Решение по дело №5712/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 117
Дата: 23 януари 2020 г. (в сила от 14 февруари 2020 г.)
Съдия: Атанас Тодоров Шкодров
Дело: 20193110205712
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 117/23.1.2020г.  Година 2020        Град Варна

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд      четвърти състав

На петнадесети януари        Година две хиляди и двадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 5712 по описа за две хиляди и деветнадесета година.

 

         

         

              Р  Е  Ш  И:

 

                    

ИЗМЕНЯ НП № 858/12.11.2019г. на Директор на Регионална дирекция по горите Варна, упълномощен със заповед №РД-49-199/16.05.2011г. на МЗХ, с което на  А.А.В. е наложено административно наказание  - ГЛОБА в размер на 80 лева на основание чл.266 ал.1 от Закона за горите и са ОТНЕТИ в полза на Държавата 1,2 пр.куб.м. двуметрови дърва за огрев от дървесен вид дъб и цер, както и  лек автомобил „Фиат Дукато” с рег.№В 1668 РТ на осн. чл.273 ал.1 от Закона за горите, като

ОТМЕНЯ наказателното постановление в частта, с която е  ОТНЕТ в полза на Държавата лек автомобил „Фиат Дукато” с рег.№В 1668 РТ на осн. чл.273 ал.1 от Закона за горите.

ПОТВЪРЖДАВА  постановлението в останалата му част.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:  

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на санкицонираното лице срещу НП № 858/12.11.2019г. на Директор на Регионална дирекция по горите Варна, с което е наложено административно наказание глоба.

В жалбата не се оспорва фактическата обстановка , твърдяна с наказателното постановление. Въззивникът счита, че второто от наложените наказания – постановеното отнемане на лекия автомобил, не съответства на тежестта на извършеното нарушение и моли съда да отмени НП в тази част.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си.

По съществото на делото моли съда да му върне моторното превозно средство.

Представител на въззиваемата страна моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

На 08.10.2019г. служители към РДГ-Варна- св. П. и св М., при извършена проверка установили, че въззивникът В.,***, местност „Бялата пръст“, транспортира с лек автомобил „Фиат Дукато” с рег.№В 1668 РТ 1,2 куб. метра дърва от дървесен вид- дъб и цер. Така транспортираните дърва не били маркирани с контролна горска марка.

За констатираното бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в  съдържанието на който било описал установеното превозване на 1,2 куб.м. дърва от вида дъб и цер, немарикарани с контролна горска марка. Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който не вписал в съдържанието му възражения.

Дървесината, както и лек автомобил „Фиат Дукато” с рег.№В 1668 РТ , били иззети.

В срок по преписката не  постъпили възражения.

В последствие, въз основа на акта за установяване на административно нарушение от административно наказващия орган било издадено наказателно постановление, видно от обстоятелствената част на което фактическата обстановка, установена и описана от свидетелите- служители на РДГ е била възприета изцяло. На описаното нарушение била дадена правна квалификация по ЗГ и на осн. чл.266 от същия закон било определено административно наказание глоба. На осн. чл.273 ал.1 от ЗГ било постановено и отнемане в полза на Държавата на лек автомобил „Фиат Дукато” с рег.№В 1668 РТ.

 

Горната фактическа обстановка е безспорна между страните.

След служебна проверка на двата документа съдът констатира, че административнонаказващият орган е изпълнил задълженията си, произтичащи от ЗАНН- акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечен срок от установяване на нарушителя; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства, е направил извод, че е извършено нарушение на чл.213 ал.1 от ЗГ и на осн.  чл.266 ал.1 от същия закон е наложил административно наказание глоба. При определяне на административното наказание правилно са били взети предвид  количеството и стойността на съхраняваната дървесина  и същото правилно  е било определено около минималния предвиден размер.

Съдът намери, че единствено при произнасянето по отношение на лек автомобил „Фиат Дукато” с рег.№В 1668 РТ  за който е постановено отнемане в ползва на Държавата, неправилно е приложена разпоредбата на чл.273 ал.1 от ЗГорите.

Действително, чл.273 ал.1 от ЗГ предвижда вещите, послужили за извършване на нарушение да се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им.

Доколкото обаче с чл.20 ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН е предвидено, че отнемане на вещи не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на хакартера и тежестта на административното нарушение, съдът намери, че именно тази законова разпоредба е относима към настоящия казус.

В конкретния случай се касае за транспортиране на 1,2 куб. метра дърва  от дървесен вид дъб и цер, което количество е сравнително ниско, при което отнемането на моторно превозно средство на значителна стойност явно не съответства на тежестта на нарушението.

В чл.273 ал.1 от ЗГ не е предвидено изрично отнемане на вещи, послужили за извършване на престъплението, когато отнемането е явно неадекватно на нарушението, което е единственото изключение, предвидено в чл.20 ал.4 от ЗАНН,  поради което и съдът намери, че наказателното постановление в тази част следва да бъде отменено.

След като извърши проверка на съставените АУАН и НП и прецени направените възражения от страна на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.

 

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

 

                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: