Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 11.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на единадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: М. Д.
и участието на прокурора В. Д.
Като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 178 по описа на съда за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 375 и сл. от НПК.
Образувано е по повод внесено постановлението на Районна
прокуратура - Луковит, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение
за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия М.Л.И. за извършено от
него престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, а именно: за това, че на 15.06.2019 г. в с.Карлуково, Ловешка
област, около 19.15 часа на кръстовището на улиците „Здравец" и
„Кокиче", управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Фиат" модел „Пунто" с рег. № ВР 3242 ВХ, без да притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство за съответната
категория, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
същото деяние по силата на наказателно постановление № 18-0906-001706/
29.10.2018 г. на Началника на сектор „Пътна полиция" при ОД МВР - Ловеч,
влязло в законна сила на 22.12.2018 г.
В
съдебно заседание обвиняемият М.Л.И. редовно призован се явява лично, като
заявява, че е запознат със съдържанието на постановлението, разбира
обвинението, признава се за виновен, не желае да дава обяснения, но твърди, че
много съжалява за случилото се.
В
пледоарията си прокурорът застъпва, че
фактическата обстановка, описана в постановлението на Районна прокуратура -
Луковит е доказана по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. Отчитайки данните от справката за
съдимост за предишно осъждане, по което макар обвиняемият да е реабилитиран,
което е било за същото престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК и му е била наложена
глоба по реда на чл. 78а НК, прокурорът счита, че очевидно това не е изиграло
целта предвидена в НК за поправяне на дееца, при което предлага наказанието
глоба да бъде в размер на 2000 лева.
Защитникът на обвиняемия – адв. Ц. А. от АК - Плевен също счита,
че са налице предпоставките на чл. 78а НК, като моли за определяне на минимално
наказание. Допълнително посочва, че при определяне на наказанието следва да се
вземе предвид, че обвиняемият не работи, има две деца и трябва да се грижи за
тях.
Обвиняемият М.Л.И. се придържа към заявеното от неговия защитник в
хода на съдебните прения, а в предоставената от съда възможност за последна
дума моли да му бъде наложено минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери за установено следното
от фактическа страна:
Обвиняемият М.Л.И. е роден на *** ***, български гражданин, не е
женен, има завършено средно образование, не работи, не е осъждан, с ЕГН **********.
Същият е баща на две деца, без постоянна работа. Живее на съпружески начала,
като не притежава имоти на свое име. През
2005 г. с Решение от 09.08.2005 г. по АНД № 259/ 2005 г. на Районен съд –
Луковит, в сила от 25.08.2005 г. същият е бил освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК, като му било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 700 лева. Не са налице данни за събирането на
глобата да е било образувано изпълнително производство, поради абсолютната
давност е изтекла на 25.08.2015 г.
Обвиняемият М.Л.И. не притежавал СУМПС. За периода 2005 г. до 2018 г. И.
е бил санкциониран за нарушения по ЗДвП с общо 7 влезли в сила НП. Въпреки
наложените наказания и предприетите спрямо него административни мерки обв. М.Л.И.
не придобил право да управлява МПС, но и не престанал да управлява автомобил.
С
наказателно постановление № 18-0906-001706, издадено на 29.10.2018 г. от
Началника на сектор „Пътна полиция" при ОД МВР - Ловеч /л.12/, обвиняемият
И. бил наказан по административен ред, за това, че на 19.10.2018 г. в
гр.Луковит е управлявал моторно превозно средство без да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство. Наказателното постановление е влязло в сила на 22.12.2018 г.
На
15.06.2019 г., малко след 19.00 часа, обвиняемият М.Л.И. *** управлявайки лек
автомобил марка „Фиат" модел „Пунто" с per. № ВР 3242 ВХ. По същото
време и в същото населено место, на кръстовище на улиците „Здравец" и
„Кокиче" се намирали полицейските служители при РУ МВР – Луковит и свидетелите
по делото – Р.Р.Ц. и В.Н.Б.. Изпълнявайки служебните си задължения, същите спрели
за проверка управлявания от обвиняемия автомобил и поискали от водача да им
представи документите си и тези на автомобила. Обвиняемият И. предоставил само
лична карта и свидетелство за регистрация на МПС, като заявил на полицейските
служители, че няма свидетелство за управление на МПС. Била извършена справка
чрез ОДЧ при РУ МВР - Луковит за правоспособността на водача, при което се установило,
че той не притежава СУМПС. Също така се установило, че обвиняемият И. вече е
бил наказван по административен ред за същото деяние и от влизане в сила на
наказателното постановление не е изтекъл срок от една година. Свидетелят
Валентин Николаев квалифицирал извършеното като нарушение по чл. 150 от ЗДвП и съставил
на обвиняемият И. АУАН с бл. № 983908, серия Д /л.4/, който водачът подписал
без възражения.
По
случая от 15.06.2019 г., на основание чл. 212, ал. 2 и чл. 356, ал. 3 от НПК започнало
бързо производство № 151/ 2019 г. по описа на РУ МВР – Луковит за извършено
престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК. В хода на разследването М.Л.И. бил
привлечен като обвиняем, а в последвалия разпит, в присъствието на защитник, се
възползвал от правото си да не дава обяснения.
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания
в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от съда на
основание на чл. 378, ал. 2 НПК,
а именно: от гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Р. Р.Ц.и В.Н.Б. от писмените
доказателства: справка за съдимост, наказателно постановление № 18-0906-001706,
АУАН с бл. № 983908, серия Д, справка за водач/нарушител, както и от останалите
писмени доказателства по делото.
Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и
допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали,
които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК да налагат съдът да излага
съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва от обвиняемия,
поради което и съдът намира за излишно да прави по-детайлен анализ на
доказателствените материали.
Въз основа на гореизложеното, съдът
намира за установено следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата
на чл. 303, ал. 2 НПК,
за да признае подсъдимия, респ. обвиняемия за виновен, съдът следва да установи
по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, съдът счита, че обвиняемият М.Л.И. е осъществил от обективна
и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по
чл. 343в, ал. 2 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на
престъплението се изразява в „управление“ на МПС. Съдът счита, че действията на
обвиняемия по привеждане на автомобила в движение и придвижването му в
пространството в с.Дерманци, в района на
кръстовището на улиците „Здравец" и „Кокиче", представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. На
следващо място от обективна страна, няма спор, че лекият автомобил „Фиат"
модел „Пунто" с рег. № ВР 3242 ВХ, който обвиняемият е
управлявал е „моторно превозно средство” по
смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е
снабден с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство. И на
последно място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемия, законът изисква
управлението на МПС да се осъществява в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление.
В конкретния случай и този признак от обективна страна е налице.
Няма спор, че считано от 22.12.2018 г., с Наказателно постановление №
18-0906-001706/ 29.10.2018 г. на Началника на сектор „Пътна полиция" при
ОД МВР – Ловеч /влязло в законна сила на 22.12.2018 г./, около 6 месеца преди процесното деяние, М.Л.И. е бил
санкциониран за нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Към инкриминираната дата
– 15.06.2019 г. все още не е бил изтекъл едногодишния срок от наказването му по
административен ред за управление без съответното свидетелство, но същият е
управлявал автомобил, поради което и деятелността му изпълва всички признаци на
състава по чл. 343в, ал. 2 НК.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина
„пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото обвиняемият М.Л.И. е
съзнавал обществен опасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на
умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че не бива да управлява МПС, тъй като
е неправоспособен, както и че с Наказателно
постановление № 18-0906-001706/ 29.10.2018 г. на Началника на сектор „Пътна
полиция" при ОД МВР - Ловеч, влязло в законна сила на 22.12.2018 г., е наказан за управление
на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление /НП му е
връчено лично на 19.12.2018 г./ и не е изминал едногодишен срок от наказването
му, както и че с действията си привежда в движение автомобила и го предвижва в
пространството, като от волева страна обвиняемият е искал да управлява МПС-то и
то именно в едногодишния срок от наказването му за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление.
За престъплението, в което
обвиняемият следва да бъде признат за виновен, законът предвижда наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една до три години и „глоба“ от петстотин до хиляда и
двеста лева. В същото време по отношение на обвиняемия И. са налице
законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност
по чл. 78а от НК, а именно: за престъплението се предвижда наказание лишаване
от свобода до три години; с извършеното престъпление не са причинени
съставомерни имуществени вреди; към процесната дата обвиняемият е неосъждан и
не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел
IV от НК; престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена
тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние, нито
след употреба на наркотични вещества и не са налице множество престъпления.
Действително с Решение от 09.08.2005 г. по АНД №
259/ 2005 г. на Районен съд – Луковит, в сила от 25.08.2005 г. обвиняемият М.Л.И.
е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, като му било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева. Същевременно обаче абсолютната давност за
принудително изпълнение на наложеното наказание „глоба“ е изтекла на
25.08.2015г., тъй като не са налице данни за събирането на глобата да е било
образувано изпълнително производство. С Тълкувателно решение № 2/ 28.02.2018 г. на ОСНК на
ВКС Върховната инстанция е дала задължително тълкуване на закона, съгласно
което - институтът на чл. 78а от НК е приложим повторно по отношение на лице,
което вече е било освобождавано от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, ако не е заплатило наложената глоба и за събирането
й е образувано изпълнително производство, но вземането е погасено по давност,
респ. и когато не е образувано изпълнително производство, какъвто е настоящият
случай. В този случай, освен давностният срок, следва да е изтекъл и едногодишният
срок посочен в чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК. В конкретния случай, при всички
положения реабилитацията е настъпила на 25.08.2016 г. /една година след
изтичане на абсолютната давност за изпълнение на административното наказание „глоба“/,
поради което и към инкриминираната дата 15.06.2019 г. обвиняемият И. е бил
реабилитиран и спрямо него е допустимо повторното приложение на института на
чл. 78а НК.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е
предвидено наказание „глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева. При
определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както отегчаващите,
така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемия следва
да се отчете фактът, че до настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени
противообществени прояви, но съдът счита, че не следва да отчита като
смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на М.Л.И., доколкото същото е
отчетено веднъж като предпоставка за приложението на чл. 78а от НК. На следващо
място обв. И. изразява искрено съжаление за постъпката си. Същият е баща на две
деца, за които следва да полага грижи, а отделно от това е оказал и съдействие
на разследващите. Тези съждения мотивират съда да приеме, че обвиняемият е лице
със сравнително ниска степен на обществена опасност, а и същият е осъзнал
стореното и искрено се разкайва за него. Всичко това води до извода, че в
случая са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, а като отегчаващи
отговорността обстоятелства се явяват многобройните нарушения по ЗДвП.
Поради тези съображение и като съобрази имущественото и социално
положение на обвиняемия, съдът счита, че спрямо същия следва да се определи
наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно – „глоба”
в размер на 1500 лева – като така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По делото не са направени разноски, както и няма приложени
веществени доказателства, които да налагат произнасяне от страна на съда.
Мотивиран от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК,
съдът постанови решението си.
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА обвиняемия М.Л.И.,
роден на *** ***, български гражданин, неженен, със средно образование,
безработен, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 15.06.2019 г. в с.Карлуково, Ловешка област,
около 19.15 часа на кръстовището на улиците „Здравец" и „Кокиче",
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „ Фиат " модел
„Пунто" с рег. № ВР 3242 ВХ, без да притежава свидетелство за управление
на моторно превозно средство за съответната категория, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за същото деяние по силата на наказателно
постановление № 18-0906-001706/ 29.10.2018 г. на Началника на сектор „Пътна
полиция" при ОД МВР - Ловеч, влязло в законна сила на 22.12.2018 г., което
е престъпление по чл. 343в ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК, ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и му налага административно наказание „ГЛОБА“ от 1500 /хиляда и
петстотин/ лева в полза на държавата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок
от днес пред Ловешкия окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: