дни. Не става ясно в случая, при
липса на доказателства за предхождаща проверка как е определено началният
момент на корекцията да е 17.07.2010 година, а в тежест на дружеството е да
установи, че именно към посочената дата е започнало неточното отчитане на
електроенергията от електромера на ищцата. В противен случай, без да се държи
сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа
енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период
позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от
потребителя електрическа енергия.
Клаузата на
общите условия, която регламентира едностранно от доставчика на електроенергия
за предходен период от време без определяне на периода и без отчитане на реално
консумираната електрическа енергия е неравноправна по см. на чл. 146, т. 6, 14
и 18 от Закона за защита на потребителите. Това е така, тъй като възможност за
едностранна корекция на сметки не е предвидена в действащите към
процесния период нормативни актове – Закона за енергетиката и Наредба № 6 от
09.06.2004 год. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи,
нито в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия. А след като цитираната клауза на общите
условия не е била предмет на индивидуално уговаряне между страните, то и на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП е нищожна и като такива не могат да произведат
действие /в този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №
189/11.04.2011 год. на ВКС по т.д. № 39/2010 год., ІІ т.о.; решение №
79/11.05.2011 год. на ВКС по т.д. № 582/2010 год., ІІ т.о., както и конкретно
касаещите настоящото дружество въззивник решение № 29/15.07.2011 год. на ВКС по
т.д. № 255/2010 год., ІІ т.д./. Посочените решения съставляват според
разясненията в т. 2 от Тълкувателно решение №
1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280,
ал. 1, т. 1 от ГПК и със същите е даден отрицателен отговор на въпроса
съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да
коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период
електрическа енергия.
За процесния период – 17.07.2010
год. до 12.01.2011 год. – отношенията
между страните се регламентират от Закона за енергетиката, Наредба № 6 от
09.06.2004 год. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Наредба за
лицензиране на дейностите в енергетиката, Правилата за търговия с електрическа
енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
обнародвани в ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г. В Закона за енергетиката и издадената въз основа на чл.
116, ал. 7 ЗЕ Наредба № 6 от 09.06.2004г. не е предвидена възможността,
съдържаща се в чл. 49 от отменената Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000 година, за извършване на едностранни корекции на подадената
електрическа енергия и на сметките за минал период и методика за това. Такава
възможност не е уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. При липса на
предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от
доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал
период не съществува законно основание такава санкция да се уговаря в Общите
условия. Неоснователни са възраженията на въззивника, почиващи на общи принципи
на правото за неоснователно обогатяване и за споделяне на отговорността предвид
равнопоставеното положение на страните по процесния договор. Напротив при
сключване и изпълнение на конкретния вид договори – за продажба на електрическа
енегрия потребителят е в положението на
по-слаба страна, а дружеството, предвид предоставената му лицензия, има господстващо положение на пазара за продажба на
електроенергия на определена територия от страната. Възможността потребителят
да въздейства върху ОУ е ограничена и регламентирани в тях санкционни
клаузи каквито по съществото си
представляват чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ и чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, не могат
да съществуват в противоречие с императивни норми на закона и основни принципи
на правото. Особеният ред при търговията с електрическа енергия определя, че
именно лицензиантът е длъжен да осигурява освен надеждно, качествено и
непрекъснато снабдяване на потребителите, също и измерване и отчитане на
електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за
търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и
отчитане на измервателните средства (чл. 69, чл. 116, чл. 120 ЗЕ, чл. 84 и чл.
87 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката). При осъществяване
на тези дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата
грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на
подадената електрическа енергия. Съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ средството за
техническо измерване е собственост на ответника, поради което последният има
задължение да осигури правилното и коректно фунциониране, да констатира
своевременно грешката в измерването или неизмерването. В случаите, когато
отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на
неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа
енергия следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване в
резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да
се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната
електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за
електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за
недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Клаузата
от договора /Общите условия/, която регламентира едностранно от доставчика на
електрическа енергия коригиране на сметките за електрическа енергия за
предходен период от време без определяне на периода и без отчитане на реално
консумираната електрическа енергия, следва да се счита за неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, доколкото въпреки изискването за
добросъвестност, създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от договора. Клаузите на чл. 24 и 25
от Общите условия на ДПЕЕ нарушават основните принципи на равнопоставеност
между страните и на защита интересите на потребителите при търговията с
електрическа енергия. Посочените разпоредби предвиждат санкциониране на
потребителя, без да се изисква виновно поведение на последния. Обективната
отговорност в правото е изключение, поради което и е недопустимо да се
предвижда едностранно. Пределите на гражданската отговорност при неизпълнение
на договорно задължение са регламентирани в чл. 82 ЗЗД и тази отговорност
винаги е за виновно поведение. Ето защо като противоречащи на разпоредбата на
чл. 82 ЗЗД клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ и на чл. 38 от ОУ на
ДПЕЕЕМ са нищожни и не обвързват страните.
Наведените
доводи, че възможността за корекция на сметките на абонатите за минал период е
предвидена в чл. 45 от ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 38/2007 год. са неоснователни.
Разпоредбата на чл.45 от ПИКЕЕ не
съдържа уредба различна от тази в Правилата от 2004 г., които са взети предвид
от ВКС при постановяването на посочените решения. Разпоредбата на чл.45 ал.1 от
Правилата за 2007 година е идентична с тази на чл.64 от Правилата от 2004
година. Ето защо и понастоящем ответното дружество не може да черпи основание
за едностранна корекция на сметката на потребителя, позовавайки се на чл.45 от
Правилата за 2007 година във вр. с чл. 24 и чл. 25 от Общите си условия.
Наведените
от въззивното дружество доводи че възможността за извършване на корекции на
сметките на абонатите за потребена ел. енергия за минал период при констатирани
отклонения в точността на измерването на количеството доставяна от дружеството
и потребена от абонатите ел. енергия е установена в ЗЕ – чл. 83, т. 6; чл. 98а
и чл. 104а от ЗЕ и цитираните разпоредби разкривали волята на законодателя в
полза на провежданите корекционни процедури, съдът намира за
неоснователни.Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, редакция ДВ, бр. 54/2012
г., в сила от 17.07.2012 г., устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. В чл. 83, ал. 2 ЗЕ, също в редакция на нормата ДВ, бр. 54/2012 год.,
в сила от 17.07.2012 год. е предвидено, че Правилата по ал. 1, т. 4 - 6 се
приемат от комисията /ДКЕВР/ по предложение на енергийните предприятия и се
публикуват от енергийните предприятия и комисията на интернет страниците им. От
анализа на чл. 83, ал. 1, т. 6 и на ал. 2 ЗЕ следва извода, че корекционните
процедури следва да са предвидено именно в ПИКЕЕ, а не в ОУ на договорите за
ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ. Както бе посочено по – горе, действащите ПИКЕЕ не съдържат
подобна регламентация.Аргумент за извода, че корекционните процедури
/принципите, условията и редът и методиката за извършване на корекции на
сметките на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерва на
доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период/
следва да се съдържат, т. е., да са установени именно в ПИКЕЕ /в нормативен
акт, каквито ОУ не са/ са и нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и на чл. 104а от
ЗЕ, също редакция ДВ, бр. 54/2012 год. в сила от 17.07.2012 год. Според чл. чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ общите условия съдържат
задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1,
т. 6: а/ в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал.
3. А според чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ общите условия съдържат задължително ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата
по чл. 83, ал. 1, т. 6: а) в полза на
крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие
върху уреди, съоръжения или устройства по чл.
120, ал. 3. И двете разпоредби – чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а” от ЗЕ и чл.
104а, ал. 2, т. 5, б. „а” от ЗЕ препращат към чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, който
както бе посочено по – горе, предвижда, че корекционните процедури /принципите,
условията, редът и методиката за извършване на корекции на сметките на
абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерва на доставената от
доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период/ следва да са
регламентирани именно в ПИКЕЕ /ПИКЕЕ са нормативен акт - арг. от чл. 75 АПК/, а
не в ОУ на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ, който нямат качеството на нормативен
акт. Съгласно § 12а от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, ДВ, бр. 18/2011 г.,
който текст буквално възпроизвежда текста на чл. 1, ал. 2 от Директива 93/13/ЕИО
на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори /и който
вероятно има предвид въззивника/ разпоредбите на глава шеста не се прилагат по отношение на
договорни клаузи, които отразяват законови или подзаконови разпоредби или
принципи на международни конвенции, в т. ч. в областта на транспорта, по които
държавите – членки на Европейския съюз, или Европейският съюз са страна.От
анализа на цитираната норма недвусмислено следва извода, че контролът, респ.
преценката дали определени клаузи в потребителски договори, вкл. и тези,
сключени при Общи условия, са неравноправни, е изключен само тогава, когато
тези клаузи са възпроизведени или се съдържат в нормативен акт, като този извод
е в съответствие и с изискването на чл. 83,
ал. 1, т. 6 и на ал. 2 ЗЕ, редакция ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., които както бе посочено, по – горе, предвиждат, че корекционните процедури /принципите,
условията и редът и методиката за извършване на корекции на сметките на
абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерва на доставената от
доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период/ следва да се
съдържат, т. е., да са установени именно в ПИКЕЕ, а действащите понастоящем
ПИКЕЕ, както се посочи, не съдържат такава регламентация. Горното обуславя и
задължението на съда за контрол по реда на Глава Шеста от ЗЗП от гледище на
тяхната неравноправност, на клаузите на ОУ на ДПЕЕ и на ДПЕЕЕМ, предвиждащи
правото на доставчика на ел. енергия едностранно да извършва корекция на
доставеното вече количество ел. енергия и като последица от това – и на
сметките на абонатите за ел. енергия за минал период.Това
прави изцяло несъстоятелни доводите на процесуалния представител на въззивното
дружество, изразени в с.з.
Още
пред първата съдебна инстанция, процесуалния представител на въззивното
дружество е направил възражение, касаещо валидността на сключения договор за
цесия.Както правилно е посочил ВРС, нормативната уредба по смисъла на чл.99 от ЗЗД дава възможност на кредиторът по едно вземане да прехвърля същото на друго лице, като
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е
уговорено противното. То има действие по отношение на трети лица, считано от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.По делото е
несъмнено доказано, че Уведомлението е достигнато до адресата си, следователно
цесията е действителна – този извод също се споделя от настоящия съд, т.к. неин
предмет могат да бъдат парични вземания и / или права.Понеже е налице начална
липса на основание, са неоснователни възраженията, че Договора за цесия нямал
предмет.Първата съдебна инстанция решително и правилно се е позовала на
Постановление № 1 от 1979 година т.7.
Съдът
не споделя виждането, че наличието на споразумителен
протокол преклудира възможността на ищеца да заведе исковата си молба,
или че това я прави неоснователна.Това е така,
основно защото всяка страна, независимо от процесуалното си качество,
следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания
или възражения. Ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си
интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от
правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Правен интерес от
предявяване на установителен иск по чл.124 от ГПК, респективно чл.55 от ЗЗД за
ищеца е налице, когато с оглед засегнатите права от възникналия правен спор,
той не разполага с друг установен ред за защита и може с решението, постановено
по установителния иск/осъдителен иск, да постигне целения резултат, без да се
налага да води друг иск за постигане на този резултат /определение № 269 от
30.04.2014 г. по ч. т. д. № 1192/2014 г. на II т. о. по чл.
274, ал. 3 ГПК/.Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос,
съдът приема, че в исковата си молба ищецът като се е позовал на установената
практика за нищожност на клаузите от Общите условия, позволяващи едностранно
коригиране на сметките на потребителите без установяване на тяхно виновно
поведение, е твърдял, че не дължи процесната сума, защото му е била начислена
неправомерно.Заплащането на същата и
подписването на споразумение под
заплахата от спиране на електрозахранването при тези факти, сами по себе си, не
обосновават липса на правен интерес от предявяване на иска.При доказване на
твърденията си, че е заплатил недължима сума, исковото производство е способът,
с който ищеца разполага за защита на своя интерес.
Предявените в условията на активно
субективно съединяване искове намират правното си основание в хипотезата на чл.
55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.Съгласно тази норма,
който
е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Въззиваемото дружество
твърди, че е заплатило на ответното дружество по делото исковата сума без
основание.Следователно основния въпрос в случая е дали е било налице основание
за заплащането на сумата от общо 1 465.25 лева от страна на въззивника към “Енерго Про Продажби” АД и
съществуват ли доказателства по делото, установяващи това основание.Страните не спорят, че процесната сума е била заплатена.Условие обаче за възникване на вземане
по всички фактически състави на неоснователно обогатяване е липсата на правно
основание за преминаването на имуществено благо от лицето, което е дало нещо
или се е обеднило, в патримониума на друг правен субект, получило същото нещо,
или се е обогатило за чужда сметка.Т.е. преминаването на имуществени блага
поначало следва да става на някакво определено основание. При липсата му, по
силата на закона, възниква задължение за възстановяване на съответната
имуществена облага на субекта, от чийто патримониум е излязла.Ето защо, с оглед
на горните мотиви ВОС приема, че претенцията се явява основателна.
По наведените в съдебно
заседание доводи:
С влязло в сила
решение № 764 от 25.10.2016 г., постановено по т.д.№ 762 по описа за 2015 г. на
Окръжен съд – Варна е прието за установено
по
иска на П.Н.К. с правно основание член 29, алинея 1, предложение трето от ЗТР
срещу „КНМ груп” ЕООД, представлявано от К. Д., че вписаните обстоятелства в
търговски регистър със заявление 020150511170328, вписано под № 20150515113446
на АВп, по партидата на „КНМ груп” ЕООД относно
увеличаване капитала на дружеството, приемане като нов съдружник на К. Д.;
приемане на нов дружествен договор; вписване на К. Д. като управител и
заличаване на П.Н.К. като управител, въз основа на протокол от общо събрание на
съдружниците от 08.05.2015 г., са несъществуващи. С оглед на така изложеното
отказът от иска се явява направен от лице, което не е разполагало с
представителна власт по отношение на дружеството съобразно разпоредбата на чл.30,
ал.1 от ГПК във връзка с член 141, алинея 2 от Търговския закон. Съгласно
чл.101 от ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните
действия на страните, като при установена нередовност е длъжен да я укаже на
страната, да посочи начина на отстраняването и да определи срок за поправката,
което е сторено с разпореждане № 3477 от 17.05.2018 г. в съдебно заседание,
проведено на 11.06.2018 г., изрично е заявено от страна на ищеца, че не
поддържа депозирания отказ от иска. С оглед на така изложеното следва да се
приеме, че нередовността на обективирания в молбата отказ от иск не е
отстранена, поради което и настъпват предвидените в чл.101 ГПК неблагоприятни
последици - процесуалното действие се смята за неизвършено. Отделно от това - с оглед влязлото в сила решение по
иска с правно основание чл. 29 от ЗТР Д. не е разполагала с надлежна
представителна власт и направеното от нея волеизявление за отказ от иска не е
могло да обвърже с правни последици дружеството-молител.
Наведеният довод, че вписаното несъществуващо
обстоятелство е имало и има действие по отношение на третите добросъвестни
лица, каквото се явява и ответното дружество, от вписването до заличаването му,
също е неоснователен. Уредбата в чл.141, ал.6 от ТЗ относно действието на вписването
на управител в търговския регистър за трети добросъвестни лица е неприложима,
тъй като същата се прилага в материалноправните отношения – предмет на
регулиране в ТЗ – и има за цел гарантиране сигурността на търговския оборот, но
е неотносима към липсата на надлежно представителство при извършване на
процесуални действия пред съд, което правоотношение има публичноправен
характер. С оглед влязлото в сила решение по иска с правно основание чл.29 от
ЗТР Д. не е разполагала с надлежна представителна власт и направеното от нея
волеизявление за отказ от иска не е могло да обвърже с правни последици
дружеството-молител. В този смисъл е и практиката на ВКС - решение № 103 от
15.05.2018 г., постановено по т.д.№ 146 по описа за 2018 г. на второ ТО; решение
№ 46 от 21.05.2018 г., постановено по т.д.№ 222 по описа за 2018 г. на второ
търговско отделение; решение № 100 от 01.06.2018 г., постановено по т.д.№ 349
по описа за 2018 г. на второ търговско отделение. Ето защо и при тези данни,
настоящата инстанция приема, че решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на
чл.78, ал.1 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ответното
дружество направените пред настоящата инстанция разноски, както и тези сторени
пред ВКС на основание чл.294, ал.2 вр.чл.308 от ГПК, съгласно която норма при
новото разглеждане на делото, решението по което е отменено, се прилагат общите
правила.
Ищецът /въззиваем/ е сторил следните разноски: 541.27
лева пред първата инстанция, от които 332.57 лева юрисконсултско възнаграждение,
58.70 лева заплатени държавни такси и 150 лева – депозит за Съдебно почеркова
експертиза и сумата от 200 лева по ч.гр.дело № 194/2015 година.Съгласно списъка
по чл.80 от ГПК, представен при настоящото разглеждане на делото се претендира
сумата от 330 лева; сумата от 129.30 лева пред ВКС.
Доколкото за първата инстанция се претендира
адвокатско възнаграждение в размер на минималното такова, изчислено съобразно
нормата на чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, то съдът намира, че не следва да се произнася по
своевременно направеното възражение по член 78, алинея 5 от ГПК. Основателно
обаче се явява възражението на ответното дружество, че размерът на дължимото
юрисконсултско възнаграждение следва да се определи по реда на чл.78, ал. 8 от ГПК. За осъщественото от юрисконсулта на ищцовото дружество нея процесуално
представителство в производството пред ВРС съд следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, съобразно своевременно направеното искане. При
определяне на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се
съобрази обаче действащата към настоящия момент уредба, а не Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразявайки Закона за правната помощ, към който препраща чл.78 ал.8 ГПК в
редакция след изменението й с „Държавен вестник“ бр. 8 от 2017 г. и чл.25 ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ претендираното възнаграждение следва
да се определи в размер на 100 лева.В отменителното решение на ВКС изрично е
посочено, че спрямо дължимостта на тези разноски следва да се приложи т.4 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г., като същите се
присъдят с постановяването на решението, с което спорът се разглежда по
същество. Доводите, наведени на основание чл.78, ал. 2 от ГПК във връзка с
това, че ответното дружество не е станало причина за разглеждане на спора във
ВКС, поради което и не дължи разноски за тази инстанция са неприложими в
конкретния случай.Като резултат въззивника следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия сума в размер на 968 лева.
С оглед изложеното, ВОС,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 883 от 23.02.2015 година, постановено по гр.дело № 11 318/2014 година,
по описа на ВРС, дванадесети състав.
ОСЪЖДА „Енерго Про –
Продажби” АД, ЕИК ********* (с предишно наименование „Е.ОН България Продажби”
АД,) да заплати на „КНМ Варна”, ЕИК *********, представлявано от П.Н.К., сумата
от 968 (деветстотин шестдесет и осем), представляваща съдебно – деловодни
разноски пред ВОС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: