Р Е Ш Е
Н И Е
№ 62 23.12.2014 год. гр.Чирпан
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Чирпански
районен съд, трети състав
На 27.11.2014 год.
В
публично заседание в състав:
Председател:
АТАНАС ДИНКОВ
Секретар: Д.В.
сложи за разглеждане
докладваното от районен съдия Атанас Динков гр.дело номер № 382 по описа за
2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.
В
исковата молба (ИМ) подадена от „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД (ВиК), със
седалище и адрес на управление - гр.Стара Загора, **, ЕИК:*********, представлявано от
управителя **, чрез адв.Д.Д. ***, съдебен адрес - гр.Стара Загора, ул.
„Ген.Гурко” № 54, ет.2, ап.5 се твърди, че ответникът Н.М.Й., ЕГН:**********,***
е бил в договорни отношения с ищцовото дружество, като на негово име имало
открита партида с № 14047 във ВиК ЕООД гр.Стара Загора, район гр.Чирпан за
имот, находящ се в **. Сочи се в ИМ, че за периода от 01.07.2009 год. до
01.02.2014 год. ответникът дължал на ищцовото дружество, сума в размер на
425.80 лева (четиристотин двадесет и пет лева и осемдесет стотинки),
представляваща изконсумираната от домакинството му вода за горепосочения период
от време. Твърди се, че поради закъснялото плащане ответника дължал и мораторна
лихва за периода от 01.07.2009 год. до 31.03.2014 год. в размер на 42.37 лева
(четиридесет и два лева тридесет и седем
стотинки). Излага се в ИМ, че на 16.08.2012 год. на ответника била
връчена Покана за доброволно плащане № ********** от 14.08.2012 год. с която му
била предоставена възможност за сключване на споразумение за разсрочено
плащане. Ответникът не се явил за сключване на споразумение и не бил заплатил
задължението си към ищцовото дружество. Ищеца твърди, че изпратили Уведомление
- покана № 0004510 от 15.10.2012 год. до ответника за задълженията му към
дружеството и го уведомили, че ако в тридесетдневен срок не изпълнел
задълженията си, щели да потърсят правата си по съдебен път със всички
произтичащи от това последици. Ищцовата страна твърдят, че тъй като в
предоставения срок, ответникът не бил заплатил задълженията си, подали до РС
Чирпан - Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Образувано било ч.гр.д. № 245/2014 год. по описа на РС Чирпан, но в срока по
чл.414, ал.2 от ГПК, ответникът подал до РС Чирпан възражение, в което посочил, че признава
максимум 1/3 от исканата сума. Поради това за ищцовата страна възникнал правен
интерес да предявят иск за установяване на вземането си, произтичащо от
незаплатено парично задължение за консумирана питейна и отведена канална вода,
както и мораторна лихва, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
задължението. Молят съда да постанови решение, с което:
1. ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в РС Чирпан, Н.М.Й.,
с ЕГН:**********, дължи на „ВиК” ЕООД гр.Стара Загора, сума в размер на 425.80
лева (четиристотин двадесет и пет лева и осемдесет стотинки), представляваща
цената на доставената и изконсумирана питейна и отведена канална вода по
партида № 14047 за имот, находящ се в ** за периода от 01.07.2009 год. до
01.02.2014 год. както и законната лихва върху присъдената сума, считано от
датата на завеждане на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК до РС Чирпан по ч.гр.д. № 245/2014 год. до окончателното й
изплащане.
2. ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в РС
Чирпан, Н.М.Й., с ЕГН:**********, дължи
на „ВиК” ЕООД гр.Стара Загора, сума в размер на 42.37 лева (четиридесет и два
лева тридесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за забавено
изпълнение на паричното му задължение за периода от 01.07.2009 год. до
31.03.2014 год. Претендират направените по делото съдебни и деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Н.М.Й.,
ЕГН:**********,***. В отговора се твърди, че от края на месец април 2010 год.
ответникът живеел в с.Рупки, общ.Чирпан, поради което не бил консумирал питейна
вода. Твърди се също така, че през цялата 2011 год. до лятото на 2012 год. не
бил посещаван от инкасатор на ВиК за отчитане на показанията на водомера.
Твърди се, че когато инкасатор на ВиК посетил жилището му, констатирал, че
водомера не отчитал, поради което следвало да бъде сменен с нов, като до смяната
на водомера на ответника щяло да се начислява служебно по 5 кубика вода на
месец. В отговора се твърди, че в края на ноември 2012 год. ответникът бил
заплатил на ВиК по представената му покана-уведомление, сумата от 45 лева.
Ответникът твърди, че бил закупил нов водомер, но поради натоварена си работа
не можел да се яви във ВиК и да подаде молба за смяна. Твърди също така, че ВиК
не можели да предоставят график на посещенията на инкасатора след месец април
2010 год. с показания на водомера с положени от ответникът подписи.
От събраните по
делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване разпоредбите на чл.235 от ГПК, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
По приложеното ч.гр.д.№ 245/2014 год. по описа на ЧРС, в
полза на ищеца е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Срещу заповедта
е било подадено от ответника възражение по чл.414 от ГПК, в резултат на което и
в срока по чл.415 от ГПК, ищецът е предявил настоящия иск по чл.422 от ГПК.
Страните не спорят, че ответникът е имал открита партида във
ВиК ЕООД гр.Стара Загора, район гр.Чирпан, с № 14047 за имот, находящ се в **.
Между страните не се спори, че с Покана за доброволно
плащане № ********** от 14.08.2012 год. ищцовото дружество поканило ответника
да заплати изцяло сумата от 99.20 лева, представляващи задължение за доставена
питейна, отведена канална и пречистена вода за периода от месец 04.2009 год. до
месец 08.2012 год. в тридесетдневен срок от връчването на поканата.
Не се спори също така, а и от представеното заверено копие
на Уведомление - покана № 0004510 от 15.10.2012 год. се установява, че
дружеството-ищец е уведомило ответника, че по партидата му е установено наличие
на просрочени и незаплатени задължения в размер на 127.38 лева, представляващи
задължения за доставена питейна, отведена канална и пречистена вода за периода
от месец 04.2009 год. до месец 10.2012 год. и го е поканило да заплати
доброволно задълженията си тридесетдневен срок.
В хода на делото са ангажирани специални знания в областта
на счетоводството, посредством изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, в
заключението по която вещото лице М.К.К. установява, че за периода
от 01.07.2009 год. до 01.02.2014 год. задължението по партида № 14047 на името
на Н.М.Й. *** за ползвана питейна и отведена вода е сума в общ размер на 425.80
лева, а лихвата за забава върху всяка от главниците, включени в същия период,
считано от 01.07.2009 год. до 01.02.2014 год. е в общ размер на 48.91 лева.
От представените преписи на карнетни листи за партида № 14047
с абонат Н.М.Й. се установяват отразените месечни отчети за количеството
консумирани ВиК услуги в обекта на потребление в рамките на исковия период.
По делото са представени и приети като писмени
доказателства, заверени копия от лихвен лист-извлечение от сметките по партида
№ 14047 за периода от 01.07.2009 год. до 01.02.2014 год., Общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД гр.Стара Загора и Решение № ОУ-073 от 27.07.2006 год. на ДКЕВР, с което са
одобрени посочените общи условия, като фактите и обстоятелствата в документите,
релевантни за спора ще бъдат обсъдени по-долу в изложението.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Искът за съществуването на вземане с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК е предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. За
ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на
вземането му, тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, ответникът-длъжник е
възразил срещу издадената по ч.гр.д.№ 245/2014 год. по описа на ЧРС - Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват
това вземане.
По делото не се спори, а и от представените и приети по делото заверени копия от лихвен лист-извлечение от сметките по партида № 14047 за периода от 01.07.2009 год. до 01.02.2014 год. и заверен препис от стр.100-101 за партида № 14047 от карнетната книга за периода от 01.07.2009 год. до 01.02.2014 год. се установява, че между страните са възникнали отношения, имащи характер на договор за доставка на питейна и отвеждане на канална вода. По силата на създаденото правоотношение ищецът е разкрил на ответника партида, по която да се отчитат консумираните от него количества вода. Въз основа на отчетеното са били издадени и отделните фактури, удостоверяващи месечните доставки. Задължение на ответника е да заплаща ежемесечно извършените от ищеца доставки, като в случай, че той не стори това, дружеството ищец разполага, съобразно чл.79, ал.1 от ЗЗД, с правото да иска цената да му бъде заплатена.
По делото е депозирано заключение на назначената съдебно- икономическа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. Вещото лице сочи, че „ВиК” ЕООД гр.Стара Загора е издало на ответника Н.М.Й., 24 бр. квитанции за дължими суми за предоставените услуги в общ размер на 425.80 лева, а обезщетението за забавено плащане по посочените фактури е в общ размер на 48.91 лева.
По отношение
на възраженията, направени в отговора по чл.131 от ГПК, а именно, че от края
на месец април 2010 год. ответникът живеел в с.Рупки, общ.Чирпан, поради което
не бил консумирал питейна вода, както и че през цялата 2011 год. до лятото на
2012 год. не бил посещаван от инкасатор на ВиК за отчитане на показанията на
водомера, съдът намира следното: Съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 год.
за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия, изразходваните
количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от ВиК оператор.
Съгласно чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год.
за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, отчетените данни по ал.2 и 3 (в
случая на индивидуалният водомер на ответника) се установяват чрез отбелязване
в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на
отчитане по електронен път.
Съгласно чл.21, ал.1 от Общите условия отчитането на водомерите на потребителите за питейно-битови нужди става за период не по-дълъг от три месеца, като съгласно чл.21, ал.3 от същите условия в междинните периоди между два отчета операторът начислява количеството изразходвана вода, определено въз основа на среден разход от предните два отчета, като след отчитането на показанията на водомера количествата се изравняват. Отчитането следва да се извършва в присъствието на потребителя или негов представител, а при неосигуряване на представител отчетът следва да се подпише от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК (чл.21, ал.4 от Общите условия). За датата на която ще се извърши отчитане водоснабдителното дружество следва да обяви, чрез писмено съобщение или по друг подходящ начин, в срок не по-кратък от три дни преди отчитането (чл.21, ал.5 от Общите условия). Член 22 от Общите условия предвижда задължение на потребителя да осигури свободен достъп за извършване отчет на водомерите. В случаите когато той отсъства, той следва да уточни с ВиК оператора в срок не по-дълъг от шест месеца от последното отчитане (чл.22, ал.3). В случай, че това задължение не бъде изпълнено от потребителя се счита, че е налице отказ от осигуряване на достъп, който се удостоверява с протокол подписан от длъжностно лице на ВиК оператора и поне един свидетел.
В
случая се установи, че през спорния период от време, ищецът по иска е доставял
вода на ответника и е отчитал същата по водомера, монтиран в имота на същия. Що
се касае до възражението, че в карнетната книга, в която са били отчитани
данните на консумирана вода от жалбодателя по показанията на водомера липсвал
подпис на потребителя за посоченият в отговора по чл.131 от ГПК период, то
следва да се посочи, че по делото не се представиха доказателства,
опровергаващи отчетените в карнетната книга данни за консумираната вода.
Напротив, съдържанието на извлечението по партидата на потребителя, на
справката - извлечение за дължимите суми за процесния период не са оспорени,
поради което следва да се приеме, че същите представляват надлежно
доказателство по отношение на вписаните данни за количеството консумирана
питейна вода през съответните периоди.
В тази връзка, съдебно-счетоводната експертиза е установила, че за процесния период от време са издадени фактури за дължими от ответника суми на обща стойност 425.80 лева, истинността на които документи също не е оспорена от ответника по иска.
Относно твърденията на ответника, че когато инкасатор на ВиК посетил жилището му, констатирал, че водомера не отчитал, поради което следвало да бъде сменен с нов, както и че определен период от време не живеел в имота, съдът счита, че не следва да ги обсъжда, тъй като с оглед разпределената тежест на доказване, ответникът не е представил доказателства в подкрепа на твърденията си и не е направил своевременно искания за събиране на доказателства.
Поради
това, съдът приема, че в настоящето производство ищецът е доказал своето
вземане, произхождащо от облигационна връзка, в която са встъпили абонатът и
ищцовото дружество с насрещни права и задължения. Ищецът по иска доказа факта
на доставената вода, за което са съставени фактури за дължимите от ответника по
иска суми и следва да се приеме, че претендираното вземане съществува - налице
е задължение на ответника за заплащане на сумата по издадената заповед за
изпълнение, каквато съгласно разпоредбата на чл.203 от Закона за водите,
предоставящият услугата може да поиска да се издаде по реда на чл.410 от ГПК,
независимо от размера на задължението срещу неизправни длъжници. Или,
предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен.
При този
изход от спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да понесе
направените от ищеца разноски по делото в размер на 725 лева, представляващи
ДТ, възнаграждение за един адвокат, възнаграждение за особен представител и
възнаграждение за вещо лице. Същият дължи направените от ищцовото дружество разноски за заповедното
производство в размер на 175 лева, за които съгласно задължителните указания,
дадени в т.12 от ТР №4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 4/2013 год.
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че към
датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК в РС Чирпан, Н.М.Й., с ЕГН:**********,*** дължи на „Водоснабдяване
и Канализация” ЕООД (ВиК), със седалище и адрес на управление - гр.Стара
Загора, **, ЕИК:*********,
представлявано от управителя **, чрез адв.Д.Д. ***, съдебен адрес - ** сума в
размер на 425.80 лева (четиристотин двадесет и пет лева и осемдесет стотинки),
представляваща цената на доставената и изконсумирана питейна и отведена канална
вода по партида № 14047 за имот, находящ се в ** за периода от 01.07.2009 год.
до 01.02.2014 год. както и законната лихва върху присъдената сума, считано от
датата на завеждане на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК до РС Чирпан по ч.гр.д. № 245/2014 год. до окончателното й
изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в РС
Чирпан, Н.М.Й., с ЕГН:**********,***
дължи на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД (ВиК), със седалище и адрес на
управление - гр.Стара Загора, **,
ЕИК:*********, представлявано от управителя **, чрез адв.Д.Д. ***, съдебен
адрес - ** сума в размер на 42.37 лева (четиридесет и два лева тридесет и седем
стотинки), представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното му задължение
за периода от 01.07.2009 год. до 31.03.2014 год.
ОСЪЖДА Н.М.Й., с ЕГН:**********,*** да заплати на „Водоснабдяване
и Канализация” ЕООД (ВиК), със седалище и адрес на управление - гр.Стара Загора,
**, ЕИК:*********, представлявано от управителя **, чрез адв.Д.Д. ***, съдебен
адрес - ** направените
разноски по делото в размер на 725 лева (седемстотин двадесет и пет),
представляващи ДТ, възнаграждение за един адвокат, възнаграждение за особен
представител и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА Н.М.Й., с ЕГН:**********,*** да заплати на „Водоснабдяване
и Канализация” ЕООД (ВиК), със седалище и адрес на управление - гр.Стара
Загора, **, ЕИК:*********, представлявано от управителя **, чрез адв.Д.Д. ***,
съдебен адрес - ** направените
от ищцовото дружество разноски за заповедното производство в размер на 175 лева
(сто седемдесет и пет лева).
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: