Р Е Ш Е Н И Е
№ 228
17.01.2020 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тринадесети януари две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.
дело № 2283 по
описа на БРС за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А.“, рег.
№ ********* – Търговски фирмен регистър на Париж, Франция, със седалище и адрес
на управление гр. Париж, бул. Осман, № 1, Франция, упражняващо дейност в
България чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“, ЕИК – *********, против М.Д.П. за
осъждане на ответника да заплати суми за главница, законна лихва върху
главницата от подаване на исковата молба, възнаградителна лихва за периода
20.06.2017 г. – 20.04.2021 г. и лихва за забава за периода 20.07.2017 г. –
22.02.2019 г. в общ размер от 12 989,94 лева, дължими по договор за кредит.
С
определение № 5673/16.07.2019 г. на ответника е назначен особен представител,
като за такъв АК – Бургас определя адвокат С.М., която депозира отговор на
исковата молба.
В
съдебно заседание процесуален представител на
ищцовото дружество не се явява. Преди
първото по делото съдебно заседание депозира писмено становище, с което моли
съдът да уважи претенциите и да присъди на страната сторените по делото
разноски.
В
съдебно заседание особеният
представител на ответника моли съда да отхвърли претенциите.
Бургаският районен съд,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Считано от 31.01.2018 г. ищецът е универсален
правоприемник на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД,
ЕИК *********.
На 13.04.2016 г. между заличения
търговец и М.Д.П.
е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-*** (за краткост Договора). Според Договора кредитът е
със следните параметри: размер на кредита 10 000 лева; застрахователна
премия – 3360 лева; такса ангажимент – 350 лева; брой погасителни вноски – 60;
месечна погасителна вноска – 293,37 лева; обща стойност на плащанията –
17 602,20 лева; годишен процент на разходите – 17,67 %; лихвен процент –
14,76 %. Договорът съдържа погасителен план, в който са посочени падежна дата
на всяка вноска (двадесето число на месеца), размерът на вноската и оставащата
главница, след заплащане на всяка вноска. Според чл.3 от Договора погасителните
вноски представляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема, и
определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора. Лихвеният процент по
кредита е фиксиран за срока на Договора.
С подписване на Договора кредитополучателят дава изрично
съгласие от сумата „общ размер на кредита“ кредиторът да удържи 470,66 лева във
връзка с договор с номер CREX-*** за пълното погасяване на задълженията по него.
Според чл.5 от Договора при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането,
извършени по преценка на кредитора. При просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от Договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и
всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Посочен е и
размерът на законната лихва за забава.
Според чл.11 от Договора кредитополучателят може да се
откаже от Договора чрез отправяне на писмено предизвестие в 14-дневен срок от
подписването му. В срок, не по-късно от 30 дни от датата на изпращането на
предизвестието, кредитополучателят е длъжен да върне предоставената главница по
кредита, ведно с начислената лихва от датата на подписване на Договора до
датата на плащането на сумата по банковата сметка, посочена в Договора.
Лихвеният процент на ден е равен на лихвения процент, посочен в Договора,
разделен на 365 дни.
Кредитът е обявен за предсрочно изискуем с подаване на
исковата молба, като моментът на настъпване на предсрочната изискуемост е
20.07.2017 г.
Според заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза на 14.04.2016 г. кредиторът превежда на П. сума
в размер на 9179,34 лева с основание „съгласно договор PLUS-***“, т.е. от сумата от 10 000 лева са удържани
470,66 лева за рефинансиране на друг заем, посочен в Договора, и 350 лева такса
ангажимент. По кредита са отразени платени суми от страна на кредитополучателя
в размер общо на 3844,44 лева, като последното плащане е от 30.06.2017 г. В
случай, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, към датата на образуване
на делото кредитополучателят дължи следните суми: главница – 8534,33 лева;
договорна лихва – 2 619,64 лева до 20.04.2021 г. и застраховки – 336 лева.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са два осъдителни иска с правно основание чл.9
от ЗПК и един осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Според
чл.
9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Съгласно чл. 10
от ЗПК този вид договор се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. Тези изисквания са спазени.
По
възраженията на особения представител за недействителност на Договора:
Според пар.2 от ДР на ЗПК този
закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), и на Директива 2011/90/ЕС
на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни
допускания за изчисляването на годишния процент на разходите (ОВ, L 296/35 от
15 ноември 2011 г.).
Според Решение по дело С-42/15 от 09.11.16 г. – Словакия на съда на ЕС в срочния договор за кредит, предвиждащ
погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява
под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяването на тази главница. Държавата членка не трябва да предвижда такова изискване в
националната си правна уредба. Въпреки това в погасителния план по Договора е
отразено как се намалява главницата след изплащане на всяка погасителна вноска.
По аргумент за по-силното основание от цитираното решение, неоснователно се
явява възражението за недействителност на Договора поради причина, че в
погасителния план няма отразяване каква част от отделните задължения на
длъжника се погасяват с всяка погасителна вноска. В Договора ясно е отразено какви
задължения се включват във всяка погасителна вноска. ЗПК не съдържа изискване в
Договора да се посочва размерът на уговорената възнаградителна лихва за
кредитора като сума.
На следващо място, понятието „погасителен
план“ по смисъла на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК
не е равнозначно на погасителен план
– неразделна част от Договора при неговото сключване със съдържание, изискуемо
съгласно чл.
11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, а е форма на едностранно изявление на кредитора –
извлечение по сметка, дължимо от него по искане на кредитополучателя по време
на изпълнението на договора, т. е. след неговото сключване. Поради това
съответствието на съдържанието на това едностранно изявление на кредитора с
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12, изр. второ и трето от ЗПК
е проявна форма на добросъвестното изпълнение на неговите задължения по Договора и евентуално несъответствие с тези
изисквания не може да доведе до недействителност на вече сключен договор за
потребителски кредит.
Договорът урежда правото на потребителя да се откаже от
него, срока, в който това право може да бъде упражнено, и други условия за
неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да
погаси усвоената главница и лихвата. В Договора е посочен и размерът на
лихвеният процент на ден.
Ето защо Договорът не е недействителен и е произвел
своето действие. Съдът не констатира наличие на неравноправни
клаузи в Договора,
каквото задължение му вменява чл.7, ал.3 от ГПК.
В исковата молба ищецът изрично се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, като „признава“ неизгоден факт, а именно, че
волеизявлението, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, не е
достигнало до длъжника преди образуване на делото. Ето защо дружеството счита,
че осъдителните искове имат характер на волеизявление от кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем, и с получаване на препис от исковата молба
ответникът узнава за това изявление.
С решение № 198 от 18.01.2019 г.
на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК
е прието, че в хипотеза на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за
кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем,
поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки,
връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.
Макар в казуса пред ВКС ищецът да е банка, разрешението следва да намери
приложение и в настоящия случай.
Видно
е, че са изпълнени предпоставките, предвидени в Договора, за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, считано от 20.07.2017 г., защото ответникът е
просрочила две и повече месечни вноски – с падеж 20.06.2017 г., с падеж
20.07.2017 г. и следващите. Този извод не се променя от факта, че П. е
направила плащане на 30.06.2017 г., защото то е осъществено след падежа на
вноската на 20.06.2017 г. и не е достатъчно като размер за погасяване на всички
дължими до същия момент суми, но с това плащане е погасена дължимата сума по
вноската с падеж 20.06.2017 г.
Според
т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019
г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК размерът на вземането на
кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. Следователно П. дължи главница в размер на 8534,33 лева (аргумент от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза –
л.3 от същото), като искът следва да бъде уважен в този размер и отхвърлен до
пълния претендиран размер от 8922,12 лева.
Искът за възнаградителна лихва следва да бъде отхвърлен,
като мотивите за това са следните:
Според цитираното по-горе Тълкувателно решение на ВКС за
периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се
определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според
клаузите на договора преди изменението му.
Дружеството претендира възнаградителна лихва за период преди настъпване на
предсрочната изискуемост, а именно от 20.06.2017 г. От представените от самия
ищец писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза, следва, че ответникът е погасила вноската с
падеж 20.06.2017 г., като остават непогасени суми по вноски, но с падежи от
2016 г. Както вече се посочи, от 20.07.2017 г. кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, поради което възнаградителна лихва не се дължи. Ето защо искът следва
да бъде отхвърлен в неговата цялост.
Искът за присъждане на лихва за забава следва да бъде
уважен за периода, за който е претендиран, 20.07.2017 г. – 22.02.2019 г. и в
размер на 1382,03 лева (изчислен с помощта на общодостъпен софтуер), и
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 1448,18 лева.
По въпроса за
разноските:
Ищцовото
дружество претендира като разноски
в исковото производство юрисконсултско
възнаграждение и заплатените суми за държавна такса от 511,66 лева, възнаграждение
за особения представител в размер на 800 лева и
възнаграждение за вещото лице по съдебно-икономическата експертиза в размер на
180 лева. Съдът намира за справедлив размер на юрисконсултско
възнаграждение от 100 лева на основание
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ с оглед
фактическата
и правна сложност на казуса. В
този смисъл и с оглед изхода на делото, П.
следва да заплати разноски на ищцовото дружество в размер на 1215,12 лева, съответен на уважената част от претенциите.
Ответникът не е направил искане за присъждане на
разноски, поради което такива не му се дължат.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Д.П., ЕГН – **********, да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, рег. № ********* – Търговски фирмен регистър на Париж,
Франция, упражняващо дейност в България чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон
България“, ЕИК – *********, сумата от 8534,33 лева (осем хиляди петстотин
тридесет и четири лева и тридесет и три стотинки), представляваща главница по договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-***/13.04.2016 г., обявен за предсрочно изискуем, считано
от 20.07.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от подаване
на исковата молба на 19.03.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 8922,12 лева.
ОСЪЖДА М.Д.П., ЕГН – **********, да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, рег. № ********* – Търговски фирмен регистър на Париж,
Франция, упражняващо дейност в България чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон
България“, ЕИК – *********, сумата от 1382,03 лева (хиляда триста осемдесет и
два лева и три стотинки), представляваща лихва за забава в размер на законната
за периода от 20.07.2017 г. до 22.02.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния
претендиран размер от 1448,18 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А.“, рег.
№ ********* – Търговски фирмен регистър на Париж, Франция, упражняващо дейност
в България чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“, ЕИК – *********, против М.Д.П.,
ЕГН – **********, осъдителен иск за сумата от 2619,64 лева (две хиляди
шестстотин и деветнадесет лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща
възнаградителна лихва за периода 20.06.2017 г. до 20.04.2021 г. по договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-***/13.04.2016 г., обявен за предсрочно изискуем, считано
от 20.07.2017 г.
ОСЪЖДА
М.Д.П., ЕГН – **********, да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, рег. № ********* – Търговски фирмен регистър на Париж,
Франция, упражняващо дейност в България чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон
България“, ЕИК – *********, сумата от 1215,12 лева (хиляда двеста и петнадесет лева и
дванадесет стотинки), представляваща разноски съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с
оригинала!
ММ