Разпореждане по дело №89/2023 на Административен съд - Кърджали

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

 

Номер

Година

13.02.2023 г.

Град

Кърджали

Административен

Съд

Състав

На

13.02.

Година

2023 г.

В

Закрито

заседание и следния състав:

Председател

Ангел Момчилов

Членове

Съдебни заседатели

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

89

По описа за

2023

година.

Производството е по реда на чл. 211 от ЗМВР.

Депозирана е жалба от И.С.И. от ***, действаща чрез адв. Й. Д., против Заповед № 8121К-341/17.01.2023 г., издадена от министъра на вътрешните работи на Република България, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение в МВР на *** И.С.И., *** *** *** при ОДМВР - Кърджали.

Счита, че оспорената заповед е неправилна, незаконосъобразна и необоснована.

Излага съображения, че министърът на вътрешните работа е бил подведен да издаде оспорената заповед от изготвеното становище № 292р-9078/03.10.2022 г. и обобщената справка към становището № 292р-29679/22.11.2022 г., тъй като в становището и справката, събраният доказателствен материал бил интерпретиран невярно и превратно. Отделно от това, съдържанието им било твърде общо, без да са въведени конкретни действия от нейна страна. В тази връзка сочи, че на между З. Д. и жалбоподателката действително бил възникнал спор на 15.07.2022 г. в ***, но отрича да е отправяла каквито и да са обидни реплики или квалификации към и по отношение на приятелката й Д. и/или децата й.

Твърди, че при извършената проверка от дисциплинарната комисия не били изяснени релевантните фактически обстоятелства, а именно: кое конкретно лице е водило „ ожесточен“ спор и „кой е вдигал шум надхвърлящ обичайния“, макар да имало свидетелски показания, които сочели, че Д. е крещяла и вдигала шум. В свидетелските показания липсвали твърдения за такива действия от страна на И. В този смисъл сочи, че не била вдигала шум и не била нарушавала но никакъв начин обществения ред. Била шокирана от поведението на Д. и не била в състояние да реагирам по какъвто и да е начин - нито вербално, нито физически.

  Въвежда доводи, че появилите се в местните медии твърдения за факти относно случая, били неверни, крайно преувеличени и очевидно насочени към търсене на сензация.

С оглед приятелските й отношения със З. Д. и краткото времетраене на инцидента, преценила, че не следва да уведомява за случилото се прекия си началник, още повече, че била в платен отпуск и присъствала на вечеря в качеството си на цивилно лице, без да носи отличителни знаци или униформа на служител на МВР.

На следващо място, оспорва изцяло наличието на описаните в заповедта нарушения на чл. 15, чл. 19, чл. 20, чл. 21 и чл. 31 от Етичния кодекс на държавния служител в МВР. В тази връзка излага съображения за липсата на индивидуализирани конкретни обидни действия и квалификации от нейна страна, респ. липса на коректно и законосъобразно обвинение, което води до нарушаване правото на защита. Твърди, че в случая е изпълнила свой морален и човешки дълг, опитвайки се да насърчи своя приятелка да има правилно и разумно отношение на родител към детето си.

Въвежда довод за неправилно интерпретиране на чл. 39, ал. 2 от Конституцията, при което сочи, че изразеното от нея доброжелателно мнение за възпитанието на детето на Д. било изцяло в синхрон с нормата на чл. 29, ал. 1 от Конституцията.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № 8121К-341/17.01.2023 г., издадена от министъра на вътрешните работи на Република България, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение в МВР на *** И.С.И., *** *** *** при ОДМВР - Кърджали.

С оглед изложеното и на основание чл. 171, ал. 5 от АПК, съдът намира, че следва да се приемат приложените към административната преписка писмени доказателства, като в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1, във вр. с чл. 153, ал. 1 от АПК, следва служебно да се конституират и страните по делото, а именно: И.С.И. от ***, в качеството й на жалбодател и органът, издал оспорения административен акт – Министър на вътрешните работи на Република България, в качеството му на ответник по жалбата, като делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал.1 и чл. 171, ал. 5 от АПК, съдът

 

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

КОНСТИТУИРА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО, както следва:

ЖАЛБОДАТЕЛ: И.С.И. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв.Й. Д., която да бъде призована на посочения съдебен адрес;

ОТВЕТНИК: Министър на вътрешните работи на Република България, с адрес за призоваване: ***.

Заинтересовани страни: НЯМА.

ПРИЕМА и прилага като ДОКАЗАТЕЛСТВО по делото административната преписка по издаване на оспорения акт, съдържаща: *****

*****

*****

*****

*****

*****

*****

*****

*****.     

УКАЗВА на жалбоподателя И.С.И. от ***, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

УКАЗВА на ответника - Министър на вътрешните работи на Република България, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, в негова тежест е да установи в процеса наличието на фактическите и правни основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на ответника по жалбата, че в 14/четиринадесет/ - дневен срок, считано от получаването на препис от жалбата и от настоящото разпореждане, може да представи писмен отговор по жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от АПК, както и да посочи писмените доказателства, които да приложи към отговора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.03.2023 г., от 10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Преписи от разпореждането, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, да се връчат на страните по делото.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

 

Председател: