Р
Е Ш Е
Н И Е № 1166
гр. Пловдив, 18.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия – осми граждански състав в закрито съдебно заседание на 18.06.2014 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
МИХАЕЛА ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от съдия РУМЯНА АНДРЕЕВА гражданско дело № 1640/2014 г. по описа на Пловдивския Окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на длъжника Н.В.К. с ЕГН ********** *** против действията на ЧСИ П. И. с рег.№ * и р-н на д-ие ПОС по изп.д.№ 20148210400015/2014 г., а именно налагане на запор върху вземането му за трудово възнаграждение, което получава по трудово правоотношение с „ИНПРИНТ” АД, ЕИК **, както и налагане на възбрана върху недвижим имот – апартамент с идентификатор 56784.505.290.1.77, находящ се в гр.П. ул.”**, ет.*, ап.*. Счита, че с налагането на посочените запор и възбрана от ЧСИ са предприети действия по насочването на изпълнението върху вземането му за трудово възнаграждение и върху единственото му жилище, които той смята за несеквестируеми. Моли атакуваните действия на ЧСИ да се отменят.
Ответникът по жалбата „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/България/” ЕАД – гр.София чрез юрк. Е.Я. е взел становище за недопустимост и
неоснователност на жалбата.
ЧСИ в писмените си мотиви е взел становище за
допустимост и за неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, VІІІ гр. състав,
като се запозна с доводите на страните, мотивите на ЧСИ и материалите по
приложеното изпълнително дело, намира следното:
Жалбата изхожда от надлежни страни, постъпила
в предвидения от закона срок за обжалване и е насочена против подлежащи на
обжалване действие на ЧСИ. Според нормата на чл.435, ал.2 ГПК, длъжникът може
да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което той смята за
несеквестируемо. Запорът върху вземания на длъжника и конкретно върху трудовото
му възнаграждение е действие по насочване а изпълнението върху имущество на
длъжника, тъй като в чл.508, ал.3 от ГПК е предвидено задължение за
третото лице да внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител.
Налагането на възбрана върху собствен
на длъжника имот в рамките на изпълнителното производство, макар и да има
обезпечителен характер, може да се приеме и като такова действие на съдебния
изпълнител по насочване на изпълнението спрямо възбраненя имот, тъй като се предприема
именно за обезпечаване на вземането на взискателя, което вземане подлежи на
принудително изпълнение по образуваното изпълнително производство. Ето защо,
Пловдивският окръжен съд приема жалбата за процесуално допустима.
По същество:
По отношение на наложения запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя:
Производството по изп.д.№ 20148210400015/2014 г. е образувано по молба на взискателя „РАЙФАЙЗЕНБАНК /България/” ЕАД против солидарните длъжници С. М. К. и Н.В.К. въз основа на изпълнителен лист от 11.10.2013 г., издаден по ч.гр.д.№ 16011/2013 г. на ПРС със заповед за изпълнение, а предмет на изпълнението е парично вземане в размер от общо 4209,55 лв., както и разноски от 550,66 лв. С молбата за образуване на изпълнителното производство от взискателя е поискано ЧСИ да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Н.К., както и да наложи възбрана върху негов собствен недвижим имот, придобит с нот.акт № 50, т.29/1997 г.
На л.74 от изпълнителното дело е приложено запорно съобщение до „ИНПРИНТ” АД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, както и всяко друго възнаграждение, получавано от длъжника Н.К. от „ИНПРИНТ” АД, до погасяване на задължението му към взискателя. Запорното съобщение е връчено на третото задължено лице на 26.02.2014 г.
В жалбата си длъжникът Н.К. е изложил становище, че цялото му трудово възнаграждение е несеквестируемо, тъй като е до размера на месечната минимална за страната работна заплата.
Съдът намира това оплакване за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 446, ал. 1 от ГПК вземанията на длъжника за трудово възнаграждение са частично несеквестируеми, като секвестируемите части се определят съобразно въведените в т. 1 – т. 4 критерии. Пълна несеквестируемост е предвидена само за пенсията, чийто размер е под минималната работна заплата.
Това изпълнително действие обаче е незаконосъобразно по други съображения, свързани с оплакването за несеквестируемост на трудовото възнаграждение.
Според чл.446, ал.2 от ГПК, месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. Длъжникът Н.К. – жалбоподател в настоящото производство е представил допълнително споразумение №2/01.01.2014 г. към трудов договор № 97 от 11.09.2012 г., сключен с „Инпринт” АД, според което получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 350 лв. ЧСИ е наложил запор на цялото му трудово възнаграждение. ЧСИ не е изследвал какъв е размерът на същото след приспадане от на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски, съставляващо база за определяне на несеквестируемия доход по чл. 446, ал. 1 от ГПК, и не е насочил принудителното изпълнение само върху съответната част от трудовото възнаграждение, в зависимост от този размер и в зависимост от това дали длъжникът има деца, които издържа. Ето защо съдът приема, че ЧСИ е извършил незаконосъобразно действие, което подлежи на отмяна. Съдебният изпълнител със запорното съобщение по чл. 450, ал.3 ГПК следва да уведоми третото задължено лице в какъв размер следва да се правят удръжки от възнаграждението на длъжника, тоест какъв е секвестируемият му размер и като не е сторил това, е процедирал в разрез с процесуалните изисквания за законосъобразно принудително изпълнение.
По наложената възбрана върху недвижим имот:
По изпълнителното дело е направена служебно справка за имущественото състояние на длъжника Н.К., като е приложена справка от СВп-Пловдив за периода от 01.01.1992 г. до 26.02.2014 г., според която за същия е било налице едно вписване по книгата за прехвърляния на нотариален акт № 50/1997 г. за покупко-продажба на недвижим имот. Отбелязано е и вписване от 25.02.2014 г. за наложена възбрана върху апартамент с идентификатор 56784.505.290.1.77, находящ се в гр.П. ул.”**, ет.** с площ от 79,10 кв.м. в полза на кредитора „Райфайзенбанк България” АД. Нотариален акт № 50/1997 г. за покупко-продажба на недвижим имот също е приложен по изпълнителното дело и със същия длъжникът Н.К. е придобил собствеността именно върху възбранения апартамент с идентификатор 56784.505.290.1.77, находящ се в гр.П. ул.”**, ет.**. Посочената възбрана е била наложена по искане на ЧСИ от 25.02.2014 г. именно по приложеното изпълнително дело /искане за вписване на възбрана на л.72 от изп.дело /. Видно от справка за семейно положение, длъжникът Н.К. не е женен и е без деца.
За този имот жалбоподателят счита, че съставлява несеквестируемо имущество.
Доколкото по изпълнителното дело няма данни длъжникът да притежава и друг жилищен имот, годен за обитаване, който да задоволява жилищните му нужди, освен процесното жилище, спрямо което е насочено принудителното изпълнение, съдът приема същия за несеквестируем. Несеквестируемостта на имуществото се състои в това, да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане на негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му – на него и неговото семейство - и възможността да преживява нормално за в бъдеще.
Ето защо предвид тези данни съдът намира, че са налице условията на чл.444, т.7 от ГПК, съгласно който е налице несеквестирумост на жилището на длъжника, когато той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него, което е годно да задоволи жилищните им нужди.
В тази фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е основателна, а действията на съдия-изпълнителя като неправилни и незаконосъобразни ще бъдат отменени.
По изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ П. И. с рег.№ 821 и р-н на д-ие ПОС по изп.д.№ 20148210400015/2014 г., а именно налагане на запор върху вземането на длъжника Н.В.К. с ЕГН ********** за трудово възнаграждение, което получава по трудово правоотношение с „ИНПРИНТ” АД, ЕИК **, както и насочването на изпълнението срещу върху негов собствен недвижим имот – апартамент с идентификатор 56784.505.290.1.77, находящ се в гр.П. ул.”** ет.*, ап.*, чрез налагане на възбрана.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: