Р Е Ш Е Н И Е
№ 626
гр. Плевен, 08 декември 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
при секретар
Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно
дело № 741/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по
жалба на Я.Е.Е. ***, против Решение № 2153-14-62/24.08.2021 год. на директора
на ТП на НОИ - Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх. №
1012-14-156/04.08.2021 год. на жалбоподателката и е потвърдено Разпореждане №
141-00-5963-3/12.07.2021 г. на ръководител
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ- Плевен като правилно и
законосъобразно.
С жалбата са
представени писмени доказателства на английски език, които в изпълнение на
указанията, дадени с Определение № 1223/23.09.2021 год. и на основание чл.185
от ГПК, са представени с превод на български език.
Жалбоподателят
излага доводи, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са
неправилни и незаконосъобразни, тъй като от представените от нея пред
административния орган писмени доказателства е видно, че трудовото ѝ
правоотношение е прекратено поради изтичане срока на договора, а не поради
„напускане на служителя“ както е приел ответникът. Ето защо жалбоподателят
твърди, че неправилно ѝ е определено парично обезщетение за безработица за
минимален срок и в минимален размер, във връзка с което прави искане да бъде
отменено оспореното решение.
Ответникът не
е представил писмен отговор, за което му е дадено възможност с Определение № 1223/23.09.2021
год.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа подадената жалба по
изложените в нея съображения и прави искане да бъде отменено оспореното решение.
Ответникът не се представлява и не
ангажира становище.
Плевенският
административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е образувано по Заявление за отпускане на парично обезщетение за
безработица с вх. № 4835/19.11.2020 г., подадено от Я.Е.Е., ЕГН **********, с
посочен адрес: ***. Заявителят е посочил, че е упражнявал трудова дейност в
друга държава (която не е уточнена) както и периода, в който е станало това, а
именно 05.11.2017 год. – 13.11.2020 год. Декларирал е и обстоятелството, че
трудовото му правоотношение е било прекратено, считано от 13.11.2020 г. На 25.11.2021 год. е подадена декларация
относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане чл.65 (2) от Регламент (EO) № 833/2004, с която жалбоподателят е декларирал
последен период на заетост в чужбина – Великобритания от 02.12.2017 до 13.11.2020г.
Декларирал е, че през периода на последната му заетост в чужбина,
преобладаващата част от роднините му са живели в България, че притежава
собствено жилище в РБ, че преобладаващата част от социалните ѝ контакти
са в РБ и възнамерява да се установи трайно в България. На същата дата е
подадено и заявление за удостоверяване на осигурителни периода от друга
държава-членка на ЕС, към което са приложени 2 бр. копия от документи на
английски език, доказващи декларираните обстоятелства.
С Разпореждане № 141-00-5963-1 от 27.11.2020
г. на Ръководител на осигуряването за безработица производството по отпускане
на парично обезщетение е спряно на основание чл.54г, ал.4 от КСО. Изложени са
мотиви, че е изискан формуляр за осигурителен стаж и доход от компетентната
институция на Великобритания. Разпореждането не е оспорено по реда на чл.117,
ал.1, т.2, б.“ж“ от КСО.
След получаване на изискания формуляр
производството е възобновено с Разпореждане № 141-00-5963-2 от 06.07.2021 г. на
Ръководител на осигуряването за безработица.
Въз основа на посочения по-горе формуляр
е постановено Разпореждане № 141-00-5963-3 от 12.07.2021 г. на
ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ- Плевен, с което е отпуснато парично обезщетение за
безработица, считано от 22.11.2020 год. до 21.03.2021 год. в размер на 12.00
лв. дневно. Изложени са мотиви, че от получения формуляр за осигурителен стаж и
доход, издаден от компетентната институция на Великобритания, се установява, че
причина за прекратяване на заетостта е напускане на служителя, поради което
обезщетението се отпуска в минимален размер, съгласно чл.54б, ал.3 от КСО.
Горното
разпореждане е обжалвано по реда на чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО и с жалбата
са представени писмени доказателства на английски език, които според
жалбоподателя сочат, че причина за прекратяване на заетостта е изтичане срока
на договора. Горната жалба е отхвърлена с Решение № 2153-14-62/24.08.2021 год.
на директора на ТП на НОИ - Плевен. Административният
орган се е позовал на получената официална информация относно осигурената
заетост на г-жа Е. във Великобритания, във връзка с която е постановено Разпореждане
№ 141-00-5963-2 от 06.07.2021 г. на Ръководител на осигуряването за безработица,
с което производството е възобновено, тъй като от същата е видна причината за
прекратяване на заетостта, а именно напускане на служителя. Предвид горното
ответникът е приел, че е приложима разпоредбата на чл.54б, ал.3 от КСО и
безработното лице има право на парично обезщетение за безработица в минимален
размер и за период от 4 месеца.
С жалбата, предмет
на настоящето производство, са представени писмени доказателства, придружени с
превод на български език, а именно писмо от работодателя ферма „Форайес“, в
което се сочи, че договорът с жалбоподателката изтича на 13.11.2020 год.; придружително писмо № ICW EU SZ849059D WDE-Q4QY-SDG от 10.05.2021 год. от данъчни и митнически служби на
Нейно Величество, в което е отразено прилагане на формуляр Ul; Формуляр Ul, издаден от Координация на системите за социално
осигуряване за жалбоподателката, в който са отразени осигурителните периоди и
причина за прекратяване на заетостта, а именно т.3.5 „изтичане срока на
договора“.
При така
установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на
оспорване е Решение №
2153-14-62/24.08.2021 год. на директора на ТП на НОИ - Плевен, представляващо индивидуален административен акт, за който изрично е
предвиден съдебен контрол по реда на Административно
процесуалния кодекс, съгласно чл.118,
ал.1 от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149,
ал.1 от АПК, от надлежна
страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.
При разглеждането
по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168,
ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за
основателна по следните съображения:
Оспореното решение
е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.1, т.2 от КСО . Същото
съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен
акт, установени с чл.59,
ал.2 от АПК. Посочени са
фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Предвид
горното съдът приема, че оспорваното решение е валиден акт, който е издаден в изискуемата
от закона форма.
По делото не е
спорно между страните, че жалбоподателката е български гражданин, упражнявала
трудова дейност в Кралство Великобритания през периода от 05.11.2017 год. до
13.11.2020 г., която към след прекратяване на трудовото правоотношение и към момента
на подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица
пребивава по смисъла на Регламент
(ЕО) № 883/2004г. в Република България. Безспорно е също
така, че жалбоподателката отговаря на
изискванията на чл.54а от КСО, поради което има право на парично обезщетение за
безработица.
Основният спорен
въпрос е причината за прекратяване на осигурената заетост на г-жа Е. във
Великобритания, респективно приложимата хипотеза на чл.54б, ал.1 – ал.7 от КСО,
определяща размера и периода на обезщетението за безработица.
Разпореждането на
ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ - Плевен, което е
предмет на оспореното в настоящето производство решение, се основава на
служебно изискана информация от компетентната институция на Великобритания за
осигурителния стаж и доход на жалбоподателката, от която се установява периодът
на осигурена заетост, както и основанието за прекратяването ѝ, а именно
„напускане на служителя“. В оспореното решение ответникът е отчел
обстоятелството, че на 09.06.2021 год. жалбоподателката е представила в ТП на
НОИ – Плевен преносим документ Ul, издаден от
компетентна институция на Великобритания на 07.05.2021 год., в който е посочена
причина за прекратяване на осигуряването „изтичане на договора“. В оспорения АА
обаче не са изложени мотиви, свързани с доказателствената стойност на този
документ, имащ съдържание, което противоречи на служебно изисканата от АО
информация и касаещ основанието за прекратяване на заетостта на
жалбоподателката. Не са изложени доводи, от които да се направи извод по какви
причини АО е игнорирал писмените доказателства, представени от заявителя, още
повече, че е приел същите за издадени от компетентен орган на Великобритания. Ответникът
единствено е посочил, че оспореното разпореждане е съобразено с информацията,
получена чрез Електронния обмен на социално-осигурителната информация между
България и ЕС, съобразно която заетостта е прекратена поради „напускане на
служителя“. В оспореното решение е посочено, че с оглед изричното заявление на
г-жа Е. с вх.№ Ц1019-14-1380#7/22.07.2021 год.
отново е направено запитване до компетентната институция на Великобритания за уточняване на причината
за прекратяване на заетостта, но към момента на постановяване на решението не
са постъпили по официален ред изисканите документи.
С оглед горното
съдът счита, че ответникът е постановил оспорения административен акт без да е
изяснил фактите, каквото е задължението му, произтичащо от разпоредбата на
чл.35 от АПК, по който начин е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване правата на жалбоподателката. Освен това в
обжалвания АА липсват мотиви, касаещи доказателствената сила на събраните в
хода на административното производство писмени доказателства, поради което съдът
не може да осъществи контрол върху преценката на АО, изразена в цялостно
игнориране на представено от жалбоподателката писмено доказателство, за което в
обжалваното решение е посочено, че е издадено от компетентен орган.
Горното съставлява
основание за отмяна на обжалваното решение. Преписката следва да се върне на
ответника за ново произнасяне, при което същият следва да изясни по безспорен
начин основанието за прекратяване заетостта на жалбоподателката, чрез запитване
до компетентната институция на Великобритания, но и чрез изискване на първични документи,
установяващи пряко горното основание. При издаване на решението следва да бъдат
обсъдени в съвкупност всички писмени доказателства, събрани в хода на
административното производство и да се изложат ясни мотиви, свързани с
отношението на тези доказателства към релевантните за преценката на органа
факти.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 2153-14-62/24.08.2021 год. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е
отхвърлена жалба с вх. № 1012-14-156/04.08.2021 год. и е потвърдено
Разпореждане № 141-00-5963-3/12.07.2021 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на
НОИ- Плевен като правилно и законосъобразно.
ИЗПРАЩА
административната преписка на директора на ТП НОИ – Плевен за ново произнасяне
по жалба с вх. № 1012-14-156/04.08.2021
год., при
спазване на въведените в мотивите на настоящето решение задължителни указания.
На основание чл.119 от КСО решението не
подлежи на касационно обжалване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
Връща за ново произнасяне по подаденото
заявление
СЪДИЯ :/п/