№ 8946
гр. София, 18.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в закрито заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело №
20221100105114 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск на сдружение „И.“ , ЕИК ******* против АГЕНЦИЯ
ПО ЗАЕТОСТТА за заплащане на сумата от 27 540 лева, представляваща 85 % от
номиналната стойност на издадените ваучери за обучение по споразумение ДОб – 2 – 537 #
2/09.03.2017г. за курс по „Графичен дизайн“ ведно със законната лихва от 10.10.2018г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че между Агенция по заетостта – като възложител и Сдружение „И.“ –
като доставчик е сключено Споразумение № ДОб-2-537#2/09.03.2017г., съгласно което
Сдружението е поело задължение да извърши обучение срещу ваучери по процедури за
директно предоставяне на бъзвъзмездна финансова помощ, реализирани по приоритетна Ос
1 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ /ОПРЧР/, а Агенцията от своя
страна е поела задължение за изплащане на процент от стойността на ваучерите на успешно
завършилите обучението лица.
Ищецът твърди, че в изпълнение на сключеното споразумение, сдружението е извършило
обучение за придобиване на професионална квалификация – трета степен по „Графичен
дизайн“ за общо 18 броя лица, след което е входирало пред ответника искане за плащане от
10.09.2018г. , към което е приложило изискуемите документи. Посочва, че вместо да плати
дължимото по договора възнаграждение, ответникът му е изпратил едностранно изявление
за прекратяване на договорното споразумение и е отказал да плати дължимите по
споразумението суми. Ищецът излага съображения за коректно изпълнени задължения по
споразумението и оспорва изложените от ответника твърдения в изявлението за
прекратяване на споразумението. Счита, че последното не е прекратено и ответникът му
дължи уговореното в споразумението възнаграждение. Поради изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответната страна да заплати претендираната сума,
ведно със законна лихва от датата, на която същата е следвало да бъде заплатена –
10.10.2018г. до окончателното й изплащане.
1
Ответникът Агенция по заетостта оспорва иска по допустимост и по основателност.
Посочва, че съдопроизводството е недопустимо, тъй като споразумението е едностранно
прекратено от АЗ на 28.07.2018г. Отделно от това спорът е подсъден на Адм.съд –София
град. На трето място посочва, че производството е недопустимо, тъй като правният спор
между страните и приключил по адм.дело № 8200/19г. на АССО, 11 с-в. Излага и
съображения във връзка с неоснователността на иска. Моли съда да прекрати
производството по делото.
При извършената проверка по реда на чл.118 ал.1 от ГПК, Софийски градски съд намира,
че предявения пред него иск не му е подсъден.
Видно от представеното от ищеца споразумение ДОб – 2 – 537 # 2/09.03.2017г.,
правоотношението между страните е свързано с предоставяне на средства по Приоритетна
ос 1 по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ , финансирана от
Европейския социален фонд. Средствата от Европейския социален фонд попадат сред
средствата на фондовете при споделено управление по чл.1 ал.2 от ЗУСЕСУ /преди
ЗУСЕСИФ/. Приложим към правоотношението на страните е ЗУСЕСУ /преди ЗУСЕСИФ/, а
сключеното между тях споразумение представлява административен договор. Този договор
не е сключен между равнопоставени субекти и съдържанието му не е резултат от свободно
договаряне между страните, поради което не може да се определи като граждански договор.
След институционализирането на административния договор с чл.37 ал.3 от ЗУСЕСИФ /сега
ЗУСЕСУ / и измененията на АПК от 2016 г. /ДВ бр.74/20.09.2016г./ споровете по
споразумения и договори за предоставяне на средства от Европейските структурни и
инвестиционни фондове /след 1.07.2022г. наречени Европейските фондове при споделено
управление/, сключени след влизане в сила на ЗУСЕСИФ /обн., ДВ, бр. 101 от 22.12.2015г./,
са подсъдни на административните съдилища предвид административния характер на
договорите и изричната разпоредба на чл.128 ал.1 т.3 от АПК. Споразумението между
страните е сключено на 09.03.2017г., след измененията на АПК и влизане в сила на
ЗУСЕСИФ /сега ЗУСЕСУ/, поради което спорът във връзка с изпълнението му следва да се
разгледа от административен съд. Настоящият граждански съд не е компетентен да се
произнесе по спора. Съобразно правилата на местната подсъдност, делото следва да се
изпрати на АССГ.
Воден от горното и на основание чл.118 ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 5114/2022г. на СГС, І ГО 26 с-в .
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на АССГ.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
2
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3