Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 210/19.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
Петя Видова
и с участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №173/2020г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл.Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с
чл.63, ал.1 от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение от 04.02.2020г.,
постановено по АНД №240/2019г., Районен съд Берковица е потвърдил Наказателно
постановление №12-001435 от 13.06.2019г. на Директор Дирекция „Инспекция по
труда” гр.Монтана, с което на „И*** “ ЕООД гр.С*** на основание чл.413, ал.2 от
Кодекс на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер 1500 (хиляда и
петстотин) лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат П., го обжалва и развива
доводи, че е неправилно, като моли да се отмени, като се постанови решение, с
което бъде отменена наложената имуществена санкция. По същество на жалбата,
касатора не взема становище.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт К*** оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена като неоснователна, като претендира и присъждане на разноски по
делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА при следните доводи.
За да потвърди наказателно постановление, Районен съд
Берковица е приел, че касатора е извършил установеното с АУАН №12-001435/10.05.2019г. и
издаденото въз основа на него Наказателно постановление №12-001435 от 13.06.2019г. на Директор Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Монтана нарушение на разпоредбата на чл.16, т.1, б.“б“
и б.“е“ от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строително-монтажни работи (Наредба №2). Въззивния съд е приел
нарушението и съпътстващата фактическа обстановка за безспорно установени,
което го е мотивирало да потвърди обжалваното наказателно постановление, като е
изложил и мотиви, че правилно, с оглед осъществяване на целите на наказанието,
е приложена разпоредбата на чл.27 ЗАНН. Изложени са и мотиви, че в случая не са
налице основания да се приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Настоящият съдебен състав счита
касационната жалба за неоснователна при следните доводи:
Не
могат да бъдат споделени развитите от касатора доводи, че въззивното решение е
неправилно и необосновано. Обосновано и правилно при надлежно събиране и
кредитиране на събраните писмени и гласни доказателства за изясняване на спора,
в мотивите си въззивния съд е приел, че по безспорен начин е установено
извършеното нарушение на разпоредбата на чл.16, т.1, б.“б“ и б.“е“ от Наредба
№2. Настоящият съдебен състав, който е сезиран с доводи за неправилност на
обжалваното решение, не установява наличието на такива и счита, че делото е
попълнено с необходимите доказателства, които са дали възможност да се
постанови едно обосновано и правилно решение. Въззивния съд е извел точни и
обосновани изводи, който са го мотивирали да приеме, че в случая нарушението,
което е дало основание за налагане на имуществената санкция е безспорно
установено. Надлежно са описани датата и място на извършеното нарушение, както
и лицата, на които е следвало да се осигурят комплексни здравословни и
безопасни условия на труд. Настоящият съдебен състав изцяло споделя
задълбочените и обстойни мотиви на въззивния съд свързани с точната
индивидуализация на нарушителя и фактическата обстановка съпътстваща
извършването и установяването на нарушението, като не счита за необходимо
отново да ги повтаря, като на основание чл.221, ал.2 от АПК ги възприема като
мотиви към настоящето съдебно решение.
Както АУАН, така и наказателното постановление
съдържат необходимите реквизити, респективно в тях изчерпателно са описани
всички релевантни обстоятелства, които са дали възможност на касатора надлежно
да упражни правото си на защита. По разбиране на настоящият съдебен състав,
събраните по делото свидетелски показания на свидетеля Л*** Р*** (актосъставител)
и М*** Т*** и Е*** А*** (свидетели по АУАН), както и събраните писмените
доказателства по делото са обсъдени надлежно от въззивния съд, който е извел
обосновани изводи относно извършеното нарушение, които следва изцяло се
споделят.
Следва
да се посочи, че посочените от касатора доказателства свързани с установяване
на коя фаза са строително-монтажните работи е следвало да бъдат заявени пред
въззивната инстанция, тъй като по аргумента на чл.219 и чл.220 от АПК не е
налице процесуална възможност за фактически установявания пред настоящата
съдебна инстанция, която събира писмени доказателства само във връзка с
установяване на касационни основания.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка
по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е
валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон, като на основание изложеното, касационната инстанция намери
жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и
следва да остане в сила.
Предвид заявеното искане от
пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия
изход, касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН
настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение от 04.02.2020г. постановено по АНД №240/2019г. по описа на
Районен съд Берковица.
ОСЪЖДА „И*** “ ЕООД гр.С*** , Е*** да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ гр.С*** разноски по съдебното производство в размер на 80 (осемдесет)
лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: