Определение по дело №322/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на параграф 2, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 196 и сл. ГПК /отм./.

С решение 22/05.06.2009 г., постановено по Г.д. № 630/2007 г., КРС е осъдил Р. Х. Р. от Г. К. да отстъпи на Г. Р. Е., Т. А. /Т. Р.Е./, живущ в РТ., С. А., С. Т., С. А. и С. Й., всички с постоянен адрес в РТ., последните четирима в качеството на наследници по закон на починалия в хода на производството на 25.06.2007г. ищец Ю. А. /Ю.Р. Е./, всички чрез А.Д.Д.-АК-К., собствеността и да им предаде владението на следния недвижим имот: 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ ПИ с пл.сн. №3600 в кв. 12 по плана на кв. "В.П.", Г. К., целият с площ 501 кв.м., ведно с построената в него през 1960 г. масивна жилищна сграда на един етаж и висок призем, пригоден за живеене, със застроена площ 112,50 кв.м., състоящ се от четири стаи и коридор в призема и четири стаи и коридор на етажа, при граници на поземления имот: североизток - поземлен имот с пл.сн. № 3601 в кв.12, югоизток -поземлен имот с пл.сн. № 3602 в кв.12, северозапад – поземлен имот с пл.сн. № 3599 в кв. 12, югозапад - улица /имот с идентификатор по кадастралната карта на Г. К., одобрена със заповед №РД-18-66/18.10.2006г. на ИД на АК № 40909.114.194 при граници: 40909.114.202, 40909.114.203, 40909.114.191, 40909.114.193, 40909.114.1957. На основание чл. 431, ал.2 от ГПК/отм./ е отменен до 1/2 идеална част НА за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение №115, том I, рег.№ 4723, дело №450/2002г. на Нотариус №020 К. Д., с който Р. Х. Р. е признат за собственик на целия имот, представляващ: поземлен имот с пл.сн. №3600 в кв. 12 по плана на кв. "В.П.", Г. К., целият с площ 501 кв.м., ведно с построената в него през 1960 г. масивна жилищна сграда на един етаж и висок призем, пригоден за живеене със застроена площ 112,50 кв.м., състоящ се от четири стаи и коридор в призема и четири стаи и коридор на етажа.

Недоволен от постановеното решение е останал жалбодателят Р. Х. Р. от Г. К., който го обжалва като недопустимо, неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопризводствените правила и необосновано. Съществено били нарушени основните начала на процеса- за обективност и равнопоставеност на страните, като съдът дал указания на ищците, че исковата им молба не съответства на събраните по делото доказателства, по-конкретно на извършената СТЕ. В този смисъл били и указанията на съда от 28.01.2009г. и от 05.02.2009г. Доказателствата не били обсъдени в тяхната съвкупност. Направените от съда изводи, че спорният имот е собственост на ищците, били неверни и не били в съответствие със събраните по делото доказателства. Селективно и едностранно били обсъдени гласните доказателства, а писмените съдът не обсъдил, при което изводите били произволни относно правото на собственост на ищците. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да обезсили обжалваното решение като недопустимо и върне делото на друг състав за произнасяне по предявения иск. Алтернативно моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.Претендира разноски.

Ответникът, чрез своя представител по пълномощие, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Моли съдът да остави в сила решението на районния съд и присъди разноски за въззивна инстанция.

С решение № 17/ 30.05.2011 г. по Г.д. № 110/2010 г. ВКС на РБ ,ІІг.о. е отменил решение № 157/24.11.2009 г. по Г.д. № 245/2009 г. на КОС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд по пар.2,ал.1 от ПЗР на ГПК с указания.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС, за признаване за установено по отношение на ответника Р. Х. Р., че ищците са собственици на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ поземлен имот с пл.сн. №3600 в кв. 12 по плана на квартал "В.П.", Г. К., целият с площ 501 кв.м., и североизточната част на построената в него през 1960 г. масивна жилищна сграда на един етаж и висок призем, пригоден за живеене, със застроена площ 112,50 кв.м., състоящ се от четири стаи и коридор в призема и четири стаи и коридор на етажа, при граници на поземления имот: североизток - поземлен имот с пл.сн. № 3601 в кв.12, югоизток -поземлен имот с пл.сн. № 3602 в кв.12, северозапад – поземлен имот с пл.сн. № 3599 в кв. 12, югозапад – улица и предаване владението и собствеността върху посочената част от описания имот. Направено е искане, при уважаване на иска, на основание чл. 431 ГПК /отм./, да бъде отменен НА за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение №115, том I, рег.№ 4723, дело №450/2002г. на нотариус №020 К. Д., с който Р. Х. Р. е признат за собственик на целия недвижим имот до размер на 1/2 ид.ч. от описания недвижим имот.

С НА № 115/05.09.2002 г., том І, рег. № 4723, дело № 450/2002 г. на Нотариус К.Д., жалбодателят Р. Х. Р. е признат за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот: поземлен имот пл.сн. №3600 в кв. 12 по плана на кв. "В.П.", Г. К., целия с площ 472 кв.м., ведно с построената в него през 1960 г. масивна жилищна сграда на един етаж и висок призем, пригоден за живеене, със застроеÝа площ 112,50 кв.м., състоящ се от четири стаи и коридор в призема и четири стаи и коридор на етажа.

С удостоверение за декларирани данни изх. № 0998/29.08.2002 г. изд. от ТДД-К., Р. Х. Р. е декларирал къща и гараж в Г. К., кв. „В.П.” № 1. – по 1/2 ид. част /декларация вх. № 14378/23.03.1998 година/ и земя в Г. К., кв. „В.П.” № 1.- 1/2 ид. част /декларация вх. № 39 773/22.08.2002 година/. Данъчната оценка по чл. 226 от ДПК, видно от удостоверение вх. № 1303/02.09.2002 година, изд. от ТДД-К., за Р. Х. Р. е определена такава за 1/2 ид. част от декларирания недвижим имот.

От писмо изх. № 94-00-688/12.08.2008 г.на Община-К. се установява, че Х. Р.Е. /М.Р. Е./- наследодател на жалбодателя Р. Х.Р., имал деклариран имот от 1963 г. до 1997 г.в Г. К., кв. „П.” № 1.; след 1998 г. до сега имотът е деклариран от Р. Х. Р.. Р. Р.Е./наследодател на ответниците по жалбата Г. Р. Е., Т. Р.Е. и Ю.Р. Е./ е деклариран имот от 1963 г. до 1985 г. в Г. К., кв. „П.” № 1.. От 1985 г. до 1997 г. имотът е записан на наследника – Г. Р. Е.. През 2006 г. последният подал актуална декларация с включени и други съсобственици: Ю.Р. Е. и Т. Р.Е..

От извадка на разписен лист на с.П., се установява, че на името на М.Р. Е. с ЕГН * има записан двор с пл.сн. 3600, без да е отбелязано, че записването е на основание документ за собственост. От удостоверение за родствени връзки се установява, че М.Р. Е. е баща на Р. Х. Р. и в регистрите за населението на Община К. до 1985 г. се е водил с името Х. Р.Е..

От показанията на св.Д.А. и св.Б.Е., на които съдът дава вяра като последователни и непротиворечиви, се установява, че процесната къща е построена от двамата братя Х. Р.Е. и Р. Р.Е., а страните по делото са наследници , съответно- ответника Р. Х. Р. на Х. Р.Е., а ищците- на Р. Р.Е..Двамата братя са живяли със семействата си в къщата до смъртта им.След това в къщата продължили да живеят техните наследници, съответно- Р. Х. Р. със семейството си в западната част на къщата, а Г. Е., до заминаването си в РТ. през 1989 година - в източната част. Съгласно уговорка с Г. Р. в източната част на къщата е живяла св. М.М. от 1993 г. до 1998 г.

Пред районния съд е изслушана съдебно-техническа експертиза, която установява, че едноетажната масивна сграда с висок призем е изградена като еднофамилна къща. Впоследствие, допълнително е изградено второ външно стълбище в югозападната част, което е свързано със съществуваща стълбищна площадка, която към момента на изграждане на допълнителното стълбище, е преградена. При това преграждане е извършено такова и на коридора с оглед оформяне на два входа с достъп от съществуващото и новоизграденото. Оформени са като обекти за самостоятелно ползване от страните по делото по две стаи, които не са с характер на жилища, тъй като не отговарят на необходимите изисквания. Извършените допълнително разделяне на коридорите, допълнително външно стълбище в западна посока и оформяне на два самостоятелни входа не характеризират сградата като близнак, което произтича и от конструкцията, функционалното разпределение и видимите допълнителни преустройства. Извършени са ремонти в ползваната след разделяне западна половина от сградата, включващи различни СМР.

При тези данни районния съд е приел, че искът по чл.108 от ЗС е основателен. Прието е, че процесния имот е собственост на страните по делото по силата на наследяване на по ½ идеална част от земята и построената в имота къща. И на това основание съдът е осъдил Р. Х. Р. да отстъпи собствеността и предаде владението на ½ ид. ч. от ПИ пл. № 3600 в кв.12 по плана на К. в Г.К. , целият с площ от 501 кв.м с идентификатор 40909.114.194 ведно с построената в него масивна жилищна сграда, със застроена площ от 112.50 кв.м с идентификатор 40909.114.194.01 и в този смисъл на основание чл.431,ал.2 от ГПК е постановена отмяна на НА № 115/2002 г. на нотариус К.Д.. Или с решението си районния съд е присъдил в повече от искането на ищците относно построената сграда,което се поддържа и в съдебно заседание, а именно „североизточната част на построената в него през 1960 г. къща- близнак, представляваща масивна жилищна сграда на един етаж и висок призем пригоден за живеене със застроена площ от 112.50 кв.м" .

Пред въззивната инстанция постъпи възражение от жалбодателя за присъждане на подобрения в процесния имот и право на задържане на имота до заплащането им , общо за сумата от 20574.80 лв. като необходими разноски , подборно изброени в 18 пункта по вид, количество, стойност и време на извършване.

Съгласно указанията на ВКС окръжния съд изслуша единична и тройна съдебно-техническа експертизи, които установяват, че пазарната стойност на ПИ с пл.сн.№ 3600в кв.12 по плана на К. , целият от 501 кв.м , ведно с построената в него през 1960 г. масивна жилищна сграда на един етаж с висок призем, пригоден за живеене със застроена площ от 112 кв.м състоящ се от четири стаи и коридор в призема и същите на етажа, преди извършените подобрения , посочени в т.1-18 от възражението, възлиза на 46000.00 лв.Пазарната стойност на процесния имот към настоящия момент след извършване на подобренията от ответника Р. Х.Р. описани в т.1-18 от възражението възлиза на 69980.00 лв.Сумата, с която се е увеличила пазарната стойност на процесния имот към настоящия момент, след извършване на подобренията в имота, възлиза на 23980.00 лв.Стойността на разноските които жалбодателя е извършил за осъществяване на описаните СМР от т.1-18 от възражението, като се имат предвид закупените материали, труд и механизация за всички извършени СМР възлизат на 23980.00 лв., а само за жилищната сграда и дворното място/без гараж и лятна кухня/ възлизат на 15600.00 лв. Не е налице обособяване на две жилища към момента на построяването на сградата 1961-1962 г. като функционален комплекс съгласно чл.35 от Наредба № 5 за правилата и норми по ТСУ/отм./. Допустимо е строителството на сграда построена върху ПИ с пл.сн. № 3600, кв.12 по плана на К. , Г.К.. За построяването на същата през 1961 г. е издадено разрешение за строеж № 225/ 16.10.1961 г. като не е открит наличен одобрен архитектурен проект към разрешението. Строежът е допустим към действащите към момента на строителството подробен устройствен план и правила и нормативи, действащи по време на извършването им. Предвид конкретните дадености на процесния обект налице са предпоставките на пар.16 от ДР на ЗУТ – строежа се счита търпим и не подлежи на премахване и забрана за ползване, а именно „строежа е изграден до април 1987 г. , с разрешение за строеж, без да е открит одобрения архитектурен проект и не е приложен към разрешението, допустим е по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите , действали по време на извършването му. В съобразителната част на заключението вещите лица сочат, че в разписния лист като собственик на имота е посочен М.Р. Е./ Х. Р.Е./, който е баща на ответника. По отношение на сградата вещите лица установяват, че е построена на основание строително разрешение № 225/ /16.10.1961 г. за строене на жилищна сграда от Х. Р.Е. и Р. Р.Е. от с.П. върху 112 кв.м на собственото си място. Едноетажната сграда съдържа четири стаи и коридор на етажа и четири складови помещения и коридор на призема и няма нормативно обособени жилища В югозападната част на сградата е извършен цялостен основен ремонт и реконструкция през периода от 2002 – 2005 г.,а североизточната част е във вида си от 1961 г. и тази част на сградата не се ползва , не се стопанисва и е силно амортизирана. В съдебно заседание вещите лица допълват заключението като заявяват, че вертикалния паянтов зид в коридора на имота, който е разделил коридора на две и към всеки коридор има по две стаи, е изграден в периода между 1961 г. и 1975 г., защото на скицата, която е приложена към нотариалния акт по делото, е отразено като допълване на кадастралната карта. Кога е направено допълването не може да се установи. Разделянето на сградата е станало по договорка между страните и не е по проект. На основание разрешението за строеж експертизата приема, че процесния обект не представлява къща близнак, а еднофамилно жилище на един етаж с призем , пригоден за живеене. В плана от 1975 г. процесната сграда е нанесена като изградена двуетажна жилищна сграда с две самостоятелни стълбища към една обща стълбищна площадка. Югозападната част на къщата не е свързана функционално със североизточната част, двете части са конструктивно свързани и са в режим на съсобственост по отношение на конструкцията, няма връзка между двете части и към момента на разделянето и в настоящия момент не представляват две самостоятелни жилища.

При тези данни съдът Ýамира предявеният иск по чл.108 от ЗС за неоснователен. От доказателствата по делото се установява, че по разписния лист поземления имот е записан на името на наследодателя на ответника, като за това не е представен документ за собственост и този факт не се оспорва от ищците. По делото не се установяват данни след смъртта на наследодателя и след 1989 г., ищците да са осъществявали фактическа власт върху поземления имот. Доказателства в тази насока не са представени по делото. Категорични са данните по делото , че до 1998 г. св.М.М. е ползвала североизточната част от къщата, но не и дворното место. За това съдът намира, че по отношение на поземления имот искът по чл.108 от ЗС е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен и в този смисъл решението на районния съд следва да бъде отменено.

По отношение на построената през 1961 г. в поземления имот едноетажна еднофамилна жилищна сграда по делото се установява, че строителството е извършено на основание строително разрешение на името на наследодателите на страните, които са починали- бащата на ответника през 1971г. , а наследодателя на ищците -през 1972 г. По разписен лист собственик на дворното место е наследодателя на жалбодателя и за наследодателя на ищците съдът приема, че сградата е построена върху чужд имот с разрешение за строеж , издадено на името на двамата братя и е построена от тях, като са изградили паянтов зид на етажа и в призема и същата се е ползвала от семействата на двамата братя до смъртта им. Безспорно е, че фактическа власт върху къщата е осъществена и от членовете на семействата, съответно на първия ищец Г. Р. до 1998 г. на североизточната й част и на ответника - на югозападната част до настоящия момент, в която е извършил цялостен ремонт и реконструкция. Установява се, че североизточната част не се ползва и стопанисва и е амортизирана. Паянтовия зид, който е изграден без проект от наследодателите на страните, разделя сградата на две обособени части - югозападна и североизточна част на къщата и всяка от тях се състои от коридор с две стаи на етажа и коридор с две стаи в призема, но това не е довело до обособяване на две жилища към момента на построяването на сградата през 1961-1962 г. като функционален комплекс съгласно чл.35 и сл. от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ/отм./. Неспазването на строителните правила и норми по чл.35 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ/отм./ за жилище води до невъзможно самостоятелното ползване на създадените две части на сградата. Или от обстоятелството, че ответника е декларирал ½ ид.ч. от имота, че ползването на сградата от наследодателите на страните и от самите тях следва, че и към момента страните са със съзнание, че къщата е обща, за това съдът приема, че в установителната част, както приема и ВКС, по отношение на сградата предявеният иск е основателен.В случая обаче е предявен иск по чл.108 от ЗС и производството не е за съдебна делба на имот, за да се прави преценка при преустройство на сградата възможнво ли е ползването й от страните по делото с огред предвидената възможност по чл.39,ал.2 от ЗС. За това съдът намира, че в случая следва да отговори на въпроса при разделянето на къщата към 1961г. и към настоящия момент , създават ли се нови жилища, които да отговарят на изискванията на строителните правила и норми за самостоятелни жилища. Според експертизата строителството на сградата е допустимо към действащите към момента на строителството подробен градоустройствен план и правила и норми, действали по време на извършването му. Съгласно пар.16 от ДР на ЗУТ строежа се счита търпим и не подлежи на премахване и забрана за ползване, но разделянето на сградата не е довело до обособяване на две жилища към момента на построяването на сградата през 1961-1962 г. като функционален комплекс съгласно чл.35 и сл. от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ/отм./. Т.е. необходимо е обсобеното да притежава елементите на жилище, да има жилищна, обслужваща и складова площ, а по делото такива данни не се установяват. За това съдът приема предявеният иск по чл.108 от ЗС, за собственост на североизточната част на построената през 1961 г. масивна жилищна сграда с висок призем, пригоден за живеене, със застроена площ от 112. 50 кв.м , за неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен и в този смисъл следва решението на районния съд да бъде отменено, както и в частта относно искането по чл.431,ал.2 от ГПК/отм./.

По отношение на постановения диспозитив от районния съд , с който Р. Х. Р. е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на ½ идеална част от ПИ пл. № 3600,кв.12 по плана на К. в Г.К-ли , целият с площ от 501кв.м с идентификатор 40909.114.194 ведно с построената в него масивна жилищна сграда , със застроена площ от 112.50 кв.м с идентификатор 40909.114.194.1 и на основание чл.431,ал.2 от ГПК/отм./ НА № 115/2002 г. е отменен до размера на ½ ид.ч., съдът е присъдил в повече от искането. Както в исковата молба, така и в съдебно заседание защитата на ищците поддържа иска относно североизточната част от сградата, при което следва решението в останалата част относно югозападната част на къщата да бъде обезсилено и производството по делото прекратено в тази част.

При този изход на делото следва възражението за подобрения и задържане на имота до заплащането им да бъде оставено без разглеждане.

В тежест на въззиваемите следва да останат направените по делото разноски от ответника, в размер на 1301.00 лв. за двете инстанции и в тази част решението следва да бъде отменено.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 22/ 05.06.2009 г. , постановено по Г.д. № 630/2007 г. по описа на Районен съд – К. в частта, с която Р. Х. Р. с ЕГН * от Г.К., кв.”В.” –П.” № 1. е осъден да отстъпи на Г. Р. Е. с ЕГН * , живущ в РТ., Г.Б., мах.”Г.к.” Б.1, ап.* , Т. А. /Т. Р.Е./ с ЕГН *, живущ в РТ., С. А., С. Т., С. А. и С. Й., всички с постоянен адрес в РТ., последните четирима в качеството на наследници по закон на починалия в хода на производството на 25.06.2007г. ищец Ю. А. /Ю.Р. Е./ с ЕГН *, всички чрез А. Д.Д.-АК-К., собствеността и да им предаде владението на недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ ПИ с пл.сн. №3600 в кв. 12 по плана на кв. "В.П.", Г. К., целият с площ 501 кв.м., ведно със североизточна част от масивна жилищна сграда на един етаж и висок призем, пригоден за живеене, цялата със застроена площ 112,50 кв.м., построена през 1961 г. , състояща се от две стаи и коридор в призема и две стаи и коридор на етажа, при граници на поземления имот: североизток - поземлен имот с пл.сн. № 3601 в кв.12, югоизток -поземлен имот с пл.сн. № 3602 в кв.12, северозапад – поземлен имот с пл.сн. № 3599 в кв. 12, югозапад - улица /имот с идентификатор по кадастралната карта на Г. К., одобрена със заповед №РД-18-66/18.10.2006г. на ИД на АК № 40909.114.194, при граници: 40909.114.202, 40909.114.203, 40909.114.191, 40909.114.193, 40909.114.1957 и в частта до ½ ид.ч. с която е отменен НА №115, том I, рег.№ 4723, дело №450/2002г. на Нотариус №020 К. Д., за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение, с който Р. Х. Р. е признат за собственик на целия имот, представляващ: поземлен имот с пл.сн. №3600 в кв. 12 по плана на квартал "В.П.", Г. К., целият с площ 501 кв.м., ведно с построената в него през 1960 г. масивна жилищна сграда на един етаж и висок призем, пригоден за живеене със застроена площ 112,50 кв.м., състоящ се от четири стаи и коридор в призема и четири стаи и коридор на етажа и в частта за разноските, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. Р. Е., с ЕГН *, живущ в РТ., Г.Б., мах.”Г.к.” Б.*, ап. , Т. А. /Т. Р.Е./ с ЕГН *, живущ в РТ., С. А., С. Т., С. А. и С. Й., всички с постоянен адрес в РТ., последните четирима в качеството на наследници по закон на починалия в хода на производството на 25.06.2007г. ищец Ю. А. /Ю.Р. Е./ с ЕГН *, всички чрез А. Д.Д.-АК-К., против А. Х. А.от Г.К., К. № *. иск по чл.108 от ЗС да отстъпи собствеността и да предаде владението на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ ПИ с пл.сн. №3600 в кв. 12 по плана на кв. "В.П.", Г. К., целият с площ 501 кв.м., ведно със североизточна част от масивна жилищна сграда на един етаж и висок призем, пригоден за живеене, цялата със застроена площ 112,50 кв.м. , построена през 1961 г. , състояща се от две стаи и коридор в призема и две стаи и коридор на етажа, при граници на поземления имот: североизток - поземлен имот с пл.сн. № 3601 в кв.12, югоизток -поземлен имот с пл.сн. № 3602 в кв.12, северозапад – поземлен имот с пл.сн. № 3599 в кв. 12, югозапад - улица /имот с идентификатор по кадастралната карта на Г. К., одобрена със заповед №РД-18-66/18.10.2006г. на ИД на Агенцията по кадастъра № 40909.114.194 при граници: 40909.114.202, 40909.114.203, 40909.114.191, 40909.114.193, 40909.114.1957.

ОБЕЗСИЛВА решение № 22/05.06.2009 г. по Г.д.№ 630/2007 г. по описа на Районен съд – К. в частта, с която Р. Х. Р. с ЕГН ********* от Г.К., кв.”В.” –П.” № 1. е осъден да отстъпи на Г. Р. Е., Т. А. /Т. Р.Е./, живущ в РТ., С. А., С. Т., С. А. и С. Й., всички с постоянен адрес в РТ., последните четирима в качеството на наследници по закон на починалия в хода на производството на 25.06.2007г. ищец Ю. А. /Ю.Р. Е./, всички чрез А.Д.Д.-АК-К., собствеността и да предаде владението на югозападната част на масивна жилищна сграда на един етаж и висок призем, пригоден за живеене, цялата със застроена площ 112,50 кв.м.,построена през 1961 г., и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подаденото от Р.Х. Р. от Г.К. възражение за подобрения и право на задържане на имот до заплащането им.

ОСЪЖДА Г. Р. Е., с ЕГН *, живущ в РТ., Г.Б.р, мах.”Г.к.” Б.*, ап.* , Т. А. /Т. Р.Е./ с ЕГН *, живущ в РТ., С. А., С. Т., С. А. и С. Й., всички с постоянен адрес в РТ., последните четирима в качеството на наследници по закон на починалия в хода на производството на 25.06.2007г. ищец Ю. А. /Ю.Р. Е./ с ЕГН *, всички чрез А. Д.Д.-АК-К. да заплатят на А. Х. А. с ЕГН * от Г.К., К. № *. разноски по делото общо в размер на 1301.00 лв. за двете инстанции.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.