ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 728
гр.Хасково, 27.09.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия В.Желева ч.административно дело №756 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Х. А. Х. от ***, подадена
чрез пълномощника му адвокат Д.Е.И., против Разпореждане №**********/2144-26-49/01.07.2022
г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ (ПО) при ТП на НОИ – Хасково.
Оспорващият считал обжалвания административен
акт за неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие с
материалноправни разпоредби и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Излага съображения, че неправилно и
незаконосъобразно административният орган приел, че са налице предпоставките на
чл.27, ал.2, т.1 от АПК и заявлението, с което Х.А.Х. е поискал да му бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е недопустимо. Твърди, че
на основание чл.105, ал.1 от КСО, правото на пенсия не се погасявало по
давност. Всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което не
е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, можело да упражни правото по
реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, а длъжностното лице по
пенсионно осигуряване имало задължение да разгледа заявлението и да издаде
разпореждане по него. От съществено значение било обстоятелството, че влязлото
в сила Разпореждане №**********-2140-26-227 от 24.02.2022 г., с което било
отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не пораждало
права или задължения за жалбоподателя, за ТП на НОИ, или за трети лица.
Разпореждането не било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното
право на пенсия не бил разрешен със сила на пресъдено нещо. Така въпросът дали Х.А.Х.
има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО
не бил решен, и не била налице абсолютна процесуална пречка за неговото
повторно решаване от органа. Правото на жалбоподателя да подаде ново заявление
за отпускане на пенсия не било преклудирано. Оспорващият считал, че не била
налице твърдяната от пенсионния орган пречка, или абсолютна отрицателна
предпоставка за допустимост на производството.
Претендира се отмяна на оспореното разпореждане
и връщане на преписката на административния орган за продължаване на
административнопроизводствените действия по подаденото от жалбоподателя
заявление.
Ответникът, Ръководител ПО при ТП на НОИ –
Хасково, не изразява становище по жалбата. По делото е ангажирано писмено
становище от Началника на Отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ – Хасково, в което се
развиват съображения за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.10.2021 г. от жалбоподателя Х. А. Х. от ***, до Директора на ТП на НОИ – Хасково е
било подадено Заявление за отпускане на пенсия/и и добавка/и с
вх.№2113-26-2130, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ),
към което са били приложени изброени документи за осигурителен стаж.
Във връзка с подаденото заявление е било
издадено Разпореждане №**********/2140-26-227/24.02.2022 г. на Ръководител ПО
при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.68, ал.1 – 3 от Кодекс за
социално осигуряване (КСО) е отказано отпускането на ЛПОСВ на Х.А.Х..
За да откаже отпускане на пенсия по чл.68, ал.1
– 2 от КСО, пенсионният орган при ТП на НОИ – Хасково приел, че Х.А.Х. не
отговаря на условията на посочените разпоредби, тъй като е на възраст 66 г. 08
м. и 29 дни (т.е. отговаря на изискването за възраст), но няма осигурителен
стаж от 39 г., а има 15 г. и 11 м. и 02 дни. Отказът за отпускане на ЛПОСВ по
реда на чл.68, ал.3 от КСО е обоснован с това, че жалбоподателят няма
изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години, а има 13 г., 10 м. и 02
дни. При определянето на действителен осигурителен стаж пенсионният орган се позовал
на разпоредбите на чл.15, ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и § 1, ал.1, т.12 от ДР
на КСО, и е изключил стажа за периода на наборна военна служба с
продължителност 2 г. 01 м. – от 01.10.1974 г. до 30.10.1976 г.
Разпореждане №**********/2140-26-227/24.02.2022
г. е било връчено лично на Х.А.Х. на 04.03.2022 г.
По делото няма данни това Разпореждане да е
било обжалвано по реда на чл.117 от КСО.
На 13.06.2022 г. Х.А.Х. е подал ново Заявление
вх.№2113-26-914/13.06.2022 г., с което отново е поискал отпускане на ЛПОСВ.
Към заявлението са приложени Трудова книжка №76/01.03.1985
г., издадена от ДЕПИА „Д.Благоев“ – гр.К., Трудова книжка №802340/04.07.2017
г., издадена от „ИВИ-К“ ООД – гр.Стара Загора и идентичност на имена. Не са представени
нови документи, удостоверяващи придобит стаж.
Оспореното пред съда Разпореждане №**********/2144-26-49/01.07.2022
г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Хасково, е издадено във връзка с
подаденото от Х.А.Х. ново Заявление вх.№2113-26-914/13.06.2022 г. С
разпореждането, на основание чл.27, ал.2, т.1 и т.6 от АПК, заявлението е
оставено без разглеждане.
Изложени са мотиви, че представените с него
доказателства са използвани в производството по отпускане на пенсия, по
подаденото от Х.Х. заявление №2113-26-2130/27.10.2021 г., приключило с отказ да
се отпусне лична пенсия и с влязлото в сила към 04.04.2022 г. разпореждане,
което не е било обжалвано от заявителя, въпросът дали последният има право на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съобразно представените от него
документи за придобит осигурителен стаж към заявлението му за отпускане на
лична пенсия от 27.10.2021 г., е решен с придобил стабилитет административен
акт. Посочено е, че с подаденото на 13.06.2022 г. заявление Х.Х. отново иска
отпускане на ЛПОСВ, т.е. е налице искане с предмет и страни, по което вече има
издаден и влязъл в сила стабилен административен акт, явяващ се абсолютна
процесуална пречка за повторно решаване на въпроса. Искането е прието за
процесуално недопустимо за разглеждане, тъй като новонастъпилият факт към
датата на подаване на второто заявление е единствено увеличената възраст на Х.Х.,
което е ирелевантно досежно предмета на заявеното право и не променя предмета
на административното производство. Развити са и съображения, че съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.1 от КСО, в редакцията й в сила от 01.01.2017 г.,
лицето в случая не е субект на правото да инициира административно производство
за изменение или отмяна на влязъл в сила административен акт.
Видно от приложената разписка, Разпореждане №**********/2144-26-49/01.07.2022
г. е получено от жалбоподателя, чрез пълномощник, на 14.07.2022 г.
Жалбата срещу Разпореждането е подадена на 26.07.2022
г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е регистрирана под вх.№1012-26-327 от
същата дата.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за
оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал
по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт, счита жалбата за основателна.
Оспореното разпореждане представлява изричен
отказ на административен орган да разгледа по същество отправено до него искане
за издаване на индивидуален административен акт. Разпореждането е валидно, като
обективирано в писмена форма, подписано от издателя си и постановено от
компетентен административен орган. Същото е издадено във връзка с подадено
заявление за отпускане на ЛПОСВ, а съгласно чл.98, ал.1, т.1 от КСО, пенсиите и
добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват,
прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица,
определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт.
Издаването на разпореждане за отпускане на ЛПОСВ,
респ. на отказ по същество да бъде отпусната такава, е в правомощията на
ръководителя на пенсионното осигуряване в съответното териториално поделение на
НОИ. Следователно, по аргумент от чл.27, ал.2 от АПК, в правомощията на същия
орган е да извърши проверката за допустимост на административното производство
на всички основания, посочени в цитираната разпоредба, съответно ако установи
наличие на някое от тези основания – да прекрати административното производство.
Не се установява в хода на издаване на
оспореното разпореждане органът да е допуснал съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
В разпореждането са посочени фактическите и
правни основания за издаването му. Административният орган е приел, че в случая
са налице предпоставките на чл.27, ал.2,
т.1 и т.6 от АПК и е отказал да образува административно производство по
подаденото второ заявление, с което оспорващият е поискал да му бъде отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като се е позовал на факта, че е
налице влязло в сила Разпореждане №**********/2140-26-227 от 24.02.2022 г. на
ръководител ПО, с което на същото лице е отказано отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Настоящата инстанция не споделя правните изводи
на административния орган, с които е оставено без разглеждане подаденото
заявление и производството е прекратено.
На основание чл.105, ал.1 от КСО, правото на
пенсия не се погасява по давност. Всяко лице, което твърди, че е придобило
право на пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане,
може да упражни правото по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Длъжностното лице по пенсионно осигуряване има задължение да разгледа
заявлението и да издаде разпореждане по него. От съществено значение е
обстоятелството, че влязлото в сила Разпореждане №**********/2140-26-227 от 24.02.2022
г., с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не
поражда права или задължения за жалбоподателя, за ТП на НОИ или за трети лица.
Разпореждането не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно
материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на пресъдено нещо.
Административното правоотношение по упражняване и реализиране на правото на
пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за
отпускане на пенсия не е преклудирано. По това заявление компетентното
длъжностно лице дължи издаване на административен акт, с който да се произнесе
по пенсионните права на заявителя. В този смисъл следва да се приеме, че
влязлото в сила разпореждане, с което не е признато право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на чл.27,
ал.2, т.1 от АПК за ново упражняване на правото, и че изричният отказ на
ръководителя на пенсионното осигуряване да разгледа по същество искането за
отпускане на пенсия е незаконосъобразен. (В този смисъл Определение №9948 от 21.07.2020
г. по адм.дело №6258/2020 г. на ВАС, VI о. и Определение №11094/03.11.2021 г.
по адм.дело №10564/2021 г. на ВАС, VI о.).
С оглед
на така изложеното, съдът намира, че не е налице твърдяната от пенсионния орган
пречка или абсолютна отрицателна предпоставка за допустимост на производството,
а именно липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни.
Съгласно чл.27, ал.2, т.1 от АПК, административният орган е задължен, преди да
развие производство за издаване на административен акт, да установи липсата на
влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. В случая
административният орган неправилно е приел, че влязлото в сила разпореждане, с
което е отказано отпускането на пенсия на жалбоподателя на същите основания,
претендирани и с процесното заявление, и липсата на нови писмени доказателства,
въз основа на които биха могли да се направят нови изводи от органа,
представляват влезли в сила административни актове със същия предмет и страни
по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК. Това е така, тъй като, на първо място,
се касае за индивидуален административен акт, с който, както вече бе посочено,
не се признават права, а напротив се отказват, поради което не може да се
говори за преразглеждане на предмета с влязъл в сила административен акт.
Вторият аргумент в тази насока е фактът, че новото заявление е подадено след
изтичането на около четири месеца, което се явява ново обстоятелство, което
следва да бъде преценено по същество от административния орган, доколкото
възрастта по принцип е съществен елемент от фактическия състав, от който
възниква правото на пенсия за изслужен стаж и възраст. Приемането на същия за
ирелевантен в случая се явява направена преценка по същество, въз основа на
която пенсионният орган е отказал да разгледа второто подадено заявление. Административният
орган следва да изследва наличието на евентуални промени, свързани с възрастта
и трудовия стаж на заявителя, като се произнесе с мотивирано разпореждане, в
което да изложи фактическите и правни основания във връзка с искането.
Въз основа на това, настоящата инстанция
приема, че изричният отказ на административния орган да разгледа по същество
отправеното до него искане за издаване на индивидуален административен акт
следва да се отмени и преписката да се изпрати на административния орган за
разглеждане на искането по същество.
При този изход на производството, основателна е
своевременно заявената претенция на жалбоподателя в негова полза да бъдат
присъдени направените по делото разноски – внесена държавна такса в размер на
10 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 400
лв. по Договор за правна защита и съдействие от 19.07.2022 г., платими от
ответника.
Водим от изложеното и на основание чл.200, ал.1
от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №**********/2144-26-49/01.07.2022
г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
ИЗПРАЩА преписката на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, за разглеждане по същество на подаденото
от Х.А.Х. Заявление за отпускане на пенсия/и и добавка/и с вх.№2113-26-914/13.06.2022
г.
ОСЪЖДА НОИ, Териториално поделение – Хасково,
да заплати на Х.А.Х., ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен
срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховния административен съд, от
страните, участващи в административното производство.
СЪДИЯ: