№ 28
гр. Бургас, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А. Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. И.а
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от А. Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20232100501887 по описа за 2023 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
жалба № 30172/11.08.23г. срещу Решение №1699/01.08.23г., поправящо очевидна
фактическа грешка(ОФГ) в Решение №360/16.02.23г. по гр.д.№ 2860/22г. по описа на
Бургаски районен съд, подадена от „Уникредит Булбанк“ АД – гр.София с адрес за
призоваване: гр.Стара Загора,ул.“Цар И. Шишман“ №77, ет.2- чрез адв. И. И..
Решението за поправка на ОФГ се сочи за неправилно, като постановено в
противоречие с действащото ТР №4/ 29.04.15г. по тълк.д.№4/14г. на ОСГТК на ВКС.
Поддържа се, че съдът се е позовал на вече изгубилото правно значение ТР №2/01.12. 97г.
по тълк.д.№2/97г. на ОСГК на ВКС, вместо на действително приложимата към казуса
задължителна съдебна практика.
Въззивникът ищец е на становище, че не може да се присъди левовата равностойност
на сума, уговорена от страните в чуждестранна валута, освен в изрично предвидените от
закона случаи, какъвто настоящият не е. Изразява конкретни правни съображения,
подкрепящи горния извод. Моли за отмяна на постановеното решение за поправка на ОФГ,
като иска произнасяне по същество, установяващо паричното задължение на ответника като:
главница от 2976,94 щ.д.; 311,51 щ.д. лихва за забава, начислена за периода от 22.01.20г. до
24.01.21г., сумата от 44,79 щ.д., представляваща разноски за уведомяване, ведно със законна
лихва върху главницата от подаването на заявлението за издаването на заповедта за
изпълнение (26.01.21г.) до окончателното й изплащане(сумите установени съгласно Заповед
№260/27.01.21г. по ч.гр.д. №454/21г. по описа на БРС).
1
Не ангажира нови доказателства. Дири деловодни разноски.
Въззиваема Е. Н. П. от гр.Бургас, уведомена за въззивното производство чрез адв.
Алб. Н., не представя отговор на жалбата.
Проверката на БОС по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима, а
служебната такава по чл.269 от ГПК, определя като валидно и допустимо обжалваното
съдебно решение.
По съществото на спора, предвид въведените от въззивника оплаквания, при
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложението на закона, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното решение е постановено по реда на чл.247 от ГПК, след като подадената
от ищеца „Уникредит Булбанк“ АД въззивна жалба №9172/08.03.23г. против решение
№360/16.02.23г. по гр.д. №2860/22г. по описа на БРС е било изтълкувано от БОС като
искане за поправка на ОФГ, т.к. атакува изводите не по същество, а само в ЧАСТТА, в която
е съдебно признато за установено, че се дължи левовата равностойност на уговорените в
чуждестранна валута суми(щатски долари), макар в мотивите на акта дългът да е описан и в
посочената чуждестранна валута.
Производството по гр.д.№2860/22г. по описа на БРС е било образувано по реда на чл.
422 от ГПК, по искова молба на „Уникредит Булбанк“АД против Е. Н. П. от гр.Созопол, за
установяването на вземане от 3 625,47 щатски долари(щ.д.), включващо: 2976,94 щ.д.
главница, 603,74 щ.д. дължими лихви по договор за кредит и 44,79 щ.д.- дължими разходи за
уведомление.
Горните суми са били присъдени на Банката в заповедно производство по реда на
чл.417 от ГПК, по което е било образувано ч.гр.д.№454/21г. по описа на БРС.На заявителя
„Уникредит Булбанк“АД са били издадени заповед и изпълнителен лист за тях.
Исковото производство е заведено от кредитора по разпореждане на заповедния съд,
т.к. поканата за доброволно изпълнение, ведно с копие от горните документи е била връчена
от ЧСИ на длъжника при условието на чл.47, ал.5, вр.ал.1 от ГПК.
Производството пред първата инстанция е приключило с Решение №360/16.02. 23г., с
което се приема за установено по отношение на ищеца, че ответника му дължи 5 238,81лв.
главница, 536,98лв. лихва за забава, начислена за периода от 22.01.20г. до 24.01.21г., сумата
72лв. разноски за уведомяване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.01.21г.(датата на подаване на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение), до
окончателното й плащане и е отхвърлен искът в останалата част- за възнаградителна лихва
за периода от 18.11.19г. до 22.01.20г. Присъдени са и разноски в полза на Банката.
Горното решение е поправено с обжалваното понастоящем Решение
1699/01.08.23г., с което в диспозитива на акта към така установените вземания в българска
валута е прибавена и тяхната равностойност в щатски долари, а именно: към главницата в
български лева- сумата 2976,94щ.д., към лихвата за забава в български лева- 311,51 щ.д., към
разходите за уведомяване – 44,79 щ.д., а към отхвърлителната част на решението, касателно
2
обезщетението за забава за сумата от 263,61лв.- равностойността й от 148,41 щ.д.
Въззивната жалба няма за предмет последно посоченото произнасяне за поправка на
първоинстанционното решение в отхвърлителната част, допусната по инициатива на съда.
БРС е установил в мотивите на Решение 360/16.02.23г. вземанията на Банката
кредитор спрямо длъжника-потребител на кредит в чуждестранна валута(щатски долари),
но пак там е превалутирал дълга в национална валута и именно в такава го е вписал в
диспозитива на акта си. Обосновал е извода си с приложението на т.1и т.4 от ТР №2 от
01.12.97г. на ВКС по тълк.д.№2/97г. на ОСГК. Затова и след като делото е върнато за
поправка на ОФГ, към сумите на дълга в български пари, съдът само е добавил
равностойността им в чуждестранната валута, съобразявайки волята на страните при
договарянето.
Въззивният съд намира решението за неправилно, защото:
Поправката касае отпазяването на съдържащите се в исковата молба претенции на
Банката по чл.422 от ГПК, вр.чл.430 и чл.288 от ТЗ .
Те са заявени от ищеца в чуждестранна валута-щатски долари, т.к.вземането
произтича от договор, уговарящ кредит за 4000 щ.д. с кредитна карта, по която сумата е
отпусната като лимит и връщането й е дължимо в същата валута. В такава е уговорено и
възнаграждението на кредитодателя.Делото се води от кредитора-ищец, защото
кредитополучателят не изпълнява задължението си да върне кредита в уговорения срок.
С оглед горното, в отношенията на страните намира приложение задължителното за
съдилищата ТР №4 от 29.04. 2015 год. по тълк.д. №4/14г. на ОСГТК, приемащо, че
уговорената в чуждестранна валута сума не може да бъде присъдена на ищеца кредитор от
съда в българска валута, което предвид естеството на настоящото произнасяне, БОС
съобразява доколкото да обоснове извода си, че макар в мотивите на решението си първата
инстанция да е отразила и двете стойности на дълга, диспозитивът на акта следва да опише
вземането само в уговорената чуждестранна валута.
Правилното отразяване на вземанията на ищеца не е постигнато нито с диспозитива
на първоначалното съдебно решение № 360 от 16.02.23г. по горното гражданско дело, нито с
решението за неговата поправка -№1699/01.08.23г.
За това БОС приема, че второто следва да бъде отменено и вместо това
първоначалното съдебно решение да бъде поправено, като вземанията на Банката бъдат
отразени в диспозитива на решението само в уговорената от страните чуждестранна валута-
щатски долари, така както са били изчислени и посочени в мотивите на двете съдебни
решения(първоначално и допълващо) на БРС, като вземане за: главница от 2976,94щ.д., за
лихва за забава от 311,51 щ.д., за разходи за уведомяване на длъжника в размер от 44,79 щ.д.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Решение №1699/01.08.23г. по гр.д.№2860/22г. по описа на БРС за
поправка на ОФГ в Решение № 360/16.02.23г. по гр.д.№2860/22г.по описа на Бургаски
районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение
№ 360/16.02.23г. по гр.д.№2860/22г.по описа на Бургаски районен съд- на стр.7(л.125- дело
БРС) от ред 7 до ред 10, като вместо:
…“сумата 5238,81лв.(пет хиляди двеста тридесет и осем лева и осемдесет и една
стотинки), представляваща главница, сумата 536,98 лв.(петстотин тридесет и шест лева и
деветдесет и осем стотинки), представляваща лихва за забава, начислена за периода от
22.01.20г. до 24.01.21г., сумата 72лв.(седемдесет и два лева),представляваща разноски за
уведомяване….“ДА СЕ ЧЕТЕ :
…“сумата от 2976,94 щатски долара, представляваща главница, сумата от 311,51
щатски долара, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 22.01.20г. до
24.01.21г., сумата от 44,79 щатски долара, представляваща разноски за уведомяване…“
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните, с касационна жалба пред ВКС на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4