РЕШЕНИЕ
№
05.02.2020 г.
гр.
София,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание
на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
младши
съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
като разгледа
докладваното от младши съдия Спасенов
въззивно частно гражданско дело № 16531 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 278 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба вх. № 2146/13.11.2019 г. по описа на Л.М., с рег. № 785 към Камарата на
ЧСИ и район на действие Софийски градски съд, подадена от името на „Т.С.“ ЕАД
срещу Постановление от 31.10.2019 г. на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Л.М., с
рег. № 785 към Камарата на ЧСИ и район на действие Софийски градски съд по
изпълнително дело № 20197850400319,
с което е намален размера на адвокатското възнаграждение в полза взискателя от
350 лева на 300 лева, както и в частта относно размера на пропорционалната
такса, събирана за изпълнение на парично вземане на основание т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В частната жалба се
излагат оплаквания за неправилност на обжалваното постановление. Излагат се
доводи, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до
минималния предвиден размер по Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения за образуване и процесуално представителство в хода на
изпълнителното дело – а именно 200,00 лева. В тази връзка се сочи, че
изпълнителното производство не е с особена фактическа и правна сложност.
Претендират се разноски в производството пред СГС за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Препис от жалбата е
връчен на взискателя К.М.ЕООД, ЕИК *******, от името на който, чрез адв. М.Л.,
в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозиран отговор на жалбата, като са изложени
съображения за неоснователност на същата. В тази връзка се посочва, че по
изпълнителното дело са извършени множество отделни изпълнителни действия по
събиране на вземането на взискателя, поради което следва да се приеме, че
претендираното от взискателя в изпълнителното производство адвокатско
възнаграждение не е прекомерно. Претендират се разноски в производството пред
СГС.
Постъпило е и становище
на ЧСИ Л.М., в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Като
доводи за това са изтъкнати, че определеното възнаграждение не е прекомерно с
оглед фактическата и правна сложност на делото и активното процесуално
поведение на взискателя. Посочва се, че с молба вх. № 2167/13.11.2019 г.
взискателят в изпълнителното производство е поискал от съдебния изпълнител
приетите разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до минималните
размери, съгласно Наредба № 1 от 09.06.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 200 лева за образуване на изпълнителното
производство и 30 лева върху материалния интерес. Посочва се също, че длъжникът
„Т.С.“ ЕАД е уведомен със съобщение изх. № 2316/13.11.2019 г. по описа на ЧСИ М.,
че приетия по делото адвокатски хонорар в полза на взискателя в изпълнително
производство е намален на 230 лева, съответно, че намалена е и таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ.
Съдът
намира следното за установено от фактическа страна:
Изпълнителното
производство е образувано по подадена на 15.10.2019 г. от името на К.М.ЕООД,
ЕИК *******, чрез адвокат Н.И.И.молба за образуване на изпълнителното дело и въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 27.06.2019 г. на основание съдебно
решение по гр.д. № 31629 от 2017 г. на СРС, 43 състав, с което „Т.С.“ ЕАД е
осъдена на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв. да заплати в полза
на адвокат С.А.К., ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение в производство по гр.д. № 31629 от 2017 г. на СРС, 43 състав. Към
молбата за образуване е приложен договор за цесия от 06.08.2019 г., по силата
на който С.А.К., ЕГН ********** е цедирала на взискателя К.М.ЕООД,
ЕИК ******* вземането си спрямо длъжника „Т.С.“ ЕАД, за което е издаден
процесния изпълнителен лист. В молбата за образуване на изпълнителното
производство, депозирана от К.М.ЕООД, чрез адв. Илчев, се моли за налагане за
запор върху движими вещи, дружествени дялове и възбрани върху имоти,
притежавани от длъжника. Към молбата е приложено пълномощно и договор за правна
помощ, видно от който страните са уговорили възнаграждение за процесуално
представителство по изпълнителното дело в размер на 350 лева. В договора е
посочено, че сумата е заплатена по банкова сметка ***. По делото е представено
платежно нареждане от 15.10.2019 г., по силата на което К.М.ЕООД, ЕИК ******* е
заплатило в полза на Адвокатско съдружие „Илчев“ сумата от 350,00 лева,
представляваща адвокатски хонорар по изпълнително дело срещу Т.С. ЕАД.
На 16.10.2019 г. на
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение. Същата е получена на 21.10.2019
г. В поканата за доброволно изпълнение е посочен размерът на претендиралото и
приетото за събиране адвокатско възнаграждение.
На 16.10.2019 г.
взискателят е депозирал молба, в която сочи, че оттегля посочените способи за
събиране на вземането си и моли да бъде наложен запор на банковите сметки на
дружеството, без да сочи конкретни банкови сметки.
На 25.10.2019 г.
длъжникът е депозирал възражение за прекомерност на приетото за събиране
адвокатско възнаграждение, с искане същото да бъде намалено на 200 лв. за
образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С Постановление от 31.10.2019
г. ЧСИ е намалил размера на приетото за събиране в изпълнителното производство
адвокатско възнаграждение от 350 лв. на 300, като съразмерно намалил и таксата
по т. 26 ТТРЗЧСИ. Препис от разпореждането е получен от длъжника на 05.11.2019
г.
По делото е представена
обратна разписка от 12.11.2019 г. от куриерска услуга Стар Пост, съгласно която
на 12.11.2019 г. до ЧСИ Л.М. са изпратени от длъжника по изпълнителното дело „Т.С.“
ЕАД частна жалба вх. № 2146/13.11.2019 г. по описа на ЧСИ и молба с приложено
към нея платежно нареждане за дължимите към ЧСИ такси по т. 5 ТТРЗЧСИ в размер
на 48,00 лева.
След депозирането на
частната жалба е подадена молба от взискателя за намаляване на адвокатското
възнаграждение до 230 лева, въз основа на
която приетото адвокатско възнаграждение е намалено до 230 лева, съответно
е намалена и дължимата от длъжника пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, за което е съобщено на взискателя на
18.11.2019 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за основателна
поради следното:
При служебна проверка за
допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена
срещу подлежащ на обжалване акт от страна по делото, която има интерес да
обжалва акта, и е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, доколкото видно от
приложената по делото обратна разписка от 12.11.2019 г. от
куриерска услуга Стар Пост, същата е изпратена за връчване на ЧСИ именно чрез
горепосочената куриерска служба на 12.11.2019 г., тоест в едноседмичния срок по
чл. 436, ал. 1 ГПК.
Предвид
обстоятелството, че във връзка с молба на взискателя в изпълнителното
производство приетото адвокатско възнаграждение е намалено до 230 лева, за
което е съобщено на взискателя на 18.11.2019 г., настоящият съдебен състав
намира, че частната жалба на Т.С. ЕАД следва да бъде оставена без разглеждане,
в частта, с която се иска намаляване на приетото в изпълнителното производство
адвокатско възнаграждение за разликата над 230 лева до 300 лева, тъй като в
тази част липсва правен интерес за жалбоподателя от обжалване на Постановление
от 31.10.2019 г. на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Л.М., с рег. № 785 към
Камарата на ЧСИ и район на действие Софийски градски съд по изпълнително дело №
20197850400319.
При служебната проверка
за редовност на жалбата в останалата ѝ част се установява, че същата
отговаря на изискванията на чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1,
2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 437, ал. 3
от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и
представените от страните доказателства. В тази връзка и след осъществената
проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е валиден и
допустим.
Съгласно чл. 435, ал.
2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Според
установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право да
претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя
поради прекомерност /така решение № 393/15.05.2015 г.-гр.д.
5473/2014 г.-ВКС ІV г.о./.
Предпоставка за
уважаване на искането за присъждане на разноски в производствата по ГПК винаги
е представянето на доказателство за реално извършване на тези разноски. Такова
може да бъде разписка за плащане в брой или банков документ /така т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая по делото е
представен договор за адвокатско възнаграждение, видно от който е уговорено за процесуалното
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело да се заплати
възнаграждение в размер на 350 лева. Представена е вносна бележка от 15.10.2019
г. като доказателство за реалното плащане на възнаграждението.
По делото молби от името
на взискателя е депозирал адв. Илчев, упълномощен с пълномощно от дата 10.10.2019
г.
По повод релевираното
от жалбоподателя възражение, съдът следва да прецени дължимостта на това
възнаграждение и дали същото е прекомерно с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Тази преценка следва да се извърши с оглед всички факти,
сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените
процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа
сложност на делото – така и ТР № 6/2013 г. на ОСГКТ на ВКС.
В хода на
изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ от
15.10.2019 г., е подадена и молба от 16.10.2019 г., с която пълномощникът на
взискателя е оттеглил изпълнителните способи, посочени в молбата за образуване
и е направил искане за извършване на изпълнителни действия – запор на банкови
сметки. Следва да се подчертае, че в молбата за образуване на изпълнително дело
бланкетно са посочени три различни способа за изпълнение – а именно моли се за
налагане на възбрани на имоти, запор на дружествени дялове и запор на движими
вещи. Допълнително самият факт, че още на следващия ден взискателят решава да
„оттегли“ изпълнителните действия и да насочи изпълнението към банковите сметки
на дружеството е индиция за злоупотреба с процесуални права от страна на
процесуалния представител на взискателя. Допълнителната молба следва да се
разглежда по-скоро като уточнителна молба, с която се отстраняват нередовности
на молбата за образуване. Следва да се подчертае и, че депозирането на
становища по въпроса за разноските, в частност адвокатския хонорар, не следва
да бъде взето предвид, доколкото не представлява искане за предприемане на
изпълнителни действия.
Поради това настоящият
състав намира, че следва да се определи възнаграждение единствено за образуване
на изпълнително дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. в размер на
200 лева.
Предвид горното и доколкото размерът на приетото в
изпълнителното произвдоство адвокатско възнаграждение, дължимо в полза на
взизкателя е намалено до 200 лева, то следва да бъде редуциран и размерът на
дължимата пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Съгласно т. 26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ за изпълнение на
парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: от 100 лева
до 1000 лева – 10 лева + 10 на сто за горницата над 100 лева.
При така формирания извод следва, че дължимата от
жалбоподателя пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се формира на базата на
сумата от 505,91 лв., като дължимата пропорционална такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ върху това парично вземане е в размер на 50,59 лева без ДДС
или 60,71 лева с ДДС.
Поради изложените съображения настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното постановление за такси, дължими по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, е незаконосъобразно в частта за сумата над 50,59 лева без ДДС,
респ. 60,71 лева с ДДС до
определения от ЧСИ размер, поради което следва да бъде отменено в посочената
част.
По отношение на разноските:
Жалбоподателят е направил своевременно искане за
присъждане на направените по делото разноски за държавна такса в размер на 25
лева, 48 лева, представляващи разноски за администриране на частната жалба и
юрисконсулстско възнаграждение в размер на 50 лева.
Настоящият съдебен състав, счита, че при този изход на
производството, жалбоподателят има право на разноски.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното
искане за присъждане на разноските, направени в настоящото съдебно
производство, такива се следват на жалбоподателя, като К.М.ЕООД, ЕИК ******* следва да бъде осъдена да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД сумата от 123,00 лева, представляваща разноски в производството пред СГС.
Мотивиран от горното,
Софийски градски съд, ГО, IV-Б въззивен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******–
длъжник по изпълнението, постановлението за разноски от 31.10.2019 г. на Частен съдебен изпълнител
/ЧСИ/ Л.М., с рег. № 785 към Камарата на ЧСИ и район на действие Софийски
градски съд по изпълнително дело № 20197850400319, в частта относно възложените
на длъжника разноски по изпълнението за дължимо на взискателя адвокатско
възнаграждение и в частта, с която е определен размерът на пропорционалната
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ над сумата от 60,71 лева до пълния начислен от ЧСИ
размер, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА разноските за дължимо на взискателя К.М.ЕООД,
ЕИК ******* със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******от длъжника „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** по изпълнително дело № 20197850400319
по описа на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 в КЧСИ, с район на действие – СГС, адвокатско
възнаграждение на 200 лева и размерът на пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ на 60,71 лева.
ОСЪЖДА К.М.ЕООД, ЕИК ******* със съдебен адрес:
гр. София, ул. „*******, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 123,00 лева, представляваща разноски в
производството пред СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******– длъжник по изпълнението, срещу постановлението за разноски
от 31.10.2019 г. на Частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ Л.М., с рег. № 785 към Камарата на ЧСИ и район на действие
Софийски градски съд по изпълнително дело № 20197850400319, в частта, с която
се иска намаляване на приетото в изпълнителното производство адвокатско
възнаграждение за разликата над 230 лева до 300 лева и намаляване на дължимата
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за тази горница, поради липса на правен
интерес за жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която жалбата на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******– длъжник по изпълнението, срещу постановлението за разноски
от 31.10.2019 г. на Частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ Л.М., с рег. № 785 към Камарата на ЧСИ и район на действие
Софийски градски съд по изпълнително дело № 20197850400319 е оставена без
разглеждане има характер на определение и подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
В останалите
части решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.