О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 21.04.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Е
въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи април през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл.
съдия Натали
Генадиева
като разгледа
докладваното от съдия
Коджабашева ч. гр. дело № 10672 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,
ал.1, т.2 и чл.577 ГПК.
Образувано е по повод подадена от „З.- информатик“ ЕООД- гр. София- чрез адв. Г. Г.частна жалба срещу Определение № 936/ 17.07.2020 г. на съдия по вписванията при Софийски
районен съд, с което е отказано заличаване на договорна ипотека, вписана с акт
№ 5, том 50 от 13.05.2005 г. на СВ- гр. София, по молба вх.№ 38149/ 17.07.2020 г. на „З.- информатик“ ЕООД- гр. София, подадена от
Управителя А.О.- чрез адв. Г. Г.. С доводи, че са налице
предпоставките на чл.22 ПВп за заличаване на посочената договорна ипотека, тъй
като вписването й не било подновено в продължение на 10 години, което
обстоятелство следвало да бъде служебно установено от съдията по вписванията-
съобразно чл.530 и чл.533 ГПК, жалбоподателят моли да бъде постановена отмяна
на обжалвания отказ на съдията по вписванията да заличи вписването на договорната
ипотека.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от лице, което е страна в нотариалното
производство /жалбоподателят е поискал заличаване на вписване на договорна
ипотека/ и доколкото е депозирана в рамките на законоустановения срок и се
отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписванията по чл.577, ал.1 ГПК, се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Вписването е едностранно охранително производство, чиято цел е
оповестяването на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на
други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове
относно права върху вещи.Законодателят регламентира вписването като вид
нотариално удостоверяване- съгласно чл.569, т.5 ГПК, според който нотариални са
производствата, по реда на които се извършват вписвания, отбелязвания и тяхното
заличаване в случаите, предвидени в закон.
Общите правила, уреждащи договора за ипотека, вписването на
същия, подновяването на вписването, възможността за ново вписване и
заличаването на вписването са регламентирани в Правилника за вписванията /ПВп/
и в Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Съгласно разпоредбите на чл.4, б.“л“ и чл.18 от
Правилника за вписванията /ПВп/ вр. чл.166, чл.167 и чл.172 ЗЗД договорът за ипотека се
сключва с нотариален акт и се вписва в имотния регистър, като заличаването на
вписването на ипотеката става въз основа на писменото съгласие на кредитора,
дадено в нотариално заверена форма, или въз основа на влязло в законна сила
съдебно решение- чл.179 ЗЗД, респ. с влязъл в сила съдебен акт, с който се
постановява заличаването- чл.19, ал.1, изр.1 ПВп. Според приложимата разпоредба
на чл.22 ПВп /доп. ДВ- бр.63 от 2014 г., изм. ДВ-
бр.92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г./, когато са изминали 10 години от
датата на вписването, без то да е подновено, заличаването става по молба на
заинтересования, без други доказателства.
В образувано по молба по чл.18, чл.19 или чл.22 ПВп охранително
производство съдията по вписванията извършва проверка на редовността на
молбата- за необходимото й съдържание и за документите, които следва да бъдат
представени с нея /ако е необходимо представянето на такива/, както и дали
актът подлежи на вписване и дали са изпълнени изискванията за неговите форма и
съдържание. Законодателят не е предвидил правомощия на съдията по вписванията
да проверява материално- правните предпоставки на акта, чието вписване се иска,
като те се проверяват само в изрично предвидени случаи /в този смисъл ТР № 7/
25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/ 2012 г. на ВКС- ОСГТК/.
В настоящия случай с молба вх.рег.№ 38149/ 17.07.2020 г. „З.- информатик“ ЕООД- гр. София-
чрез адв. Г. Г.е сезирало съдията по вписванията с искане да бъде
заличена договорна ипотека, вписана като акт № 5, том 50 от 13.05.2005 г. на СВ- гр. София. Към молбата са приложени доказателства, легитимиращи молителя като
собственик на имотите- предмет на учредената през 2005 г. договорна ипотека,
чието заличаване се иска /два нотариални акта за продажба и постановление за
възлагане по чл.717ж ТЗ/, и квитанция за внесена държавна такса.
С обжалваното определение от 17.07.2020
г., съобщено на молителя на 24.09.2020 г., съдията по вписванията е отказал да
впише заличаване на ипотеката от 2005 г., като е приел, че искането е
неоснователно, тъй като не са представени от молителя
доказателства за липсата на подновяване на ипотеката през последните 10 години.Посочено
е в мотивите на обжалвания акт, че не е представено удостоверение за вписване,
отбелязване и заличаване на тежести и права за имот по чл.47 ПВп, като справка за
неподновяване на ипотеката служебно от съдията по вписванията не може да бъде направена,
а доказателства за това обстоятелство следва да бъдат представени от молителя,
които черпи благоприятни последици от неговото доказване.
Заличаването на ипотеката се извършва чрез отбелязване от съдията по
вписванията в партидата на ипотекирания имот- чл.179, ал.2 ЗЗД. Според чл.179,
ал.1 ЗЗД и чл.19 ПВп, заличаването на ипотеката се извършва въз основа на: 1/
съгласие на кредитора- писмено, дадено в нотариално заверена форма; 2/ влязло в
сила решение- то трябва да е постановено по установителен иск, че вземането,
обезпечено с ипотеката, не съществува или че не съществува ипотечното право,
като е без значение дали ипотеката е първоначално или повторно вписана, и 3/
изтичане на срока, за който е била учредена ипотеката /10 години/, ако не е
била подновена.
Правните последици на вписването /конститутивно действие, противо-поставимост
на трети лица и оповестително действие/ са ограничени във времето, като според
нормата на чл.22 ПВп, когато са изминали 10 години от датата на вписването, без
то да е подновено, заличаването става по молба на заинтересования, без други
доказателства. Фактическият състав на цитираната норма предвижда единствено
изтичане на предвидения срок, в който не е извършено подновяване на вписването,
а не осъществяването на друг факт, който следва да се удостовери от молителя.
Съгласно общите правила на охранителните производства, каквито са тези по
вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване, съдът е длъжен служебно да
провери дали са налице условията за издаване на искания акт. Съдът може по своя
инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от
молителя /чл.533 ГПК/, т.е. от една страна съдията по вписванията следва да
провери дали са налице условията за издаване на искания акт, а от друга страна
разполага и с правомощието да събира доказателства и да взема предвид факти,
непосочени от молителя.
Независимо от кратките срокове за произнасяне по искането, съдията по
вписванията служебно има възможност да извърши проверка относно обстоятелството
дали ипотеката, чието заличаване се иска, е била подновена. Това е така, тъй
като процедурата по заличаване изисква да бъде извършено отбелязване отстрани
на вписания акт, както и подписване на това отбелязване от съдията по
вписванията. С оглед на това молбата за заличаване на ипотека следва да бъде
докладвана на съдията по вписванията, ведно със съответния том от книгата по
чл.33, б.“в“ ПВп, респ. книгата по чл.33, б.“г“ ПВп, в който е подреден нотариалният
акт за учредяване на договорна ипотека, респ. в който е подредена молбата за
учредяване на законна ипотека, като при извършено подновяване върху вписания
акт следва да е налично отбелязване в този смисъл, както указва чл.18, ал.3
ПВп, в който случай предпоставки за уважаване на молбата за заличаване няма да
са налице.
Следователно съдията по вписванията служебно
проверява дали е изтекъл 10- годишният срок, който извод следва от
приложимите за производството по нотариални удостоверявания разпоредби на
чл.533 вр. чл.530 ГПК, предвиждащи задължение на съда служебно да провери дали
са налице условията за издаване на искания акт, за което може по своя
инициатива да събира доказателства /в този смисъл: Определение № 95 от
31.01.2018 г. по ч.т.д.№ 3006/ 2017 г. на ВКС, ТК, II ТО, и Определение № 82 от
14.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 1503/ 2018 г. на ВКС, ГК, I ГО/. В тази връзка следва
да се отбележи, че възлагането в тежест на молителя на установяването на
неподновяването на ипотеката в производството по чл.22 ПВп би създало условия,
при грешка или злоумишлени действия, да се увредят интересите на ипотекарния
кредитор, което е допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че проверката за
това следва да бъде извършена служебно. В производството по чл.22 ПВп молителят
не следва да представя други доказателства, вкл. и за неподновяване на
ипотеката, като проверката и преценката в тази връзка следва да бъде извършена
от съдията по вписванията.
При тези съображения жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
основателна, а обжалваният отказ неправилен, поради което и следва да бъде
постановена отмяната му, като преписката бъде върната на съдията по
вписванията, който след като служебно извърши проверка дали ипотеката не е била
подновена, да се произнесе по молбата, като при липсата на данни за подновяване
на договорната ипотека в указания в закона 10- годишен срок, я заличи.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение
№ 936/ 17.07.2020 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с
което е отказано заличаване на договорна ипотека, вписана с акт № 5, том 50 от
13.05.2005 г. на СВ- гр. София, по молба вх.№ 38149/
17.07.2020 г. на „З.-
и.“ ЕООД- гр. София, подадена от Управителя А.О.- чрез адв. Г. Г., и
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при СРС- за извършването на служебна проверка във връзка с
молба вх.№ 38149/ 17.07. 2020 г. на „З.- и.“ ЕООД- гр. София /ЕИК ********/, дали вписаната с
акт № 5, том 50 от 13.05.2005 г.
на СВ- гр. София, договорна ипотека е била подновена и при липсата на
данни за нейното подновяване, да я заличи.
Определението не подлежи на касационно обжалване- арг. чл.32а, ал.2 ПВп и ТР
№ 1 от 17.07.2001 г. на ВКС- ОСГК- т.6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.