Р Е Ш Е Н И Е
№ 261305 23.04.2021 г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА
БОЕВА
при участието на
секретаря: Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12091 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от М.Ж.М.,
ЕГН ********** против „Вива кредит“ ООД, ЕИК *********, с която е предявен
установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.5, чл.11, чл. 19, чл. 33 ЗПК.
Ищецът твърди
възникване на правоотношение по договор за кредит от 10.07.2018 г., с
предоставена сума от 1500 лева, фиксиран лихвен процент 40,30 и ГПР – 49,46 %.
В чл. 1, ал.3 била уговорена дължимост на такса експресно обслужване – фиксиран
размер от 614,70 лв. - 1/3 от заема, която клауза била нищожна, като
накърняваща добрите нрави, правата на потребителя и заобикаляща закона. Нямало
еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. В попълненото
от заемателя предложение за скл. на договора, размерът на таксата не бил
посочен. Поради това, клаузата била и неравноправна по см. на чл. 144, т.9 ЗЗП,
като с нея се целяло неоснователно обогатяване на кредитора, без реално
извършване на конкретна услуга. Таксата представлявала скрит разход, като с нея
се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тя не била включена
и в ГПР.
Моли се за
прогласяване на клаузата за дължимост на такса експресно разглеждане по чл. 1,
ал. 3 от договора за нищожна и уважаване на иска. Претендират се разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска.
Потребителят имал възможност
свободно и доброволно да реши дали да се възползва от услугата за експресно
разглеждане на документи или да изчака 10 дни. Тази услуга създавала доп.
задължение за кредитора за бърза реакция и ангажиране на доп. ресурси,
представлявала цената на предоставената услуга по експресно разглеждане на
документите. Ищецът сам избрал да се възползва от нея, а таксата не следвало да
се включва в ГПР. Експресното разглеждане на документи не било действие по
усвояване и управление на кредита, т.к. го предхождало времево. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146,
ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че: между страните е възникнало облигационно правоотношение по
договор за кредит от 10.07.2018 г., по който ищецът е усвоил сумата от 1500
лева /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 26074028.01.2021 г. – л.29-30/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги
съпостави с приетите писмени доказателства.
В чл. 1, ал. 3 от договора е посочено, че за
извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката
за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи
за отпускане на паричен заем в размер на 614,70 лева.
Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на
кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за
предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са
услуги, които нямат пряко отношение към
насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на
паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и
на определения падеж.
Съдът
намира, че таксата за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредита, представлява установено
задължение на заемополучателя, свързано именно с усвояване на кредита,
поради което клаузата за дължимост на сума за такса е уговорена изцяло в противоречие
с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която правна норма установява забрана за
начисляване на такси и комисиони, свързани с усвояване и управление на кредита.
Освен горното,
клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Според вещото лице по
приетата ССЕ, която съдът кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвена и
неоспорена от страните, процентът, с който би се оскъпил кредитът с
постигнатата уговорка за плащане на такса, като годишен процент спрямо
главницата е 54,64 %, а месечно – 6,07
%.
Видно е,
че такава уговорка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост. Основната
цел на така уговорената клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на
връщане сума със значителен размер, което е в контраст с всякакви разумни
граници на добрите нрави и не се толерира от закона, а е и изцяло във вреда на
потребителя.
При
изготвянето на доклада по делото, съдът е указал на ответника, че е негова
доказателствената тежест да установи валидността на оспорената клауза. У него
лежат и неблагоприятните последици от непровеждането на доказване относно този
факт. Същевременно и въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК – ответникът не
доказа твърденията си да е осъществил реално престацията по експресно
разглеждане на заявката за кредита в рамките на 20 минути. Тоест реално
извършване на конкретната услуга не се установява, за да се дължи предвидената
сума за такса /която принципно е недължима, съгл. посочената норма на ЗПК/.
Тъй като
противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при сключване на
договора, според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част същият не е
пораждал правно действие.
Предвид
изложеното, съдът приема иска за основателен, при което следва да бъде уважен.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено
е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на: 50
лева – ДТ и 180 лева – депозит ССЕ.
Претендира
се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да
бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал.
2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер,
съобразно чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ, възлиза на минимума от 300 лева, който следва
да се присъди лично на пълномощника.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните М.Ж.М., ЕГН ********** и „Вива кредит“ ООД, ЕИК
*********, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от сключения помежду им договор
за паричен заем №.... за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи
за отпускане на паричен заем, е недействителна.
ОСЪЖДА „Вива
кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 73Г, да плати на М.Ж.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от общо 230 лева
/двеста и тридесет лева/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА „Вива
кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 73Г, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1,
т.2 ЗАдв., да плати на а. Е.Г.И.,***, сумата от 300 лева /триста лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца М.Ж.М. в производството по настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП