РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. гр. Хасково, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря ЗЛАТКА ИВ. БОНЧЕВА
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20225640200385 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Х. М. Х. от град Хасково срещу Наказателно
постановление № 1970-380 от 15.02.2021 г. на Директора на ОД на МВР -
Хасково, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл.
209а, ал 1 от Закона за здравето. В подадената жалба се релевират оплаквания
за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно
постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения и
нарушение на материалния закон. Твърди се от жалбоподателя, че описаното
от актосъставителя и наказващия орган деяние не съответствало на
изискванията на закона от гледна точка гарантиране правото на защита на
лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, като се
излагат конкретни и подробни съображения в тази насока, основани на
тълкуване на относимата нормативна уредба, в това число и съдържанието на
приложената административнонаказваща разпоредба. Освен това,
1
жалбоподателят твърди, че не бил извършил описаното административно
нарушение, а описаната в санкционния акт фактическа обстановка не
отговаряла на действително осъществената, като подробно аргументира и
тази всъщност първа група от доводите в подадената жалба. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призована, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален
представител – адв. Т. Н. заявява, че поддържа жалбата и искането си за
отмяна на наказателното постановление, като в в представени писмени
бележки излага конкретни съображения в тяхна подкрепа. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган - Директорът на ОД на МВР -
Хасково, редовно призован, не се явява. В съпроводителното писмо отправя
възражение за прекомерност по отношение на разноските, направени от
другата страна, в случай на присъждане на такива.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима. Действително,
налице е отбелязване в наказателното постановление, че същото е връчено по
реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 17.02.2022 г. и е влязло в сила на 03.03.2022
г., изпратено е за събиране от ТД на НАП на 08.04.2022 г., като видно от
Писмо, изх. № С220026-178-0019317/25.08.2022 г. СДИ № 220026-048-
0093289 до лицето е връчено на 23.08.2022 г., а от друга страна жалбата е
постъпила на 21.04.2022 г. В случая обаче, съдът възприе в съдебно заседание,
включително след разпит в качеството на свидетел на лицето И. Д. И., че
липсват доказателства за осъществяване на предпоставките по чл. 58а, ал. 2 от
ЗАНН, въз основа на които да се приеме, че наказателното постановление е
връчено по този ред и срокът за обжалване е започнал да тече на дата
17.02.2022 г., а подадената след изтичане на този срок жалба е просрочена,
респ. санкционният акт – влязъл в законна сила. Следователно, както вече бе
посочено, жалбата се явява допустима и следва да бъде разгледана от съда.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
2
намира за установено следното:
На 22.01.2021 г. свидетелите С. Т. Т. и Д. Д. Г., двамата на длъжност
„мл. инспектор“ в РУ на МВР – Хасково, въз основа на подаден сигнал на
ЕЕН 112, били изпратени, като част от автопатрул, да извършат проверка за
спазване на действащите противоепидемични мерки в ресторант „*****“,
намиращ се в района на Градска градина в град Хасково. Там вече били
колегите им от РУ на МВР - Хасково - Р. Б. Т. и И.Р. М., които след
пристигането им на място, установили, че входната врата на обекта на първия
етаж била заключена, а след подаден звуков сигнал за обозначаване на
присъствието им, лице от персонала – сервитьорка отворила вратата и на
въпрос на контролните органи дали заведението работи, отговорила, че в него
били само от персонала. След пристигането им на място, свидетелите С. Т. Т.
и Д. Д. Г. също влезли да проверят като установили, че в залата на първия
етаж нямало клиенти. След това се качили в залата за клиенти на втория етаж,
където също не установили присъстващи лица, но им направило впечатление,
че на масите имало храни и напитки, приготвени за консумация на място.
Попитали управителя на заведението, който също бил на място, къде са
хората, но той отрекъл такива да присъстват в заведението. Тогава
контролните органи на МВР поискали да им бъде предоставен достъп през
затворена врата в едно от прилежащите помещения, използвано като склад и
там установили около 20 човека, сред които и жалбоподателя Х. М. Х., чиято
самоличност установили. След като докладвали случая и след като им било
разпоредено, и въз основа на извод за допуснато нарушение на
противоепидемичните мерки, на същата дата – 22.01.2021 г., срещу
жалбоподателя Х. М. Х. бил съставен от свид. С. Т. Т. Акт за установяване на
административно нарушение № 1970-380/25.01.2021 г. Процесният АУАН
бил съставен за нарушение по чл. 209а, ал, 1 от Закона за здравето за това, че
на „22.01.2021 г. в около 21:50 часа в гр. Хасково, ресторант „****“,
горепосоченото лице присъства в увеселително заведение по смисъла на чл.
124 от Закона за туризма, като нарушава Заповед № 677, изменена и
допълнена със Заповед № 718 на здравния министър, издадена във връзка с
чл. 63 от ЗЗ“. Актът за установяване на административно нарушение бил
подписан от лицето, сочено в него като нарушител, а в съответната
предвидена за това графа, жалбоподателят вписала, че възразява срещу
описаното, тъй като не била в ресторанта, а чакала храна за вкъщи. Препис от
3
АУАН е връчен на лицето на 22.01.2021 г., лично срещу подпис, според
отбелязването в съдържащата се разписка. Възражения срещу АУАН не са
депозирани допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел фактическите констатации,
описани в акта за установяване на административно нарушение, и след като
преценил, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН,
на основание чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр, наложил процесното административно
наказание.
Изложената дотук фактическа обстановка е установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе. По отношение на показанията на свидетелите С. Т. Т. и Д. Д.
Г. следва да се отбележи, че същите имат преки и непосредствени
впечатления за извършената проверка и за фактите, за които разполагат с ясен
спомен, включително за процедурата по съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, показанията им се кредитират с доверие, още
повече предвид липсата на основание да се счита, че у тях съществува
предубеденост или заинтерисованост от изхода на делото. Значението на
установените с тях факти пък, ще бъде анализирано по същество в случай на
необходимост.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, при
възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на
страната или на отделен регион. По силата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето, ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. ДВ, бр. 34 от 2020
г., в сила от 9.04.2020 г., съобразно действащата към датата на деянието
редакция, който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието
съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер на 5000 лв., а според
актуалната редакция, който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен
4
ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000
лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. Следователно, деянието,
за което е наложена административна санкция на жалбоподателя е обявено от
закона за наказуемо с административно наказание.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът намира, че са налице процесуални нарушения от категорията на
съществените, които налагат отмяна на санкционния акт. В този смисъл може
да се отбележи най – напред, че действително не са допуснати такива
нарушения по чл. 40 от ЗАНН в процедурата при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение в присъствие на лицето,
привлечено с него към административнонаказателна отговорност, което било
запознато със съдържанието му и е имало възможността да впише възражения
или обяснения по него в съответната графа, предвидена за това. Изпълнено е
и изричното изискване за връчване на екземпляр от акта, срещу подпис на
лицето, който факт е надлежно удостоверен в приложената разписка, като е
била обезпечена възможността в законоустановения срок да бъдат
депозирани писмени възражения срещу него. Съставеният акт за
установяване на административни нарушение обаче не отговаря на
изискванията за неговата редовност съгласно разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН, установяваща необходимите реквизити. Съображенията в тази насока
се основават на начина на описание на визираното от актосъставителя деяние
и най – вече на съответствието или липсата на такова на предложената правна
квалификация с изискванията на закона от гледна точка гарантиране правото
на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна
отговорност и обезпечаване възможността за съдебен контрол. Според
въведените в съставения акт за установяване на административно нарушение,
незначително изменени в наказателното постановление фактически
твърдения, жалбоподателят Х. М. Х. е санкционирана за това, че на
22.01.2021 г. в около 21:50 часа в гр. Хасково, ресторант „****“,
горепосоченото лице присъствало в увеселително заведение по смисъла на чл.
124 от Закона за туризма, като нарушавало Заповед № 677, изменена и
допълнена със Заповед № 718 на Министъра на здравеопазването, издадена
във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето. Тоест, отговорността на
жалбоподателя, според твърденията е ангажирана за неизпълнение или
нарушаване на въведени противоепидемични мерки със заповед на министъра
5
на здравеопазването по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, която правна норма
касае обаче основанието за обявяване на противоепидемична обстановка в
страната, а не отделни мерки в тази връзка. Освен това, макар да е налице
конкретизация в какво точно фактически се изразява действието на лицето,
за да се приеме, че е налице въобще описано някакво съставомерно
поведение, то липсва надлежна негова правна квалификация, съобразно
изискванията на фактическия състав на посочената правна норма от
специалния закон – Закона за здравето, в което се изразява и визираното
нарушение по чл. 42, т. 5 от ЗАНН, респ. по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
Изискването по този текст от закона се отнася до задължението на
контролните органи и конкретно на актосъставителя за посочване на
законните разпоредби, но не какви да е норми на закона, а нарушените. В този
смисъл, правилната правна квалификация на деянието е единствено и само
възможна и следва да е релативна на словесното описание на деянието. Нещо,
което в случая не е изпълнено с посочване като нарушени
противоепидемични мерки чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр., каквито цитираната норма не
предвижда, а съвсем отделно заповедта на министъра на здравеопазването е
цитирана непълно и неясно.
Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, под която е
подведено и квалифицирано деянието в АУАН действително съдържа в
диспозицията си състав на нарушение, но същата е бланкетна и следва при
даване на релевантната правна квалификация да бъде направено
необходимото препращане или привръзка с друга разпоредба (от нормативен
или подзаконов нормативен акт), съдържаща описание на мерките.
Разпоредбата на 209а, ал. 1 ЗЗдр в случая е следвало да е посочена във връзка
с чл. 63, ал. 4 ЗЗдр, вр. т. 11 от Заповед № РД-01-677 от 25.11.2020 г., изм. и
доп. към процесната дата със Заповед № РД-01-718 от 18.12.2020 г. и Заповед
№ РД-01-20 от 15.01.2021 г., издадени от Министъра на здравеопазването, а
впоследствие и с други. Тази заповед, с изменение и допълнение е издадена,
както е посочено в нея на основание чл. 63, ал. 4, 6 и 11 и чл. 63в от Закона за
здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, и във връзка с
Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември 2020 г. за удължаване
срока на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г.
извънредна епидемична обстановка, удължена с Решение № 378 на
Министерския съвет от 12 юни 2020 г., Решение № 418 на Министерския
6
съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на Министерския съвет от 15 юли
2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли 2020 г., Решение №
609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г. и Решение № 673 на
Министерския съвет от 25 септември 2020 г. и предложение от Главния
държавен здравен инспектор. Нито в АУАН, нито в НП обаче, контролните
органи се позовават на чл. 63, ал. 4 ЗЗ, според който при обявена извънредна
епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна
област, а се цитира единствено чл. 63, ал. 1 ЗЗдр, който текст, както вече бе
посочено, предвижда кога се обявява извънредна епидемична обстановка и
сам по себе си няма как да представлява нарушена норма. Именно като такава
нарушена норма е посочена обаче в обжалваното НП. Необходимо е между
словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация да е
налице пълно единство и съответствие, а също така единство и съответствие е
необходимо да има между квалификацията в АУАН и НП, което не е
изпълнено в случая. Това обосновава извода за допуснато съществено
процесуално нарушение при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, което следва да се квалифицира като
съществено, съобразно относимия критерий за това, тъй като е довело до
накърняване правото на защита на жалбоподателя и доколкото, вместо да
бъде отстранено, е възпроизведено изцяло в издадения санкционен акт,
обосновава неговата незаконосъобразност и съставлява основание за
отмяната му на процесуално основание.
С оглед тези съображения, предвид извода за допуснати съществени
процесуални нарушения, настоящият съдебен състав намира подадената
жалба за основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а
атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно –
отменено, без да се обсъждат въпросите по същество за наличие на деяние,
авторство и вина, препятствано дори, поради самото естество на
процесуалните пропуски в дейността на контролните органи.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени направените
от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен
по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са
7
действително сторени от страната по делото. В случая адвокатското
възнаграждение е уговорено в размер на 300 лева, в какъвто размер е и
заплатено, но е отправено искане от другата страна за намаляването му,
поради прекомерност. Това налага да се изследва въпросът за съответствието
с фактическата и права сложност на делото, като се съобрази, че същото не е
приключило в едно съдебно заседание, но без отклонение в протичане на
съдебното производство. В тази ситуация, необходимо е да бъдат присъдени
разноски в минималния размер, установен в разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно която, ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, какъвто е процесният случай, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Относимата хипотеза, към която препраща разпоредбата на
чл. 18, ал. 2 от Наредбата е чл. 7, ал. 2, т. 1 от нея и възнаграждението, респ.
разноските на страната, която има право на присъждане на такива, заплатени
за процесуално представителство по делото са в размер на 300 лева, или
съответно на претендираното.
Мотивиран така, Хасковският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1970-380 от 15.02.2021 г. на
Директора на ОД на МВР - Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на Х. М. Х. от град Х., ж.к.
„***********, ЕГН: **********сумата в размер на 300 лева, представляваща
направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
8