№ 1301
гр. София, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110106779 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД
срещу Н. А. Д., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 211,45 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 108, ет. 7,
ап. 31, аб. № 205003, ведно със законната лихва от 10.10.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането; сумата от 39,19 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 21.09.2022 г.; сумата от 7,54 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
10.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 1,50 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 31.10.2019 г. до 21.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 20.10.2022 г. по ч.гр.д. № 54935/2022 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди,
че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил
правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно
действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди,
1
че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответницата подробно излага, че не е
ползвала процесния имот, който е бил ползван изцяло от Румен Димитров Хаджийски.
Сочи, че правата й върху имота произтичали от наследство от нейната майка Райна Сачкова
– съпруга на Петко Скачков, починала преди него. След смъртта на Петко Скачков, имотът
бил обитаван от Румен Хаджийски въз основа на саморъчно завещание от Петко Скачков, с
което придобил неговия дял от имота. Моли съда да отхвърли предявените искове.
С молба от 25.10.2023г. третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната
на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД заявява, че не оспорва предявените искове, както и
че дяловото разпределение на топлинната енергия е извършено законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В настоящия случай с обявения за окончателен проект за доклад по делото, съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обстоятелствата, че през процесния период Н. А. Д. и Румен Димитров Хаджийски са били
2
съсобственици на процесния имот при квоти от 1/4 ид.ч. за Н. Д. и 3/4 ид.ч. за Румен
Хаджийски. Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от приетия
препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 92, том II, рег. №
5301, дело № 248/2021г., по силата на който на 08.06.2021г. /след края на процесния период
по делото/ ответницата Н. А. Д. е продала на Румен Димитров Хаджийски собствената си
1/4 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот, както и от представената искова
молба за делба на имота от 2014г., в която ответницата Н. Д. е признала факта, че към датата
на завеждането й е собственик на 1/4 ид.ч. от имота. От гореизложеното следва да изводът,
че страни по неформалното правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови
нужди с ищцовото дружество през процесния период са двамата съсобственици Румен
Димитров Хаджийски, притежаващ 3/4 ид.ч. от правото на собственост и ответницата Н. А.
Д., притежаваща 1/4 ид.ч. от правото на собственост.
Релевираните от ответницата възражения, че имотът се ползвал единствено от другия
негов съсобственик Румен Хаджийски, поради което тя не била потребявала топлинна
енергия в него и не дължала заплащането й, са неоснователни. Както беше уточнено,
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ определя като потребители на топлинна енергия за битови
нужди собствениците на топлоснабдения имот, а в хипотезата на съсобственост –
потребители са всички съсобственици съобразно притежаваните от тях квоти в
съсобствеността. Въпросът кой от съсобствениците обитава фактически имота и се ползва от
доставяната в него топлинна енергия е без значение за облигационното правоотношение,
както и за задълженията на съсобствениците към топлопреносното предприятие.
Вътрешните отношения между съсобствениците по повод ползването на имота и свързаните
с него разходи подлежат на уреждане между тях по реда на чл. 31 ЗС, но тези отношения са
непротивопоставими на третите за собствеността лица, включително на ищцовото
дружество като доставчик на топлинна енергия в имота. Ето защо дори да се приеме за
достоверно твърдението на ответницата, че не е обитавала имота и няма отношение към
него, това обстоятелство не би могло да доведе до освобождаването й от отговорност
спрямо ищеца за заплащане на припадащата й се част от общата стойност на доставената в
имота енергия.
Възражението на ответницата, че се касаело за задължения на Петко Скачков, за които
отговарял само съсобственикът Румен Хаджийски като негов наследник по завещание, също
са неоснователни, тъй като видно от приобщения по делото препис-извлечение от акт за
смърт, Петко Скачков е починал през 2009г. тоест 10 години преди началото на периода,
през който е доставена топлинната енергия предмет на настоящото дело. Следователно в
случая не се касае за наследствени задължения на Петко Скачков, а за лични задължения на
съсобствениците Румен Хаджийски и Н. Д., възникнали след смъртта на техните
наследодатели и преди ответницата Н. Д. да се е разпоредила със своята 1/4 идеална част от
имота на 08.06.2021г.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
3
събраната по делото доказателствена съвкупност. От експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено,
се установява, че през процесния период в имота не е имало отоплителни тела, а само един
водомер за топла вода. С оглед на това, топлинна енергия за отопление на имота не е
начислявана, а дължимата такава е единствено за битово горещо водоснабдяване /топла
вода/ и за сградна инсталация. Доставената топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване е определена въз основа на реален отчет на монтирания в имота водомер, за
което свидетелстват и представените от третото лице – помагач протоколи за отчет, а
топлинната енергия за сградна инсталация е разпределена по реда на т. 6.1.1 от
Приложението към Наредба 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1. Данните от протоколите за
главен отчет са нанесени правилно в индивидуалната справка за дялово разпределение.
Вещото лице е установил, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в
абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната
енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба
на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото дружество. От експертното заключение също се
установява, че общият топломер в абонатната станция е преминал метрологична проверка на
22.06.2017г., на 17.05.2019г. и на 27.11.2021г. и съответства на одобрения тип.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на извършените отчети на показанията
на общия топломер и на водомера в имота, както и на извършените изчисления при
разпределението на енергията за сградна инсталация. Съгласно експертното заключение по
СТЕ стойността на реално доставената топлинна енергия след отчитане на резултата от
изравнителните сметки /сума за възстановяване в размер на 470,44 лева/ се равнява на
845,82 лева, която сума надхвърля осчетоводения от ищеца и претендиран общ размер от
845,81 лева. Същевременно от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че с изравнителния резултат за възстановяване не са погасявани задължения
извън процесния период, а също така липсват данни за извършено плащане на процесната
сума.
С оглед на това и предвид квотата на ответницата Н. Д. в съсобствеността, същата
дължи 1/4 част от общия размер от 845,81 лева, тоест 211,45 лева, какъвто е размерът на
предявения срещу нея иск. Ето защо предявеният установителен иск за цена на топлинна
енергия е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор с избраната фирма за дялово разпределение се
установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Техем сървисис“ ЕООД,
като видно от представените от третото лице – помагач индивидуални справки за дялово
разпределение и протоколи за отчет, услугата е предоставена през процесния период. В чл.
36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да
заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от
представените общи условия, същите са публикувани. От заключението по съдебно-
4
счетоводната експертиза се установява, че за процесния период от м.09.2019г. до м.04.2021г.
стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 30,16 лева. Ответницата Н.
Д. дължи 1/4 част от тази сума, тоест 7,54 лева, какъвто е и претендираният размер. Поради
тази причина предявеният установителен иск за цена на услугата дялово разпределение
също е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима
сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури
в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни количества, затова
падежите за плащане на сумите по месечните фактури са без значение за дължимостта на
мораторната лихва. Тя се дължи от уговорената в общите условия по-късна дата, а именно
след изтичане срока за плащане на сумата по общата фактура. Задължението за плащане на
сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за
мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за
плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане
на процесните вземания за цена на топлинна енергия. Видно от експертното заключение по
ССчЕ, мораторната лихва за периода от 15.09.2020г. до 21.09.2022г. върху главницата за
топлинна енергия се равнява на 156,75 лева. Ответницата дължи 1/4 част от тази сума, тоест
39,19 лева, какъвто е и размерът на предявения иск. Ето защо искът за заплащане на
мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия е основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата от 1,50 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10..2019г. до
5
21.09.2022г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ответницата, обаче, не
е представила доказателства за сторени разноски, поради което такива не й се дължат.
Припадащата се на ответницата Н. Д. 1/4 част от разноските на ищеца в заповедното
производство се равнява на 18,75 лева. С оглед уважената част от исковете, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер
на 18,64 лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в
размер на 93,75 лева, за депозити за възнаграждения на вещи лица в размер на общо 500
лева, претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100
лева, или общо 693,75 лева. С оглед уважената част от исковете, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в исковото производство в размер на 689,74 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу
Н. А. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 110-П, ет. 2, ап. 3,
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Н. А. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от
211,45 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, бул. „Александър
Стамболийски“ № 108, ет. 7, ап. 31, аб. № 205003, ведно със законната лихва считано от
10.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 39,19 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 21.09.2022 г. и сумата от
7,54 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.09.2019 г.
до м.04.2021 г., ведно със законната лихва считано от 10.10.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
20.10.2022 г. по ч.гр.д. № 54935/2022 г. по описа на СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения установителен иск за сумата от 1,50 лева, представляваща мораторна лихва
върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 21.09.2022
г.
ОСЪЖДА Н. А. Д. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 18,64 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата
от 689,74 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
6
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7