РЕШЕНИЕ
№ 19632
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110103974 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Е. Г. С. и К. А. К., както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 997.19 лева за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022г. – 30.04.2023г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.01.2025г., до окончателното
изплащане, които услуги са предоставяни за топлоснабден имот – апартамент № ...,
находящ се в гр. София, ж.к. „Д.“, бл. ..., вх. .., ет..., абонатен №...;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 246.75 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2022г. – 14.01.2025г., както и сумата 4.03 лева - лихва за
забава върху платена главницата за дялово разпределение за периода 16.06.2022г.-
14.01.2025г.
Сумите се претендират от двамата ответници при равни части от по ½ част за всеки от
тях.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците Е. Г.
С. и К. А. К. като собственици на топлоснабдения имот по силата на наследствено
правоприемство и въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент №..., находящ се
1
в гр. София, ж.к. „Д.“, бл. .., вх. .., ет...., като ответниците имали задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
както и цена на услуга за дялово разпределение, което не е сторил. С оглед на тези
обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му
заплати описаните суми, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Твърди, че съгласно
общите условия от 2016г., в сила от 10.07.2016г., ответника имал задължение за заплащане
на дължимата цена в 45- дневен срок след изтичане на месечния период, през който е
потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху
цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния
отчетен период. Твърди, че представител на етажната собственост в сградата – етажна
собственост, в която се намира процесният имот, е сключил договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис“ ЕООД, с оглед на
което претендира цената на услуга за дялово разпределение. Поддържа, че поради
неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения, ответника изпаднали в
забава. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания и искане за
привличане на трето лице. Претендира разноски.
Ответниците Е. Г. С. и К. А. К. редовно уведомен за исковата молба, подава писмен
отговор в предоставения срок, в който заявяват, че вземането е платено преди подаване на
исковата молба. Прилагат платежен документ.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от 29.08.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к.
„Д.“, бл. ..., вх. ..., на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“
ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение
на взетото решение се установява, че ЕС е сключила договор с „Техем Сървисис“ ЕООД от
02.09.2002г. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и
ФДР. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС
обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом
като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран
отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва
собствениците на имота.
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че
ответниците Е. Г. С. и К. А. К. са потребители на топлинна енергия за топлоснабден имот -
апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Д.“, бл. ..., вх. ..., ет. ..., в рамките на исковия
период в качеството на негови собственици по силата на наследствено правоприемство и в
посочената от ищеца квота; че ищецът е доставял и ответника е ползвал доставяна от ищеца
топлинна енергия в процесния период и твърдения от ищеца обем и стойност, че е
2
извършвана услугата дялово разпределение съобразно нормативните изисквания.
С оглед релевираното от ответника възражение, по делото е изслушано и прието
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, от което се установява, че по счетоводни
данни няма данни за извършени от абоната плащания, касаещи процесната сума. По
счетоводни данни вземането възлиза на 1247.97 лева, от които 997.19 лева главница за ТЕ,
246.75 лева лихва върху нея, и 4.03 лева лихва върху главница за дялово разпределение.
Посочено е, че има плащания от абоната, както следва: на 26.03.2025г. сума в размер на
674.39 лева и на 05.03.2025г. сума в размер на 100.00 лева, с които суми са погасени
задължения извън процесните – текущи несъдебни неплатени суми. Отговорено е, че на
издадените разписки се цитира подробно за коя фактура, дата и основание се заплаща с
преведената сума, като е посочено, че сред тях няма основание, което да съдържа
процесните фактури.
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
3
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Приложените доказателства и липсата на оспорване от ответниците дава основание да се
заключи за целите на процеса, че и двамата в рамките на процесния период са собственици
при равни квоти по реда на наследствено правоприемство на апартамент № ...., находящ се в
гр. София, ж.к. „Д.“, бл. ..., вх...., ет...., и като такива те се явяват страна по облигационното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да
е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на
Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г.
по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответниците и се извежда от
4
представените доказателства – нотариален акт за покупко-продажба, за дарение и служебно
извършена справка.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие,
доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет
на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Страните не спорят, че процесният апартамент се намира в сграда в режим на етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява от приетите
писмени доказателства /решение на ОС на ЕС/.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
5
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Страните не спорят, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Техем
Сървисис“ ЕООД.
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че за
процесния имот е осъществявана съгласно нормативната уредба услугата за дялово
разпределение. Поради това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за
дялово разпределение не представлява недопустимо предявяване на чужди права. В този
смисъл са и постановките на цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите на
което е разгледан въпроса за възникване на облигационното правоотношение по двете
услуги, като е посочено, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на
„Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват
установени по основание. Релевираното възражение, че няма облигационна обвързаност
между ФДР и ответника не се споделят, защото е налице решение на ОС на ЕС, което
обвързва индивидуалния потребител щом няма отказ от услугата, какъвто не се твърди и
няма доказателства да е направен.
Страните не спорят, че монтирания в етажната собственост топломер е годен и е
преминал е метрологична проверка и начисленията са извършени правилно чрез приложение
на съответния ред по Наредбата за топлоснабдяването.
Съобразявайки заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза съдът
6
приема претенцията за доказана по основание и размера, както следва: 997.19 лева главница
за ТЕ, 246.75 лева лихва върху нея, и 4.03 лева лихва върху главница за дялово
разпределение.
Дължимостта на вземанията е оспорена с възражение, че същите са погасени чрез
плащане. При съобразяване на направеното в отговора на исковата молба възражение, съдът
е указал на ответника, че в негова тежест е да докаже обстоятелствата, от които
възраженията му произтичат, в това число че е платил вземанията. Доказателства от
ответника в подкрепа на това му възражение са представени и в тази връзка е допусната
съдебно-счетоводна експертиза. След анализ на доказателствата, съддът достига до извод,
че плащане на вземанията не се доказва и от допуснатото, изслушано и прието заключение
на съдебно-счетоводната експертиза, към вещото лице по която и в изпълнение на
служебните си задължения по чл. 162 ГПК във връзка с възможността това доказателство да
се събира и служебно от съда са поставени въпроси с цел изследване размера на вземането и
наличие на плащания. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се извежда, че
ответникът е направил две плащания, следващи датата на подаване на исковата молба, както
следва: на 26.03.2025г. сума в размер на 674.39 лева и на 05.03.2025г. сума в размер на
100.00 лева, с които суми са погасени задължения извън процесните – текущи несъдебни
неплатени суми. Установява се от експертното заключение и от отразеното в самия платежен
документ, че на издадените разписки се цитира подробно за коя фактура, дата и основание
се заплаща с преведената сума, като е посочено, че сред тях няма основание, което да
съдържа процесните фактури. При така събраните доказателства, съдът не достига до извод
за нарушение от страна на ищеца на разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, тъй като при
наличието на няколко еднородни вземания /в случая главници за топлинна енергия/, които са
еднакво обременителни, се погасява най-старото от тях, както е сторено. Ето защо,
релевираното възражение се приема за недоказано и неоснователно. Извода следва от самия
законов текст на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, който е императивен и дава право на избор първо на
длъжника, ако същият се възползва от него, както е сторено, поради което и направения
избор обвързва кредитора, поради което и погасяване по друг начин не може да се приеме и
от съда. Едва ако липса такова заявяване, каквото в случая е налице, едва тогава приложение
намират изр. 2 и 3 на чл. 76, ал. 1 ЗЗД и съдът е необходимо да изследва спазен ли е този ред
за погасяване от кредитора, ерго да го приложи сам.
По делото не се възразява срещу размера на търсените вземания, предвид възражението
за изтекла погасителна давност.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Както се посочи, приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се дължат в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението. Доколкото тези задължения
са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата
7
на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно
задължение започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане
на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението. Моментът на издаване на
обобщената фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество
да промени моментът на възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са
релевантни при определяне началото на срока на погасителната давност. В случая
вземанията са възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията и за
всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура за
вземания, които са по изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци
през целия отоплителен сезон, без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци,
не е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност за
процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец.
Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би означавало да се
допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да зависи началният момент
на погасителната давност, което противоречи на целите на института на погасителната
давност. Моментът, от който започва да тече погасителната давност е определен от
законодателя в зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му.
Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни
факти, от тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка,
поради което и обвързването от ищеца на началния момент на забава в плащането не се
споделя като възможно.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 и чл. 22 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на
началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86,
ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До
приключване на производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е
ангажирало доказателства за връчването на ответника на такава покана относно
заплащането на услугата за дялово разпределение, съобразно което последният не е
изпаднал в забава и не дължи на „Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1
ЗЗД или сумата от общо 4.03 лева - лихва за забава върху платена главницата за дялово
разпределение за периода 16.06.2022г.-14.01.2025г.
При зачитане на горните изводи, дължими от ответниците са суми за главница за
топлинна енергия и за лихва върху нея при равни квоти, а иска за лихва върху главницата за
дялово разпределение следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските
8
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 850.00 лева, от които 50.00 лева
държавна такса, 700.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по
Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими от ответниците поравно са
разноски в общ размер на 847.25 лева.
С оглед отхвърляне на иска за лихва върху главницата за дялово разпределение право на
разноски има ответниците имат право на разноски, но такива не са претендирани, няма
доказателства да са реално сторени, поради което и не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. К. п., блок ..., вх. .., ет. .., ап.
..., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., следните суми, а именно:
на основание чл.150 от Закона за енергетиката за сумата 498.59 лева за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2022г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 23.01.2025г., до окончателното изплащане,
които услуги са предоставяни за топлоснабден имот – апартамент № .., находящ се в
гр. София, ж.к. „Д.“, бл..., вх..., ет...., абонатен № ...;
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на
сумата 123.38 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2022г. – 14.01.2025г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата 2.02 лева - лихва за
забава върху платена главницата за дялово разпределение за периода 16.06.2022г.-
14.01.2025г. като неоснователен.
ОСЪЖДА К. А. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. К. п., блок ..., вх. .., ет. ..,
ап..., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., следните суми, а именно:
на основание чл.150 от Закона за енергетиката за сумата 498.60 лева за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2022г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 23.01.2025г., до окончателното изплащане,
които услуги са предоставяни за топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в
гр. София, ж.к. „Д.“, бл..., вх...А, ет..., абонатен №...;
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на
сумата 123.37 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2022г. – 14.01.2025г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата 2.01 лева - лихва за
9
забава върху платена главницата за дялово разпределение за периода 16.06.2022г.-
14.01.2025г. като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. Г. С., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 423.62 лева - разноски в настоящото
производство съобразно размера на уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. А. К., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 423.62 лева - разноски в настоящото
производство съобразно размера на уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК ..., като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10