Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
гр. Перник, 28.03.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
открито съдебно заседание на първи март две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Е. В., като
разгледа, докладваното от съдия Силвия Димитрова административно дело №
544/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.145 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.83, ал.6 от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба на В.Н.Б. с
ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. Б.Б. от ПАК, против
Отказ рег. № 328000-5321/04.11.2021 г. за издаване на разрешение за съхранение,
носене и употреба на късо огнестрелно оръжие по реда на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ
на началника на РУ Р.***.
Жалбоподателят твърди, че оспореният
административен акт е незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на
административно производствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби. Заявява, че съществува основателна причина за получаване на
разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, тъй като живее на
село със съпругата и двете си внучета и се притеснява за евентуално
посегателство над него и близките му, поради зачестилите такива в околността.
Отделно сочи, че е регистриран като едноличен търговец и заедно с лицето Цанко
Станков отглеждат над 300 броя овце, осигуряват им храна, ползват и косят
пасища и мери, и с оглед на това му е необходимо оръжие за служебни цели. Моли
съда да отмени изцяло оспорения отказ като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят –
редовно призован, се явява лично и с адв. Б.Б. ***. Поддържа жалбата, допълва
доводите в нея. Потвърждава искането за отмяна на оспорения административен
акт. Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата - началникът на Районно управление - р.*** при ОДМВР – П. - редовно
призован, не се явява. Представлява се от главен юрисконсулт Звездалина В.***,
която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна по подробно изложени
съображения. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
ОДМВР – Перник.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните
и прецени по реда на чл.235, ал.2 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл.144 от АПК
приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На
07.10.2021 г. настоящият жалбоподателя В.Н.Б. депозирал в РУ – р.*** при ОДМВР
- Перник Заявление вх. № 328000-4758 от същата дата. Поискал да му бъде
издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси за тях, което му е необходимо за „опазване на личното му здраве и
имущество – жилищно“. Към заявлението приложил изискващите се по закон
документи, съгласно чл.76, ал.4, чл.61, ал.4, във
връзка с чл.76, ал.7 и чл.58, ал.1, т.9 от ЗОБВВПИ, а именно: Карта за предварителен медицински преглед;
Удостоверение от Окръжна прокуратура – П. изх. № 2384/15.09.2021 г., че спрямо В.Б.
няма обвинения по неприключени наказателни производства, Свидетелство за
съдимост и Справка за съдимост, Диплома за средно образование серия А-86,
№006773, рег. № 2206, копие от лична карта, Служебна бележка, издадена от
Стрелкови комплекс „***“ ООД, Удостоверение за годност и качество №
12705/29.09.2021 г., издадено от Стрелкови комплекс „***“ ООД, Разрешение №
20160270107 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси, издадено от РУ р.*** – ОДМВР – П. на В.Н.Б. на 21.11.2016 г. и
валидно до 20.11.2021 г. и приложение към него, разписка за платена такса за
придобиване на оръжие и др.
Въз
основа на подаденото заявление и приложените към него документи е извършена
служебна проверка, резултатите от която са обективирани в Докладна записка рег.
№ 328р-9830/19.10.2021 г., според която не са установени криминалистически
регистрации и образувани съдебни дела срещу Б. и същият не поддържа контакти с
лица от АКК, Докладна записка рег. № 328р-9831/19.10.2021 г., в която са
отразени данни за местоживеене, условия за съхранение на оръжие и т.н., и
Докладна записка рег. № 328р-9969/21.10.2021 г. Върху последната е поставена
резолюция от 21.10.2021 г., според която на заявителя не следва да се издаде
разрешително.
С Отказ рег. № 328000-5321/04.11.2021 г. за издаване на разрешение за
съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие по реда на чл.83, ал.5
от ЗОБВВПИ, началникът на РУ р.*** при ОДМВР – П., на основание чл.58, ал.1, т.10 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите /ЗОБВВПИ/ отказал
да издаде разрешение за придобиване на късо огнестрелно на жалбоподателя.
Отказът
е съобщен на В.Б. на 09.11.2021 г., видно от разписката в долната му част.
Жалбата срещу него е подадена на 12.11.2021 г., т.е. в предвидения 14-дневен
срок.
В
хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са ангажирани гласни
доказателства, събрани чрез разпитите на двама свидетели – Ц. С. С. и И.К. И.***.
И двамата са без родство и дела с Б.. Съдът дава вяра на показанията им като ги
намира за безпристрастни, безпротиворечиви и правдиви.
Свидетелят
С. сочи, че след пенсионирането си през 2008 г. започнал да се занимава с
отглеждане на животни. Първоначално фермата му била в с. М., но после я
преместил в местността „***“, намираща се между селата К., Р. и С.***. Във
фермата имал скъпоструващи машини, както и над 350 броя овце от специална
порода. Имуществото му се нуждаело от охрана и тъй като знаел, че В.Б., като
началник на яз. Лобош, има оръжие, го наел да охранява стадата и другото му
имущество. Той самият имал оръжие, но се налагало да отсъства и тогава го
замествал Б., а поради това че на последния му било отказано разрешение за
придобиване на оръжие, той не се чувствал спокоен.
Свидетелят
И. също знае, че В.Б. е имал разрешение за носене на оръжие, тъй като бил
ръководител на обект от национално значение. Т., според И., било необходимо на Б.,
тъй като работел в звено „Дежурни общински съвет за сигурност“ към община
Ковачевци.
Във
връзка с показанията на свидетеля С., по делото е представена Справка за
животни в обект по категории № 710118/22.02.2022 г., издадена от БАБХ.
При
така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Перник,
като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна
проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, имаща правен интерес да оспори отказа, като неин адресат,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Отказът
за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие е издаден
от материално и териториално компетентния орган, в кръга на предоставените му
от закона правомощия /съгл. чл.83, ал.5,
предл.2-ро и 4-то, във вр. чл.76, ал. 1 от ЗОБВВПИ/, а именно:
началника на РУ на МВР по постоянен адрес на заявителя, в случая: началникът на
Районно управление „р.***“ при ОДМВР – П..
Отказът
за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие е
постановен в писмена форма, мотивиран е /съгласно изискването на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ/ след
преценка на всички факти и обстоятелства от значение за случая, съдържа
необходимите реквизити съгласно чл.59 от АПК. За да
издаде отказа административният орган е приел, че по реда на чл.58,
ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, че е останали недоказани фактите относно наличието на
основателна причина и необходимост на заявителя от издаване на разрешение за
придобиване на късо огнестрелно оръжие като физическо лице за самоотбрана и
опазване на имуществото му.
В
производството по издаване на постановения отказ не са допуснати нарушения на
процесуалните правила.
Преценен
за съответствие с приложимия материален закон, отказът е законосъобразен.
Контролът
върху дейностите с огнестрелните оръжия и боеприпасите, условията и редът за
издаване на разрешения за упражняването им е уреден със Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия. Съгласно
разпоредбата на чл.50, ал.3, във връзка с ал.2 от посочения нормативен акт,
български граждани могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях
чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на
разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от
оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по
местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на
физическото лице.
Производството
по издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие е регламентирано
в Глава Пета на
ЗОБВВПИ. Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно
производство е законосъобразността на отказ, постановен на посочените основания
по чл.58,
ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, мотивиран с необоснованост и недоказаност на нуждата от
оръжие за самоотбрана на заявителя и опазване на неговото имущество.
Настоящият
съдебен състав намира оспорвания отказ за материално законосъобразен.
Жалбоподателят
твърди в жалбата, че необходимостта от издаването на разрешение за придобиване
на късо огнестрелно оръжие е продиктувана от необходимостта да опази личното си
здраве и жилищното си имущество. Физическите лица могат да придобиват
огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са
посочени в чл.6, ал.3 от ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в
хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ /самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на обществено
значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването,
носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от
фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят е
възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи
съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от
него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за
придобиване на огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на чл.58,
ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни
вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице,
което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели,
културни цели, колекциониране. Видно от текста на цитираната правна норма
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и
липсата на обстоятелства, посочени в цитираната разпоредба са предпоставка да
бъде отказано издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие.
Спорният въпрос в настоящото дело се свежда до това дали по отношение на
жалбоподателя са налице основателни причини, т. е. сочената от него нужда,
изразяваща се в самоотбрана и охрана на личното му имущество, които да
задължават административния орган да разреши придобиването на оръжие или такива
обстоятелства не са били налице.
Както
се посочи по–горе снабдяването с огнестрелно оръжие за самоотбрана е крайна
мярка за опазване на общественозначими блага, поради което в законодателството
е установен разрешителен режим.
Съдебната
практика по приложението на ЗОБВВПИ безпротиворечиво приема, че е в тежест на
иницииралото производството лице да докаже нуждата от придобиване, съхранение
и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие, като видно от приетите по делото
писмени доказателства се налага еднозначния извод, че не са налице
материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен /благоприятстващ/
административен акт по искането на настоящия жалбоподател.
В
оспорения административен акт органът е изложил мотиви, поради които е счел, че
лицето не отговаря на изискванията на закона – отсъстват данни и доказателства,
които да водят до еднозначен извод за наличие на реална заплаха за живота и
здравето му и имуществото му, които да обосноват необходимост от придобиването
на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана. Приемането на противното би
означавало, че за всеки български гражданин е налице потенциална заплаха за
живота, здравето и имуществото на него или неговото семейство, която да
обоснове издаването на разрешение по реда на ЗОБВВПИ.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя относно допуснато нарушение на процедурата по
издаването на оспорения акт във връзка с предписанието на чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ, при което органът е длъжен при констатиране на непълноти
и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде
възможност да ги отстрани. Разпоредбата установява изрично правило в
производството по издаване на административния акт, с който законодателят е
разпределил задълженията по събиране на доказателствата между органа и заявителя.
Органът е длъжен, ако при извършената проверка на съответствието на заявлението
и на приложените към него документи със законовите изисквания установи, че
липсва изискуем документ или, че представен документ е непълен, да уведоми
заявителя и да му даде срок да отстрани нередовността. Той обаче няма
задължение да издирва доказателства за обосноваване на причината за исканото
разрешение, включително да събира данни за наличието на реална или потенциална
заплаха за сигурността на заявителя. Респективно органът служебно изследва
пригодността на заявителя да бъде субект на разрешение за осъществяване на
регламентираните в ЗОБВВПИ дейности, но не и твърдяната необходимост като
правопораждащ юридически факт за това.
По
аргумент от чл.170, ал.2 от АПК
жалбоподателят следва да установи, че са били налице условията за
удовлетворяване на искането му, т.е. за издаване на благоприятен за него акт.
Доказването на заявената необходимост от придобиване на оръжие е пълно и
главно, а непровеждането му сочи, че мотивираният с липсата й отказ за издаване
на разрешение е законосъобразен. Органът преценява наличието на необходимост от
притежаване на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на заявителя,
като взема предвид и данните, събрани в хода на административното производство,
като в посечения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд,
обективирана в Решение № 11358 от 24.07.2019 г., постановено по административно
дело № 10010/2018 година, VІІ отделение.
С
оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за правилен и
законосъобразен извода на административния орган, с който е отказано издаването
на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие от жалбоподателя. Жалбата
срещу оспорения административен акт е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
Относно
разноските:
Предвид
изхода на делото и с оглед
направеното искане на ответника за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.144 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ,
жалбоподателят следва да
заплати на ответната страна юрисконсулско възнаграждение в размер на 100,00 лв. /сто лева/.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2,
предл. последно от АПК, настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Н.Б. с ЕГН **********
и адрес: ***, против Отказ рег. № 328000-5321/04.11.2021 г. за
издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно
оръжие по реда на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, постановен от началника на РУ р.*** –
ОДМВР – П., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА В.Н.Б. с ЕГН ********** и
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – П.сумата от 100,00 лв. /сто лева/,
представляваща присъдено юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: /П/