Решение по дело №390/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 111
Дата: 12 юли 2021 г. (в сила от 30 юли 2021 г.)
Съдия: Свилена Стоянова Давчева
Дело: 20212230200390
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Сливен , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно
наказателно дело № 20212230200390 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод жалба на СТ. Т. Ж. против
Наказателно постановление № 5227 от 19.11.2020 год., издадено от Началник
сектор ОП при РУ Сливен, с което на жалбоподателя за извършено
нарушение на чл. 6 от ЗБЛД на основание чл. 80, т.5 от ЗБЛД е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева.
В с.з. жалбоподателят редовно призован се явява лично и с
представител по пълномощие, който поддържа жалбата и моли обжалваното
наказателно постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна редовно призована в с.з. не се представлява.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 10.11.2020 год. полицейските служители – свидетелите И.И. и Денчо
К. преминавали със служебен автомобил през с. Мечкарево, общ. Сливен,
което село обслужвал св.И.. Полицейските служители спрели за проверка
жалбоподателя, който вървял по улицата, където се движил служебния
автомобил. Установено било, че жалбоподателят, който св. И. познавал по
1
физиономия и малко и бащино име, не носил в себе си документ за
самоличност. Св. И. съставил глоба с фиш за извършено нарушение на ЗДвП
на Ж., А в последствие му съставил и АУАН за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД,
въз основа на който било издадено и обжалваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните
гласни и писмени доказателства.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
В настоящото административнонаказателно производство, развиващо се
пред съда, доказателствената тежест лежи върху административнонаказващия
орган. Последният следва да докаже съществуването на изложените в АУАН
и НП факти и обстоятелства, извършването на нарушението и неговото
авторство.
С процесното НП Ж. е санкциониран за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД за
това, че не е носил и не могъл да представи документ за самоличност.
Посочено е още, че с това е затруднил установяването на същата и случаят не
е маловажен. Посочено е, че нарушението е извършено в 15.50ч.
Видно от представения и приет по делото като писмено доказатество
глоба с фиш самоличността на Ж. към посочения в АУАН и НП час на
извършване на нарушението - 15.50 часа вече е била установена /в съставения
глоба с фиш са посочени трите му имена и ЕГН и час на нарушението
15.30ч./, поради което и не е било възможно с непредставяне на документ за
самоличност той да затрудни установяването на същата.
На следващо място, съдът констатира и нарушения на процедурата при
съставяне на АУАН и издаване на НП. Както в АУАН, така и в НП, като час
на извършване на нарушението е посочен 15.50 ч. Видно обаче от
показанията на актосъставителят И. това не е часът на извършване на
нарушението, така както е посочено в АУАН и НП, а часът на съставяне на
АУАН, което са две различни неща, още повече, че както бе изложено по-
2
горе към този момент – 15.50ч. Ж. вече е бил с установена самоличност.
Не на последно място, не се събраха и доказателства по делото, че
посоченият като Началник сектор ОП при РУ Сливен е оправомощен да
издава наказателни постановления, съответно актосъставителят И. да съставя
АУАН.
С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да отмени издаденото
наказателно постановлевие, като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди въззимаевата
страна да заплати на жалбоподателя направените в хода на производството
разноски в размер на 300.00 лева за адвокатско възнаграждение. Съгласно
разпоредбите на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004
год. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението, което се дължи при интерес до 1000 лева
/какъвто е настоящият случай, тъй като размерът на наложената глоба е 50.00
лева/ е фиксиран именно на 300.00 лева.
Ето защо, съдът
РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 5227 от 19.11.2020 год.,
издадено от Началник сектор ОП при РУ Сливен, с което на СТ. Т. Ж. ЕГН
********** за извършено нарушение на чл. 6 от ЗБЛД на основание чл. 80,
т.5 от ЗБЛД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00
лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР Сливен да заплати на СТ. Т. Ж. ЕГН **********
сумата от 300.00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на
3
страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4