Присъда по дело №342/2023 на Районен съд - Самоков

Мотиви
към присъда постановена от С.ския районен съд на 28. 02. 2024 година по наказателно
дело № 342 нохд по описа на РС С. за 2023 година.
Подсъдмият С. Д. М., роден на **.**.****г. във В., гр. Ч., със средно образование,
неосъждан е обвинен от прокурор в С.ската районна прокуратура в престъпление по чл. 131,
ал.2 т. 3 от НК. От фактическа страна подсъдимият С. Д. М. е обвинен в това че на
26.02.2017г. около 01.00ч. в корортен комплекс к.к.Б., срещу заведение „М.“, с причинил на
П. Н. М.-старши полицай в група „С.“, сектор „С. п. с.“, отдел „О. п.“ на ОД МВР- П. лека
телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на
лявото ухо, което нараняване е причинило на пострадалия временно разстройство на
здравето, неопасно за живота при изпълнение на службата му - престъпление по чл. 131, ал.2
т. 3 от НК, връзка чл. 130 ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението предлага наказание при
условията на чл. 54 от НК в минимален за състава размер.
Подсъдимият чрез защитника си адвокат Д. С. от САК взема становище съдът да
оправдае подсъдимия по обвинението че е нанесъл инкриминираните увреждания на П. М. в
качеството му на длъжностно лице полицейски орган при изпълнение на службата му. По
това квалифициращо обстоятелство адвокат С. защитник на подсъдимия взема становище че
подсъдимият негов подзащитен С. Д. М. не е съзнавал че рита полицай при изпълнение на
службата му тъй като преди това е бил в безсъзнание и рита човека надвесил се над него без
да съзнава и дори без да знае че рита полицай при изпълнение на службата му.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност прие следното:
Свидетелят П. Н. М. работел в ОД МВР-П..Към 26.02.2017г. заемал длъжността
старши полицай в група „С.“ на сектор „С. п. с. към отдел „О. п.“ при ОД МВР-П.. В
изпълнение на Заповед рег.№ 8121з-1511/2016г. на Главен секретар на МВР, директора на
ОД МВР-П. издал Заповед № 317з-395/07.02.2017г„ съгласно която св. П. Н. М. бил
командирован с полицейски правомощия от ОД МВР-П. в ОД МВР-С., РУ-С. през активния
зимен туристически сезон. В изпълнение на посочените по-горе заповеди на 25/26.02.2017г.
св.М. бил на работа и изпълнявал служебните си задължения в к.к.Б., обл.С.ска за времето
от 20..00ч. на 25.02.2017г. до 08.00ч. на 26.02.2017г.Около един часа след полунощ на
26.02.2017г. св. П. Н. М. и колегата му, а именно св. К. К. извършвали обход в курорта
облечени с полицейски униформи и с униформени якета. Пред бар „М.“ полицаите видели
мъж, който лежал на земята по гръб и бил в безсъзнание - подсъдимия С. М.. Отишли да му
помогнат, при което свидетелят М. се навел над подсъдимия С. М.. Установил, че същия
дишал и имал пулс, но в безсъзнателно състояние. П. М. се опитал да го вдигне от земята.
Бил надвесен над него, когато подсъдимият от извършваните с него действия и близостта на
човек над него дошъл в съзнание, отворил очите си и без да съзнава, че това е полицай
дошъл да му окаже помощ изритал свидетеля П. М. в лявата част на главата, в областта на
лявото ухо. Пострадалият свидетел П. М. почувствал силна болка, силен шум и свистене в
лявото ухо. Отдръпнал се назад. В това време подсъдимият се изправил, започнал да крещи
и да псува на английски език.Св, К. се опитал да го успокои, но подсъдимия продължил да
буйства,замахвал към полицаите, опитвал се да ги удари, което наложило да му поставят
белезници. Пострадалият свидетел П. М. уведомил в ОДЧ при ПУ-Б. и поискал съдействие.
На мястото пристигнали техни колеги-автопатрул 100, които завели подсъдимия английски
гражданин в полицейския участък в к.к.Б.. Свидетелят П. М. чувствал, че слуха му бил
намален и чувал силен шум в лявото си ухо. Отишъл на преглед. От прегледа било
установено, че на св.М. му било причинено разкъсване на тъпанчевата мембрана на лявото
1

ухо.
По делото е назначена съдебномедицинска експертиза и от заключението й е
установено, че на П. М. му били причинени следните травматични увреждания
представляващи лека телесна повреда с разстройство на здравето извън случаите на чл. 129
и чл. 128 от НК, а именно:травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на лявото ухо,
което му е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота без трайно
увреждане на слуха, потвърдено от заключението на съдебно-медицинската експертиза на
доктор В. Т., кредитирано от съда, като обективно компетентно и пълно.
Изложеното от фактическа страна се установява от показанията на свидетелите П. М.,
К. К., от заключението на съдебно-медицинската експертиза с вещо лице доктор В. Т., както
и от събраните по делото в досъдебното производство писмени доказателства, приобщени
към доказателствения материал чрез прочитането им на съдебното следствие по реда на чл.
283 НПК .
Подсъдимият С. Д. М. е роден на **.**.****г. във В., гр. Ч.. Същият е със средно
образование, неженен, работи като системен администратор в „Охранителни системи“, с
постоянен адрес В., гр. К., общ.Е., ул.“И.“ № 32
Подсъдимият С. Д. М. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 130 ал. 1 от НК , с това че на 26.02.2017г. около 01.00ч. в
к.к.Б., срещу заведение „М.“, е причинил на П. Н. М., лека телесна повреда, изразяваща се в
травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на лявото ухо, което нараняване е
причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От субективна страна подсъдимият С. М. е действал при форма на вината пряк умисъл
по отношение на причинената на пострадалия лека телесна повреда с посоченото
разстройство на здравето, съзнавал е че рита човек в областта на главата и ухото, има
умисъл за нанесените на П. М. увреждания на здравето, но не е съзнавал че рита полицай
при изпълнение на службата му. Той идва в съзнание, когато вижда човек надвесил се над
него изритва го, без обвинението да е доказано, че е съзнавал и възприел, че рита полицай
при изпълнение на службата му. По силата на чл. 14 ал. 1 от Наказателния кодекс
незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. Щом обвинението не
доказва по несъмнен начин, при конкретните обстоятелства подсъдимият да е съзнавал и
дори да е възприел че рита полицай при изпълнение на службата му, съдът приема че
подсъдимият не е знаел това обстоятелство, което принадлежи към състава на
престъплението в което е обвинен. Надвесилият се над подсъдимият С. М. човек, а именно
П. М. е продължение на случилото се с английския гражданин преди да изпадне в
безсъзнание. Тъй като при идването на полицаите П. М. и К. К. не е имало обстоятелства,
които да могат да се възприемат като нападение съдът не приема че се касае за мнима
неизбежна отбрана. Въпреки това, присъдата би почивала на предположение в нарушение
на чл. 303 ал. 1 от НПК, ако се приеме че от безпомощното състояние, мотивирало
полицаите да му оказват помощ, подсъдимият е възприел и съзнавал че рита полицейски
орган при изпълнение на службата му. Видно от показанията на свидетелите полицаи М. –
пострадал и К. К. представянето им, че са полицаи е станало след удара причинил
инкриминираното увреждане. В нарушение на чл. 303 ал. 1 от НПК присъдата би почивала
на предположение неподкрепено от доказателства, да се приеме че от безпомощното
състояние в което е бил, при свестяването му ритайки човекът надвесил се над него
подсъдимият е знаел че рита полицай при изпълнение на службата му.
По тези съображения съдът приема че при осъществяване на ритника в главата на
надвесилия се над него П. М., подсъдимият е съзнавал че рита човек, но не и че рита
полицейски орган при изпълнение на службата му. Поради това подсъдимият следва да се
признае за виновен в това че е причинил на П. М. инкриминираните увреждания извън
2

случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно лека телесна повреда с разстройство на
здравето, изразяващо се в травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на лявото ухо,
което нараняване е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно
за живота – престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК и на основание чл. 303 ал. 1 от НК да го
признае за виновен за това престъпление, като го признае за невиновен и оправдае по
обвинението че на полицейски орган при изпълнение на службата е нанесъл посоченото
разтройство на здравето лека телесна повреда и на основание чл. 14 ал. 1 от НК го оправдае
по това обвинение за престъпление по чл. 131 ал. 1, т. 3 от НК.
Налице са всички основания за прилагане на чл. 78а ал. 1 от НК – подсъдимият е
неосъждан, извършеното от него престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК е с предвидено в
закона наказание за което е приложима разпоредбата на чл. 78а ал. 1 от НК. Не са налице и
пречките по чл. 78а ал. 7 от НК за прилагане на чл. 78а ал. 1 от НК, като в тази насока съдът
съобрази че подсъдимият не е имал умисъл и е оправдан по обвинението че е е нанесъл
инкриминираните увреждания на П. М. в качеството му на орган на власт – полицейски
служител при изпълнение на службата му.
На основание чл. 78а ал. 1 от НК съдът с присъдата си освобождава подсъдимия от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК и му
налага административното наказание глоба в размер на 1000 лева в полза на държавата.
При определяне размера на административното наказанието на подсъдимия С. Д. М.
следва да се вземе предвид смекчаващи отговорността обстоятелства-че подсъдимият преди
това е бил в безсъзнание, уверен че рита човек участвал в събарянето му в безсъзнание.
Едно административно наказание глоба в минимален размер – хиляда лева е необходимо и
достатъчно за постигане целите на административното наказание.
С присъдата си, по изложените съображения съдът признава подсъдимия С. Д. М.,
роден на **.**.****г. във В., гр. Ч., със средно образование, неженен, работещ като
системен администратор в „Охранителни системи“, е постоянен адрес В., гр. К., община Е.,
ул. «И.“ № 32 за виновен в това че на 26.02.2017г. около 01.00ч. в курортен комплекс к.к.Б.,
срещу заведение „М.“, с причинил на П. Н. М. лека телесна повреда, изразяваща се в
травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на лявото ухо, което нараняване е
причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като го
признава за невиновен и оправдава по обвинението за престъпление по чл. 131 ал. 1, т. 3 от
НК, а именно че е нанесъл същата телесна повреде на полицейски орган при изпълнение на
службата му и на основание чл. 78а ал. 1 НК го освобождава от наказателна отговорност за
това престъпление по 130 ал. 1 от НК и му налага административното наказание глоба в
полза на държавата.
Мотивиран от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	9
Дата:	28 февруари 2024 г. (в сила от 15 март 2024 г.)
Съдия:	Кирил Давидов Павлов

Дело:	20231870200342
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 юли 2023 г.

Присъда по дело №342/2023 на Районен съд - Самоков

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите