РЕШЕНИЕ
№ 1140
гр. Пловдив, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно
гражданско дело № 20255300501661 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** против решение № 1511/03.04.2025 г.,
постановено по гр.д. № 19744/2024 г. на Районен съд - Пловдив, ХІV гр.
състав, с което е признато за установено в отношенията между страните, че
клаузата за неустойка в договор за кредит № ***към искане № ***от
16.01.2023 г. /обективирана в чл.11, ал.1/, предвиждаща заплащане на
неустойка в размер на 89,36 лв., е нищожна, като противоречаща на принципа
на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и
нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, относно същественото
съдържание на потребителските договори за кредит. Поддържа се, че
решението е недопустимо, тъй като между същите страни и със същия
предмет вече е водено дело, което е завършило с влязло в сила решение, с
което е отхвърлен предявеният от ищеца на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД
осъдителен иск за връщане на сума в размер на 89,36 лв. за платена неустойка
по същия договор за кредит, а настоящото производство представлява опит да
се преодолее забраната по чл. 299 от ГПК относно непререшаването на спора.
Моли се за обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо и
прекратяване на производството по делото, а в случай, че се приеме, че
първоинстанционното решение е допустимо, се моли за отмяна на решението
като неправилно и за отхвърляне на иска. Претендират се разноски за двете
1
инстанции.
Въззиваемата страна П. А. П. не е подал отговор. С писмена молба за
съдебно заседание чрез адв. С. Н. е взел становище за неоснователност на
жалбата и моли за потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно. Моли за присъждане на разноски, съгласно представения
списък в размер на 400 лв., съгласно чл. 38 от ЗА.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от П. А. П.
против „Сити Кеш“ ООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД
вр.чл.22 от Закона за потребителския кредит, за прогласяване нищожността на
клаузата на чл.11, ал.1 от сключения помежду им договор за потребителски
кредит № ***към искане № ***от 16.01.2023 г., предвиждаща заплащане на
неустойка предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 89,36 лева, като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално -
правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното
равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 10 от
ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за
кредит.
Ответникът е възразил, че предявеният иск е процесуално
недопустим, защото между същите страни вече е водено дело, което е
завършило с влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявеният от П. А.
П. против „Сити Кеш“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1
ЗЗД за връщане на сумата от 89,36 лв. за платена неустойка по същия договор
за потребителски кредит. Счита се, че формираната с това решение сила на
пресъдено нещо е процесуална пречка за предявяване на иск за прогласяване
на нищожност на клаузата по договора за потребителски кредит, въз основа на
която е била заплатена посочената сума.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира това
възражение за неоснователно.
Според нормата на чл. 298, ал.1 ГПК, решението влиза в сила само
между същите страни, за същото искане и на същото основание. Чл. 299, ал.1
ГПК пък предвижда, че спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да
бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
Видно от представеното по делото решение № 4403/08.11.2024 г.,
постановено по гр.д.№ 6425/2024 г. на ПРС - ХІ гр. състав, със същото е
отхвърлен предявеният от П. А. П. против „Сити Кеш“ ООД осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на на сумата от 89,36 лв.,
2
представляваща неоснователно платена неустойка по договор за
потребителски кредит № ***от 16.01.2023 г. Видно от решаващите мотиви на
съда, искът е отхвърлен поради неустановяване на факта на плащането на
сумата без да се разглежда въпросът относно действителността на клаузата за
заплащане на неустойка. Ето защо и предвид обстоятелството, че двата иска
се основават на различни обстоятелства /основания/, съдът намира, че
настоящият иск следва да бъде разгледан по същество и по отношение на него
не налице процесуална пречка поради формираната сила на пресъдено нещо с
посоченото съдебно решение.
По същество:
С решението си районният съд е приел за установено, че страните са
сключили договор за потребителски кредит № ***към искане № ***от
16.01.2023 г., съгласно който на ищеца е предоставен от ответника заем в
размер на 200 лв. при фиксиран лихвен процент по кредита 35,04% и ГПР
41,79%. Съгласно уговорката на чл. 5 ал. 1 от договора договорът за кредит е
следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова
гаранция или поръчител, а именно: едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в
размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за
страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на
всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна
заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размерът на получавания от тях доход. В чл.11 ал.1 от договора за
кредит е договорено, че при неизпълнение на това задължение
заемополучателят дължи на кредитора неустойка в размер от 89,36 лв. С
решението си ПРС е формирал извод, че така уговорената неустойката
оскъпява кредита, което противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК, както и на добрите
нрави, тъй като въведените в договора изисквания за вида обезпечение /чл. 4,
ал. 1, т. 1 и 2 от договора/ и срока за представянето им създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства, както и че непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, а начина по който е уговорена
неустоечната клауза създава единствено предпоставки за начисляването на
тази неустойка. При тези мотиви съдът е уважил иска.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК регламентираща правомощията на
въззивната инстанция, въззивния съд се произнася служебно по валидността
на постановеното от първата инстанция решение, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. Правомощията на въззивния съд за проверка на правилността на
решението са ограничени до заявените в жалбите доводи. Предметните
предели на въззивното производство се определят от страните, които
3
очертават съдържанието и обема на правния спор, пренесен за разглеждане
пред въззивната инстанция, с подадените в законните срокове въззивни жалби
/първоначална и насрещна/ и отговори на същите. /В този смисъл е и Решение
№ 405 от 23.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1740/2011 г., решение № 131 от
14.07.2011 г. по гр. д. № 1120/2010 г. на ВКС, II г. о., решение № 71 от
3.07.2012 г. по т. д. № 444/2011 г. на ВКС, решение № 361 от 25.09.2012 г. по
гр. д. № 1626/2011 г. на ВКС/.
Според разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ОСГТК, забраната за служебна проверка на правилността на
първоинстанционния акт не намира приложение само, когато възиввният съд
следи за правилното приложение на императивна материалноправна норма,
или когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца.
Постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо,
като същото не е постановено при нарушение на императивна
материалноправна норма. Доколкото във въззивната жалба не са отправени
каквито и да е било оплаквания по същество против решението, съдът приема
на основание чл.269 ГПК, че същото е и правилно.
Ето защо обжалваното решение следва да се потвърди.
При този изход на делото основателно е искането на въззиваемата
страна за присъждане на разноски за производството. Процесуалният
представител на въззиваемата страна е оказал безплатна правна помощ на
основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата съгласно представения
договор за правна защита и съдействие. С оглед изхода на спора и на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на адвокат С. Н. адвокатско възнаграждение. При
определяне размера на възнаграждението следва да се съобразят критериите,
изведени от СЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, имащо
задължителен за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер,
предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да
служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и
приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка
от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да
са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото. / В този смисъл е
Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о.,
ТК/.
Ето защо и предвид цената на иска, действителната фактическа и
правна сложност на делото и осъществената по него правна защитата на
въззиваемия, съдът приема, че следва да определи адвокатско възнаграждение
под минималното такова съгласно правилата на Наредбата №1/09.07.2004 г.,
като същото се определя на 250 лв.
По тези съображения Съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1511/03.04.2025 г., постановено по
гр.д. № 19744/2024 г. на Районен съд - Пловдив, ХІV гр. състав.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на адвокат С. К. Н. с ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, сумата от 250 лв.(двеста и петдесет лева), представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаното безплатно процесуално
представителство на въззиваемия П. А. П. във въззивната инстанция на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5