Р Е Ш Е Н И Е
№ 364
гр.Русе, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря Цветелина Димитрова
и с участието на прокурора Д.Н., като разгледа докладваното от съдия Димитрова
к.а.н.д. № 363 по описа на съда за
2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по
чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е
по касационна жалба, която съобразно направеното уточнение в съдебно заседание
от 16.11.2022 г., се счита подадена от Директор на РИОСВ-Русе, чрез
процесуалния му представител, против решение № 511/ 01.07.2022г., постановено
по АНД 168/2022г., с което е отменено наказателно постановление №
73/20.12.2021г.,издадено от директора на РИОСВ-Русе , с което на „Линамар Лайт
Металс Русе“ ЕООД за нарушение на чл.166
т.3 вр.чл.155 ал.2 ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв
В жалбата са
изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Като касационни
основания се сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във
връзка с оценката на доказателствата и нарушения на материалния закон.
Касаторът сочи, че неправилно е прието наличието на нарушения по чл.42 т.4, т.5
и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН досежно описанието на нарушението, посочени само
бланкетно и неотносими към установените в първата фаза на
административнонаказателното производство
факти и обстоятелства, довели и до неправилно приложение на материалния
закон относно факта на неизпълнение на дадени предписания да се представи
документация за последната подмяна на активен въглен в камерите на
пречиствателните съоръжения към каруселните линии, които счита за ясно и точно
опоменати. Счита, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение като е
изместил дължимия факт за установяване, акцентирайки на неотносими
доказателства, концентрирайки се върху доказателства извън визиран период и
това е довело до неправилното приложение на материалния закон. В съдебно
заседание допълнително се развиват съображения за неправилно приложен от съда
материален закон и се навеждат доводи за неправилност на решението, с което е
прието липса на състав на нарушение.
Иска се
отмяната на въззивното решение и решаване на делото по същество чрез
потвърждаване на наказателното постановление. Претендира присъждането на адвокатско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на
ответната страна.
Ответникът по касационната жалба –„ Линамар Лайт
Металс Русе“ ЕООД , чрез процесуалния си
представител, е депозирал писмени бележки и отговор, в които изразява становище
за неоснователност на жалбата, които се поддържат в с.з. Сочи, че във
въззивното производство е безспорно установено, че през 2021г. не се е налагало
подмяна на активен въглен и това е причината да не може да представи документи
за подмяна, като е представило такива за 2020г., удостоверяващи предаден
отпадък. Моли съда да постанови решение, с което да остави въззивното решение в
сила, претендират се и разноски по представен списък за адвокатско
възнаграждение
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок, от надлежна страна (съобразно направеното в съдебно заседание
уточнение от чие име е подадена ), срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради
което подлежи на разглеждане.
По делото липсват оплаквания на страните,
отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При
извършена служебна проверка в тази насока на основание чл. 218, ал. 2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен
акт е валиден и допустим. Правилността на съдебното решение касационната
инстанция проверява в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК – в рамките на направените от касатора
оплаквания, а относно правилното приложение на материалния закон и служебно.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното НП пред РРС ответникът по касационната
жалба„ Линамар Лайт Металс Русе“ ЕООД е
санкциониран за неизпълнение на дадено предписание по т.1 от Констативен протокол №ВП-2/04.10.2021 г., а именно "Да
се представи на РИОСВ-Русе информация с приложена официална документация за
последната подмяна на активен въглен в камерите на пречиствателните съоръжения
към каруселните линии" със срок на изпълнение до 11.10.2021 г.
РРС е установил безспорно, че процесния КП
е издаден в резултат на извършена
проверка по сигнал от 03.09.2021 г., за наличие на неприятна миризма на
"изгорял бакелит" в гр. Русе. В Констативен протокол №ВП-2/04.10.2021
г. е отразено, че в момента на проверката- 08.09.2021г. не се е извършвала
производствена дейност в предприятието, като РИОСВ са били уведомени още на
30.08.2021г. Извършен е обход на халетата, като е установено визуално на база
определения от оператора параметър цвят на въглен и са огледани всички филтри с
активен въглен към работните карусели 2, 4, 5, и 8, като е констатирано, че няма отклонения от параметъра-цвят, като в
самия КП е отразено, че ответното дружеството е спазвало предписанията и
задълженията си, давани му с предходни протоколи.Така при липса на твърдение за
противното, съдът е заключил, че дружеството не е причина за миризмите по
сигнала, дал основание за проверката. В констативния протокол в т.1 е дадено
предписание в срок до 11.10.2021г. да се представи „информация с приложена
официална документация за последната подмяна на активен въглен в камерите на
пречиствателните съоръжения към каруселните линии“.
Няма спор, че за нуждите на предходна
проверка през 2020 г., от "Линамар Лайт Металс Русе" са представени
документи за предадени за обработка на друга фирма общо 10, 720т. отпадък с код
и наименование: 15 02 02* - абсорбенти, филтърни материали (включително маслени
филтри, неупоменати другаде), кърпи за изтриване и предпазни облекла, замърсени
с опасни вещества (активен въглен от камери с активен въглен към участък
"Леене"), което се удостоверявало на база приложен Констативен
Протокол № ИП 04/22.01.2021 г. по повод на дадени предходни предписания и в т.
6 било отразено, че производственият отпадък с код 15 02 02* - активен въглен,
образуван от пречиствателно съоръжение се подменя при установяване изчерпване
на работния капацитет чрез монтирани визьори, и този отпадък е предаден на
оторизирана за това фирма, както и, че дружеството осъществява ежеседмични
проверки на цвят на активен въглен към всеки карусел, като резултати от тези
проверки се отразяват в работни формуляри, които в хода на съдебното производство
са и представени.
Наказаното дружество представило същите
документи, представени при предходната проверка, подробно описани в НП, като
АНО счел, че от тях не ставало ясно дали са подменени активните въглени за
2021г. и санкционирало дружеството за неизпълнение на дадените предписания.
Така в АУАН и в НП е посочено, че
представените от дружеството документи, идентични с представените при
предходната проверка за 2020г., не представляват поисканите в предписание № 1
официални документи за последната подмяна на активен въглен на пречиствателните
съоръжения към каруселните линии за 2021г.
Въззивният съд е събрал допълнително
гласни и писмени доказателства и на тяхна база е прието за установено, че през
2021 г. не се е налагало да се осъществява подмяна на активен въглен, защото
дружеството е работило с намален капацитет, а и някои карусели не се
експлоатират от дълъг период от време, но са с пуснати аспирации, докато
paбoтeщи карусели са с намален режим на работа, представени били и документи
,сочещи на налично разположение на активен въглен, необходим в случая за
подмяна и за осъществен ежеседмичен контрол по параметър цвят и установената
липса на промяна в този показател. Липсва спор, че дружеството- ответник да не може да представи документи, за подмяна
на активния въглен извършена през 2021 г., защото не се е налагало такава. При
тези обстоятелства въззивният съд е заключил, че липсват безспорни
доказателства за извършено нарушение на чл. 166, т. 3 от ЗООС, напротив налице са такива, че т. 1 от
процесното предписание е изпълнено от жалбоподателя така както е поискано.
Въззивният съд за да отмени оспореното НП
е приел неяснота на фактическото обвинение при описание на нарушението- в твърдяното неизпълнено предписание досежно изискуемата
информация за „последна подмяна на активен въглен“, не било посочено дали се
касае за подмяна извършена през 2021 г., но такава е заявена фактически с
обжалваното НП и извел изводи за недоказаността му на база всички представени
му доказателства.
Решението е правилно.
Дадените по реда на чл. 155, ал. 2 от
ЗООС
задължителни предписания, каквито се явяват процесните, обективирани в
Констативен протокол №ВП-2/04.10.2021 г.,
представляват властническо волеизявление,т.е ИАА, с което непосредствено се
засягат права и интереси на адресата, тъй като създава задължения, чието
неизпълнение е скрепено със санкционната последица по чл. 166, т. 3 от ЗООС. Нарушението
се осъществява
с бездействие - недепозирането в указания срок на официални документи,
установяващи последна подмяна на активен въглен, които предписания макар, че
срока им за оспорване не е бил изтекъл към датата на депозиране на писмените
документи, към датата на НП не са оспорени, напротив твърди се- с оглед
съдържанието им, че са изпълнени. Липсва спор, че са представено множество документи в
указания срок касаещи 2020г. и липса на такива за 2021г., поради липса на
необходимост от подмяна, обсъдени в съдебното решение.
Спорът е дали тяхното съдържание изпълва
изискването на предписанията, с оглед тяхното формулиране. Този спор обаче не
следва да бъде изясняван чрез волеизявленията на страните в процеса, а фактическото
и юридическо отхвърляне на дадена теза, при депозиране на документи в срок, следва да е инкорпорирано в НП, за да определи
ясно фактическите и правни основания за санкциониране, противно на възражението
на касатора.
Известно е, че в производството по налагане
на административното наказание следва по несъмнен начин да бъдат установени
факта на извършеното нарушение,неговия субект и вина.
Всъщност от съдържанието на НП не става ясно защо
представените документи касаещи дейности в периода 01.01.2020-31.12.2020г. по събиране
и предаване на производствен отпадък с
код 150202 – активен въглен,образуван от
пречиствателно съоръжение и предаден на база договор и съпровождащи документи,
приети като достоверни от същата администрация с КП ИП 04/21.01.2021г., са
отхвърлени като „ неясни“ за 2021г., след като са поискани документи за „
последна подмяна“. От коментираното и от въззивният съд съдържание на
обвинението в НП касателно 2021г. съдът е извел изводи, че такава подмяна не е
извършвана поради липса на необходимост, както винаги е и твърдяла ответната
страна.
Тук е мястото да се посочи, че
неизпълнението на предписания с оглед характера на нарушението, за да не е
налице хипотезата на чл.14 НК/фактическа грешка/, изключваща наказуемост по
смисъла на препращащата норма на чл.11 ЗАНН, задължително следва да съдържа конкретни,
ясно и точно посочени фактически обстоятелства, принадлежащи към състава на
нарушението.
Нормите на чл.102, чл.103 и съответстващата
им разпоредба на чл.103 ал.3 НПК ясно дефинират предмета на доказване, и в
случая на твърдяно бездействие или неточно изпълнение на предписания ,то АНО е
длъжен да докаже фактите на нарушението, така както го е инкорпорирал в НП, при
предварително заявено ясно,точно,конкретно фактическо основание, определено
времево и като дължимо действие. Защото е налице забрана в чл.103 ал.3 НПК да
се правят изводи във вреда на обвинено лице, поради това, че не е дал или
отказва да даде обяснения, дори разширено да представи доказателства за
възраженията си, т.е за своята невиновност.
Така с оглед на съдържанието на процесното
като неизпълнено предписание да се представят
официални документи за „последната подмяна …на активен въглен в
камерите на пречиствателните съоръжения към каруселните линии“ без да е указано
за кой времеви отрязък се отнася , дружеството отново е представило всички
документи за извършена от него такава през 2020г., и както самото то е възразило
по АУАН/НП липсва необходимост за извършена подмяна през 2021г.,поради което не
е в състояние да представи документи.
Неяснотата на едно фактическо изискване в
предписанията, без то да е конкретизирано граматически точно и ясно във времеви
отрязък, необходимо по аргумент на чл.14 НК, е довело до санкциониране за неизпълнени
предписания за представяне на документи за подмяна през 2021г. / вж.
съдържанието на НП и АУАН/, без такива да са точно и ясно, конкретно изисквани
именно за 2021г., както правилно е съобразил РРС. Начина на формулиране на задължителните предписания- общо за „ последна
подмяна“, са тълкувани от ответната страна по смисъла им, който е заявен и той
е представил тази налични при него документи удостоверяващи подмяна през
2020г., за които и вече е уведомил касатора при предходна проверка, за което и
съставен ИП 04/22.01.2021г. и които
всъщност противно на чл.103 ал.3 НПК са изтълкувани от АНО в негова вреда, до степен
надхърляща дори съдържанието на предписанията. Всъщност ясното,точно, конкретно
фактически върху истинно отразени действителни факти и така юридически
формулирано обвинение е гаранция за адекватно осъществяване на право на защита,
както правилно е отчел РРС. Безспорно почиващи на законовите изисквания за
пълно, точно , ясно и конкретно описание на нарушението изисквания на чл.42
т.4, т.5 и чл.57 т.5 и т.6 ЗАНН , ако не са налице, е нарушение на
процесуалните правила, касаещи правото на защита най-вече срещу фактическото
обвинение, а такива в случая, правилно са отчетени за липсващи.
За пълнота към изложеното от РРС, следва
да се посочи, че в НП липсва анализ защо представените от санкционираното
дружество документи не са достатъчни да се приеме наличие на неизпълнено
предписание, така както е изписано, след като едва в НП е посочена годината, за
която се отнасят, а именно за 2021г. В тази връзка всички възражения на касатора са
недоказани от една страна, поради липсата на точно и конкретно отхвърляне на
представените документи за 2020г./ явно последна подмяна/, едва заявени в хода
на съдебните производства като недостатъчни за предписанията и от друга страна
тези възражения не касаят периода 2021г., за което липсва спор, че не е било
наложителна подмяна. Вътрешната противоречивост на тезата на АНО, представена
едва в хода на устните състезания: представените документи за 2020г. сочели на
предаден отпадък, но не и на активен въглен, т.е такъв не бил подменян, а за
2021г въобще не бил предаван такъв отпадък , допълва изводите на РРС за
недоказаност на твърдяното нарушение.
Санкционираното дружество няма задължения
да доказва отрицателни факти- че не е извършил подмяна, поради липса на
необходимост/ цвета на активния въглен не се е променил, което е и
констатирано, както е и констатирано липса на дейност , а и е налице намаление
на капацитета на работа, но държи на склад такива за подмяна, видно от
товарителниците/, за да бъде санкциониран за неизпълнението на едно неясно
изискване и то едва след като с АУАН и НП му се вменява неизпълнение на
предписание за подмяна извършена през 2021г., макар че в предписанието това не
е изискано. В тази връзка с оглед на фактическото обвинение, касаещо
непредставяне на доказателство дали активния въглен е подменян през 2021г., противно
на твърдението на касационния жалбоподател, който с акта си е определил
предмета на доказване, РРС е изследвал именно тези обстоятелства и не е нарушил
изискването на чл.107,вр.чл.102 , чл.103 ал.3 и чл.13 и чл.14 НПК и се е произнесъл на база
представените му доказателства, отчитайки именно предмета на доказване,
инкорпориран в издаденото НП. Така възражението на касационния жалбоподател, че
съдът се е произнесъл извън предмета на спора/ опоменато като изместване на
фактите и спора/, е неоснователно.
Наведеното едва в хода по същество и пред двете инстанции съображение, че от
представените документи не ставало ясно дали въобще и кога има извършена „последна
подмяна на активен въглен“, тъй като представените нееднократно документи
касаели предаването на отпадъци е неотносимо към фактическото обвинение за
2021г., тъй като самия касатор е направил извод за липсващи документи за
2021г., а такива безспорно е установено, че липсват поради липсата на необходимост
от подмяна.
Представените от касатора допълнителни
писмени доказателства не могат да санират пропуска в обвинението, тъй като не
могат постфактум да въвеждат нови основания към фактическото обвинение.
Следва да се приеме, че районният съд не е допуснал
нарушения на процесуалните правила във връзка с оценка на доказателствата и на
материалния закон и е постановил едно правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
С оглед на представени доказателства за направени
деловодни разноски и на искане за тяхното присъждане, такива при касационното
обжалване следва да се присъдят в полза на ответника на основание чл.63 д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.3 АПК
вр. с чл. 36 от Закон за адвокатурата и чл. 18, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на доказаното плащане от 400лв.
за адвокатско представителство.
Разноските следва да бъдат възложени
съобразно §. 1, т. 6 от ДР на АПК в тежест на
РИОСВ-Русе, която притежава правосубектност като ЮЛ.
Така
мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №
511/ 01.07.2022г., постановено по АНД 168/2022г.
ОСЪЖДА РИОСВ
Русе да заплати
на „Линамар Лайт Металс Русе"ЕООД, с ЕИК
*********, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ за направени деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: