Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 05.06.2019
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV-А състав, в публично заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл. с-я ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря АНТОАНЕТА
ЛУКАНОВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Павел Панов в.гр.дело № 16910
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 480423 от 31.08.2018
г. по гр.д.№ 7004/2017г. по описа на СРС, 82 с-в, е признато за установено по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Б.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, и И.
Заркова И., ЕГН **********, с адрес: ***, дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, всеки от тях следните суми: на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от по 528.10 лв.,
представляваща 1/2 от цената на ползваната и незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 35, находящ се в гр. София, ж.к.
„*******, с абон. № 258233, за периода м. 08.2013 г. - м. 04.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от 13.09.2016 г. до окончателното плащане; на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от по 9.10 лв., представляваща 1/2 от
мораторната лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода на
забава 01.10.2013 г. - 14.08.2014 г.; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от
по 12.60 лв., представляваща 1/2 от цената на услугата дялово разпределение за
периода м. 02.2013 г. - м. 04.2015 г., ведно със законната лихва от 13.09.2016
г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 51477/2016 г. по описа на СРС,
82 състав, като с решението са отхвърлени предявените срещу всеки от ответниците
искове, както следва: исковете за стойността на доставената топлинна енергия -
за разликата над 528.10 лв. до пълния предявен размер от 649.28 лв. и за
периода м. 02.2013 г. - м. 07.2013 г.; исковете за мораторна лихва върху
стойността на доставената топлинна енергия - за разликата над 9.10 лв. до
пълния предявен размер от 94.45 лв.; исковете за цената на услугата дялово
разпределение - за разликата над 12.60 лв. до пълния предявен размер от 34.90
лв.; изцяло иска за мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение в
размер на 8.27 лв. за периода 30.03.2013 г. - 11.03.2016 г.
Решението
в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове, е
влязло в сила като необжалвано.
Горепосоченото решение е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач "Т.с."
ЕООД.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците. Въззивната жалба е депозирана в
законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и е съобразена с
изискванията на чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което
същата се явява допустима. Решението се обжалва в частта, в която исковете са
уважени. Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е неправилно.
Сочи, че е нарушено правото на ЕС, излага оплаквания, че по делото не се
доказва доставянето на топлинна енергия. Излага аргументи за наличие на
неравноправни клаузи. Сочи, че с Решение №4777 от 143.04.2018г. ВАС е отменил
методиката, по която се изчисляват дължимите суми за доставена топлинна
енергия. Излага доводи за приложимост на правото на ЕС в конркетния казус,
както и за неправилност на заключението на първоинстанционния съд, че извършеното
дялово разпределение съответства на действително потребената от въззивниците.
Ответникът по въззивната жалба
- "Т.С.“ ЕАД не изразява становище.
Третото лице-помагач не
изразява становище по въззивната жалба.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл. 149 от ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество, настоящият
въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като излага и следните
свои аргументи:
Установено е по делото, че
процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която
се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Това
обстоятелство се доказва както от представените от ищеца доказателства, така и
от изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като
обоснована и обективна. Начинът на извършване на дялово разпределение е уреден
в чл.139-148 от ЗЕ и подзаконови нормативни актове. Не се спори по делото, а и
се установява от приложените доказателства, че ответникът И. е собственик на
процесния имот, като ответницата И. притежава право на ползване върху ½ от
него. Поради това ответниците се явяват потребители на енергия за битови нужди
по смисъла на чл. 153. (1) от ЗЕ, според който всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от ответника на потребители на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има
данни, че ответниците е упражнили правото си на възражение срещу Общите условия
в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав
приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения. Съдът следва да отбележи, че възникването на правоотношението между
доставчика на топлинна енергия и потребителя е детайлно регламентирано в
закона, като всички юридически факти, съставляващи в своята съвкупност фактическия
състав по възникване на облигационната връзка са нормативно установени и са се
осъществили. В този смисъл настоящият състав счита, че не е обходимо да има
изрично сключен писмен договор между страните.
В допълнение следва да се
посочи, че е трайна съдебната практика, че законът за енергетиката е специален
по отношение на Закона за защита на потребителите и доколкото при одобряването
на общите условия на Т.С. ЕАД участва държавен контролен орган – КЕВР, който
осъществява надзор срещу произволното и неравноправно третиране на
потребителите на топлинна енергия, то не може да се направи извод, че
съществуват неравноправни клаузи. Срещу
решенията на регулаторния орган има специално предвиден ред за защита, който
няма данни по делото да е бил предприеман. Както беше посочено по-горе,
ответниците не са упражнили и правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Следва да се отбележи, че
съгласно чл.140 от ЗЕ сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване
са обща етажна собственост, а не собственост на доставчика на топлинна енергия.
Също така, съгласно чл. 145 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата, определена по чл. 142, ал. 1 от ЗЕ,
и топлинната енергия за отопление на имотите, и се разпределя между всички
клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Ето защо съдът
намира, че дори и да не отоплява процесният имот, страната дължи суми за
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за
отопление на общите части, ако такива са начислявани. Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ - чл. 139 – чл. 148 и в Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Този подзаконов нормативен акт съдът не
намира да е в противоречие с цитираните от въззивниците източници на вторичното
право на ЕС.
Съгласно чл. 153 ал.6 от ЗЕ
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. В този смисъл, независимо дали в имота са налични отоплителни тела,
то потребителят на топлинна енергия следва да заплаща дължимите суми за сградна
инсталация, за енергията, отдадена от отоплителни тела, намиращи се в общите
части на сградата, както и за предоставената услуги битово горещо
водоснабдяване.
В настоящето производство не
са били ангажирани доказателства за неправилно отчитане на средствата за дялово
разпределени, както и за тяхната неизправност. Индивидуалните разпределители на
топлинна енергия са по смисъла на § 1, т. 57 от ДР на ЗЕ „средства за отчитане
на дяловото потребление на топлинна енергия", които са част от сградната
инсталация и отклоненията към нея. Същите се намират в имота на всеки отделен
потребител и са негова лична собственост.
Действително с решение № 4777
от 13.04.2018г. на ВАС се отменя методиката за дялово разпределение, но
съгласно чл. 195 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на влизането в сила на съдебното решение, а правните последици, възникнали
от подзаконов нормативен акт, се уреждат служебно от компетентния орган в срок
не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Съгласно
Тълкувателно Решение № 2 от 2014г. ОСГТК
на ВКС ефектът на решението на административния съд е преустановяване
занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата
им сила. Поради това евентуалната отмяна на визираната методика не може да се
отрази върху вече възникналите отношения за исковия период.
Съгласно приетата и неоспорена
ССЧЕ, която настоящият състав кредитира като обективна и обоснована, няма данни
за процесния период по насрещния иск да са извършвани плащания. За същия период
сумата за ТЕ възлиза на 1 368.36 лева, от които 1279.27 лева суми за
отопление, за топла вода, като към тях се прибавят и сумите 69.81 за отчитане
на ТЕ, 162,39 лева по изравнение, като са приспаднати 143,11 лева суми за
връщане.
Съгласно приетата СТЕ, че за
сметка на ищеца са отчислявани суми за технологични разходи на абонатната
станция. Вещото лице е посочило, че за процесния имот не е отчитана ТЕ за
отопление на имота, доколкото 5 броя радиатори в имота са били демонтирани. ТЕ
за битово горещо водоснабдяване е определян на базата на реален отчет по
показанията на 2 броя технически изправни водомери, а ТЕ за сградна инсталация
е отчитана по предвидената формула. Вещото лице е посочило, че дължимата сума
за потребена топлинна енергия възлиза на 1 296,56 лева. Правилно и тази стойност
СРС е ползвал за да изчисли действително дължимите суми за процесния период,
доколкото посочената от вещото лице сума по ССЧЕ представлява данните от
счетоводните книги на ищеца, като тези записвания не могат да установят в
условията на пълно и главно доказване дължимите суми за ползване на топлинна
енергия. Вещото лице по СТЕ е констатирало, че сумите за доставена ТЕ са
начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба. Вещото лице е установило
и че липсват доказателства топломерът като СТИ да е бил технически изправен.
Следва да се има предвид обаче, че съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Поради липсата на оплакване в тази връзка от страна на
въззивниците, този въпрос не може да бъде изследван от настоящия съдебен
състав.
По възражението, поддържано
във въззивната жалба, изразяваща се в
неприлагане на Общностното право е
необходимо съдът да посочи, че цитираните директиви са вторичен /производен/
източник на правото на ЕС, като те не се характеризират с директен ефект.
Задължение на държавите-членки е да транспонират директивата във вътрешното си
законодателство, като гражданите и юридическите лица биха могли да черпят права
от вътрешноправния нормативен акт, който въвежда директивата в националната
правна система. По изключение, Съдът на ЕС нееднократно е постановявал решения,
с които признава директен ефект на директивата и възможност гражданите да
черпят права непосредствено от този вторичен акт на съюзното право. Тук е
моментът да се подчертае, че този директен ефект може да е само вертикален
(частноправните субекти могат основателно да се позовават на тях пред националния
съд срещу държавата, ако транспонирането е неправилно) - Решение от 5 октомври
2004 г. по дело Pfeiffer, C‑397/01. Хоризонтален ефект на директивите (в
равнопоставени отношения между частноправни субекти) е неприложим в конкретния
случай и поради тези съображения се явява неоснователно възражението за
неприлагането на правото на Съюза. При липса на транспониране или лошо
транспониране, гражданите могат да търсят отговорност от държавата по
предвидения ред.
С оглед изложеното, съдът
намира, че правилно СРС е определил дължимите суми, съобразявайки се със заключението
на приетата СТЕ, като е съобразил погасените по давност вземания с оглед
своевременното наведено възражение за изтекла погасителна давност. Въззивният
съд споделя и аргументите на първоинстанционния във връзка с разделната
отговорност на ответниците, като същите следва да отговарят за по ½ от
дълга. Правилно е изчислена дължимата мораторна лихва, като конкретни
оплаквания в тази връзка във въззивната жалба не се правят.
В частта, в която исковете са
отхвърлени, решението е влязло в сила като необжалвано.
По отношение на разноските:
Право на разноски в настоящето
производство има въззиваемият Въззиваемият претендира юрисконсултско
възнаграждение, съгласно молба от 09.04.2019г. Съдът намира, че поради ниската фактическа и правна сложност на
делото, както и поради факта, че въззиваемата страна не е подавала отговор на
въззивната жалба, не е взимала становища по молбите и исканията на
въззивницата, а участието ѝ във въззивното производство се изразява само
и единствено в подаване на бланкетна молба за даване ход на делото в отсъствие
на процесуален представител, която молба съдържа и искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът счита, че не е налице предпоставката,
визирана в чл.78 ал.8, а именно – юридическото лице да е било защитавано от
юрисконсулт. До този извод съдът достигна като съобрази факта, че въззиваемият
не е взел никакво участие в разглеждането на въззивното дело и не е депозирал
никакви становища и отговори, освен посочената по-горе молба. Поради тези
съображения на въззиваемата страна не се следват разноски по чл.78 ал.8 от ГПК.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 480423 от 31.08.2018 г. по гр.д.№ 7004/2017г.
по описа на СРС, 82 с-в в частта, с
която е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Б.С.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, и И. З. И., ЕГН **********, с адрес: ***, дължат
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, всеки от
тях следните суми: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата
от по 528.10 лв., представляваща 1/2 от цената на ползваната и незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 35, находящ
се в гр. София, ж.к. „*******, с абон. № 258233, за периода м. 08.2013 г. - м.
04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 13.09.2016 г. до
окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от по 9.10 лв.,
представляваща 1/2 от мораторната лихва върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода на забава 01.10.2013 г. - 14.08.2014 г.; на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД сумата от по 12.60 лв., представляваща 1/2 от цената на услугата
дялово разпределение за периода м. 02.2013 г. - м. 04.2015 г., ведно със
законната лихва от 13.09.2016 г. до окончателното плащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 51477/2016 г. по описа на СРС, 82 състав
В останалата част решението
като необжалвано е влязло в сила.
Решението е постановено при
участието на привлечено от „Т.С." ЕАД трето лице-помагач „Т.С." ЕООД
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.