МОТИВИ
:
Срещу
подсъдимия С.Г.Й., роден на *** ***, български гражданин, със средно образование,
женен, осъждан, безработен, с ЕГН ********** е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1
от НК. Същият е предаден на съд за това, че на 18.10.2018 год. в гр.
Габрово, при условията на продължавано престъпление използвал платежни
инструменти - дебитна карта с ***, издадена от „Сосиете Дженерал
Експресбанк" АД на титуляра Л.М.Т. *** и кредитна карта Мастер с № ***,
издадена от „Юробанк България" АД на титуляра С.Ц.Н. *** за осъществяване
на три транзакции на обща стойност 140 лева, както следва:
На 18.10.2018 год. в 10:59 часа от банкомат на „Банка ДСК" ЕАД,
находящ се на ул. „С." № ** изтеглил сумата 100 лева с карта № ***,
издадена от „Юробанк България" АД на титуляра С.Ц.Н. ***.
На 18.10.2018 год. в 17:42:50 часа от банкомат на „ОББ" АД, находящ
се на ул. „Н.Г." № ** изтеглил сумата 20 лева с карта ***, издадена от
„Сосиете Дженерал Експресбанк" АД на титуляра Л.М.Т. ***.
На
18.10.2018 год. в 17:43:47 часа от банкомат на „ОББ" АД, находящ се на ул.
„Н.Г." № ** изтеглил сумата 20 лева с карта ***, издадена от „Сосиете
Дженерал Експресбанк" АД на титуляра Л.М.Т. ***, без съгласието на
титулярите Л.М.Т. и С.Ц.Н.,***.
Подсъдимият
С.Г.Й. заявява, че е получил препис от обвинителния акт на Габровска окръжна
прокуратура. Разбира повдигнатото обвинение. Признава вината си и изразява
съжаление за стореното.
Подсъдимият
С.Г.Й. и неговият служебен защитник адв. М.Р. *** са направили искане
производството по делото да се разгледа по реда на Глава двадесет и седма от
НПК.
С
протоколно определение от 28.10.2019 г., след предварително изслушване на
страните, на основание чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК съдът е
обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва самопризнанието на
подсъдимия С.Г.Й., без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В
наказателното производство не е предявен граждански иск и няма конституиран
частен обвинител.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
обвинение, както го намира за доказано. Пледира съдът за наложи наказание
лишаване от свобода, като определи такава при условията на чл. 58а, ал. 4 във
вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а по отношение на наказанието
"глоба" да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК.
Подс.
С.Г.Й. и защитникът адв. Р. също молят
наказанието да бъде определено по правилата на чл. 58а, ал. 4 от НК, тъй
като били налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Молят съдът да не
налага наказание глоба, позовавайки се на разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК,
с оглед тежкото материално положение на подсъдимия.
Чрез
комплексна преценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни,
ценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа
страна :
През
есента на 2018 год. подс. С.Й. работел в автосервиз „А." в гр. Габрово на
ул. „Н.Г.". На 18.10.2018 год. в около 8,30 часа сутринта свидетелят
Л.М.Т. закарал там собствения си лек автомобил марка „Р." с per. ***за ремонт. След като се разбрал какви ремонти ще бъдат
направени си заминал. Забравил върху таблото калъф с документи. Вътре били
дебитна карта с ***, издадена от
„Сосиете Дженерал Експресбанк" АД на титуляра Л.М.Т. *** и кредитна карта
Мастер с № ***, издадена от „Юробанк България" АД на титуляра С.Ц.Н. ***. На листче до тях били записани ПИН - кодовете за
теглене. Колата останала със затворени, но отключени врати. Била паркирана в
отдела, в който работел подсъдимия Й.. Той минал край нея. Видял калъфа на
таблото. Незабелязано проверил съдържимото в него. Взел дебитната и кредитната
карти. Видял ПИН - кодовете. Оставил го обратно откъдето го взел и се отдалечил.
Малко след 17,30 часа на същата дата отишъл при банкомата на „ОББ" АД на ул. „Н.Г." № **. В
17:42:50 часа изтеглил от
дебитната карта на свидетеля Л.Т. сумата 20 лева. Веднага след тази транзакция,
в 17:43:47 часа, направил
още една със същата карта, също за сумата 20 лева. И двете тегления е извършил
без знанието и съгласието на титуляра Л.Т.. В 10:59 часа, от банкомат на „Банка
ДСК" ЕАД в гр. Габрово на ул. „С." №**, от кредитната карта на
свидетелката С.Н. изтеглил сумата 100 лева. И тази транзакция извършил без
знанието и съгласието на титуляра й. Общата сума на изтеглените пари възлизала
на 140 лева. До края на разследването по ДП подсъдимият Й. възстановил на
свидетеля Л.Т. 40 лева. В съдебно заседание пред настоящия състав е представено
копие от известие за експресен превод на сума в размер на 100 лева, от което е
видно, че щетата от престъплението е напълно възстановена.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин, чрез
съпоставка на самопризнанието на подсъдимия С.Г.Й. /л. 54 от НОХД № 62/2019 г./ с писмените и гласни доказателства,
събрани в досъдебното производство - показанията на свидетелите Л.М.Т. /л. 43 - 44 от
ДП/, С.Ц.Н. /л. 45 от ДП/, Х.И.Г./л. 47 от ДП/, копие от извлечение от банкова
сметка /***. 19 от ДП/, копие от
извлечение от банкова сметка /***. 22 от
ДП/, копие от месечна справка по банкова сметка /***. 23 от ДП/, протокол за
доброволно предаване /л. 26 от ДП/, разписка /л. 27 от ДП/, писмо от „Сосиете Дженерал Експресбанк" АД с информация
за транзакции /л. 30-32 от ДП/, писмо на "Юробанк България" АД
/л. 35 от ДП/, писмо на "Банка ДСК" ЕАД /л. 37 от ДП/, писмо на
"Банка ОББ" АД /л. 38 от ДП/, справка за съдимост /л. 49 от ДП/,
копие от известие за експресен превод на сума в размер на 100 лева на
"Български пощи" ЕАД /л.
50 от НОХД № 62/2019 г./.
В
съдебно заседание, на основание чл. 374 във вр. чл. 282 от НПК съдът предяви на
страните веществените доказателства – един брой CD, предоставен от „ОББ” АД
/запечатан в плик на л. 41 от ДП/ и един брой карта с надпис Sosiete Generale.
Подсъдимият С.Й. заяви, че е запознат с веществените доказателства и не
оспорва, че неговото лице е заснето от камерата на банката по време на
извършените транзакции. Банковата карта е ползвана от него по време на
извършване на деянието.
При
така изложеното съдът установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
доказателствата, събрани в досъдебното производство.
При така
установената по несъмнен начин фактическа обстановка, съдът прие следното от правна
страна :
След
като на
18.10.2018 год. в гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление
използвал платежни инструменти - дебитна карта с ***, издадена от „Сосиете
Дженерал Експресбанк" АД на титуляра Л.М.Т. *** и кредитна карта Мастер с №
***, издадена от „Юробанк България" АД на титуляра С.Ц.Н. *** за
осъществяване на три транзакции на обща стойност 140 лева, както следва:
На 18.10.2018 год. в 10:59 часа от банкомат на „Банка ДСК" ЕАД,
находящ се на ул. „С." № ** изтеглил сумата 100 лева с карта № ***,
издадена от „Юробанк България" АД на титуляра С.Ц.Н. ***.
На 18.10.2018 год. в 17:42:50 часа от банкомат на „ОББ" АД, находящ
се на ул. „Н.Г." № ** изтеглил сумата 20 лева с карта ***, издадена от
„Сосиете Дженерал Експресбанк" АД на титуляра Л.М.Т. ***.
На 18.10.2018 год. в 17:43:47
часа от банкомат на „ОББ" АД, находящ се на ул. „Н.Г." № ** изтеглил
сумата 20 лева с карта ***, издадена от „Сосиете Дженерал Експресбанк" АД
на титуляра Л.М.Т. ***, без съгласието на титулярите Л.М.Т. и С.Ц.Н.,***, подс.
С.Г.Й. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъпление по чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, в извършването на
което съдът го призна за виновен. Деянието не съставлява по-тежко престъпление.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вина - пряк умисъл. С.Г.Й.
е използвал чужди платежни инструменти съзнавайки общественоопасния характер на
това свое действие, предвиждайки неговите общественоопасни последици и искайки
настъпването на тези последици.
Деянието
е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК, тъй като води до
увреждане на правно защитен обект – отношенията, свързани с паричната и
кредитна система в Република България.
Престъплението
е извършено при условията на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като всичките три
тегления на пари от банкомати с картите осъществяват поотделно състав на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една
и съща обстановка и еднородност на вината, като всяко следващо се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
При
определяне размера на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление,
съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства:
Ниска степен на обществена опасност на
престъпното деяние. Изтеглената от подсъдимия сума е общо 140 лева, като това
не са всички средства, които са били на разположение в картите. С изтеглените
пари подсъдимият е искал да покрие свои лични нужди. Ниска степен на обществена
опасност на подсъдимия като деец, предвид чистото му съдебно минало към момента
на деянието. Добрите характеристични
данни. Младостта на подсъдимия. Чрез обясненията си по време на досъдебното
производство, подс. Й. активно съдейства за разкриване на обективната истина.
Самопризнанието пред съда не се цени като смекчаващо вината обстоятелство, тъй
като е предпоставка за реализиране на диференцираното производство по Глава
двадесет и седма от НК и се премира с намаляване на наказанието при условията
на чл. 58а от НК; Й. изразява искрено съжаление за стореното. Доброволно е
възстановил целия размер на причинената вреда. Отегчаващи вината обстоятелства
не бяха установени.
Преценявайки горепосочените
обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие, че са налице
многобройни смекчаващи вината такива, при наличието на които и най-лекото
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. В случая, комулативно са налице условията
на чл. 58а, ал. 1 от НК и условията на чл. 55 от НК. При конкуренция на двете
норми съдът прие, че следва да приложи разпоредбата чл. 55, тъй като е
по-благоприятна за дееца, по смисъла на чл. 58а, ал. 4 от НК. Съдът
определи на подсъдимия С.Й. наказание при условията на чл. 58а, ал. 4, във вр.
с ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК,
като го осъди на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Подсъдимият
С.Й. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер към
момента на деянието. Наложеното наказание лишаване от свобода е в размер на
десет месеца. Съдът намери, че за
постигане целите на превенцията и преди всичко за поправяне на подсъдимия, не е
наложително същият да изтърпи наказанието ефективно. Поради изложеното и на
основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила. С оглед личността на Й., минималният срок на условното
осъждане ще е достатъчен, за да може същият да осмисли деянието си и занапред
да приведе поведението си в съгласие с общоприетите нормативни правила.
Съдът счете, че за постигане целите на чл. 36 от НК
не е наложително Й. да изтърпи и комулативно предвиденото наказание – глоба.
Евентуална финансова санкция би създала още по-големи затруднения и ще бъде
стимул подсъдимият отново да търси парични средства не по установения ред и
няма да въздейства предупредително и превъзпитаващо за извършителя, а тъкмо
обратното. Поради изложеното и на основание чл. 55, ал. 3 от НК, съдът не
наложи наказание глоба, наред с наказанието лишаване от свобода.
По
отношение на подсъдимия Й. са неприложими разпоредбите на чл. 78а от НК, тъй
предвиденото наказание за умишленото престъпление е лишаване от свобода от две
до осем години.
Съдът
прие, че с така наложеното на подсъдимия Й.
наказание ще бъдат постигнати най-ефективно целите на чл. 36 от НК.
Причина
за извършване на престъплението е незачитането на установения в страната правов
ред от страна на подсъдимия и слабите му волеви задръжки.
Относно приложението на
чл. 23 -25 от НК:
Ако
с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило
няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и
да е от тях съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно,
налага най - тежкото от тях. Това правило се прилага и когато лицето е осъдено
с отделни присъди. Престъпленията, относно които има осъждания по настоящата
присъда и по Присъда № 2/10.01.2019 г. по НОХД № 1/2019 г. по описа на РС
Дряново, влязла в сила на 18.01.2019 г. са в
условията на реална съвкупност. С отделни деяния С.Й. е извършил отделни
престъпления. Деянията са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за
което и да е от тях. С оглед приложението на чл. 23 - 25 от НК съдът
определи общо наказание, а именно –
ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Това наказание се явява най-тежко между
описаните по-горе.
Към
момента на извършване на двете деяния С.Й. не е осъждан на лишаване от свобода
за престъпления от общ характер. Наложеното общо наказание лишаване от свобода
е в размер на десет месеца. Съдът намери, че за постигане целите на превенцията
и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително същият да изтърпи
общото наказание. Поради изложеното и на основание чл. 25, ал. 4 във вр. с чл.
66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното общо наказание
лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на настоящата
присъда в сила. Минималният срок на условното осъждане е достатъчен деецът да
осмисли деянията, за които му се налага наказание и занапред да приведе
поведението си в съгласие с общоприетите правила.
Съдът
намери, че определеното общо наказание лишаване от свобода е достатъчно за
постигане целите на чл. 36 от НК, поради което не се налага неговото
увеличаване при условията на чл. 24 от НК.
На
основание чл. 23, ал. 2 във вр. с чл. 25, ал. 1 от НК съдът присъедини към
определеното общо наказание, наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява моторно
превозно средство за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, наложено с Присъда № 2/10.01.2019 г.
по НОХД № 1/2019 г. по описа на РС Дряново, влязла в сила на 18.01.2019 г.
На основание
чл. 25, ал. 2 от НК съдът приспадна от определеното общо наказание изтърпяната
част от наказанията по която и да е от присъдите, включени в групата, до
привеждане в изпълнение на настоящата присъда.
На
основание чл. 109 и сл. от НПК съдът постанови след влизане на присъдата в
сила, вещественото доказателство – един брой CD, предоставен от „ОББ” АД
/запечатан в плик на л. 41 от ДП/ да се върне на „ОББ” АД гр. София, а
вещественото доказателство – един брой карта с надпис Sosiete Generale да се
върне на титуляра Л.М.Т. ***.
По
делото няма направени разноски.
В
този смисъл е произнесената присъда.
Председател :