Определение по дело №1927/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3827
Дата: 9 октомври 2023 г. (в сила от 9 октомври 2023 г.)
Съдия: Цвета Павлова
Дело: 20233100501927
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3827
гр. Варна, 08.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20233100501927 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 1989/05.06.2023 год., постановено по гр.д. № 12051/2022
год., ВРС – 46 състав, е осъдил „КОЛИНО” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
194, да заплати на „ТПКИ Родина”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Тролейна” № 36, сумата 11895.17 лв.,
представляваща дължимата наемна цена по сключения между страните
договор за наем, касаещ наето складово помещение с площ 396 кв. м.,
находящ се в гр. Варна, ул. „Тролейна“ № 36, при наемна цена в размер на
1650 лв. с вкл. ДДС, съгласно подписания Анекс от 09.03.2020 г., за периода
01.07.2020 г. – 04.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.09.2022 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, осъдил е
„КОЛИНО” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 194, да заплати на „ТПКИ Родина”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Тролейна” № 36, сумата 78.54 лв., представляваща начислена и потребена
вода в имота - наето складово помещение с площ 396 кв. м., находящ се в гр.
Варна, ул. „Тролейна“ № 36, за периода 01.03.2020 г. – 01.04.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 02.09.2022 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и е осъдил „КОЛИНО” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”
№ 194, да заплати на „ТПКИ Родина” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тролейна” № 36, сумата 1437.10 лв., след
прекратяване на договора за наем за периода 05.05.2022 г. – 31.05.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
1
исковата молба в съда – 02.09.2022 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД, като е отхвърлил иска за разликата над 1437.10
лв. до претендираните 1437.21 лв., произнасяйки се и за отговорността за
разноски.
Недоволен от горното решение е останал ответника, който обжалва
постановеното решение в осъдителната част като недопустимо и неправилно,
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Доводите за
недопустимост на съдебното решение въззивникът черпи от обстоятелството,
че съдът е бил сезиран с иск за установяване на дължимост на суми по
договор за наем от 27.12.2016 год., а се е произнесъл по дължимост на суми
по договор за наем от 01.08.2022 год., с каквото искане не е бил сезиран и
какъвто договор не е бил представен по делото. Като е постановил решението
си въз основа на договор, който не е въведен като правопораждащ
претенцията на ищеца факт, съдът е нарушил диспозитивното начало и е
постановил недопустимо решение. В условията на евентуалност, се твърди и
неговата неправилност поради погасяване на сумите по давност, който довод
не е разгледан от първостепенния съд. Претендира за обезсилване на
решението, в условията на евентуалност за неговата отмяна и отхвърляне на
предявения иск, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба. Излага доводи за допустимост на
постановеното съдебно решение и за неоснователност на доводите на
въззивника за недопустимост и неправилност на решението. Моли за
потвърждаване на постановеното решение и присъждане на разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК – всяка една е подадена от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения,
вкл.доказателства за платена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на
основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на „КОЛИНО” ЕООД
срещу решение № 1989/05.06.2023 год., постановено по гр.д. № 12051/2022
год., ВРС – 46 състав, В ЧАСТТА, с която „КОЛИНО” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 194, е осъден да заплати на „ТПКИ Родина”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тролейна” № 36, сумата
11895.17 лв., представляваща дължимата наемна цена по сключения между
страните договор за наем, касаещ наето складово помещение с площ 396 кв.
м., находящ се в гр. Варна, ул. „Тролейна“ № 36, при наемна цена в размер на
1650 лв. с вкл. ДДС, съгласно подписания Анекс от 09.03.2020 г., за периода
2
01.07.2020 г. – 04.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.09.2022 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, сумата 78.54 лв.,
представляваща начислена и потребена вода в имота - наето складово
помещение с площ 396 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул. „Тролейна“ № 36, за
периода 01.03.2020 г. – 01.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
02.09.2022 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и
сумата 1437.10 лв., след прекратяване на договора за наем за периода
05.05.2022 г. – 31.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.09.2022 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД, ведно с разноски.

НАСРОЧВА производството по възз.гр.д. 1927/2023 год. на ВОС за
08.11. 2023 год. от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, като
въззивникът се призове спешно чрез пълномощника си адв.И. С.,
включително по електронна поща на посочения в договор за правна услуга на
л.10 от въззивното дело електронен адрес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3