Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мая Маркова | |
С присъда № 21 от 12.01.2011 година, постановена по НОХД № 13/2010 година Горнооряховският районен съд е признал подсъдимия Р. Р. Р. за виновен за това, че на 10.08.2009 година в Г.Г. О., У.”И. В.” № . от офис – помещение при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи – мобилен телефон и сумата 600 лв., всичко на стойност 680,10 лв. от владението на собственика Л. С. без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои и на основание чл.196 ал.1 т.1, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Осъдил Р. Р. Р. да заплати на Л. М. С. сумата 680,10 лв. представляваща обезщетение за нанесените имуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици. Осъдил Р. Р. Р. да заплати направените по делото разноски в размер на 55 лв. и ДТ от 50 лв. за уважения граждански иск. Недоволен от присъдата останал Р. Р., който като я обжалва твърди, че същата е постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че от събраните по делото доказателства не е безспорно установено, че е извършил престъплението, за което е признат за виновен. Счита, че възобновяването на ±ъдебното следствие от и събирането на доказателства служебно от съда е в нару3шение на процесуалните правила. Счита, че извършения повторен разпит на свидетел без да е направено искане за това също е в нарушение на процесуалните правила, с което са нарушени правата на подсъдимия. Моли присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която да бъде признат за невинен. Окръжният прокурор счита жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна. Предлага на съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт. Гражданският ищец моли присъдата да бъде потвърдена. Жалбоподателят лично и със служебният си защитник поддържа жалбата, така както е заведена. Твърди, че не е извършил престъплението, за кое е признат за виновен. Моли да бъде оправдан. Великотърновският окръжен съд след като провери присъдата по повод жалбата, както и изцяло нейната правилност и законосъобразност, обсъди по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, взе предвид доводите и исканията на страните, намери за установено следното: В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства за установяване пълно, всестранно и обективно на фактическата обстановка Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства, водещи до промяна на установената фактическа обстановка от районния съд. Поради изложеното въззивния съд приема за безспорно установено следната фактическа обстановка. На 10.08.2009 година пострадалата Л. С., която ползвала офис-помещение на първия етаж в административна сграда в град Г. О., У. „И. В.” № ., излязла от същия като заключила само металната решетъчна врата, а дървената врата оставила отворена. На бюрото си била оставила мобилен телефон „Нокия 2600”, като в стаята се намира и дамската й чанта с портмоне в нея, което имало сумата от 600 лева. Върнала се в офиса след около половин час, при което установила, че липсва телефона и парите. Направила опит да прозвъни на собствения си номер и установила, че телефонът е изключен. От копието на гаранционната карта на телефона е установено, че IMEI Е *90443. По делото са изискани справки от ГлоБул, от които е видно, че от този телефон са проведени един входящ и нула изходящи разговори за периода 11.08.2009 до 01.10.2009 година. От същата справка се установява, че от телефона се провеждани и разговори с различни сим-карти, една от които е с номер +*11 и тези разговори са проведени в Г. О. на 11.08.2009 година, след това в град В., с. Б. и накрая в с. Г.. Разпитаната по делото свидетелка К. свидетелствал, че познава подсъдимия Р., че в началото на месец август е бил в Г.О., че е разполагал с пари и, че е виждала в него телефон Нокия. Също така свидетелства, че същият е разговарял с нея по мобилен телефон,като номера от който й е звънял е +*11. Свидетелят Д. свидетелства, че след приемането на сигнала от пострадалата С. и започването на издирвателни мероприятия, след установяване на подсъдимия Р., който бил доведен в полицията за разпит същият заявил пред него, че е влязъл в офиса през металната решетка и е отнел мобилния телефон и парите. Признал пред него, че е продал телефона, а парите похарчил. Самият подсъдим в хода на досъдебното производство е направил самопризнания за извършеното от него, които са приобщени по установения в НПК ред в съдебното производство. С оглед на така описаните по-горе писмени и гласни доказателства, въззивната инстанция намира за безспорно установено че на посочената дата и място – 10.08.2009 година в Г. Г. О., Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението за което е обвинен и правилно и обосновано районният съд го е признал за виновен. Възраженията на защитника на подсъдимия, изложени в жалбата в СЗ за необоснованост на присъдата са неоснователни. Деянието и извършителят са безспорно установени от събраните по делото доказателства. Механизма на извършване на деянието е също установен от разпита на свидетеля Д. Изводите на районният съд за виновността на жалбоподателя са обосновани в синхрон със събраните по делото доказателства, които са в своята съвкупност, водят до безспорност на този извод. Неоснователни са и възраженията на защитата на подсъдимия за допуснато процесуално нарушение от районният съд, касаещи събиране на писмени доказателства, след възобновяване на съдебно следствие и повторен разпит на свидетел. Възраженията на защитата се изразяват най-вече в това, че тези процесуални действия са извършени от съда без да има искане от която и да е от страните в процеса. Съдът съгласно чл. 13 НПК е длъжен да взема всички мерки за да осигури разкриване на обективната истина. Действията на съд във връзка с именно този текст от закона са правилни и законосъобразни и с нищо не са довели до нарушаване правата на подсъдими, дотолкова, доколкото тези действия на съда са му били известни и същия е бил запознат със събраните доказателства. При определяне на наказанието съдът е взел в предвид всички обстоятелства, имащи значение за това и е определил едно наказание от две години лишаване то свобода което съответства както на обществената опасност на дееца така ин а обществената опасност на деянието и е в съответствие с изискванията за изпълнение целите на наказанието. Това наказание е правилно, законосъобразно и справедливо По гражданският иск: В съдебното производство е предявен граждански иск от името на пострадалата Л. С. за сумата 680.10 лева, представляващи имуществени вреди от престъплението. Пряката причинна връзка между престъплението и настъпилите им.вреди е безспорно установена – стойността на отнетите вещи, представляват имуществената щета претендирана от пострадалата. Искът е доказан по основание. Иска е доказан и по размер от събраните по делото доказателства вкл.-и съдебно оценъчната експертиза Правилно и обосновано РС е уважил Г.иск така както е предявен ведно със законовите последици. Присъдените разноски и държавни такси са правилно определени вя съответствие със Закона. С оглед гореизложеното съдът намира обжалваната присъда за правилна и законосъобразна поради което същата следва да бъде потвърдена, а жалбата оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 338 НПК, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 21 от 12.01.2011 година, постановена по НОХД № 13/2010 година от Горнооряховският районен съд като правилна и законосъобразна. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |