Определение по дело №635/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството по делото е образувано по повод на подадена жалба от адв. Й. П., в качеството му на пълномощник на Сдружение „За Дебелец“ от [населено място], срещу Решение №ВТ-1/1/2025г. от 04.07.2025г. на директора на РИОСВ – В. Търново.

С разпореждане [номер]/29.07.2025г. на съдията докладчик жалбата като нередовна е оставен без движение, а на подателя й са дадени указания за отстраняване на нередовностите.

Междувременно, посредством Определение №2502/24.07.2025г. по АД №637/2025г. на АСВТ съдът е прекратил производството по това дело като на основание чл. 129, ал. 1 от АПК и чл. 213 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК е присъединил производството по АД №637/2025г. към това по АД №635/2025г.

Жалбоподатели по АД 637/2025г. по описа на АСВТ са били Д. Р. К. от [населено място] и Сдружение „Кампания и активизъм за животните в индустрията“. Сдружението е подало жалба до МОСВ, като впоследствие след съединяването на двете производство в АД №635/2025г. от тяхна страна е депозирана нова жалба срещу Решение №ВТ-1/1/2025г. от 04.07.2025г. на директора на РИОСВ – В. Търново, вече адресирана до АСВТ и заведена с вх. №3745/11.08.2025г. по описа на съда.

С молба с вх. №3619/31.07.2025г. пълномощникът на Сдружение „За Дебелец“ е отстранил нередовностите в подадената жалба.

С молба с вх. №3720/08.08.2025г. К. Ш. от [населено място], обл. В. Търново, е поискала да бъде конституирана като заинтересована страна по делото.

С разпореждане [номер]/12.08.2025г. на съдията докладчик жалбата на Д. К. е установена без движение, като на жалбоподателя са дадени указания да отстрани нередовностите в нея, както и да посочи обстоятелства, че оспорваното решение го засяга по негативен начин и доказателства, на които основава това си твърдение.

С писмено становище с вх. №3845/20.08.2025г. по описа на АСВТ пълномощникът на жалбоподателя адв. Д. е представила изискуемите пълномощно да представлява К. пред съда и документ за внесена държавна такса, както е развила подробни съображения досежно наличието направен интерес от оспорване на решението на директора на РИОСВ от страна на този жалбоподател, мотивирано с изтъкнатото и в жалбата обстоятелство, че живее в [населено място].

Съдът, като прецени данните по делото, във връзка с подадените жалби и събраните до момента писмени доказателства, приема следното:

Подадената жалба от Д. К. се явява процесуално недопустима за разглеждане, поради липса на правен интерес.

Правна легитимация за защита на интересите си като жалбоподатели имат лицата, които са или биха могли да бъдат засегнати от разпоредителната част на акта. Правният интерес е процесуалноправно понятие и се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита. Поражда се от засягане на законни интереси, субективни права или свободи. Ако административният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение правата и законни интереси на жалбоподателя, е налице правен интерес. Правният интерес трябва да е личен и пряк, което означава че със самата отмяна на оспорения административен акт ще се отстрани настъпващата или настъпилата щета от изпълнението на административния акт. В случая тези предпоставки не са налице. Неоснователно този жалбоподател обосновава правния си интерес като част от "заинтересована общественост" по смисъла на чл. 9, § 2 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда /т. нар. „Орхуска конвенция“/ и § 1, т. 25 от ДР на Закона за опазване на околната среда/ЗООС/. Понятието "засегната общественост" по смисъла на § 1, т. 25, вр. с т. 24 от ДР на ЗООС е различно от понятието "заинтересовани лица" по чл. 147, ал. 1 от АПК. Орхуската конвенция е ратифицирана от Република България със закон, обн. ДВ бр. 91/14.10.2003г., поради което е част от вътрешното ни право. Това обаче не обуславя безкритичното и автоматично признаване правото на съдебно оспорване на всеки субект, който се позовава на нея, тъй като преценката е предоставена на националния съд, който следва да разтълкува във възможно най-голяма степен относимите процесуални правила, за да се приведе административното или съдебното производство в съответствие с целта на чл. 9, ал. 3 от Конвенцията, за да се осигури на съответното лице възможността да оспори пред съд административното решение, което може да противоречи на правото на Европейския съюз в областта на околната среда. Цитираната Орхуска конвенция и по-точно чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Конвенцията нямат непосредствено действие съгласно правото на Съюза. Цитираните разпоредби предоставят правна възможност, но не изключват доказването на пряк и непосредствен правен интерес съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията и чл. 147, ал. 1 от АПК. В случая, независимо от дадените указания и изричното посочване, че постоянното пребиваване в [населено място] не го прави автоматично заинтересована страна, частният жалбоподател не е обосновал правният си интерес от обжалване на решението на РИОСВ. Поради това подадената жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати по отношение на нея.

Жалбите на Сдружение „За Дебелец“ и Сдружение „Кампания и активизъм за животните в индустрията“ са подадени в срока по чл. 99, ал. 8, вр. с ал. 6 от ЗООС, редовни са с оглед изискванията по чл. 150 и чр. 151 от АПК, вр. с чл. 99, ал. 8 от ЗООС и са процесуално допустими.

Делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, да което да се призоват като страни оспорващи Сдружение „За Дебелец“ и Сдружение „Кампания и активизъм за животните в индустрията“, ответник – директора на РИОСВ – В. Търново и заинтересована страна Калина Михайлова Широкова.

Последната следва да се конституира като страна, предвид участието и в административното производство и съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал. 1 от АПК и чл. 159, т. 4 от АПК, Административният съд – В. Търново

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената жалба от Димитър Русев Карапетков от [населено място] срещу Решение №ВТ-1/1/2025г. от 04.07.2025г. на директора на РИОСВ – В. Търново.

ПРЕКРАТЯВА производството по АД №635/2025г. по описа на Административен съд – В. Търново в частта по отношение жалбата на Димитър Русев Карапетков.

КОНСТИТУИРА като страни по АД №635/2025г. по описа на Административен съд – В. Търново оспорващи Сдружение „За Дебелец“ от [населено място] и Сдружение „Кампания и активизъм за животните в индустрията“ от [населено място], ответник – директора на РИОСВ – В. Търново и заинтересована страна Калина Михайлова Широкова от [населено място], обл. В. Търново.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 20.10.2025г. от 13,00 часа, за която дата да се призоват страните, жалбоподателите и заинтересованата страна чрез пълномощниците си адвокати.

На заинтересованата страна да се изпратят преписи от жалбите като й се укаже, че в 14-дневен срок от получаването на преписа всяка от страните може да представи писмен отговор и да посочи доказателства.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на Димитър Русев Карапетков от [населено място] срещу Решение №ВТ-1/1/2025г. от 04.07.2025г. на директора на РИОСВ – В. Търново, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. В останалата му част определението е окончателно.