№ 1423
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20241100503791 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 11250/16.01.23 г. на С. В. И., с която се
обжалва решението от 01.12.2022 г. по гр. дело № 43700/2021 г. на СРС, 149 състав, в
съответните части, в които родителските права по отношение на детето Т.Б. Д. са
предоставени за упражняване на бащата, при когото е определено местоживеенето на детето,
а на майката – въззивница в настоящото производство, е определен режим на лични
отношения с детето, и последната е осъдена да му заплаща месечна издръжка в размер на
250 лв., считано от 26.07.2021 г., до настъпване на причина за изменение или прекратяване
на издръжката.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като подробно
са изложени съображенията за това. Въззивникът И. моли да се отмени решението в
обжалваните части и да се постанови друго, с което да се предостави упражняването на
родителските права по отношение на детето Т. на нея (въззивника), с произтичащите от това
последици - местоживеенето на детето да бъде определено при нея, на бащата (въззиваем)
да бъде определен режим на лични отношения с детето, по посочения във въззивната жалба
начин, и последният да бъде осъден, да заплаща на сина си Т. месечна издръжка в размер на
300 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на насрещната
1
искова молба. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна Б. Е. Д. оспорва изцяло изложеното във въззивната жалба и
моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото,
приема за установено следното:
С решението от 01.12.2022 г. по гр.д. № 43700/2021 г. на СРС, 149 състав, е
прекратено производството по делото в частта относно упражняването на родителски права,
местоживеенето, и определяне на режим на лични контакти на детето З.Б. Д.а,
упражняването на родителските права по отношение на детето Т.Б. Д. е предоставено на
бащата Б. Е. Д., при когото е определено местоживеенето на детето, на майката С. В. И. е
определен режим за лични контакти с детето Т. всяка четна седмица от годината с
преспиване от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, като този режим се осъществява в
рамките на учебната година, но не касае официалните празници и пролетните, летните и
коледните ваканции на детето; по време на пролетната ваканция, когато тя не съвпада с
Великденските празници (в случай, че пролетната ваканция включва дните, определени за
Великденски празници през съответната година, прилага се режима относно тези празници),
за първата половина на тази ваканция през четни години, а през нечетни - за втората
половина; през лятната ваканция за 30 дни, по време през което майката не е в платен
годишен отпуск, осъществявани в тридесет дни, разделени на два пъти по 15 дни с
преспиване, като майката има задължение да посочи дните на платения си годишен отпуск
до 31.05; всяка нечетна година за Коледните празници, считано от 18.00 часа на 23 декември
до 18 часа на 26 декември, както и за неработните дни по случай 3 март, 6 май и 6
септември; всяка четна година за неработните дни по случай 22 септември, за
Новогодишните празници, считано от 18 часа на 30 декември до 18 часа на 1 януари на
следващата нечетна година, както и за Великденските празници, от 10 часа на Разпети петък
до 18 часа на Светлия понеделник, и майката С. В. И. е осъдена да заплаща на сина си Т.Б.
Д., чрез неговия баща Б. Е. Д., месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от 26.07.2021
г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване. С
решението са отхвърлени исковите претенции на Б. Е. Д. за осъждане на С. В. И. да
заплащане на месечна издръжка на навършилата пълнолетие в хода на делото З.Б. Д.а за
периода от 26.07.2021 г. до 26.06.2022 г. Първоинстанционният съд, също така, е осъдил, С.
В. И. да заплати в полза на Софийски Районен съд държавна такса върху определената
издръжка в размер на 360 лв.
За да прецени, че е в интерес на детето Т. родителските права върху него да се
предоставят за упражняване на бащата, при когото детето да живее, първостепенният съд е
установил следното: страните, въпреки крайно конфликтните си отношения и родителска
раздяла, са продължили да обитават и обитават, заедно с общите си деца З. (пълнолетна) и Т.
2
(непълнолетен) жилище, находящо се в гр.София, ж.к. Люлин, собственост на Д. и децата;
след родителската раздяла пряката и непосредствена грижа за детето Т. се поемала изцяло от
бащата, който задоволял не само базовите потребности на детето от храна, подслон,
образование, издръжка, но и поемал цялата домакинска работа, и разполагал с необходимия
капацитет, добра подкрепяща среда и материални възможности, за да полага адекватни на
нуждите на сина си грижи за него; бащата нямал клинично значими психологични и/или
психиатрични състояния, за разлика от майката, която имала прекаран епизод с шизофренни
или полиморфни симптоми; между него и детето имало изградена връзка на привързаност и
доверие; детето нямало специфична привързаност към майката, изпитвало
дезинтересираност от нея, защото тя била дезинтересирана от него и отказвало да живее с
нея.
Въз основа на посочените обстоятелства районният съд е направил извода, че
загубеният авторитет на майката и отричането й от детето (дистанциране, отблъскване и
омаловажаването й като родител) се дължи на нейно поведение и неполагани адекватни
грижи, поради което, съобразявайки пола и желанията на Т. с оглед неговата най-добра
защита на интересите е упражняването на родителските права върху детето да бъде
предоставено на бащата, при когото детето да живее, а на майката да се определи режим на
лични контакти.
Въззивният съд е изслушал двете страни и детето Т., приел е заключението по
допуснатата комплексна съдебнопсихологична - психиатрична експертиза, приобщил е към
материалите по делото социалните доклади на ДСП – Люлин.
При изслушването от въззивния съд по реда на чл.59, ал. 6 СК, въззивникът С. В. И. е
заявила, че е с висше образование, работи като санитар в ИСУЛ в операционно отделение,
на смени, обикновено от 07:30 ч. до към 15:30 часа или от 7:00 ч. до 19:00 ч., без нощни
смени, няма нов партньор. В грижите за детето Т. можела да разчита на помощта на сестра
си и на майка си, които живеели в близост. Дистанцираното отношение на детето Т. към нея
смята, че е последица от манипулациите на бащата. Посочила е, че е повишавала тон, но
след като се е налагало да повтаря по няколко пъти, тогава се намесвал бащата и
манипулирал детето, като твърдял, че тя е лоша, че вика, че се кара и по този начин влияел
на детето, настройвал го негативно срещу нея. Добавила е, че отношенията с по-голямата й
дъщеря са добри, нормални, като между майка и дъщеря. Дъщеря й споделяла с нея само
това което сметнела за необходимо, защото не били толкова близки, тъй като тя била по-
емоционална, а на Т. било „забранено“ да й казва всичко. Определила е като близки
отношенията с Т., който споделял с нея, но не пред баща си, защото последният понякога го
плашел, че нямало да му плаща уроците, нямало да му купува телефон и др. Тя самата
нямала нищо против детето да се вижда 2 - 3 пъти седмично с баща си, ако родителските
права й бъдат предоставени за упражняване. Изразила е мнение, че напрежението, което се
създавало от съвместното обитаване на жилището, влияело, но не толкова. С бащата до
преди известно време комуникирали с нападки, но напоследък не говорили, което било
добре. Тя не се месела в неговите неща, той преди година се намесвал, а сега - странял леко.
3
Бащата готвел на децата, а тя перяла и чистела. Когато тя готвела за децата бащата не им
разрешавал да ядат от нейната храна.
Изслушан от въззивния съд по реда на чл.59, ал.6 СК въззиваемият Б. Д. е заявил, че е
с висше образование, работи в сектор „Сигурност“, с работно време от 8:00 ч. до 17:00
часа, а в събота и неделя почива. В грижата за детето Т. можел да разчита на помощта на
родителите си и на сестра си, които живеели в непосредствена близост, в съседни блокове.
Помощ можели да оказват и плетениците му, които били големи. Нямал нова партньорка,
грижил се за децата, полагал всички усилия да израснат добре образовани, интелигентни и
възпитани деца. Дъщеря му била студент. Всички необходими разходи по образованието на
децата, включително курсове по езици, и др., както и джобни пари, изцяло покривал той,
наред с грижите за домакинството. Той перял, чистел, готвел за децата. Майката понякога
дори не миела съдовете, които ползвала. Атмосферата в жилището не намирал за добра.
Изразил е притесненията си как тя ще се отрази на психиката на детето Т.. Посочил е, че
той на практика упражнявал родителските права. Не налагал на децата ограничения за
контактите им с майката. Искал само тя да полага адекватни грижи, защото тя не полагала
никакви грижи. Той обезпечавал изцяло всички нужди на децата. Изцяло и двете деца били
на негова издръжка.
Пред въззивната инстанция детето Т.Б. Д. е споделило, че живее с в едно жилище с
родителите си и със сестра си, обстановката в което не била добра. Родителите му не се
разбирали, не си говорили по между си, или ако говорели за нещо се карали. От около три
години родителите му ползвали различни стаи. Майка му спяла в хола, баща му в спалнята, я
той и сестра му в детската стая. Атмосферата в жилището не му харесвала. За училище му
помагал баща му. Баща му готвел, купувал му дрехи и др. необходими неща, той плащал
уроците му по български език, по математика, както и по английски език. Той му помагал за
домашните, а когато бил ангажиран помагала сестра му. Сестра му се разбирала с баща му,
говорела с майка им понякога, но двете се карали. Той самият също се разбирал по –добре с
баща си. В отношенията с майка му винаги имало напрежение. Обикновено майка му
вместо да го попита дали може да направи нещо, още с влизането започвала да вика, а това
го напрягало и не му харесвало. Майка му готвела много рядко, може би веднъж в месеца.
Споделил е за случай, в който нямали храна и баща му забъркал яйца, с които се нахранили,
след което майка му извадила пържоли и ги направила за себе си, без дори да го попита дали
иска и той. Т. е заявил, че ако има проблем или нужда от съвет, споделя с баща си. Успехите
и хубавите събития също споделял с баща си. На майка си можел да каже, ако събитието е
много хубаво, като с нея изобщо не обсъждал проблемите си. Добавил е, че се разбира със
сестра си, както и с братовчедите, леля му, баба му и дядо му от страна на баща му.
Последните помагали в неговото отглеждане. Майка му работела от около една година.
Работела на смени. Баща му работел дневна смяна до към 17:00 – 18:00 часа. Т. е заявил и
категоричното си желание да живее с баща си, като примерно веднъж месечно да се вижда с
майка си, и е добавил, че баща му не пречел на общуването с майка му. Подчертал е, че
всеки път, когато разговарял с майка си имало напрежение, стигало се до скандали. От време
4
на време разменял по някоя приказка с нея, когато тя понякога го питала нещо. Обикновено
за да не станел скандал просто млъквал. За пример е посочил случилото се вечерта, преди
изслушването му в съда, когато написал есе по „Музика“ по зададена тема и помолил баща
му да го дооформи. Тогава майка му пак започнала да вика, че нямало да може да спи,
изгонила го от неговото легло, казала му да ходи да спи в спалнята или в хола, защото баща
му щял да вдига шум докато помагал за есето и тя нямала да може да спи.
В социалните доклади на ДСП-Люлин, представени във въззивното производство, е
посочено, че въпреки родителската раздяла, страните и техните две деца – непълнолетния Т.
и пълнолетната З., продължават да обитават съвместно жилище находящо се в гр.София,
ж.к.*******, което е собственост на бащата и двете деца, а майката притежава вещно право
на ползване върху ½ ид.ч. от него. В социалните доклади относно отношенията между
родителите и децата, както и относно грижата и издръжката на непълнолетия Т. са отразени
споделените и в социалното проучване противоречивите тези на родителите, изразени в
исковата молба и отговора по нея, респ. във въззивната жалба и отговора по нея, а и в
обясненията им по реда на чл.59, ал.6 СК. Наред с това в социалните доклади са отразени и
констатираните в хода на социалното проучване условия, при който се отглежда Т.. В тази
връзка е посочено, че жилището се състои от кухня и хол, две спални, санитарни помещения
( тоалетна и баня с тоалетна), килер, коридор и две тераси. За детето Т. има осигурено лично
пространство – детска стая, която поделя с пълнолетната си сестра, обзаведена съобразно
нуждите им. Посочено е че домът е чист, подреден, обзаведен с всички необходими
електроуреди, както и мебели за едно домакинство. Отразено е и предпочитанието на
детето Т., споделено в хода на социалното проучване, да живее с баща си.
С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилото
пълнолетие дете при произнасянето по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК, въззивният съд е
допуснал изготвянето на комплексна съдебнопсихологична –психиатрична експертиза.
Заключението се отнася до отношението и емоционалната привързаност на детето към
всеки един от родителите му, емоционалното състояние на детето, наличието при детето на
конфликт на лоялност по отношение на всеки от родителите и/или наличието на
родителско отчуждение при детето, както и за родителския капацитет на всеки един от
родителите, личнстовите характеристики на последните, тяхното психическо състояние и
психологически профил, респ. начина по който последните повлияват на детето Т..
Видно от заключението на изготвената пред настоящата инстанция комплексна
съдебнопсихологична - психиатрична експертиза, кредитирано от съда, въпреки оспорването
му, като компетентно изготвено, достатъчно ясно и обосновано, и кореспондиращо с
доказателствената съвкупност по делото, при нито един от двамата родители не са
установени симптоми на диференцирано психично разстройство. Не е идентифицирана и
психопатология (симптоми на психично разстройство) у нито един от тях. Според
експертите бащата е интровертна личност, характеризираща се с традиционно приетите
семейни и професионални ценности, с висока интелигентност и с много добра годност за
понасяне на напрежение и стрес. Последният е с добра годност за емоционален резонанс към
5
преживяванията и проблемите на другите, с позитивна самооценка за собствените
емоционални преживявания и придобити умения да преодолява негативните емоции при
тежки проблеми и загуби. Той проявява предимно позитивни убеждения. Основните правила
и модели на изградено поведение при него са: чрез упорит труд и настоятелност да постига
големи успехи, да търси нови решения и чрез активни действия да промени
ситуацията;упражняване на самоконтрол в трудни ситуации;уповаване на семейните
ценности в трудни ситуации. Отчетени са много добри умения за комуникация и ефективни
стратегии за справяне, без данни за психопатологични феномени, вербална агресия в
рамките на нормата(горна граница), критично-осъзнато, развито чувство за вина, без
данни за застрашеност от физическа агресия, индиректна агресия- под добър контрол,
афективна готовност с ниски стойности. Майката, подобно на бащата, е интровертна
личност, характеризираща се с традиционно приетите семейни и професионални ценности.
Последната е със средна интелигентност, с добра годност за понасяне на напрежение и
стрес, добра самооценка за собствените интелектуални възможности, с умерени умения за
логични анализи, предимно на ниво конкретна логика. Майката е с положителна самооценка
за собствените емоционални преживявания и придобити умения да преодолява
негативните емоции при тежки проблеми и загуби, при нея не е застъпено емоционално-
фокусираното справяне с проблемите, а се отдава предпочитание на поведенческите
стратегии. Тя проявява позитивни и негативни убеждения. Основните правила и модели на
изградено поведение при нея са: чрез упоритост и полагане на усилия, през
действията да продължава да търси нови решения, за да промени ситуацията; чрез заемане
на доминираща позиция и отстояване на своите интереси; вярването, че след
предизвикателствата и трудностите идват по-добри времена. Отчетени са добри умения за
комуникация със стремеж към отстояване на своите позиции, както и ефективни стратегии
за справяне (изграждане на решения), така и неефективни (емоционално фиксиране на
травматични преживявания). Не са отчетени данни за психопатологични феномени при
майката, но е отчетена егоцентричност в поведението й към близките. Наред с това вещите
лица са посочили, че са налице тенденции от страна на майката съзнателно да прикрива и
изопачава истината. Вещите лица са установили, че и двамата родители са годни да
родителстват, но при майката са регистрирали трудности да се свързва емпатично с
околните, включително и със сина си Т., да откликва своевременно и адекватно на неговите
емоционални потребности , да адаптира собственото си поведение гъвкаво и съобразно
нуждите на детето; както и е склонна да отправя обвинения към него и да го въвлича
директно в съществуващия конфликт между нея и баща му. При бащата не са установени
характеристики, свързани с личността му, които да повлияват негативно родителския му
капацитет.
Експертите са посочили, че майката систематично пренебрегва емоционалните и
развитийни нужди на Т., отказвайки му пълноценен контакт с приятели, лишавайки го от
подаръци за рождените му дни с “възпитателна” цел, забранявайки му да кани приятели
вкъщи, въпреки неговото желание, като това е мотивирано единствено и само с нейния
интерес, а не с този на детето или посочване на някаква обективна причина. Според тях,
6
майката не е в състояние да включи в обяснението си за поведението на детето към нея
своето собствено поведение и отношение към него. Като цяло са регистрирали
емоционално студено, дистанцирано отношение към детето и неговите проблеми от нейна
страна и са посочили, че тя не е способна на себерефлексия и самокритичност, респ. търсене
на обяснения за отчужденото поведение на Т. в нейното собствено поведение, както и
отсъствие на нагласа за търсене на възможности за промяна в нейното собствено поведение,
насочено към постигане на промяна в отношението на детето към нея, отстоявайки тезата,
че “отношението на Т. е последица от манипулациите от страна на баща му”. Подобна
неспособност да идентифицира характеристики в собственото си поведение, които подлежат
на корекция, експертите са идентифицирли като личностова особеност, която ограничава
адаптивните функции, респ. ограничава практикуването на родителска роля, която
предполага гъвкавост и способност за корекция на собственото поведение, съобразно
нуждите на детето. В допълнение на това са отбелязали, че майката няма нагласа към
компромис, който да е съобразен с обстоятелства от реалността, от една страна, и, от друга
страна, с нуждите, предпочитанията и интересът на децата. Нещо повече, майката пред
вещите лица е проявила неприкрита склонност да вменява чувство за вина на сина си за
нейната съдба, ако бъде “изгонена” (отстранена) от семейното жилище (отразено в
заключението). Майката не е проявила и задръжки в присъствието на детето да изразява
свободно тезата си, че детето е манипулирано от баща си и е настройвано от него срещу нея,
с лекота е обвинявала детето пред експертите и баща му, че си “измисля”, тоест, че лъже, че
не изразява свое собствено мнение и позиция, а възпроизвежда мнението и позициите на
баща му за проблемите в отношенията помежду им, които позиции (по подразбиране,
според нея) са неверни и погрешни. Подчертано е, че това огорчава детето и е една от
характеристиките на поведението на майката, което отблъскват детето от майка му. Вещите
лица са категорични, че в емоционалната експресия на майката липсва страдание. Не се
установили болка, тъга, огорчение, съмнение, несигурност, вина, както и загриженост за
начина, по който нейните думи биха рефлектирали у детето. Подходът й към излагането на
проблемите е рационален, прагматичен, фактологичен, директно ориентиран към
удовлетворяване на нейните персонални желания, потребности, независимо как те
интерферират с желанията и потребностите на детето, като не намира за нужно или пък е
неспособна да обоснове фрустриращото си поведение спрямо детето с педагогически или
други разумни аргументи- често единствен аргумент за отказа й да удовлетвори желания на
детето е “аз не желая” или “аз не съм длъжна да се съгласявам”. Желанията на детето,
дори и да са изразени ясно, експлицитно, са пренебрегнати от майката, ако
удовлетворяването им е в конфликт с нейните лични предпочитания и интереси. Вещите
лица са категорични, че тази нейна егоцентричност е достатъчно изразена, за да се отрази
на стила на родителстване отново в посока на компрометиране на връзката й с детето и по
този начин засяга значително нейния родителски капацитет. Обърнали са внимание и на
резултатите на майката от въпросника за родителско отношение – субскалата „Авторитарна
хиперсоциализация /контрол/, разкриващи родителски стил, който според тях е отказ от
контрол - тоталната противоположност на авторитарния контрол, който е също толкова
7
вреден при възпитанието на едно дете. Нейната дистанцираност от Т. не допринася за
неговото правилно психично развитие и за възстановяването на емоционалната връзка
между майка и син. От друга страна, експертите са на мнение, че бащата с цялостното
си поведение, изразява автентична, докосваща загриженост и притеснение относно
цялостната ситуация в семейството, с ясно изразен фокус на загрижеността му върху
емоционалното благополучие на децата - нещо, което в поведението на майката и нейната
емоционална експресия не са регистрирали. Тестовото изследване при бащата според
вещите лиза регистрира любознателност, съобразителност, добре развита емоционална
интелигентност, изразяваща се в годност за разпознаване на емоциите на другите, както и
добър емоционален резонанс към преживяванията и проблемите на другите. Резултатът на
бащата от въпросника за родителско отношение е дал основание на вещите лица да приемат,
че неговия родителски стил е търсещ баланс между контрол и овластяване на детето. От
възприятията на детето, изразени както в количествените, така и в качествените
изследвания, вещите лица са установили, че Т. приема тази балансирана форма на контрол и
авторитета на бащината фигура. При изследването на бащата не са открити особености с
клинична значимост, както и психични/ личностови особености, ограничаващи родителския
му капацитет. В резюме, родителският капацитет на бащата е определен като добър,
докато на майката като подчертано засегнат.
Според вещите лица, Т. е видимо по-привързан емоционално към баща си и заема
неговата позиция в родителския конфликт, идентифицирайки се с него, което според тях е
нормативно за възрастта и пола на детето. Към майка си подхожда с недоверие,
предпазливост и досада, която се стреми да прикрие зад търпелива учтивост и уважение. И
въпреки това, което декларира, според вещите лица, детето желае (има потребност, която е
фрустрирана на този етап) да се сближи отново с майка си и копнее за познатите му
от миналото отношения между майка и син, което е показателно и за потвърждава още
веднъж наличието на фрустрация и дефицити в отношенията с майка му. Наред с
това е отчетено разочарование и нараненост у детето поради стеклите се между тях
отношения, респективно формиране на негативен майчин образ (негативен майчин
комплекс). Характеровите особености и особеностите в поведението на майката според
експертите са довели до дистанцирането на детето от нея, до натрупване на огорчение и
обида в него. Посочили са, че Т. вижда своя дом (семейство) като нещо неприятно, в
което липсват любовта, подкрепата и разбирането. Детето чувства майка си като човек,
който е склонен да го критикува и ограничава неговата свобода и независимост.
Ограниченията и контролът, налагани от бащата е посочено, че детето възприема като
проява на родителска грижа и възприема като правомерни и подходящи/адекватни, които
не събуждат в него изразено раздразнение, фрустрация и съпротива. Въпреки описаните
чувства на детето, вещите лица са категорични, че в случая родителско отчуждение (parental
alienation) не се наблюдава и са изяснили, че родителското отчуждение изисква наличието на
отказ на детето от общуване с единия родител без никакви съществени причини, което не е
така при Т.. В случая се касае за нарушения във взаимоотношенията (parental estrangement)
между него и единия от отглеждащите го родители (майката). При това нарушение във
8
взаимоотношенията детето отхвърля родителя си (в конкретния случай - майката) поради
основателна причина – поведението на майката спрямо него, в резултата на което именно
към момента на психологическото изследване е наблюдавана склонност при Т. да заема
позицията на бащата в родителския конфликт, както и да говори „ние“ (включващо него,
баща му и сестра му) и тя (майка му). Закономерно защитно поведение според експертите е
детето да отказва да поддържа отношения и да избягва да прекарва време с човек, когото
възприема като недобронамерен и злоупотребяващ с ролята си на родител. Установен е
обаче конфликт на лоялност при детето. Този конфликт на лоялност е причинен от
невъзможността на майката и бащата да си партнират по емоционално зрял начин след
своята раздяла и от невъзможността да изградят и представят позитивен образ за другия
родител пред двете си деца, не само пред Т., а така също и от неспособността им да ги
предпазят от собствените си негативни нагласи към другия родител. Предпоставка за това
на първо място е обстоятелството, че двамата родители продължават да живеят в едно
домакинство, което вещите лица регистрират като сериозен рисков фактор за въвличане на
децата в персистиращия конфликт между родителите и наличие на обективна невъзможност
за предпазването на децата им от въвличането в конфликта между родителите, като
решението на този проблем на първо място предполага физическото разделяне на
родителите. Изяснено е от вещите лица, че конфликтът на лоялност по дефиниция възниква,
когато детето се опитва да поддържа положителни отношения и с двамата си родители,
дори когато те са в конфликт помежду си, и колкото по-тежък е конфликтът между
родителите, толкова по-интензивен е конфликтът на лоялност при едно дете, според тях,
което води до когнитивен дисонанс – дискомфортно психично състояние, възникващо,
когато детето трябва да побере в ума си две версии за нещата, които са несъвместими или
противоречиви, което е особено напрягащо състояние за детската психика, и поради което
именно при Т. в частност е наблюдаван незрял детски опит за „разрешаване“ на този
конфликт на лоялност – той избира нездравословния начин, като се идентифицира с
позицията, заемана от бащата в конфликта с майката. Експертите в тази връзка са посочили,
че един адаптивен и здравословен начин би бил заемането на неутрална позиция от страна
на детето, при която то не избира ничия страна, но това според тях е по силите само на го-
големи деца, които по естествен, нормативен път вече са успели да постигнат по-високо
ниво на диференцираност от родителите и при които се наблюдава устойчив, стабилен
личностов интегритет. По-малките и все още недостатъчно зрели деца и тинейджъри
рискуват да развият депресия или аутистично самовглъбяване при опит да разрешат
съществуващия в тях конфликт на лоялност чрез пасивност и отказ от заемане на страна. В
този смисъл заемането на страна се разглежда като разрешаване на конфликта на лоялност
с по-малко щети,от колкото чрез “разрешаването” му чрез незаемане на страна.
Вещите лица с категоричност са посочили още, че физическото и психологическо
развитие на Т. с оглед неговата възраст и интелектуални особености в норма му
позволяват да формира самостоятелно мнение по въпросите, отнасящи се до неговото
местоживеене и контактите с родителите му и са изразили становище, че последиците
от несъобразяването с неговото мнение биха били протестно поведение и повишена
9
вероятност от ангажирането му в рискови поведения, типични за неговата възраст.
Подчертано е в заключението, че за правилното психично развитие на Т. е необходимо
да поддържа лични отношения и с двамата си родители.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Въззивният съд споделя в цялост установената от първоинстанционният съд
фактическата обстановка, релевантна към момента на приключване на устните състезания
пред тази инстанция, като не намира за нужно да я преповтаря, а препраща към нея на
основание чл. 272 от ГПК, правейки я по този начин част от своя съдебен акт.
Въззивният съд споделя правните изводи, изложени в обжалвания съдебен акт, че към
датата на приключване на устните състезания пред първоинстанционният съд, от анализа на
доказателствената съвкупност по делото се установява по-голяма пригодност на бащата да
полага грижи за непълнолетния Т., както и че неговия родителски капацитет е по –добър, в
сравнение с този на майката.
Към момента на приключване на устните състезания на делото пред въззивния съд
не са налице основания за това родителските права да бъдат предоставени на майката, наред
с пряката грижа върху детето. Събраните пред настоящата инстанция доказателства не са в
състояние да обосноват извод, че интереса на детето Т. би бил по –защитен, ако майката
упражнява родителските права и бъде е пряко отглеждащия го родител.
От анализа на събраните пред инстанциите доказателства, представените социални
доклади, и становищата на страните, настоящият съдебен състав приема, че са събрани
достатъчно доказателства за наличие на добра емоционална и доверителна връзка между
детето Т. и бащата, докато връзката на детето с майката е компрометирана, а причината за
това е поведението на последната. Установява се, че бащата е основно грижещия се за
детето родител. Последният през последните повече от три години задоволява изцяло
базисните нужди на детето, в това число и неговата издръжка. Установява се, че бащата в
значително по –голяма степен от майката осигурява на детето емоционална топлина,
изразява позитивни чувства към него, разпознава емоционалните му нужди и своевременно
и адекватно откликва на тях, осъществява подходящ физически контакт, осигурява на детето
подкрепа, насърчение, усещане за комфорт и утеха, стимулира интелектуалното и
психосоциално му развитие, осигурява напътствия и граници (демонстриране на подходящо
поведение, контрол върху емоциите, включително управление на гнева, взаимоотношения с
другите, морални ценности, решаване на проблеми, самодисциплина, моделиране на
поведението, овластяване и въздържане от свръхпротекция), осигурява му усещане за
стабилност (постоянство в отзоваването; последователност на поведението; позволяване и
осигуряване на контакти с разширеното семейство и значими други хора). Самото дете при
изслушването му и пред двете инстанции е потвърдило избора си да живее при баща си. В
конкретния случай желанието на детето Т. да живее със своя баща следва да бъде
съобразено. Същото е осъзнато и обосновано, като не е породено от угаждане, разглезване,
удовлетворяване на капризи или слаб надзор от страна на бащата, нито от манипулации от
10
страна на последния. Детето аргументира избора си с по-доброто и адекватно отношение на
баща му спрямо него. По време на последното му изслушване Т. е на почти 14 години –
възраст, която му дава възможност в голяма степен да осъзнае и извърши преценка на
собствения си интерес. Такова е и становището на вещите лица П. Христо и д-р С., които са
категорични, че физическото и психологическо развитие на Т. с оглед неговата възраст и
интелектуални особености в норма му позволяват да формира самостоятелно мнение по
въпросите, отнасящи се до неговото местоживеене и контактите с родителите му. Нещо
повече, според експертите несъобразяването с мнението на детето би довело до протестно
поведение от страна на последното и с голяма вероятност до ангажирането му в рискови
поведения, типични за неговата възраст. От друга страна, при тази възраст нуждата от
непосредствена майчина грижа не е така належаща. Напротив, с оглед пола на детето и
навлизането му в пубертета, то би се ползвало от прекия надзор и авторитета на бащата – в
този смисъл т. II, б. „е“ и б. „ж“ от ППВС № 1/12.11.1974 г. От една страна бащата е в
състояние да полага по - отговорни и всеотдайни грижи за отглеждането и възпитанието на
своя син, отколкото майката, а от друга отношението на детето към бащата е по –добро.
Детето комуникира свободно с баща си и активно разчита на неговата подкрепа. Докато
взаимоотношенията между детето и майката са нарушени до степен, че Т. отхвърля майка си,
но причината за това е именно поведението на майката спрямо него. Въпреки отхвърлянето,
вещите лица не са установили наличие на родителско отчуждение на детето от майката.
Склонността на Т. да заема позицията на бащата в родителския конфликт, е определена от
експертите като закономерно защитно поведение (да отказва да поддържа отношения и да
избягва да прекарва време с човек, когото възприема като недобронамерен и злоупотребяващ
с ролята си на родител). Установения конфликт на лоялност при детето пък е причинен от
неспособността на майката и бащата да си партнират по емоционално зрял начин след
раздялата, въвличайки детето в родителския си конфликт, в това число и невъзможността
им да разрешат по „здравословен“ начин жилищният си проблем, което настоящият състав
приравнява на дефицит в родителския капацитет и на двамата родители.
Предвид изложеното до тук, при съобразяване на критериите посочените в чл. 59,
ал.4, вр. с чл.127, ал.2 СК, в това число и поради съществуващия риск за Т., ако продължи да
се отглежда в ситуация на активен родителски конфликт, според настоящият въззивен
състав намира, че с предоставянето на родителските права спрямо детето на бащата
възможно най-малко ще бъде отрицателното въздействие, което решението ще има върху
него в психо-емоционален и образователен план, а такова е и желанието на самото дете,
което е достигнало степен на зрялост при която неговото предпочитание следва да бъде
съобразено. Бащата, както бе посочено, притежава по –добър родителки капацитет, познава
в дълбочина и се отнася по-внимателно и грижовно към нуждите на детето и към него Т.
има значително по-доброто отношение и зачитане.
Съобразявайки гореизложеното, въззивният съд намира, че правилно районният съд е
определил местоживеенето на Т. при неговия баща, който да упражнява родителските права,
поради което решението на районния съд в обжалваните части относно местоживеенето и
11
упражняването на родителските права следва да бъде потвърдено.
Доколкото определения от първостепенния съд режим на лични отношения на
майката с детето е пълен, ясен и конкретен (посочени са часовете – начален и краен, на
всеки период от режима), достатъчно разширен с оглед конкретиката на случая и
гарантиращ възможност за пълноценен и регулярен контакт на Т. с неговата майка,
атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено и в тази му част. В тази
връзка следва да се посочи, че определения от районния съд режим на лични контакти е в
интерес на детето. Определения режим на лични контакти би изпълнил преследваните от
закона цели и би способствал за възстановяване на нарушената връзка между майката и
детето, което има потребност, да се сближи отново с майка си и копнее за познатите му от
миналото отношения между майка и син (установено от експертите). За да се случи това
обаче майката следва да положи усилия за да преодолее дефицитите си да родителства,
включително и посредством психологическо консултиране, което да й помогне да е по-
осъзната, по - емпатична, да се научи да откликва своевременно и адекватно на неговите
емоционални потребности, да адаптира собственото си поведение съобразно нуждите на
детето и да не го въвлича директно в съществуващия конфликт между нея и бащата.
Въпреки липсата на установени характеристики, свързани с личността на бащата, които да
повлияват негативно родителския му капацитет, последният на свой ред следва да положи
усилия за овладяване на личния конфликт след родителската раздялата, включващ иш
физическото разделяне с майката, т.е осигуряване на спокойна и безопасна среда за
отглеждането на детето, както и да съдейства за осъществяване на режима на лични
отношения на майката с детето.
По отношение на присъдената от първоинстанционния съд месечна издръжка на
детето Т. няма наведени оплаквания, поради което и предвид забраната по чл. 271, ал. 1, изр.
2 ГПК въззивният съд следва да потвърди обжалваното решение и в тази част.
Съобразявайки най-добрият интерес на детето Т. и всичко изложено дотук,
настоящият въззивен състав намира, че решението на районния съд в обжалваната част е
правилно, поради което и следва да бъде потвърдено.
По разноските :
Разноски по делото се претендират единствено от въззивника С. И., но такива не й се
следват с оглед изхода на детето и разясненията, дадени в ТР от 27.06.2024 г. по т.д.№
3/2023 г. на ОСГК на ВКС, не й се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13815/01.12.2022 г. по гр.д. № 5548/2024 г. на
Софийския районен съд, ГО, 149 състав, в обжалваните части.
12
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13