№ 45030
гр. София, 29.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРУМ ИЛ. ДИНЕВ
като разгледа докладваното от КРУМ ИЛ. ДИНЕВ Гражданско дело №
20251110145753 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Й. Б., ЕГН **********, с адрес в град
София, ж.к. лн № 957, ет.7, ап. 30, срещу ответника "тбйб" ЕАД, ЕИК:1***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. дх № 52-54, съдържаща
следната искова претенция: договор за потребителски кредит с №7*** от
26.06.2024 г. да бъде обявен за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 ал.1 т.9,т10 и т.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
В исковата молба се твърди следното - страните сключили договор за
потребителски кредит, по силата на който ищецът трябва да върне сума по
кредита в общ размер на 930.15 лева, при сума на получаване в размер на 300
лева, при ГПР 55.45%, годишен лихвен процент 47.71%, срок на кредита от 24
вноски, застрахователна премия от 292.32 лева. Твърди се, че в договора
липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия
срок за кредита или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план
имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита. В
договора липсвало отбелязване какви компоненти са част от обявения ГПР.
Наред с това, застрахователната премия от 292.32 лв. също е следвало да се
включи в ГПР, а в случая това не било сторено, като това съставлявало
заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочването в
договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията
1
между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. В
договора още липсвало отразяване какви компоненти и на каква база се
изчислявали отделните погасителни вноски - нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11
ЗПК. В договора не се съдържала предвидената в чл.11, ал.1, т.12 ЗПК
информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата
на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който
погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо -
допълнителните разходи. Представя писмени доказателства.
В срока за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил такъв от
ответника, с който оспорва основателността на исковата претенция на ищеца.
В обстоятелствената част на отговора ответникът твърди следното:
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК било спазено в разпоредбата на чл.11.2
от договора за кредит, в който таблично бил представен погасителният план,
включващ броят на вноските, техният падеж, размерът им, вкл. стойността на
главницата и лихвата, формиращи стойността на месечната вноска, както и
остатъкът от главницата след погасяването на вноската; чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК
касаел ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата по
срочен договор за кредит и при която за него се поражда право да получи нов
погасителен план, като само в този случай планът трябвало да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата
и лихвата, изчислена на база лихвения процент, като договорът за кредит - чл.
12 от него, съдържал право на страната да поиска тази информация, но
потребителят не представил такова искане; чл. 9 от договора посочвал
размерът на приложимия лихвен процент и условията за прилагането му, като
§1 т.4 от ДР на ЗПК регламентирал, че лихвения процент се прилага на
годишна основа към сумата на усвоения кредит; преди сключването на
договор за потребителски кредит на ищеца е бил представен стандартен
формуляр за предоставяне на информация, в който ясно било разписано, че
лихвения процент е фиксиран; формулата за изчисление на годишният
2
процент на разходите представлявала величина, чийто алгоритъм бил
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване
на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо,
като ответникът възразява, че евентуалното неточно отразяване размера на
ГПР не представлявало основание за недействителност на целия договор;
като неоснователно се определя твърдението на ищеца, че дължимата
застрахователна премия следвало да бъде взета под внимание при определяне
на ГПР, защото съгласно чл. 19 от процесния договор за потребителски кредит
потребителят не бил длъжен да сключва застраховка; застрахователната
премия като цена на допълнителна услуга, изрично избрана от потребителя, не
съставлявала „разход“ по договора за кредит, защото сключването на
застраховка не било условие, което следвало да бъде изпълнено от
потребителя, за да получи желания кредит; в условията на застрахователния
договор било предвидено, че потребителят имал право да прекрати
застраховката и застрахователите следвало да му възстановят припадащата се
част от застрахователната премия, но към дата на получаване на исковата
молба, ищецът не е предприел никакви постъпки в тази насока. Представя
писмени доказателства.
СЪДЪТ, след като съобрази твърденията на страните в производството, по
направените доказателствени искания намира следното: следва да бъдат
приобщени представените от страните писмени доказателства.
Така мотивиран, Софийски районен съд на основание чл. 140, ал. 1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени материали
като доказателства по делото;
НАСРОЧВА настоящото производство за разглеждане в открито съдебно
заседание с участието на страните и техните пълномощници за 09.12.2025 г. от
11:15 ч.
СЪДЪТ излага на страните следния проект на доклад по делото по реда
на чл. 146 ГПК:
I. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК вр. с
3
чл.11 ал.1 т.9,т.10, т.11 и т. 12 от ЗПК.
III. ПРИЗНАТИ ПРАВА И ОБСТОЯТЕЛСТВА: че между страните е
сключен договор за потребителски кредит № 7*** от 26.06.2024 г, по силата
на който в полза на длъжника е предоставена главница в размер на 300 лева;
IV. НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА:
посочените в предходната точка обстоятелства;
V. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ: в тежест на
ищеца е да докаже посочените основания за недействителност на
облигационната връзка, а в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите си възражения.
СЪДЪТ приканва страните към медиация и спогодба, като им РАЗЯСНЯВА,
че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин
размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Към Софийски районен
съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на
процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните с призовката за
заседанието, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Този съдебен акт е подписан с квалифициран електронен подпис (чл. 102а, ал. 1 ГПК) и
не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4